РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 10774 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 380344 от 05.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 10340/2017 г. по описа на СРС, ГО, 67 с-в е признато за установено,
че „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****дължи на „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 14400 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по договор за извършване на специализирани геодезически
услуги от 29.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 4396,79 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане, дължимо за периода от 07.12.2013 г. до
07.12.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71735/2016 г. по описа на СРС, ГО, 67
състав.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Н.с.“
ЕАД, ЕИК *****е осъдено да заплати в полза на „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****сумата от
1466 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
5072901/30.04.2018 г. от ответника „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****, в която са наведение оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
В жалбата са изложени съображения, че за да е налице
приемане на работата по сключения между страните по спора договор за изработка,
следва да бъдат подписани протоколи за всеки един обект от изчерпателно изброените
в договора.
Поддържа се, че ищецът не е представил доказателства, от
които да се направи заключение, че уговореното с договора възнаграждение е
дължимо от страна на ответника „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****.
Посочва се, че изводите на първоинстанционния съд, че
осчетоводяването на даден документ представлява извънсъдебно признание на
вземането са неправилни, като се излагат съображения, че това е така, защото са
налице първични документи, а именно Договор № Д-53-53/29.02.2012 г. и уговорка
за приемо-предавателни протоколи, които обосновават възникване на данъчно
събитие, което само по себе си доказвало, че едва тогава може да се издаде
финансов документ.
Излагат се твърдения, че е налице пълно неизпълнение на договорното
задължение на „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****по сключения между страните по спора
договор, което се изразява в непредставяне на изискуем доклад за извършената
работа.
Моли се за отмяна на обжалваното решение, постановено от
първоинстанционния съд и за постановяване на друго, с което претенциите на
ищеца „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Х.М.“
ЕООД, ЕИК *****е депозирала отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат
съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно и не страда
от посочените във въззивната жалба пороци. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и оставянето му в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 05.12.2016 г.
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Х.М.“
ЕООД, ЕИК *****, с което е поискано длъжникът „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****да бъде
осъден да му заплати сумата от 14400 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за извършване на специализирани геодезически услуги
от 29.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 4396,79 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане, дължимо за периода от 07.12.2013 г. до 07.12.2016 г. На 15.12.2016 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 71735/2016 г., по описа на
СРС, ГО, 67 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „Н.с.“
ЕАД, ЕИК *****. Във връзка с горното на заявителя „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****е
указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск
за установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск срещу длъжника за претендираните в заявлението суми.
Въззивната жалба срещу решение № 380344 от 05.04.2018
г., постановено по гр.дело № 10340/2017 г. по описа на СРС, ГО, 67 с-в е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 422 вр.
чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно облигационно правоотношение, което да обвързва страните в настоящото
производство, изпълнение на задължението на ищеца по това облигационно
правоотношение, а именно, че е изработил поръчаното, и приемане на поръчката от
възложителя, като при проведено успешно доказване от страна на ищеца на горните
факти, ответникът следва да установи, че е изпълнил задължението си за
заплащане на възнаграждение.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален,
възмезден и неформален договор.
По делото е представен и приет като доказателство
договор № Д-53-50/29.02.2012 г. сключен между ищеца „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****и
ответника „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****по силата на който ищецът – изпълнител се
задължава срещу възнаграждение да извърши заснемане и трасиране на хоризонтал
кота „най-високо водно ниво“ на язовири „Еница“, „Бяла Слатина“ и „Шишманов
вал“ гр. Козлодуй, стопанисвани от „Н.с.“ ЕАД – клон Мизия, и на язорир
„Малчика“, с. Малчика, стопанисван от „Н.с.“ ЕАД – клон Долен Дунав, както и да
изготви парцеларни планове за описаните съоръжения и проекти за изменение на
КВС на съответните землища, на чиято територия попадат съораженията. Съгласно
чл. 3 от договора страните са уговорили, че за изпълнение задълженията на
изпълнителя по договора, възложителят се задължава да му заплати възнаграждение
в размер на 14 400 лева с ДДС. Съгласно чл. 4.2 от договора уговореното
между страните възнаграждение се заплаща в 10-дневен срок след окончателното
предаване на работата и приемането ѝ без възражения от възложителя.
От гореизложеното и от приетите в хода на производството
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че се доказа по безспорен и
категоричен начин наличието на валидно правоотношение по договор за изработка,
което обвърза страните в настоящото производство.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата по смисъла
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в същината си два момента - фактическото
получаване на изработеното от поръчващия и признанието на последния, че то
съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора. В този
смисъл приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е
вменено като задължение на поръчващия, не съставлява, само осъществено от
негова страна фактическо действие, но и правно такова. Настоящият съдебен
състав счита, че приемането не е обвързано със законово изискване за форма,
като с оглед свободата на договаряне страните могат да уговорят такава, но дори
и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност.
В този смисъл по делото е представен протокол за
предаване и приемане на геодезическа услуга от 03.04.2012 г. подписан от
представители на възложителя и изпълнителя по договор № Д-53-50/29.02.2012 г.,
от който се установява, че на посочената дата изпълнителят е предал, а
възложителят е приел геодезически проект в обхват и съдържание съгласно договор
№ Д-53-50/29.02.2012 г. по част – ПУП, фаза – парцеларен план, като изрично е
посочено, че на изпълнителя следва да се изплати договорената между страните
цена. Установените въз основа на горепосочения протокол за предаване и приемане
на геодезическа услуга от 03.04.2012 г. обстоятелства се подкрепят и от
приобщената към доказателствения материал по делото фактура № 721 от 04.04.2012
г. с издател „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****и получател „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****на стойност
14 400 лева с основание геодезическа услуга по договор от 29.02.2012 г.
От представените и приети по делото писмо изх. №
20-28-13360/27.10.2017 г. и писмо изх. № 95-12-117 на ТД на НАП – „Големи
данъкоплатци и осигурители“ по делото се установява, че процесната фактура №
721/04.04.2012 г. е включена в дневник покупки на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК *****за
периода м. април 2012 г. с данъчна основа 12000 лева, ДДС 2400 лева и доставчик
„Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****.
От горните установени по делото обстоятелства се налага
извод за осъществени от възложителя - ответник действия по приемане на
възложената на изпълнителя - ищец работа, с което приемане, задължението за
заплащане на възнаграждение от ответника в полза ищеца за извършената работа е
станало изискуемо. Това е така, тъй като не е налице процесуална пречка
приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими
от ГПК доказателствени средства, включително чрез осъществени от възложителя
правни и фактически действия, каквито несъмнено са осчетоводяване на издадената
от изпълнителя - ищец фактура № 721/04.04.2012 г. и включването на същата в
дневник покупки от страна на възложителя - ответник /в този смисъл решение №
9/05.06.2017 г. по дело № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
С установяване факта на приемането се установява и
фактът на изпълнение на поръчаното от страна на изпълнителя - ищец по сключения
между страните в настоящото производство договор.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по безспорен и
категоричен начин се установи по делото, че страните в настоящото производство
са обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за изработка, по
което ищецът - изпълнител е изпълнил възложената му от ответника - възложител
работа, както и че последният е приел изработеното, което е направило
задължението му за заплащане на възнаграждение изискуемо.
При така установеното в тежест на ответника е било да
докаже, че е изпълнил основното си задължение по сключения между страните
договор, а именно, че е заплатил на ищеца възнаграждение за извършената работа,
предмет на договора. Доказателства за извършено плащане от страна на ответника
по процесния договор не са представени, като не са наведени и такива твърдения
в хода на производството от страна на ответното дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че решението на първоинстанционният съд по отношение на иска с правна
квалификация чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е правилно
и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна в тази ѝ част.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 4.2 от договора
уговореното между страните възнаграждение се заплаща в 10-дневен срок след
окончателното предаване на работата и приемането ѝ без възражения от
възложителя. Същото е станало най-късно на 04.04.2012 г., когато от страна
възложителя е приета фактура № 721/04.04.2012 г., видно от отбелязванията върху
самата фактура, т.е. задължението за заплащане на възнаграждение е станало
изискуемо с изтичане на предвидения в договора 10-дневен срок, считано от дата
04.04.2012 г.
Предвид горното предявеният иск с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за
претендирания период от 07.12.2013 г. до 07.12.2016 г. и за пълния предявен
размер от 4396,79 лева.
Предвид всички изложени по-горе доводи въззивната жалба
се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Същият е поискал присъждането на такива до приключване на последното заседание
пред настоящата съдебна инстанция и е представил доказателства за извършването
им.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1190,00 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
380344 от 05.04.2018 г., постановено по гр.дело № 10340/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 67 с-в.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД,
ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Х.М.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 1190,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: