Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 21.03.2019 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи февруари през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При секретаря Мариана Ружина
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 6592 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 378524 от 04.04.2018
г., постановено по гражданско дело № 23739 по описа за 2017 г., Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 149 състав били отхвърлени предявените от И.Т.И. и Ц.Т.И.,
действащи чрез своята майка и законен представител М.И.П. срещу Т.И.П., искове с
правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр.3 във вр. с чл.143, ал.2 от СК – за увеличаване на определената
им със съдебно решение от 25.04.2016 г. постановено по гр.д. № 5328/2016 г. на
СРС, 117 състав, месечна издръжка от 150 лева на 300 лева за И.Т.И. и от 150 лева на 250 лева за Ц.Т.И., считано
от датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците
в първоинстанционното производство и въззивници в
настоящото производство непълнолетната И.Т.И., действаща със съгласието на
своята майка М.И.П. и малолетната Ц.Т.И., действаща чрез своята майка и законен
представител М.И.П., които обжалват същото изцяло с оплаквания за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Излагат, че от постановената издръжка,
чието увеличение се иска са изминали две години, през който нуждите им значително
са нараснали. Отделно от това сочат, че ответника
не се интересувал от тях дори и през времето на определения му режим на лични
контакти / 30 дни през лятото и всяка първа и трета седмица от месеца/, което
допълнително увеличавало разходите по отглеждането им от стана на тяхната
майка, която заплащала както наем за жилището, в което живеели, така и вноски
по кредит. Поддържат, че разходите им за извънкласните занимания като курсове
по математика, български и английски език също са нараснали. Същевременно
доходите на ответника се били увеличили и същият нямал задължения за издръжка
към други лица. Сочат, че първоинстанционния съд в нарушение на закона и
практиката на ВКС не е посочил как се разпределя необходимата обща месечна
сума, нужна за издръжката им между двамата родители. С оглед на гореизложеното молят
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като уважи исковите им
претенции. Претендират сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото – адв. Д. поддържат въззивната си жалба и
пледират за нейното уважаване предвид изложените в нея доводи. Претендират само
сторените в първоинстанционното производство разноски доколкото в настоящото
въззивно производство не са сторили такива.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът в
първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото
производство Т.И.П. чрез назначения му
особен представител е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба по изложени в отговора аргументи. Счита,
че изплащаната до момента месечна издръжка удовлетворява нуждите на ищците, тъй
като единственото, което се е променило след постигнатото между родителите
споразумение, обективирано в решение №
5328/25.04.2016 г. по гр.д. № 69881/2015 г. по описа на СРС, 117 състав е само тяхната възраст. Твърди, че промяната
в неговите доходи е незначителна, не разполага със собствено жилище и живее под
наем. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен
акт.
В хода на съдебното дирене, чрез особения си
представител по делото - адв. Г., поддържа отговора
си на въззивната жалба и оспорва същата. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лица, имащи интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което
същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
искове предявени от И.Т.И. и Ц.Т.И. действащи чрез тяхната майка и законен
представител М.И.П. срещу Т.И.П. с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр.3,
във вр. с чл. 143, ал. 2 СК – за изменение на
издръжката, определена им с решение от 25.04.2016 г. постановено по гр.д. № 5328/2016
г. от СРС, 117 състав поради трайно и съществено увеличаване на нуждите им от
средства за съществуване, образование и извънкласни занимания както следва: от
150 лв. на 300 лв. за И.Т.И. и от 150 лв. на 250 лв. за Ц.Т.И., месечно,
считано от датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменяването
или прекратяването й. Претендирали сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител депозирал писмен отговор по исковата молба,
като оспорвал същата като неоснователна. Поддържал, че е от момента на влизане
в сила на решението, с което е определена първоначална издръжка, не са се
изменили обстоятелствата, които да налагат нейното увеличаване. Молел съда да
отхвърли предявените исковете.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционния съд приел за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорели, че ответникът Т.И.П. е баща на ищците И.Т.И. и Ц.Т.И., както и, че М.И.П.
е тяхна майка.
По силата на решение № 5328/25.04.2016г. постановено
по гр.д. 69881/2015г. по описа на СРС, 117-и състав, влязло в законна сила на
25.04.2016г. бракът между родителите на
ищците бил прекратен, като съдът възложил упражняването на родителските права
върху майката, а ответникът бил задължен да изплаща месечна издръжка на децата
си в размер на по 150 лв. за всяко едно от тях.
От представените по делото квитанции се установявало,
че децата посещавали извънкласни занимания, които майката заплащала
допълнително, както следва: за уроци по математика и уроци по английски език от
по 30 лв. на урок и за уроци по български език - 20 лв. на урок.
Видно било от приложени фактури, че майката на ищците
е заплащала месечен наем за жилището, в което живеела с децата си, в размер на
99 лв.
От представено удостоверение за доход издадено от „К.*“
ЕООД и постъпила справка от НОИ се установило, че М.П. реализирала месечен
доход в размер на 460 лева.
Видно от справка от НОИ, ответникът реализирал месечен
доход в размер на 623,72лв.
От показанията на свидетелката С.-Н., които първоинстанционния
съд кредитирал като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, се установило, че същата е
приятелка с майката на ищците. Двете деца посещавали държавно училище като
ходели и на части уроци по математика и курс по английски език, които се
заплащали основно от майката. Бащата се бил дезинтересирал
от момичетата и не ги взимал съобразно определения от съда режим на лични
контакти с тях.
С оглед изискванията на чл. 15 от ЗЗДт,
по делото е бил изискан и изготвен социален доклад от ДСП - Люлин, от който се
установило, че децата живеят при своята майка, която изцяло задоволявала
ежедневните им нужди и осъществявала непосредствени грижи. Бащата изплащал
редовно присъдената с влязло в сила решение на съда издръжка в размер на 150 лв.
за всяко едно от децата и не възразявал да продължава да я изплаща в този
размер. Майката работела като фризьор с месечен осигурителен доход от 460 лв.,
а бащата споделил, че реализира доход в размер на 620 лв. месечно. Децата рядко
се срещали с ответника, като поддържали контакт по телефона. И. е ученичка в
осми клас, а Ц. в четвърти клас в общински учебни заведения. Двете сестри
посещавали допълнително уроци по математика, английски и български език. Живеели
с майка си под наем в общинско жилище, в което били налице всички необходими
хигиенно-битови условия за нормалното им развитие.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по
свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се
установява и от ангажираните в хода на първонстанционното
производство писмени доказателства, от които въззивния съд приема за относими
към предмета на доказване следните: копия от удостоверения за раждане на децата
И.Т.И. и Ц.Т.И., издадени въз основа на Актове за раждане № 504 от 24.07.2003
г. и № 401 от 11.05.2007 г. от длъжностно лице при СО, район „Люлин“; копие на
решение № 5328/25.04.2016г. постановено
по гр.д. 69881/2015г. по описа на СРС, 117-и състав; удостоверение за доход издадено
на 13.03.2017 г. от „К.*“ ЕООД на М.П.,
както и 2 бр. справки от НОИ за
осигурителния доход на М.П. и ответника Т.П..
Представените по делото пред първата инстанция писмени
доказателства касаещи погасителен план по кредит, 3 бр. фактури с фискални
бонове към тях, както и договор за наем на недвижим имот за сторени разходи от майката
на ищците М.П. и ответника Т.П. са облигационни задължения ирелевантни за
предмета на настоящото производство, с оглед на което същите не подлежат на
обсъждане. Настоящият съдебен състав не цени и приложените 56 бр. копия на
квитанции за обучение по математика, български и английски език доколкото от
тях не може да се установи училището, в което или името на учителя, при когото
посочените допълнителни извънкласни занимания са провеждани във връзка с
обучението на децата. Нещо повече, в част от квитанциите липсва дори и името на
лицето, което е обучавано по съответната дисциплина.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаната
свидетелка И.С.-Н.по реда на чл. 172 от ГПК кредитира същите като кореспондиращи
с останалия събран по делото доказателствен материал.
