О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 296 12.05.2023 г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд – VIII състав, в закрито заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
Като разгледа
административно дело № 241 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „ТРЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 32, офис 1, против
Решение № 178 от 10.03.2023 г. на Министерски съвет на Република България за
даване на съгласие за продължаване на договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства – строителни материали – варовици, от находище
„Исенов връх“, разположено в землището на с. Ракитница, община Стара Загора,
област Стара Загора, сключен на 25.12.2010 г. между Министерски съвет на
Република България, представляван от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и „ПИ ЕС АЙ“ АД гр. Стара Загора, с правоприемника на
концесионера, за даване на съгласие за изменение на концесионния договор и за
отправяне на предложение до концесионера за изменение и допълнение на
концесионния договор и за даване на разрешение на прехвърляне изцяло на правата
и задълженията по предоставената концесия, в частта му относно т. 2, т. 8.2.1 и т. 8.2.4 от него.
С т. 1 от
Решение № 178 от 10.03.2023 г. на Министерски съвет се дава съгласие процесният
договор за предоставяне на концесия да бъде продължен с правоприемника на
концесионера – „Трейс БГ“ ЕООД гр. София, с т. 7 от Решението се разрешава на
„Трейс БГ“ ЕООД гр. София да прехвърли изцяло правата и задълженията по
предоставената концесия на жалбоподателя – „Трент“ ЕООД гр. Стара Загора, а с
т. 9 от Решението се оправомощава министъра на енергетиката да сключи с „Трейс
БГ“ ЕООД гр. София и „Трент“ ЕООД гр. Стара Загора допълнително споразумение за
продължаване на концесионния договор с правоприемника на концесионера, за
изменение и допълнение на концесионния договор и за прехвърляне изцяло на
правата и задълженията по предоставената концесия – в едномесечен срок от
уведомяването им за това решение, като:
с оспорената
т. 2 от Решението се дава съгласие за изменение на договора за предоставяне на
концесия, чрез удължаване на определения с Решение № 683 на Министерски съвет
от 16.09.2010 г. (ДВ, бр. 76
от 2010 г.) срок – с 15
години, считано от 25.12.2020 г.;
според
оспорената т. 8.2.1 от Решението в допълнителното споразумение по т. 9 с
„Трент“ ЕООД гр. Стара Загора трябва да бъдат включени задължения за сключване
на договор за доверителна банкова сметка ***аване изпълнението на задълженията,
свързани с ликвидация или консервация на миннодобивния обект и рекултивация на
засегнатите земи – в срок до 30 дни от датата на подписване на допълнителното
споразумение;
според
оспорената т. 8.2.4 от Решението в допълнителното споразумение по т. 9 с
„Трент“ ЕООД гр. Стара Загора трябва да бъдат включени задължения за внасяне по
сметката по т. 8.2.1 на дължимите суми за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. – в срок
до 30 дни от датата на съгласуване на проекта по т. 5.2 (според т.
5.2 в допълнителното споразумение за изменение и допълнение на концесионния
договор трябва да бъдат включени задължения на концесионера за разработване на
изменение на цялостния работен проект и рекултивация на засегнатите земи за
срока на удължаването на концесионния договор).
В Решение №
178 от 10.03.2023 г. на Министерски съвет като правни основания за приемането
му са посочени:
чл. 6, ал. 1 и 3 от ЗПБ, според които компетентен орган по чл. 5, т. 1 („Права за
подземни богатства се предоставят чрез разрешения за търсене и проучване и за проучване, издадени от министъра на
енергетиката след одобрение от Министерския съвет“) е министърът на енергетиката, който е
единен орган по управление на подземните
богатства, а компетентен орган по чл. 5, т. 3 („Права за
подземни богатства се предоставят чрез за добив, предоставени от Министерския
съвет по предложение на министъра на енергетиката“) е Министерският съвет, който оправомощава
министъра на енергетиката да сключи договор за
добив на подземни богатства;
чл. 25, ал.
1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), според
които правата
и задълженията, произтичащи от предоставена концесия, могат да се прехвърлят
изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23
и 23а,
като за концесиите за
добив прехвърлянето на правата и задълженията се извършва след разрешение,
издадено от Министерския съвет;
чл.
36, ал. 2 и 4 от ЗПБ, предвиждащи възможност да бъде удължен срока на
концесията и условията за това, общият максимален срок на концесията и
привеждането на клаузите на договора за концесия в съответствие с действащата
нормативна уредба;
чл. 66б, ал.
1, т. 4 от ЗПБ – концесионният договор може да се изменя и/или допълва по
взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение в случаи, определени с
този закон или в договора;
чл.
66в, ал. 5 и 6 от ЗПБ, според които в случаите по чл.
66б, ал. 1 Министерският съвет приема решение по внесеното от министъра на
енергетиката предложение за изменение и/или допълнение на концесионния договор,
а страните сключват допълнително споразумение към концесионния договор в
съответствие с решението на Министерския съвет;
чл. 67, ал. 4 от ЗПБ, която разпоредба урежда случаите, реда и условията за
продължаване на концесионния договор с правоприемник на концесионера;
§ 87, ал. 2 от ПЗР на ЗПБ – ДВ, бр. 79 от 2020 г., според която норма разпоредбите
на този закон относно изменението, включително на
срока, и прекратяването на договорите, както и разпоредбата на § 86 (концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства, по които концесионните договори
не предвиждат задължение за изготвяне и
предоставяне на цялостен работен проект за
ликвидация или консервация на миннодобивния обект и за
рекултивация на засегнатите земи, изготвят и предоставят проекта на министъра
на енергетиката за съгласуване в срок до една година от
влизането в сила на този, като министърът на енергетиката има право да спре
действието на договора по реда на чл. 68
от ЗПБ при неизпълнение на това задължение в срок) се прилагат за
договорите по ал. 1 (сключените
до влизането в сила на този закон
договори).
Изложеното
означава, че Решение № 178 от 10.03.2023 г. на Министерски съвет на Република
България в оспорената му част има за предмет изменение и допълване на вече
сключен концесионен договор – продължаване на срока на предоставената концесия
с правоприемника на концесионера, прехвърляне на правата и задълженията по
предоставената концесия от правоприемника на концесионера на жалбоподателя и
включване на клаузи, създаващи задължения за последния, чрез сключване на съответните
допълнителни споразумения от оправомощения за това ресорен министър с
правоприемника на концесионера и жалбоподателя.
При тези данни
съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално недопустима.
По своя характер договорът за предоставяне на концесия представлява
съглашение между две равнопоставени страни, има гражданскоправен характер и не
е административен договор по смисъла на чл. 19а
от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), а гражданскоправните договори не могат
да се атакуват по административен ред чрез жалба или чрез искова молба.
Споровете по тяхното сключване, изменение, допълнение, изпълнение и
прекратяване се разглеждат по общия исков ред.
Правомощията на концедент за държавните концесии се изпълняват от министър
в съответствие с неговата отраслова компетентност. Процедурата за определяне на
концесионер се открива с решение на концедента, провежда се от назначена от
концедента комисия и приключва с решение на концедента за определяне на
концесионер.
В случая се касае за упражняване на правомощия във връзка със
съществуването (евентуалното продължаване, изменението и допълването, ако бъдат сключени
предвидените в т. 9 от оспореното Решение допълнителни споразумения) на правоотношения, имащи гражданскоправен
характер, тъй като се развиват между равнопоставени страни по договор за
концесия за добив на подземни богатства от находище – изключителна държавна
собственост. Производството по предоставяне на концесия се развива на няколко
етапа, като след сключване на договор отношенията на страните не могат да бъдат
определени като административноправни. При изпълнение на поетите задължения,
концесионера и концедента са напълно равнопоставени.
Съгласно чл.
154, ал. 1 и 2
от Закона за концесиите (ЗК), приложим на основание § 5,
ал. 2 от ПЗР на ЗК, за неуредените въпроси по сключването, изпълнението,
изменението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно
разпоредбите на Търговския
закон (ТЗ) и на Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), а споровете относно сключването, изпълнението, изменението и
прекратяването на концесионен договор се решават от съда по реда на Гражданския процесуален
кодекс (ГПК). В чл.
71 от ЗПБ също е предвидено, че за неуредените случаи по сключването,
изпълнението и прекратяването на договорите следва да се прилагат разпоредбите
на ТЗ и на ЗЗД.
След като не се касае за административно правни отношения между страните по
договора за концесия, приетото от Министерския съвет Решение №
178 от 10.03.2023 г. в оспорената му част няма
характер на властническо волеизявление на административен орган, а действие на
страна по договора за концесия, предприето по описания в закона ред и
съобразено с вменените му правомощия.
В горепосочения смисъл са Определение № 629 от 25.01.2022 г. по АД №
288/2022 г. на ВАС – IV о., и Определение № 13481 от 30.10.2022 г. по АД № 10376/2020 г. на ВАС – IV о.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е налице годен за оспорване
акт съгласно чл.
159, т. 1 от АПК, което води до недопустимост на подадената от „ТРЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора жалба, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.
Водим от горното, Старозагорския административен съд на основание чл. 159,
т. 1 от АПК
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ТРЕНТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Граф Игнатиев“ № 32, офис 1, против Решение № 178 от 10.03.2023 г. на
Министерски съвет на Република България за даване на съгласие за продължаване
на договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали – варовици, от находище „Исенов връх“, разположено в
землището на с. Ракитница, община Стара Загора, област Стара Загора, сключен на
25.12.2010 г. между Министерски съвет на Република България, представляван от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и „ПИ ЕС АЙ“ АД гр.
Стара Загора, с правоприемника на концесионера, за даване на съгласие за
изменение на концесионния договор и за отправяне на предложение до концесионера
за изменение и допълнение на концесионния договор и за даване на разрешение на
прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия, в
частта му относно т. 2, т. 8.2.1 и т.
8.2.4 от него.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 241/2023 г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Определението
подлежи на обжалване от жалбоподателя „ТРЕНТ“ ЕООД гр. Стара Загора и от ответника
– Министерски съвет на Република България, с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: