РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Благоевград, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр.Б., против Наказателно
постановление № 21-1899-000095 от 24.06.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР
Благоевград, 01 РУ Благоевград, с което на жалбоподателя за административно нарушение
на чл. 98, ал.2, т.3, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., за административно нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 20 лв. и за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 лв.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка.
Навеждат се доводи за съществени процесуални нарушения и недоказаност на твърдените
нарушения. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Алтернативно се
застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, дава кратки обяснения, чрез които
излага своята версия за случая, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на доводите си, по същество иска
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, подробни съображения
излага в пимени бележки, претендира разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно призован не изпраща представител и не
изразява становище по същество.
1
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не изпращат представител, не
изразяват становище по същество.
Съдът, като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 24.03.2021 г. Около 15.29 ч. свидетелите К. и Х., и двамата служители на 01 РУ
Полиция изпълнявали служебните си задължения в гр.Благоевград, когато на бул.“Васил
Левски“ забелязали паркиран автомобил „А. Авант“ с рег.********* срещу № 51 на същия
булевард. Тъй като автомобила бил паркиран в близост до автобусна спирка, същите
потърсили водача, като от хотел „Поли“ излезнал жалбоподателя, който заявил, че
автомобила е на сина му, но той го ползва. Полицейските служители започнали проверка,
като чрез РСОД установили, че автомобила не е представен на технически преглед и
жалбоподателят не могъл да представи задължителна застраховка „ГО” за автомобила. За
констатираното св. К. съставил на жалбоподателя АУАН №161023, в присъствието на св.Х.,
затова че на 24.03.2021г. в 15.29 ч. в гр.Благоевград на бул.“Васил Левски“ срещу №51
паркира лек автомобил „А. Авант“ с рег.********* на спирка от редовните линии за
обществен транспорт на пътници, като при извършена проверка с РСОД е установено, че
автомобила не е представен на годишен технически преглед и няма сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Посоченото било квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл.147, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.3,
от ЗДвП. Съставения АУАН бил връчен и подписан от жалбоподателя, като същия посочил,
че има възражения.В законоустановения срок постъпили писмени възражения, в които
жалбоподателя изложил доводите си за незаконосъобразност на акта.
Въз основа на съставеният АУАН и след като приел възраженията за неоснователни
Началника РУ към ОДМВР Благоевград, 01 РУ Благоевград издал атакуваното Наказателно
постановление № 21-1899-000095 от 24.06.2021 г., с което на жалбоподателя за
административно нарушение на чл. 98, ал.2, т.3, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., за
административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. и за административно
нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители, ангажирани по
случая. От показанията на същите се установява, какво са установили, как са определили
виновното лице, както и действията по ангажиране на отговорност.
По делото по искане на защитата е разпитана и съпругата на жалбоподателя, чрез
показанията на която се установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка и
дейстивията на полицейските служители.
В хода на съдебноо производство жалбоподателят дава обяснения, чрез които описва случая,
както и къде точно е бил автомобила.
2
В хода на съдебното производство е изискана и представена справка от Община
Благоевград, относно наличието на знак Д24 на посоченото място, ведно със снимков
материал, както и Заповед и план за работа на полицейските служители на процесната дата.
От страна на защитата са представени доказателства, установяващи сключена „ГО“ за
автомобила на 24.03.2021г., както и удостоверение за техническа изправност /л.73 от дата
25.03.2021г. Представено е и НП№.21-1899-000096 от 24.06.2021 г., установяващо, че
жалбоподателя е санкциониран за нарушение по чл.638 от КЗ за констатираното на
24.03.2021г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по
делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
съображения.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи и са
издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази насока по делото са представени безспорни
доказателства /Заповеди от л.8 до л.22/ Този извод на съда не се променя и от представените
по делото заповед и план за работа за процесната дата, доколкото видно от същите е било
възложено на полицейските служители К. и Х. да осъществяват контрол, поради което и
възраженията в обратна насока са неоснователни. Не могат да бъдат споделени и
възраженията, че жалбоподателят е наказан два пъти за липсата на застраховка. Видно от
представеното по делото НП№.21-1899-000096 от 24.06.2021 г., със същото на А. е наложена
санкция за нарушение на КЗ, а в процесния случай е санкциониран по чл.100, ал.1, т.3 от
ЗДвП, с които разпоредби са регламентирани различни задължения за водачите на МПС,
както и са предвидени различни санции, поради което и не е налице твърдяното от защитата.
