Решение по дело №15544/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4889
Дата: 5 юли 2017 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100115544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                            гр. София, 05.07.2017 г.

 

                    В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание Н.шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 15544 по описа З.2015 год., З.да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 23,ал.1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ /отм/ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът Н.А.П., ЕГН-**********, чрез адв. И.Й. от САК твърди, че е била едновременно вложител в „К.Т.Б.“ АД и кредитополучател от същата Б..

Към датата Н.отнемане лиценЗ.Н.Б.та - 06.11.2014 год.  е имала вземание по спестовна, картова и две разплащателни сметки в общ размер Н.101 317.36 евро  и 386.75 лв. и задължение по кредит в размер на 58 140.41 евро (113 712.76 лева).

Според ищцата ответният Ф. е извършил незаконосъобразно прихващане на задълженията й към банката с нейните вземания и е определил З.изплащане само разликата от  81 556. 41 лева, вместо законноустановения размер от 196 000 лева,т.е. налице е отказ от плащане на гарантиран влог от 113 712.76 лева.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да й заплати сумата от 113 712.76 лева , да осъди ответника да й заплати и мораторна лихва върху главницата за периода от 27.11.2014 год. - 30.11.2015 год. в размер на 11 674.26 лева , както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

ответникът Ф. ЗА Г.НА В.В Б. БУЛСТАТ: ******* оспорва иска като неоснователен. Твърди,че според разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗГВБ  (отм.) в случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията.В случая от вземанията на ищцата са приспаднати задълженията й към банката и й е изплатена разликата. Моли съдът да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски по делото.

Помагачът на ответника “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) оспорва иска подкрепяйки изцяло становището на ответника.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото банково удостоверение изх.№ 4175/07.08.2015 год. неоспорено от ответника и помагача , се установява, че към 06.11.2014 год. ищцата Н.А.П. е била титуляр по четири банкови сметки със следните наличности: IBAN ***, със салдо в размерна 101 317.36 евро, IBAN *** в размер на 321 .74 лева, IBAN *** в размер на 64.65 лева и IBAN *** в размер на 0.36 лева.

Към този момент ищцата е имала кредитно задължение в размер на 58 140.41 евро/113 712.76 лв./

По тази фактическа обстановка спор няма.

Не се спори също,че квесторите на КТБ АД са предоставили на ФГВБ информация, според която размерът на задълженията на банката към Н.А.П. е 81 556. 41 лева, а вследствие на възраженията и жалбите на последната е достигнато само до минимална корекция на размера на гарантираното вземане/ със сумата 730.83 лева/, като окончателната сума,за която ищцата е получила отказ за изплащане е 113 712.76 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ Ф.ът за Г.на В.в банките изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.

Съгласно нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ гарантирания размер, за изплащане на сумите по В.на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева.

Съгласно  чл.6,ал.2 ЗГВБ/отм./, в случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията

По делото е установено и няма спор,че лиценза на КТБ АД е отнет с Решение от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, а също по това, че към този момент ищцата е имала вземане към банката в размер на 101 317.36 евро  и 386.75 лв. и задължения в размер на 58 140.41 евро (113 712.76 лева).

Хипотезата за заплащане на гарантирания размер на влог при едновременно наличие на вземане към банката и на задължение към нея е уреден в чл.6,ал.2 ЗГВБ/отм./, като от размера на гарантираното вземане по чл.4,ал.1 и 2 от ЗГВБ е предвидено да се приспадне размерът на задълженията.

Гарантираните вземания на ищцата са били общо по всички сметки в размер на  196 000 лв.От тази сума следва да се приспаднат размера на задълженията на ищцата към банката,които към 06.11.2014 год. са 113 712.76 лв. като след приспадането ФГВБ е следвало да изплати на Н.А.П. разликата в размер на 82 287.24 лв.

Съдът не възприема становището на ищеца,че тъй като същата е обслужвала редовно/вкл. и след отнемане на лиценза на банката/процесния кредит,същия не е бил изискуем в целия си размер ,поради което прихващането извършено от банката е било недопустимо.

Очевидно разпоредбата на чл. 6,ал.2 ЗГВБ/отм./ визира от една страна всички вземания на дадено лице и от друга всички негови задължения,а не само падежираните такива и с факта на отнемане лиценза на банката всички вземания и задължения стават изискуеми в пълен размер-чл.23 от Закона за банковата несъстоятелност.

С оглед гореизложеното съдът намира,че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен,а също следва да се огхвърли и акцесорния такъв с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода от 27.11.2014 год. - 30.11.2015 год. в размер на 11 674.26 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 4191 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът      

 

                                          Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.П., ЕГН-********** чрез пълномощника адв.И.Й. ***, офис № 6 против Ф. ЗА Г.НА В.В Б. БУЛСТАТ: *******, със седалище:***, представляван от адвокат Д.Л.,*** над партер, ап. 5 иск с правно основание чл. 23,ал.1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ за заплащане на сумата от 113 712.76 лева – гарантиран размер на влог по сметка IBAN *** /в несъстоятелност/ към датата на отнемане на лиценза на банката, ведно със законна лихва върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.П., ЕГН-********** против Ф. ЗА Г.НА ВЛОГОВЕТЕ В Б. БУЛСТАТ: ******* иск с правно основание чл. 86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 674.26 лева – мораторна лихва върху главницата от 113 712.76 лева за периода от 27.11.2014 год. - 30.11.2015 год. като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.А.П., ЕГН-********** да заплати н. Ф. ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В Б. БУЛСТАТ: ******* разноски по делото в размер на 4191 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност)-помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

 

                                                 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: