№ 122
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500172 по описа за 2022 година
С решение № 196 от 07.03.2022 г. по гр.д. № 1096/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е осъдено “ЗД Е.” АД да заплати на М. Х.. М., както
следва: (1) сумата 20 000 лв., представляваща неиздължена част от
обезщетение, цялото в размер на 120 000 лв., за неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни повреди, в резултат на непозволено увреждане,
извършено от Б. Т. Н. на 07.07.2018 г., заедно със законната лихва, считано от
19.03.2021 г. до окончателното изплащане, като до претендирания размер на
обезщетението от 80 000 лв. претенцията е отхвърлена; (2) сумата 2233,74 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото непозволено
увреждане, заедно със законната лихва от 19.03.2021 г. до окончателното
изплащане и (3) сторените съдебни разноски в размер на 802,59 лв.
Въззивникът-ищец М. Х.. М. е останал недоволен от тази част на
решението, с която претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлена, и го е обжалвал с въззивна жалба. В нея сочи, че в обжалваната
част решението било неправилно – постановено при нарушаване на
материалния и процесуалния закон и необосновано.
Определеният от съда размер на обезщетението бил крайно занижен.
Решаващият състав не отчел в пълна степен конкретни обективно
съществуващи факти и това довело до необоснованост на съдебния акт и
формално приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В жалбата се излагат
подробно аргументите на страната за това, че при констатираните по делото
телесни увреждания на ищеца, проведеното лечение, състоянието му към
момента и тенденциите за в бъдеще, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД на
1
ищеца следва да се присъди пълният размер на претендираното обезщетение
от 80 000 лв.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в
отхвърлителната част и за присъждане допълнително на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. заедно със законната лихва и
съдебните разноски.
Въззиваемият по жалбата на ищеца ответник “ЗД Е.” АД е
представил отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца М..
Аргументира тезата, че изплатеното от него доброволно извънсъдебно
обезщетение в размер на 100 000 лв. е справедливо и компенсира нанесените
на ищеца неимуществени вреди. Оспорва наличието на белег на лицето на
ищеца, който да е следствие от катастрофата. Възразява, че парезата на
лицевия нерв е преодоляна. Поставя под съмнение наличието на трайна
ретроградна амнезия, на увреждане на слуха, на психична травма. Иска се
отхвърляне на въззивната жалба на ищеца.
Ответникът “ЗД Е.” АД също е обжалвал решението с оплаквания за
неправилност на тази част от решението, с която е уважена претенцията на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и за
имуществени вреди за разликата над 1563,62 лв. до присъдения размер от
2233,74 лв., както и от присъждането на лихва за забава, считано от
19.03.2021 г. до окончателното изплащане.
Оспорва се изводът на съда за недоказаност на твърдяното от ответника
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец, който е пътувал
без правилно поставен предпазен колан. Прави се в жалбата анализ на
относимите доказателства и се обосновава виждането, че ищецът е пътувал
без поставен предпазен колан. Поради наличието на съпричиняване и двете
отделни обезщетения следвало да бъдат намалени с по 30 %.
Възразява се, че приетият от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерен и не отговаря на критерия за
справедливост.
Относно претенцията за лихва за забава се твърди, че съдът,
присъждайки я от 19.03.2021 г., се е произнесъл плюс петитум, тъй като
ищецът претендирал лихвата от 20.06.2021 г. В тази част решението било
недопустимо.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на исковете изцяло, както и за обезсилване на решението в частта
за присъдената законната лихва върху главницата за времето от 19.03.2021 г.
до 20.06.2021 г. Претендират се разноски. Направени са доказателствени
искания: да се извърши СМЕ по допълнителни въпроси и да се допусне
повторен разпит на свидетеля Т. Г. Е..
Въззиваемият по тази въззивна жалба ищец е представил отговор, с
който се оспорват оплакванията на застрахователя относно размера на
присъденото обезщетение и доказателствените му искания.