Отделно от това за представеното НП няма данни да е влязло в сила, а след направена
служебна справка от съда се установи, че същото се обжалва.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до
доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази
позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този
смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона
доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство са
3
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно
постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на
нарушението поради следните основания:
По отношение нарушението по чл.98, ал.2,т.3 от ЗДвП
И в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба като е
паркирал на автобусна спирка от редовните линии за обществен превоз без
индивидуализиращи процесното деяние белези. И актосъставителят и наказаващият орган са
се задоволили бланкетно да пресъздадат съдържанието на материалната норма, без
конкретни обстоятелства, относими към конкретния случай. Записаното „паркира на
автобусна спирка“ не изчерпва състава на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя. За да може едно деяние да бъде подведено под конкретната норма следва
същото да бъде описано по такъв начин, че от съдържанието да може да се направи извод по
какъв начин, при какви обстоятелства и защо контролните органи са приели, че същото е
нарушение от конкретния вид. В настоящия случай за съда остава неясно от АУАН и НП
защо жалбоподателя е санкциониран именно за паркиране, липсват мотиви в тази насока.
Материално - правната норма, посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото
по - горе нарушение, е тази на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба
паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници. Нормата на чл. 184, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда на свой ред,
че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на
спирка.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.11 от ППЗДвП, пътни знаци Д22, Д23 и Д24
указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз
на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се
определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният
указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.
Настоящата съдебна инстанция приема, че АНО не е изложил мотиви за това, по
кой от така установените със закона критерии е приел, че мястото, на което е бил паркиран
автомобилът на жалбоподателя, е попадало в обхвата на забраната на пътен знак,
обозначаващ наличието на спирка. В тази връзка следва да се отрази, че както в съставния
АУАН, така и в оспореното НП не е отразено наличието на някои от сочените в цитираната
норма пътни знаци, които да указват началото на спирка на превозните средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници. В случая АУАН и НП не съдържат
необходимите данни за периметър на спирката, за да се прецени твърдението в НП за
паркирало МПС на спирка. От приложените към административната преписка снимки също
не се установява паркираният автомобил да е бил в обхвата на надлежно обозначена със
съответните пътни знаци спирка. с оглед на което по делото не се установи осъществяване
на изпълнителното деяние - паркиране на процесния автомобил на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Изложеното обуславя
нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, като в наказателното постановление липсват съществени
4
обстоятелства очератаващи състава на вмененото нарушение, което на собствено основание
е предпоставка за отмяна на НП.
Същевременно по делото не се установи по безспорен начин и авторството на
осъщественото нарушение. По данни на актосъставителя нито той, нито разписалото се като
свидетел в акта лице – св.Х. са възприели фактът, че именно жалбоподателя е управлявал
МПС-то, като го е спрял в забранена за паркиране зона. Тъкмо напротив, актосъставителят
К., както и Х. изрично заявиха, че когато са отишли до автомобила, същият вече е бил
паркиран. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че фактът, че по принцип лицето е
водач на автомобила, не навежда към извода, че именно то е управлявало последния и на
процесните дата и място, като го е паркирал на забранена за това зона, още повече по делото
е установено, че не жалбоподателят е собственик на автомобила.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че не се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства нито осъществяването на изпълнителното
деяние на процесното нарушение, нито авторството на същото. Ето защо, наказателното
постановление в тази част се явява незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде
отменено
По отношение нарушението по чл.147 от ЗДвП
Съдът намира, че при ангажиране на отговорност на жалбоподателя за нарушение чл. 147,
ал.1 от ЗДвП, неправилно е приложен закона. Разпоредбата на чл. 147 ал.1 от
ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 181 т.1 предл. първо от ЗДвП,
е предвидена административно-наказателна отговорност на собственика или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Т.е. тъй като в сочената като нарушена нормативна разпоредба/ чл. 147
ал.1 от ЗДвП/ не е регламентирано чие е задължението за представяне на МПС на
технически преглед, последното следва да се изведе от изискването на санкционната
разпоредба на чл. 181 т.1 от ЗДвП, а именно на собственика на МПС или конкретно
длъжностно лице. В конкретния случай паркирания автомобил не е собственост на Атансов,
което е прието и от АНО, поради което жалбоподателят не е наказателно отговорен за
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, доколкото в закона не е възведено като нарушение
управлението на ППС, което не е представено на годишен технически преглед, за да бъде
приложима разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, още повече както се посочи в конкретния
случай се установи, че автомобила не е бил в двигжение по време на проверката, а е бил
паркиран. Констатираното според настоящия състав обуславя допуснато от наказаващия
5
орган нарушение при определяне субекта на отговорност.
По отношение на това нарушение, съдът констатира и непълно фактическо описание на
деянието, доколкото в акта и наказателното постановление не е посочено нито какъв е
срокът за представяне на конкретното МПС за годишен технически преглед (в чл. 147, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП впрочем са установени различни срокове за представяне на леки автомобили за
годишен технически преглед в зависимост от датата на регистрацията им като нови), нито
кога е изтекъл този срок, който пропуск съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като нарушителят не е в състояние да узнае с всички факти, попадащи в обективния състав
на нарушението, за което е обвинен, нито да организира своевременна и адекватна защита
срещу обвинението.
Изложеното обуславя незаконосъобразност на НП и в тази част.
По отношение нарушението на л.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП задължава водачите на МПС да носят
документ, удостоверяващ сключена задължителна застраховка „ГО” за автомобила, който
управляват. Изхождайки от текста на приложената мателиална норма съдът намира, че
основен елемент от състава на това нарушение е лицето, посочено като нарушител да е
имало качеството на водач. Легална дефиниция за „водач” е дадена в разпоредбата на § 6,
т.25 от ДР на ЗДвП, съгласно която, това е „лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.” В разглежданият случай обаче, не се установява
жалбоподателят да е управлявал лекия автомобил А. Авант“ с рег.********* така, като е
посочено в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП, напротив
от показанията на св.К. и Х., както и от обясненията на жалбоподателя се установява, че
същия е бил паркиран, в него е нямало водач, а жалбоподателя се е появил впоследствие,
нещо повече по делото са събрани доказателства, че дори не е негова собственост. От
цитираната дефиниция за ползваното от закона понятие „водач” е ясно, че това е лице, което
управлява пътно превозно средство, т.е. изпълнителното деяние се състои в управлението на
ППС и такова е посочено и в обжалваното НП. Отнесено към конкретния случай обаче, това
обстояелство не бе установено по безспорен начин.
Както се посочи свидетелите на наказващия орган са констатирали, че автомобилът е
бил в покой, като са започнали да издирват лицето, което го е паркирало. Респективно,
липсват категорични доказателства, че това е сторено именно от жалбоподателя. Фактът, че
А. е заявил, че той го ползва, не е достатъчен да обоснове категоричен и несъмнен извод, че
именно той е лицето управлявало автомобила до паркирането му.Поради тези съображения,
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е безспорно и
категорично установено от обективна страна, в частта относно авторството му, нещо повече
според настоящия състав същото и не е съставомерно по посочения текст, доколкото се
установи, че в случая жалбоподателя е нямал качеството на водач, доколкото автомобила е
бил паркиран и не е спрян по време на управление от А., което е безспорно елемент от
6
обективния състав на разглежданото нарушение. Съответно, при това положение, няма как
да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и извършено ли е то виновно.
По изложените съображения съдът намира, че и в тази част наказателното
постановление е незаконосъобразно.
Мотивиран от горното съдът счита, че в конкретния сучай неаконосъобразно е ангажирана
отговорност на жалбоподателя за всяко от нарушенията, поради което и НП следва да се
отмени изцяло.
Доколкото изводът на съда е че атакуваното наказатено постановление е незаконосъобразно,
то и обсъждането на приложението на чл.28 от ЗАНН е безпредметно.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 300лв., установимо от
приложено по делото пълномощно. От друга страна в съдебно заседание и с жалбата е
направено изрично искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното,
предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с
оглед настъпилите законодателни промени, съгласно които страните имат право на
присъждане на разноски, които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в
сила /ДВ бр. брой: 94, от дата 29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния акт,
в случая ОД МВР Благоевград следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По отношение възраженията за
прекомерност, съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото, по което бяха
разпитани трима свидетели и събирани множество писмени доказателства, намира същите за
неоснователни, доколкото не може да бъде прието, че производството е такова с много
ниска фактическа сложност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-1899-000095 от
24.06.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Благоевград, 01 РУ Благоевград, с
което на Д. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр.Б. за административно нарушение на чл. 98,
ал.2, т.3, от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв., за административно нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 20 лв. и за административно нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Благоевград да заплати в полза на Д. АТ. АТ., ЕГН **********, с
адрес гр.Б. сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 300 лв./триста / лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
7
страните, пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8