… Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд,
осемнадесети състав, на десети юни две хиляди и двадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Албена Шишманова
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3405 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1
т. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата
си претенция на твърдения, че на основание договор за продажба от 13.12.2018г.
е продал на ответника чисто нов фуражен миксер „***” за сумата от 21662, 40 лв.
с ДДС. Ищецът сочи, че за сделката била съставена фактура № 2241/13.12.2018г. с
падежа на плащане – два дни след издаването й. Твърди, че е предал на ответника
продадената вещ, за което е съставен нарочен протокол. Признава, че последният
е извършил частни плащания в общ размер на 7000 лв. В тази връзка сочи, че
дължимия от купувача остатък от продажната цена е в размер на 14 662, 40
лв., както и че същият е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в
размер на 1046, 70 лв. за периода 16.12.2018г. до 29.08.2019г. Ищецът твърди,
че за тези си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2651/2019г. на ВТРС, срещу която длъжника е възразил в срок. Предвид изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата
от 14 662, 40 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата
от 1046, 70 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2018г. до 29.08.2019г.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Заема становище,
че продажбеното правоотношение между страните има за източник договор за покупко
– продажба от 08.12.2017г. и че продажната цена съгласно него е 19 200 лв.
с ДДС. Твърди да е изплатил същата към момента, като сумата от 10 000 лв.
е платена авансово, а остатъка от 9200 лв. е платил по банков път с няколко
превода. Отделно от това възразява, че закупената от него вещ е с недостатъци,
за което многократно е уведомявал продавача. Претендира направените по делото
разноски.
В първото по делото
съдебно заседание ответникът е изяснил, че е релевирал твърденията си за
недостатъци на продадената вещ /по – малък обем на миксера и липса на
самотоварещо устройство/, тъй като прави възражение за отбив от продажната цена
и смята, че не дължи неплатения остатък от 2200 лв., който според него е
разликата до пълния размер на уговорената стойност на процесната вещ. В същото
заседание и в отговор на така изясненото искане за намаляване на цената, ищецът
– продавач по същество заявява, че същото е изсрочено по давност.
Съдът, като прецени
доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Липсва спор между
страните, че между тях е сключен договор за покупко-продажба на движима вещ –
чисто нов фуражен миксер – ремарке „***“. В тази връзка от представения по
делото договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 08.12.2017г.
е видно, че ищецът се е задължил да продаде на ответника горепосочена вещ за
сумата от 19 200 лв. с ДДС, от която преди подписване на договора купувачът
авансово е изплатил на продавача 10 000 лв. с ДДС в брой. Страните са се
уговорили остатъкът от дължимата престация в размер на 9200 лв. да се плати в
срок до 30.08.2018г. по банков път по посочена банкова сметка ***. За
извършеното авансово плащане е представена разписка от 07.12.2017г., подписана
от законните представители на страните, в която изрично е отразено, че то
представлява частично плащане от цената на процесната вещ. С подписването на
договора продавачът е поел задължение през м. януари 2018г. да издаде фактура
на купувача за цялата стойност на сделката.
По делото е представена издадена
от ищеца фактура № ********** от 13.12.2018г. /лист 7 от ч.гр.д. № 2651/2019г.
на ВТРС/, на стойност 21662, 40 лв., от които 18052 лв. данъчна основа и 3610,
40 лв. ДДС, с падежа на плащане – два дни след издаването й. В нея като основание
за издаването й е посочено - чисто нов фуражен миксер „***“. Фактурата е
подписана от законните представители на страните по делото. Представен е и
двустранно подписан приемо-предавателен протокол № 01667 от 13.12.2018г. за
предаване на процесната вещ на купувача.
Ищецът признава, а и от
представените от него извлечения от банковата му сметка /листи 9-10 от ч.гр.д.
№ 2651/2019г. на ВТРС/ се установява, че ответникът е извършил частични
плащания от уговорената продажна цена в общ размер на 7 000 лв., като на
04.01.2019г. и на 08.01.2019г. е превел на два пъти сумата от 2000 лв., на
06.03.2019г. е превел сумата от 3000 лв.
От показанията на свид.
В. *** – доведен от ответника се установява, че към процесния момент е бил
служител на ищеца и е присъствал на сделката по закупуването на процесната вещ.
Лично транспортирал и предал същата на ответника през декември 2017г. След
получаването й купувачът неколкократно възразил пред него срещу обема на
миксера, който бил по – малък от договорения, които възражения свидетелят твърди
да е предал на управителя на ищцовото дружество. Ответникът искал да закупи
повдигач за миксера, който има за цел да улесни работата с него. Нямало наличен
и ищецът не могъл да осигури, поради което договор за него не се сключил, докато
свидетелят бил на работа.
От заключението на
изслушаната по делото СТЕ се установява, че намиращият се при ответника фуражен
миксер съответства по марка и модел на посочения в договора за покупко –
продажба на земеделска и горска техника. Вещото лице е измерило, че обема на металния
бункер на фуражния миксер на ответника е 4,52 куб.м. и е посочило, че такъв
обем е отразен и в техническата документация на производителя на вещта. В
измерения обем на бункера не е включен обема на шнека, монтиран на дъното му,
който според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, възлиза на не повече
от 1/5 от кубичния метър /0, 2 куб.м/. Вещото лице е констатирало, че фуражният
миксер е снабден с фабрично изработена гъвкава надстройка монтирана на горния
ръб на металния бункер. Вещото лице разяснява, че макар същата да има и
предпазна функция, тя води до увеличаване обема на бункера с до
От приложеното ч.гр.д. №
2651/2019г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата от 14662, 40 лв.– главница, представляваща
незаплатена цена на закупена стока, за която е издадена фактура № 2241/13.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, както и за сумата от 1046, 70 лв. – лихва
за забава за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г. Заповедта за изпълнение е
връчена лично на длъжника и същият в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е депозирал
възражение срещу нея.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за
установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото
е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК
е подадено възражение от длъжника.
Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената
заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение
между него и ответника по договор за търговска продажба и неговото съществено
съдържание – предмет и цена, предаване на продадената вещ на ответника, размера
на вземането за главница и неговата изискуемост, както и изпадането на длъжника
в забава.
От установените като
безспорни по делото факти категорично се установява възникването и
съществуването на валидно продажбено правоотношение между страните по делото,
имащо за предмет процесната вещ - нов фуражен миксер „***”. Източник на
облигационната връзка между страните е договора за покупко-продажба на
земеделска и горска техника от 08.12.2017г. По делото са представени в заверен
по реда на чл. 32 ЗА два преписа от договора за продажба, като този приложен
към отговора на исковата молба не носи подписа на купувача. Дори впоследствие
да не беше представен подписан от двете страни екземпляр на договора, липсата
на подпис на купувача не може да отрече наличието на договорна връзка между
страните със съдържанието на документа от 08.12.2017г. На първо място договора
носи подписа на законния представител на ищеца и е подпечатан с неговия печат. Автентичността
на договора в тази му част изобщо не е оспорена от ищеца, поради което същият
се счита за автор на направените от негово име изявления. На следващо място договора
се представя и на него се позовава страната, чийто подпис липсва в преписа,
поради което следва, че същият е съгласен с отразените в него изявления и се
счита за техен автор. Този извод следва и от съдържанието на подписаната от
страните разписка от 07.12.2017г., което е идентично със съществените елементи
на договора за продажба от 08.12.2017г. – страни, предмет, цена и начин на
плащане. В тази връзка съдът намира, че документа на договора за продажба от
08.12.2017г. отразява съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно
съществените елементи на продажбената сделка – индивидуализация на вещта,
размер на продажната цена и ясно дефинирани насрещни права и задължения на
продавача и купувача. Следователно на 08.12.2017г. страните по делото са
сключили договор за търговска продажба /арг. чл. 286 ал. 1 ТЗ/, по сила на
който, ищецът – продавач се е задължил да прехвърли на ответника - купувач собствеността
на процесната вещ - фуражен миксер „***” срещу насрещното задължение на
последния да плати уговорената продажна цена в размер на 19200 лв. с включено
ДДС.
Изцяло неоснователно е
становището на ищцовата страна, че облигационната връзка между страните е
възникнала по – късно във времето, към момента на издаване на фактура №
**********/13.12.2018г., според която продажната цена на фуражения миксер „***”
е 21662, 40 лв. с ДДС. Преди всички фактурата е първичен счетоводен документ,
който е предназначен за документиране на стопанските операции във връзка с
изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието
на търговеца. Фактурата е частен свидетелстващ документ, но сама по себе си не
е основание за плащане. Основанието е сключения между страните договор, като
фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо този договор, в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката. Преценката дали фактурата отразява съществуването на договор между
страните се прави с оглед на всички събрани по делото доказателства, а не само
въз основа на самия счетоводен документ.
Понастоящем видно от
гореизложеното съдържанието на продажбеното правоотношение между страните,
произтича от сключения между тях договор от 08.12.2017г. При вече възникнала
облигационна връзка да се твърди, че последващ подписан между страните документ
удостоверява съдържанието на сделката, предполага да се установи с
категоричност, че участниците в нея са имали намерение да изменят вече
установеното между тях съществено съдържание на договора. По делото не е
спорно, че търговските отношения между страните във връзка, с който е сключен
договора за продажба и е подписана фактурата от 13.12.2018г., касаят една и
съща вещ. Към датата на издаване на процесната фактура същата е ползвана вече
година от купувача, тъй като е му е предадена през м. декември 2017г. /свид. ***/.
При това положение извън правилата на житейската логика е да се увеличава
продажната стойност на същата, след като е ползвана вече година по
предназначение. При липсата на твърдения и ангажирани доказателства от страна
на ищеца, които да установяват категоричната воля на страните да преуредят
съдържанието на съществуващата между тях правна връзка относно размер на
продажната цена, съдът намира, че дължимата от купувача стойност на процесната
движима вещ е тази отразена в договор за продажба от 08.12.2017г.
С оглед на съдържанието
на фактурата от 13.12.2018г. не може да се направи извод, че същата обективира
волята на страните за обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Последната
изисква ясна воля, изразена от длъжника за поемане на нов дълг с нов предмет
или ново основание, с което да се замени съществуващото старо задължение.
Наличието на такава воля у страните не се предполага, като договорът, чрез
който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по
правилата на чл. 20 ЗЗД, с оглед на разкриване на действителната обща воля на
страните за погасяване на стария дълг и за заместването му с нов. В този смисъл
- Решение № 210/22.12.2014г. по т.д. № 4090/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение
№110/17.07.2015г. по т.д. № 1568/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение №
175/25.02.2016г. по т.д. № 2602/2014г. ВКС, ТК, ІІ т.о.;. Изменението на
договора по отношение размера на задължението не може да се приеме като
намерение за новация, тъй като разликата между старото и новото задължение
следва да засяга или основанието на правоотношението или неговия предмет
/Решение №130/24.03.2009г. по т.д. №650/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение
№138/22.08.2013г. по т.д. №27/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение
№110/17.07.2015г. по т.д. №1568/2014 г. на І т.о./. По делото не е доказано
наличието на обща воля у страните за новиране на задължението, с което да се
прекрати старото задължение и да се поеме ново на негово място. В случая
отношенията между страните се развиват по повод продажбата на процесната вещ и
не е налице хипотеза на обективна новация, с издаването на фактурата от
13.12.2018г. Съществуващото между страните продажбено правоотношение има за
свое основание сключеният на 08.12.2017г. договор, в който насрещните им права
и задължения са ясно определени.
Междувпорчем от
събраните по делото доказателства може да се направи категоричния извод, че
завишената стойност на фактурата от 13.12.2018г. касае допълни уговорки между
страните за закупуване от ответника на допълнително оборудване на процесния
миксер - хидравлична товарачна кофа /повдигач/, която има за цел да облекчи
работата с него. От показанията на свид. *** безспорно се установява, че още
при сключване на договора за продажба от 08.12.2017г. ответникът е желаел
закупуването на повдигач от ищеца, който да бъде съвместим и да се използва
заедно с вече продадения му фуражен миксер. Продавачът обаче не можал да му
осигури това съоръжение, поради което същото не е било част от съдържанието на
сделката от 08.12.2017г. От обясненията на ответника е видно, че ищецът впоследствие
е обещал доставката на такъв повдигач, поради което твърди да е подписал
фактурата от 13.12.2018г. на по - високата стойност. От заключението на
изслушаната по делото СТЕ безспорно се установи, че пазарната стойност на
хидравлична товарачна кофа към товарен миксер модел „***“, към момента на
сключване на сделката между страните /м. декември 2017г./ е от порядъка на 2820
лв. без ДДС или 3384 лв. с ДДС. Видно от представените по делото писмени
доказателства, разликата в стойността, посочена в договора и тази във фактурата
възлиза на 2462, 40 лв. Всичко това води до логическия извод, че завишената
цена на процесния миксер, която е посочена във фактурата след повече от една
година от закупуването и ползването му, се дължи именно на съществуващите между
страните отношения по повод закупуване на товарач към него и обозначава
стойността на последния.
В обобщение мотивиран от
изложеното, съдът намира, че продажната цена на процесната вещ – фуражен миксер
възлиза на 19200 лв. с ДДС, както е посочено в договора за покупко-продажба на
земеделска и горска техника от 08.12.2017г., а не е тази по издадената на
13.12.2018г. фактура на стойност 21662, 40 лв. с ДДС.
Няма спор по делото, че
продавачът е изпълнил задължението си по продажбената сделка и е предал на
купувача вещта предмет на договора. Последното е породило задължението на
ответника да плати цената й по уговорения в договора начин. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че купувача е изпълни частично
това си задължение. На 07.12.2017г. същият е платил авансово сумата от
10 000 лв., което е удостоверено с подписите на двете страни в представената
по делото разписка от 07.12.2017г. Ищецът не е оспорил автентичността на
разписката, касателно своето изявление за получаване на сумата и доколкото
същата удостоверява неизгоден за него факт, служи като доказателство за
плащането на тази сума. От признанията на ищеца и от представените от него
извлечения от банковата му сметка се установява категорично, че ответникът е
заплатил още 7000 лв. от продажната цена с банкови преводи от 04.01.2019г. в
размер на 2000лв., от 08.01.2019г. в размер на 2000лв. и от 06.03.2019г. в
размер на 3000лв. При съобразяване на общия размер на тези плащания, който
възлиза на 17 000 лв., следва, че неизплатената част от дължимата продажна
цена е в размер 2200 лв.
Относно дължимостта на
тази част от продажната цена ответникът прави възражение за отбив по смисъла на
чл. 195 ал. 1 предл. второ ЗЗД, като излага, че ищецът е предал процесната
движима вещ с недостатъци, а именно – по-малък обем на металния бункер.
Безспорно бе установено по делото, че предаденият от ищеца товарен миксер модел
„***“ съответства напълно на техническата документация, осигурена от
производителя на вещта, както и на описанието, посочено в договора за
покупко-продажба. От заключението на СТЕ е видно, че обема на металния бункер е
Дори да се приеме, че
несъответствието между действителния обем на металния бункер на миксера и
уговорения е съществено, правото на купувача да иска намаляване на цената се
явява погасено по давност, тъй като е изтекъл 6 месечния давностен срок по чл.
197 ЗЗД, който касае продажбата на движими вещи. Купувачът може да упражни
правото си на отбив както с иск, така и с възражение, но и в последния случай
към искането му за намаляване на цената се прилага погасителна давност по чл.
197 ЗЗД и не може да се уважава след изтичане на предвидения срок, ако
продавачът се е позовал на погасителната давност /Тълкувателно решение № 33 от
1.11.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК/. В случая началото на шестмесечния
давностен срок е момента на предаване на вещта, което е станало през м.
декември 2017г. /показания на свид. ***/, а ответникът релевира възражение за
отбив от цената едва в съдебно заседание проведено на 15.01.2020г., повече от
две години след предаване на вещта. В същото съдебно заседание ищецът се е
позовал на изтеклия период от време, поради което е налице възражение за
изтекла погасителна давност. Предвид на това възражението на ответника по чл.
195 ал. 1 предл. 2 ЗЗД за отбив от цената се явява неоснователно, с оглед на
изтеклия 6 – месечен давностен срок. Само в допълнение следва да се посочи, че
в случая не е приложим тригодишния срок по чл. 197 ал. 1 ЗЗД, тъй като не е
налице съзнателно премълчаване на недостатъка от страна на продавача. В тази
връзка по делото липсват данни ищецът да е знаел за съществуващото разминаване
в обема на процесната вещ, тъй като последната е описана според техническата
документация на производителя и публикуваните от него данни на интернет
страницата му, където е посочено, че товарен миксер модел „***“ е с обем 6
кубика /обяснения на вещото лице/.
Предвид всичко това
купувачът е останал задължен за сумата от 2200 лв. като стойност на продадената
с договора от 08.12.2017г. движима вещ и следва да бъде осъден да я заплати,
тъй като съгласно уговорката между страните е настъпила изискуемостта й
/30.08.2018г. – чл. 1 от договора/. Дори да се приеме, че подписването на
фактурата от 13.12.2018г. страните са уговори друг падеж на задължението - два
дни след издаването й т.е. 16.12.2018г., същият обективно е настъпил и сочи на
неговата изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В останалата
част претенцията на ищеца за плащане на продажната цена за разликата над дължимия
размер от 2200 лв. до пълния предявен размер от 14662, 40 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Частичната основателност
на главния иск предпоставя частичната основателност и на акцесорната претенция
за обезщетение за забава. Изчислено върху дължимата главница по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор за законна лихва, за периода 16.12.2018г. -
29.08.2019г. същото е в размер на 157, 06 лв. Макар длъжникът да е в забава от
по – ранен момент, с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от
основанието на този иск, сочения от ищеца начален момент на претенцията за
лихва за забава. За горницата над уважения размер от 157, 06 лв. до пълния
предявен размер от 1046, 70 лв. искът за лихва за забава следва да се отхвърли.
При този изход на делото
претенциите на страните за разноски се явяват частично основателни, съразмерно
с уважената респ. отхвърлената част от иска. В тази връзка, при доказани
разноски на ищеца за исковото производство в размер на 1566, 25 лв. за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, му се следват такива в размер на 235 лв. Съответно за заповедното
производство при сторени разноски от 1023, 25 лв. му се следват 153, 53 лв. На
ответника, при доказан размер на разноски за адвокатско възнаграждение от 850
лв. и депозит за вещо лице от 230 лв., му се следват такива за исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 917, 95 лв.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЕДИ - ЦВЕТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 39, вх. Б, че
ДЪЛЖИ на „ГЕОМАР АГРОТЕХ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление община Лясковец, с. Козаревец 5148, ул. „Опълченска“ № 18, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/ -
главница, представляваща дължим остатък от продажната цена на фуражен миксер „***“
по договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 08.12.2017г., СУМАТА
от 157, 06 лв. /сто петдесет и седем лева и шест ст./, представляваща законна
лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 1195/09.09.2019г. по ч. гр. д. № 2651/2019г.
по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над
уважения размер от 2200 лв. до пълния предявен размер от 14662, 40 лв., както и
за лихва за забава върху главницата за горницата над уважения размер от 157, 06
лв. до пълния предявен размер от 1046, 70 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
„ТЕДИ - ЦВЕТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 39, вх. Б, ДА ЗАПЛАТИ на „ГЕОМАР
АГРОТЕХ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление община
Лясковец, с. Козаревец 5148, ул. „Опълченска“ № 18 СУМАТА от 235 лв. /двеста тридесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от иска, както и СУМАТА от лв. 153, 53 лв. /сто петдесет и три
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„ГЕОМАР АГРОТЕХ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
община Лясковец, с. Козаревец 5148, ул. „Опълченска“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕДИ -
ЦВЕТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски” № 39, вх. Б, СУМАТА от 917, 95 лв. /деветстотин
и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - сторените от ответника
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: