РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100502116 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Главна дирекция“Пожарна
безопасност и защита на населението“/ГД“ПБЗН“/ към МВР,подадена чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт Т*С*,с адрес за призоваване: гр.Б***“Б“- РДПЗН- Бургас
срещу Решение № 2529 от 11.11.2022г. постановено по гр.д.№ 4120/2022г.по описа на
БРС,с което ответникът ГД“ПБЗН“ към МВР е осъден да заплати на ищеца Е. Б. Р. с ЕГН-
********** от гр.Б**** сумата от 697.43 лева,представляваща нетен размер на дължимото и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд общо
82.37 часа,получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като
****** в РС“ПБЗН“ град Бургас за периода от 01.07.2019г.-10.07.2020г. 576 часа нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
исковата молба- 27.06.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата 158.40
лева,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2019г.-
26.06.2022г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния
закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на
становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
1
служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в
ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези
закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които
законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез
посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни
препращания. Посочва също,че по законова делегация на съответните нормативни актове са
приети подзаконови такива-наредби,които съгласно чл.7 ал.2 от ЗНА се отнасят до
нормативния акт от по-висока степен,чиито разпоредби детайлизират. Така
например,НРВПО и НСОРЗ са приети на основание разпоредби от КТ,а НЗСДА ,на
основание разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в процесния
период са приети и действали издадените от Министъра на МВР Наредби/ №8121-з-
776/29.07.2016г.и №8121-з-36 от 07.01.2020г./за реда за организацията и разпределянето на
работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното
работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР.Видно от техния предмет,който е ясно дефиниран в чл.1 на посочените
две наредби,НСОРЗ,НЗСДА имат еднакъв предмет на регламентация. Позовава се и на
съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за субсидиарно прилагане на общия
трудов закон и подзаконовите актове по прилагането му.Прави се довод,че преценката на
органа,комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от
ЗМВР –министъра на вътрешните работи ,както за въвеждането на коефициент на
превръщане на нощния труд в дневен,така и за отпадането на коефициента е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Отсъствието на подобна разпоредба с
коефициент 1.143 не съществува в наредбата,относима към исковия период и отсъствието е
в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита,че това
отсъствие не е правилно да се тълкува като празнота в правната уредба,а означава,че такъв
коефициент не е уреден,защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време
през деня и нощта е еднаква и този коефициент е 1.Позовава се и на последното изменение
на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./,в която е създадено изречение трето,което
гласи,че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24
часов период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата,че уредбата на
материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на общия
закон.Счита,че дори да се приеме,че по аналогия е приложима общата уредба,уреждаща
заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната
администрация,а не специалният ЗМВР,коефициент за преобразуване на нощен труд в
дневен не е предвиден,а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00 часа
и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от
0.25 лв./час.Като втори съществен порок на решението въззивникът сочи изводът на съда,че
за положения нощен труд от ищеца му се дължи заплащане като за извънреден труд,който
извод не е подкрепен от доказани в хода на делото факти,че ищецът е полагал труд извън
работно време.Точно обратното- ищецът е заявил,че претендира заплащане за извънреден
труд за време,попадащо в 24-часовите му дежурства,положени по график. Посочва,че
2
нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден,освен в
случаите,когато е положен извън рамките на установеното работно време няма в ЗМВР,нито
в КТ. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната
инстанция,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор ищецът Е. Р.,чрез пълномощника си адв.Б. е оспорил
въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за неправилни
доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая,като
посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са
специални закони,уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на
държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират
отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се
прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако
не се приложи НСОРЗ.Подробно се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна
уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че
третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело
до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и становище във
връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20,образувано по преюдициално
запитване на РС-Луковит. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща представител.Постъпила
е писмена молба от пълномощника му,с която се поддържа въззивната жалба и се моли за
уважаването и.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.
Постъпила е писмена молба от пълномощника му,с която се оспорва въззивната жалба и се
моли решението на БРС да бъде потвърдено. Няма нови доказателствени
искания,претендира разноски.С молбата е представен договор за правна защита и
съдействие, пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено
следното:
Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че
ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по
утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил
общо 576 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на
658.37 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 82.37 часа представлява
труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В
заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е
установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за
3
извънреден труд за 82.37 часа възлиза на сума в размер на 697.43 лева,а дължимата лихва за
забава възлиза на сумата 158.40 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е
установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят
от настоящата инстанция.
От правна страна на спора съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2
ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща
към тях основание чл. 272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да
внесе следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове
- Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които
предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з-
4
908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа
до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на
правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално
правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд
е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата
НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.
При обсъждане на това възражение,съдът съобрази,че в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира
субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно
правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и
тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В същия смисъл е изложил
мотиви и БРС в решението си,които се споделят от настоящата инстанция. Налага се
извод,че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия
Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г.
от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители,
размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
В чл.49 на ЗДСл законодателят е предвидил,че работното време на държавния
служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично,като сумирано изчисляване на работното време
е допустимо само за период до 6 месеца,а при служители на ненормиран работен ден не се
допуска сумирано изчисляване на работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична
препратка към КТ досежно полаганият от държавни служители извънреден труд –
допустимост,продължителност,отчитане и заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал.
7, т. 1 от ЗДСл. и чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
5
администрация, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от
него (след 22. 00 ч. до 06. 00 ч.) е до 0. 25 лева, а за положен извънреден труд за работа
при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от
50% върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция)
също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.
00 ч. и 6. 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0. 25 лева. Налага се извод,че
държавните служители в МВР също би следвало да имат право да получават
възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат
поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и полагащите
труд по трудово правоотношение ( вж.Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по
описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време,както е приел и БРС.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва
нормативна основа,която да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че
приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на
работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. По гореизложените съображения съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
По същите съображения,неоснователно е и оплакването в жалбата за неправилност на
извода на БРС,че за положения от ищеца нощен труд,след превръщането му в дневен,на
ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд, тъй като ищецът е претендирал
6
заплащане на извънреден труд за време,попадащо в рамките на 24-часовите му
дежурства,положени по график,а не за труд,положен извън установеното работно време.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно
дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове?“.
По този въпрос има формирана до момента противоречива съдебна практика на
съдилищата,на част от която въззивникът се е позовал в жалбата и писмената си защита.
Преобладаващата част от съдебните състави обаче,както и настоящият съдебен
състав, приемат, че в Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на
отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв
коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това
следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави прилагането на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
По спорния въпрос има формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр. дело № 1144
по описа за 2018 г. в производство по чл. 290 от ГПК,която е в същия смисъл и която се
споделя от настоящия съдебен състав. По въпроса за субсидиарното приложение на общия
ЗДСл при липса на правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че общият закон
намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се
прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в обжалваното решение,споделени и доразвити от
въззивния съд в мотивите на настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020,образувано по
преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия предмет на спора. Очевидно
е,че с това решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на РБългария в правоотношенията с държавните
служители , доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
7
норми и вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива норми,а не националното
право и функцията на този съд е не да тълкува националните правни норми. Независимо от
това, следва да се подчертае ,че съдът на ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл,че
националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен
режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е изложил становище ,че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита ,които да компенсират това. По
настоящото дело е установено,че в ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и
липсва изрична регламентация за възможността положения труд да бъде възмезден.
Сочените от въззивника аргументи досежно наличие на компенсаторни механизми,с
оглед спецификата на служебните правоотношения,като например: по-голям размер на
основния платен годишен отпуск и допълнителен платен отпуск; обезщетения при
пенсиониране и др. ,предвидени в ЗМВР за служителите не се споделят от съда, тъй като те
не представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват всички
служители на МВР,а не само служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение,след като не са насочени специално към категорията
служители,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта. За съда се налага извод, че нощният труд
,полаган от служителите в МВР следва да бъде обезщетяван, но в българското
законодателство няма предвидено такова обезщетение,което да компенсира своеобразната
тежест на нощния труд на служителите на МВР,нито пък има методология за изчисление на
такова обезщетение. В т.76 от решението на СЕС е изложено,че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и икономически порядък,
не отразява допустима от закона цел,годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането /доколкото в запитването няма данни в тази насока,а се
акцентира върху абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание,както правилно е
приел и БРС. По отношение на размера решението на БРС също е правилно. Приетата по
делото СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което и БОС възприема заключението на
вещото лице.
В заключение и като взе предвид, че направените от настоящия съдебен състав
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано.
8
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.Представени са доказателства за заплатен хонорар на адвоката на
въззиваемия в размер на 500 лева . Въззивната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,което БОС намери за неоснователно,тъй като
договореното и платено възнаграждение е в рамките на минималния размер, предвиден в
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. Ето защо и съобразно чл.78 ал.5 ГПК в полза на въззиваемия
съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2529 от 11.11.2022г.,постановено по гр.д.№ 4120/2022г.по
описа на БРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението/“ГД“ПБЗН“/
към МВР да заплати на Е. Б. Р. с ЕГН-********** от гр.Б**** сума в размер на
500/петстотин/ лева,представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9