2
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди заедно със
законна лихва. Ищецът М. Х.. М. изложил в исковата си молба твърдения, че
при ПТП на 07.07.2018 г., предизвикано от водача на МПС Б. Т. Н., който е
управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска
отговорност” с ответника-застраховател, са му били причинени телесни
увреждания. От травмите ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес и причинени неудобства, както и
имуществени вреди. Ищецът отправил до застрахователя искане за
обезщетение, като по образуваната щета му било определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., която сума застрахователят
платил доброволно преди завеждането на иска. Според ищеца този размер не
е достатъчен за репариране на вредите му. Той определя дължимото му
обезщетение за неимуществени вреди на 180 000 лв., поради което и след
приспадане на изплатената сума от 100 000 лв., поискал осъждане на
ответника-застраховател за следните суми: (1) 80 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди; (2) 2233,74 лв. – обезщетение за имуществени вреди;
(3) законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
20.06.2021 г. и (4) законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 19.03.2021 г.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди не отговаря на вида, характеристиките и тежестта на действителните
телесни увреждания на ищеца. Възразил, че изплатеното обезщетение в
размер на 100 000 лв. репарира изцяло вредите на ищеца. Поискал
обезщетението да се намали, тъй като увреденият допринесъл за
настъпването на вредите, пътувайки в автомобила без правилно поставен
предпазен колан.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени в размер на 120 000 лв., а за обезщетяване на имуществените
му вреди – обезщетение в размер на 2233,74 лв. и след като съобразил
изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лв., уважил първия иск до
размер от 20 000 лв., а втория иск изцяло – за 2233,74 лв., както и присъдил
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете обезщетения,
3
считано от 19.03.2021 г. До претендирания размер на обезщетение от 80 000
лв. първият иск е отхвърлен.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно.
В обжалваните части то е допустимо – с изключение на присъденото
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за времето от 19.03.2021 г. до 20.06.2021 г. В тази част
съдът е присъдил в повече от поисканато от ищеца. С исковата молба (л. 7,
абз. 3 от делото на БОС) ищецът е поискал заедно с обезщетението за
неимуществени вреди да се присъди “... лихва в размер на законната такава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ деня, в който изтича тримесечнвия срок за
произнасяне по предявената претенция – 20.06.2021 г. – до окончателното
изплащане на обезщетенията.” С уточняваща молба от 22.07.2021 г. (л. 105 от
делото на БОС) ищецът е уточнил, че претендира обезщетението за
имуществени вреди ведно със законната лихва от 19.03.2021 г. на осн. чл.
429, ал. 3 КЗ, но не е изменял или уточнявал претенцията си за законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Следователно съдът е
останал сезиран и след уточнението с иск за обезщетение за неимуществени
вреди заедно с иск за законната лихва върху него от 20.06.2021 г.
Присъждайки лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди
за времето от 19.03.2021 г. до 19.06.2021 г., съдът се е произнесъл plus
petitum. В тази част решението е недопустимо и ще се обезсили.
По съществото на спора:
Преките искове против застрахователя за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди се основават на чл. 432 КЗ, като са
съединени с претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобила Тойота с рег. № ОВ0641ВС Б. Т. Н.
деяние и неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на
ищеца вреди, неимуществени и имуществени, и връзката им с катастрофата,
както и правото му да получи обезщетение за тях. С оглед конкретните
оплаквания на въззивниците във въззивните жалби спорни по делото остават
4
само въпросите за размера на обезщетенията и намаляването им поради
принос от страна на пострадалия на на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р Ц. Р. Ц.,
специалист-хирург, чието заключение не е оспорено от страните и се приема
от съда като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при
процесното ПТП от 07.07.2018 г. ищецът, като пътник на предната дясна
седалка, вследствие на сблъсък на автомобила, в който е пътувал, с
автомобила, управляван от деликвента, е получил следните телесни
увреждания: (1) черепно-мозъчна травма – сътресение и контузия на мозъка,
счупване на основата на черепа, пневматично спукване на дясното тъпанче,
травматичен десностранен мастоидит, пареза на десния лицев нерв; (2)
коремна травма – контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване
на опорака на тънкото черво, разкъсване на дебелото черво в неговия
сигмовиден участък, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в
ретроперитонеалното пространство и (3) гръдна травма със закрита контузия
на гръдния кош без засягане на вътрешни органи в гръдния кош и без
фрактура на ребра. Бил е приет и опериран по спешност в УМБАЛ Стара
Загора по витални индикации – животозастрашаваща закрита коремна травма
с остър вътрекоремен кръвоизлив. Последвали още четири хоспитализации за
долекуване, за затваряне на сигмостома и възстановяване на чревния пасаж,
за следоперативно възпаление на оперативната рана на предната коремна
стена, за консервативно лечение на следоперативната чревна непроходимост.
Следоперативният период протекъл тежко, с усложнения. Вещото лице
обяснява, че при такива съчетани травми на череп, гръден кош и корем
възстановяването е бавно и продължително, с години, при което са възможни
трайни увреждания. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът е в
задоволително общо състояние, ориентиран, адекватен, с трайна ретроградна
амнезия; физически се чувства относително добре, но трябва да спазва
стриктна диета и хранителен режим с цел избягване на илеусни състояния
(състояния на затруднен чревен пасаж). Необходимо е да се пази от
състояния, водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – кашлица,
запек, физически усилия, газообразуващи храни.
От показанията на разпитаните свидетели Г. А. приятелка на ищеца, и
Х. М. баща на ищеца, се установява, че след катастрофата и първата операция
ищецът е бил в тежко състояние – много отслабнал, с изведена стома, която е
била отстранена при последваща операция, в невъзможност да се обслужва
сам и постоянна нужда от чужда помощ в ежедневието в продължение на
четири месеца. Възстановяване му е било съпроводено с усложнения. Ищецът
трябва да спазва постоянен строг хранителен режим, не може да приема
газирани напитки, кафе, алкохол, твърди храни. В продължение на два месеца
е приемал медикаменти за парезата на лицевия нерв. Увреден е слухът му
вследствие спукване на тъпанчето на дясното ухо при катастрофата. Ищецът
не следва да вдига тежести, което наложило да смени работата си.
Преживяното се отразило тежко на психиката му.
5
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на нанесените
телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване, тежкото възстановяване и наличието
на трайни и необратими последици от травмите. Съобразявайки тези
обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ
икономическите условия към 2018 г., съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца е справедлива и достатъчна сума в размер
на 140 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
смисъл, повдигнато от ответника, е неоснователно. То се основава на
твърдение, че понесените от ищеца “гръдна и коремна воланни травми” се
дължат на липса на правилно поставен предпазен колан. При правилно
поставен предпазен колан ищецът е нямало да получи конкретните
наранявания или те са щели да бъдат значително по-леки.
Тежест да установи конкретните факти и обстоятелства, от които да се
направи извод за принос на пострадалия за настъпване на вредите, носи
ответникът-застраховател, който е повдигнал възражението. Той не е провел
успешно доказване на конкретни факти и обстоятелства за конкретно
поведение на ищеца, което е допринесло за настъпване на вредите. За
установяване на тези факти и обстоятелства на застрахователя са дадени от
първоинстанционния съд коректни указания за доказателствената тежест и
той е направил доказателствени искания, които в първата инстанция са
уважени изцяло. Исканията за събиране на доказателства за същите факти и
обстоятелства във въззивното производство са отклонени с определението на
съда по чл. 267 ГПК. Искането за извършване на експертиза не е било
направено в първоинстанционното производство в срока за отговор на
исковата молба или след дадените от съда указания за правнорелевантните
факти и тежестта за доказването им, а в с.з. на 25.11.2021 г. процесуалният
представител на застрахователя изрично е възразил срещу събирането на
допълнителни доказателства по искане на пострадалия ищец чрез комплексна
съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертиза и е изразил
становище, че по въпроса за наличието или липсата на поставен колан при
катастрофата по делото има “достатъчно данни”. Неоснователно се явява и
искането за повторен разпит на свидетеля Т. Е.. Този свидетел е разпитан в
6
първата инстанция в с.з. на 17.12.2021 г., след което делото е било отложено и
е проведено друго съдебно заседание на 03.02.2022 г., в което делото е
обявено за решаване. Ответникът, чийто представител не е участвал
заседанието на 17.12.2021 г., е имал възможност да се запознае с показанията
на свид. Е. и да поиска повторния му разпит в първата инстанция, но не е
сторил това. Предпоставките за събиране на доказателства във въззивното
производство по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК не са налице.
В.л. Т. И., извършил първата автотехническа експертиза, дава
заключение, че само по технически път не може да се даде категоричен
отговор дали ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. В.л. В. Г.,
извършил повторна автотехническа експертиза, дава заключение въз основа
на наличните косвени данни, че ищецът е бил или без поставен колан, или той
е бил поставен неправилно. В.л. д-р Ц. Ц.. обяснява в с.з., че нанесените на
ищеца гръдна и коремна травма до голяма степен се обясняват с поставен
предпазен колан, докато черепната травма няма връзка с поставянето на
колан. Свидетелят Т. Е., управлявал автомобила, в който е пътувал ищецът,
дава показания, че ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен колан,
бил е седнал правилно на седалката, не е спял, двамата са си говорели и са
слушали музика. При тези данни фактът, който твърди застрахователят (че
ищецът е пътувал без поставен или с неправилно поставен предпазен колан),
не е доказан при условията на пълно главно доказване и предпоставките за
намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД не са налице.
Претенцията по чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди
следователно е основателна до размер от 40 000 лв., тъй като още преди
завеждането на делото застрахователят е изплатил доброволно на ищеца
обезщетение в размер на 100 000 лв. Въззивната жалба на ищеца е частично
основателна, а тази на застрахователя е неоснователна. Обезщетението за
неимуществени вреди ще се увеличи с 20 000 лв., като по тази претенция
първоинстанционното решение частично ще се отмени.
Поради заключението за липса на съпричиняване неоснователна е
въззивната жалба на застрахователя против размера на присъденото
обезщетение за имуществени вреди. В тази част първоинстанционното
решение ще се потвърди.
Заедно главницата на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи
законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени
вреди. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено (1),
че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в
рамките на застрахователната сума и (2) че застрахователят плаща само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
7
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. В случая пострадалият има право да получи законната лихва, считано
от 19.03.2021 г., на която дата е предявена застрахователната претенция от
пострадалия.
Относно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
съдът взима под внимание, че ищецът е поискал лихвата считано от
20.06.2021 г., и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес от тази
дата следва да се присъди лихвата, вкл. върху новоприсъденото обезщетение
от 20 000 лв. В тази част въззивната жалба на застрахователя е основателна.
Законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди е
присъдена, считано от 19.03.2021 г., и в тази част решението ще се потвърди.
Двете страни претендират разноски и са направили такива за
адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение. При липса на
уточняване каква част от възнаграждението се дължи за защитата по
собствената жалба и каква част за защитата срещу насрещната жалба съдът
приема, че възнаграждението следва да се раздели на две равни части. Всяка
от страните има право на разноски съразмерно с основателността на
собствената жалба, респ. неоснователността на жалбата на насрещната
страна. Ищецът има право на разноски за въззивното производство в размер
на 1353 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а възражението за
прекомерност на същото е неоснователно, тъй като общият размер на
платения адвокатски хонорар (2030 лв.) е под минималния по чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 на ВАдвС. Ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 196 от 07.03.2022 г. по гр.д. № 1096/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е осъдено “ЗД Е.” АД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Х. К.
№ 43, да заплати на М. Х.. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. С. бл. 31,
вх. 1, ет. 7, ап. 21, законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. за времето от 19.03.2021 г. до
19.06.2021 г.
ОТМЕНЯ решение № 196 от 07.03.2022 г. по гр.д. № 1096/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен искът на М. Х..
М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. С. бл. 31, вх. 1, ет. 7, ап. 21, против
“ЗД Е.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Х. К. № 43, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено от Б. Т. Н. на
8
07.07.2018 г., над размера от 20 000 лв. до размера от 40 000 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ЗД Е.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Х. К. № 43, да заплати на М. Х.. М., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ж.к. С. бл. 31, вх. 1, ет. 7, ап. 21, допълнително
сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, извършено от Б. Т. Н. на 07.07.2018 г., заедно със
законната лихва, считано от 20.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 07.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1096/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА “ЗД Е.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Х. К. № 43, да заплати на М. Х.. М., ЕГН
**********, от гр. Бургас, ж.к. С. бл. 31, вх. 1, ет. 7, ап. 21, сумата 1353 лв. –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Х.. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ж.к. С. бл. 31, вх.
1, ет. 7, ап. 21, да заплати на “ЗД Е.” АД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Х. К. № 43, сумата 150 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9