Във въззивното производство е представено и прието
копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1168
от 20.06.2018 г. от длъжностно лице при СО, район „Триадица“, от което се
установява, че на 16.06.2018 г. се е родило детето М.Т.И., чийто баща е
ответника Т.И.П..
Други доказателства за твърденията на страните не се
представени в настоящото въззивно производство.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна
по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт постановен от първоинстанционния съд, като не счита за нужно да ги преповтаря, а
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Нормата на чл. 150 СК, в която намират правното си
основание предявените искове, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите
на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За да бъде
уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието
на трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия
издръжка или възможностите на задълженото лице. Задължителната съдебна практика
- Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на
Пленума на Върховния съд, решение № 77/21.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 863/2011
г., ІІІ г.о., приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно
конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка
се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две
величини – 1/ нуждите на детето, респ. на децата, които имат право на издръжка
и 2/ възможностите на родителя, който я дължи. С нормата на чл. 142, ал. 2 СК е
определен минималния размер на издръжката на едно дете,който размер е равен на
една четвърт от размера на минималната работна заплата.
В настоящата хипотеза, съдът намира за необходимо да
отбележи, че определената издръжката в размер на по 150 лева за малолетната Ц.
и непълнолетната И., която ответникът заплаща ежемесечно на своите низходящи
към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт /04.04.2018
г./ не е под законоустановения в чл.142, ал.2 от СК
минимум. Това е така, тъй като съгласно Постановление № 316/20.12.2017 г. на
Министерски минималната работна заплата за страната от 01.01.2018г. -
31.12.2018 г. е била определена на 510 лева. Изхождайки от този размер на МРЗ в
Република България, минималния размер на издръжката съобразен с правилото на
ал.2 на чл.142 се равнява на 127,50 лева месечно за едно дете.
Спорът между страните по делото се свежда до това
настъпило ли е трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е
била формирана издръжката с решение № 5328 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 69881/2015
г. по описа на СРС, 117 състав, в периода, след влизане в сила на същия съдебен
акт. Посоченото изменение на обстоятелства, следва да е трайно и съществено, да
е настъпило след влизане в сила на решението, с което издръжката е определена,
като може да се отнася както до нуждите на лицата, имащи право на издръжка,
така и до материалните възможности на задължения родител.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, въззивниците – ищци в първоинстанционното
производство е следвало посредством пълно и главно доказване да изяснят
основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с
което е определена издръжката им, е настъпила промяна в обстоятелствата по
чл.142, ал.1 от СК – нарастване на собствените им потребности и/или нарастване
на материалните възможности на родителя /в случая бащата/, от когото се търси
издръжката. В случая, обаче не се установи в производството нито пред първоинстанционния,
нито пред въззивния съд наличието на някой от посочените два критерия, за да
може предявените искове по чл.150 от СК да бъдат уважени. Това е така, защото липсват
каквито и да било доказателства, от които да е видно, че нуждите на издържаните
ищци са трайно и съществено изменени. Въпреки, че от постановяване на съдебното
решение № 5328 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 69881/2015 г. по описа на СРС, 117
състав, с което М.П. и Т.П. са се споразумели ответника да заплаща месечна
издръжка от по 150 лв. за всяко от децата до датата на депозиране на искова
молба в СРС – 13.04.2017 г. за изменение на размера на издръжката им е изминала
почти година, а не две години, както се твърди в исковата молба, това по
никакъв начин не предполага нейното автоматично увеличение. В релевантния
период безспорно същите са израснали физически, като И.И.,
която към 25.04.2016 г. е на 12 години и 9 месеца, към датата на предявяване на
иска е на 13 години и 8 месеца, а Ц. И.
е съответно на 8 години и 11 месеца към първата дата и 9 години и 11 месеца към
втората дата. Същевременно не стана ясно в производството по делото какво друго
се е променило освен възрастта на ищците за толкова кратък период от време, за да
претендират увеличени нужди. Същите е
следвало да проявят по-голяма активност при установяване на обстоятелства, с
които целят да черпят по-благоприятни за себе си правни последици. Така
например от приложените в кориците по делото копия на квитанции за извънкласни
занимания, неправилно кредитирани като годни писмени доказателства от първоинстационния съд, не могат да се идентифицират не само
самоличността на преподавателите и на училищата, а в някои от тях дори и лицето
респ. лицата, на които е предоставена дадения
вид услуга. Същевременно има и такива, които са датирани преди постановяване на
бракоразводното решение от 25.04.2016 г., което предполага, че родителите
споразумявайки се за размера за издръжката на децата са съобразили и разходите
на И. и Ц. за допълнителни извънкласни занимания. Впрочем, ищците не са
конкретизирали други нужди освен
извънучебните си занимания и не представят други доказателства за такива.
От друга страна, макар въззивниците
да не са твърдели, че е налице нарастване на материалните възможности на
задължения родител, при преценката на същите не се установи за периода 2016 г. - 2017 г. същият да
реализира по-високи доходи от тези, които е имал към момента на определяне на
дължимата от него издръжка с влязъл в сила съдебен акт, по силата на който се е
задължил да заплаща издръжка на децата си. От съдържащите се в кориците на
делото справка на НОИ /л.52-53/ се установява по категоричен начин, че
ответника е реализирал месечен доход за процесния период в размер на около
623,72 лв. От тази сума същия дължи месечна издръжка в общ размер на 300 лв. за
двете си деца, поради което средствата,
които остават, за задоволяване на неговите екзестенциални
нужди възлизат на около 323 лв. С оглед на така установеното,
първоинстанционния съд правилно е посочил, че след заплащане на издръжката на
ищците за задължения родител следва да останат и средствата за собствената му
издръжка за живот. Отделно от това, не е без значение и обстоятелството, че ответника
- въззваем /от
16.06.2018 г. съгласно удостоверение за раждане приложено на л.17 / има
задължения и към друго малолетно лице.
За същия период, видно от удостоверение за доход,
издадено от „К.*“ ЕООД /л.22/ и справката от НОИ / л.48-49/ майката на ищците – М.П. е реализира месечен
доход от 460 лв., които с оглед на гореизложеното се явява по-висок от този, с
който разполага ответника.
Съдът при определяне размера на издръжката, дължима от
всеки един от родителите е длъжен
съобразно събраните по делото доказателства да намери баланса между доходите на
родителите и нуждите на децата. При преценката на същите, настоящия въззивен
съд намира, че в случая въззивниците – ищци не доказаха
при условията на пълно и главно доказване пред нито една от двете съдебни
инстанции трайно и съществено изменение на нуждите си и/или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, поради което доводите им за
увеличаване на необходимата месечна издръжка от 150 лева на 300 лева за И.И. и от 150 лева на 250 лева за Ц.И. се явяват неоснователни,
както правилно се е произнесъл и първоинстанциония
съд.
Относно наведените от въззивниците
доводи касаещи режима им на лични контакти с въззиваемия, заплащането на вноски
за наем и кредит, съдът не дължи произнасяне с оглед неотносимостта
им към предмета на настоящото производство. Все пак, следва да се отбележи, че
дори при осъществяването на режим на лични контакти на децата с бащата, върху
майката ще продължи да тежи задължението да заплаща наем и за този период.
С оглед изложеното жалбата, като неоснователна, следва
да се остави без уважение, а обжалвания съдебния акт следва да се потвърди като
правилен и законосъобразен. В хода на въззивното производство не се събраха
такива доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в
правилността на обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо. Съдът не
констатира противоречие на същото с материалния закон, както и съществени
процесуални нарушения, допуснати в производството пред Първоинстанционния съд.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че обжалваното първоинстанционното Решение следва да бъде
оставено в сила. Последица от неоснователността на жалбата, се явява
неоснователност и на претенцията на въззивниците за
присъждане на разноските, сторени от тях в първоинстанционното производство.
По разноските
:
Съдът не е сезиран от страните с искания за присъждане
на деловодни разноски, сторени в настоящето производство, като не дължи
служебно произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 378524 от 04.04.2018 г., постановено по гражданско дело № 23739 по описа за
2017 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………