Р Е Ш Е Н И Е

№109

Гр. Сливница, 05.07.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно  заседание на шести юни, през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                                                           Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 762 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЦИТЕ Н.Г.Л., с ЕГН ********** и Т.Д.В., с ЕГН **********, са предявили спрямо ответниците Т.С.Л., с ЕГН ********** и Е.С.Л., с ЕГН **********, иск, с който претендират последните да бъдат осъдени да им предадат владението върху следния собствен на ищците недвижим имот, а именно : УПИ VІІ-168, кв. 15 по плана на село  Гурмазово, Община Божурище, с площ от около 584 кв. метра.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на процесния имот, на основание наследствено правоприемство от Георги Т. Величков. С н.а. № 29, том V, дело № 639/1964г. техният наследодател закупил от своя баща Тодор Величков Божков, дворно място представляващо парцел № V-88, кв. 27 по плана на село Гурмазово с площ от 1465 кв. метра. Понастоящем този имот бил обособен в два парцела – УПИ – 167 и 168, от кв. 15 по плана на населеното място. Имотът бил отчужден за реализиране на общински мероприятия, които не били осъществени, като на 27.12.1989г. ищците подали декларация до ОбНС, че приемат срещу отчужденият им имот, да бъдат обезщетени с право на строеж върху него. Със Заповед № 363/27.12.1989г. им било отстъпено право на строеж. Впоследствие с Решение № 6/16.04.1992г. им била възстановена собствеността върху имоти №№ 167 и 168, кв. 15 по плана на с. Гурмазово.

Твърдят още, че приживе техният наследодател Георги Величков, бил отстъпил на своя братовчед Траянчо Величков да ползва имот № 168 за отглеждане на животни. Към момента този имот бил завладян от двамата ответници, които отказвали да го предадат на ищците.

Представят подробно описани в исковата молба писмени доказателства, като в хода на производството правят доказателствени искания. Претендират разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците и в указания срок е постъпил писмен отговор от същите, в който оспорват иска. Твърдят, че техния наследодател е закупил от Георги Величков процесния имот и от 1977г. той и неговата съпруга са го владели в пълен обем, като през 1990г. са били признати за собственици по давност с н.а. № 75, том ІІ, дело № 522/1990г. От тогава имотът продължил да се владее от тях. Претендират отхвърляне на иска, като ангажират доказателства. Претендират разноски

Районен съд град Сливница, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, че наследодателят на ищците е придобил с н.а. № 29, том V, дело № 639/1964г. дворно място с площ от 1465 кв. метра, находящо се в село Гурмазово, представляващо парцел № V-88, кв. 27 по плана на населеното място, с неуредени сметки по регулация. Видно от представения с отговора на исковата молба договор от 11.09.1977г. Георги Т. Величков е продал на Стоимен Троянов Величков имот № 88, кв. 27 парцел ІV по плана на село Гурмазово с площ от 575 кв. метра. В договора е описано, че купувача знае, че мястото е „блокирано“ от съвета на с. Божурище за фурна, като той се е съгласил и го закупува по оценка на съвета. Този договор е подписан в присъствието на трима свидетели, които са удостоверели с подписа си неговото съдържание.

С н.а. № 75, том ІІ, дело № 522/1990г. на РС Сливница, Стоимен Траянов Л. и Милка Никифорова Л. са били признати за собственици по силата на покупка и давностно владение на описания в договора от 1977г. имот, който към момента на издаване на нотариалният акт по обстоятелствена проверка вече е представлявал парцел № 168-88 /сто шестдесет и осем за имот осемдесет и осем/, кв. 15 по новия план на село Гурмазово. Като съсед от север на този имот е бил посочен праводателят на ищците – Георги Т. Величков. В този акт е отразено също така, че имотът е бил включен в регулационния план на населеното място от 1927г. и не е изключван до момента на постановяването му. От представеното удостоверение за наследници на Стоимен Траянов Л. № 2768/03.11.1993г. издадено от Община Божурище, се установява, че ответниците са негови низходящи.

По делото е изготвена и приета, като неоспорена от страните и компетентно дадена СТЕ, според заключението на която процесния имот е бил заснет и нанесен за първи път в обезсиления план на село Гурмазово от 1927г. Първоначално за имот пл. № 88 е бил отреден парцел V в кв. 27. Към този имот са били придавани части от общински имоти и от имот пл. № 87, като липсват доказателства да уреждане на сметки. В рамките на действие на този план е бил издаден н.а. № 29, том V, дело № 639/1964г. По – късно първоначалния план според експерта е бил изменен, без да са  налични данни за Заповед с която това е сторено, като за имот пл. № 88 са били отредени два нови парцела - парцел V-88, с отреждане „ЗА СЕЛКООП“ /северен/ и парцел VІІ, с отреждане „ЗА ФУРНА“ /южен/. В разписния лист към плана от 1927г. имот пл. № 88 е бил записан първоначално на името на Тодор Величков, а след това на името на Георги Величков, а като основание за собственост – н.а. от 1964г.

Според действащия към момента план на село Гурмазово, процесния имот представлява УПИ VІІ-168, кв. 15, като границите му съвпадат почти напълно с тези на парцел VІІ, с отреждане „ЗА ФУРНА“ /южен/, видно от приложената към експертизата скица находяща се на стр. 78 от делото.

В одобрения със Заповед № АБ-122/21.05.1980г. план на село Гурмазово, процесният имот пл. № 168 е бил изцяло включен в парцел V в кв. 15 – отреден за обществени мероприятия. Този план е бил изменен със Заповед № 636/26.10.1993г. на Кмета на Община Божурище, като имоти с пл. № 167 и 168 /процесен/ са били отделени от парцел V и за всеки от тях е бил отреден самостоятелен парцел, съответно парцел V – 167 и VІІ – 168 и двата в кв. 15.

В хода на производството са разпитани двама свидетели на ответниците, които излагат, че познават имота повече от 20 години и той в тези граници винаги е бил владян от Стоимен /наследодателят на ответниците/ и неговата съпруга. В този имот те имали къща и стопански постройки, като живеели постоянно в него до смъртта си. Границите на този имот никога не били местени и никой не им бил оспорвал правото на собственост върху него. И двамата свидетели демонстрират задълбочено познаване на спорния имот, като спомените им датират далеч назад във времето. Те сочат границите на имота, както и приблизителните му размери.

Не се установява от приложените по делото доказателства, да са били извършвани отчуждителни мероприятия по отношение на процесния имот, като освен отреждането му „ЗА ФУРНА“, липсват данни същия да е бил актуван като държавен или общински.  Факта, че имота предмет на спора не е бил отчуждаван, както и че мероприятието за което е бил предвиден не е било реализирано, се установява от съдържанието на представения от ищците по делото Протокол № 3/16.04.1992г. на комисия при Община Божурище. С цитирания протокол е било взето решение имотите да бъдат преотредени за индивидуално жилищно строителство.

Други релевантни за изхода на спора доказателства по делото не са ангажирани.

Така установените обстоятелства водят до следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.

Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

За да бъде успешно проведено доказването по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните правно релевантни факти: юридическия факт, от който той извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ, както и на факта, че вещта се намира във владение, или държане на ответника и че последният я владее или държи без правно основание.

Предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв по следните съображения:

Тежестта за доказване на посочените по – горе обстоятелства пада изцяло върху ищеца в производството, който освен това следваше в настоящото производство да опровергае и направените възражения от страна на ответниците изключващи претендираните от него права, легитимирайки се като собственици на спорния имот на самостоятелно правно основание – покупка и придобивна давност.

В конкретния случай ищците претендират собственически права върху процесния имот на основание легитимационния нотариален акт на техния праводател Георги Т. Величков от 1964г. Тук е мястото да се отбележи, че не се установи в хода на производството твърдението на ищците в исковата молба, че с Решение № 6/16.04.1992г. комисия при Община Божурище им е „възстановила правото на собственост върху имоти пл. № 167 и 168 кв. 15, по регулационния план на с. Гурмазово“. Видно от съдържанието на цитирания протокол, се установява, че освен неосъществяване на мероприятието за което е бил предвиден този имот, не е било извършено и отчуждаване, поради което и не са били възстановявани описаните имоти на ищците. Т.е. имотите собственост на Георги Величков описани в н.а. от 1964г., никога не са губили своя статут на урегулирани поземлени имоти, както и не са преминавали в патримониума на Държавата, или Общината.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от момента на образуването му и към настоящия момент, процесният имот не е бил изваждан от гражданския оборот по силата на определени закони и е могъл да бъде предмет на разпоредителни действия от страна на правоимащия собственик, включително и да бъде придобиван по давност. Анализирайки наличните по делото доказателства, съдът намира следното:

Безспорно е, че на 11.09.1977г. Георги Т. Величков /праводателят на ищците/ е влязъл в облигационни отношения със Стоимен Троянов Величков /праводател на ответниците/ по отношение на имот № 88, кв. 27 парцел ІV по плана на село Гурмазово с площ от 575 кв. метра. Независимо от факта, че цитираният договор не съответства от формална страна на документ годен да прехвърли права върху недвижим имот, същия свидетелства за налични отношения между страните по него свързани с желанието им за неговото прехвърляне. В този смисъл наследодателят на ищците е заявил воля за разпореждане с този имот в полза на праводателя на ответниците. За изложените обстоятелства, цитираният договор по своята правна характеристика представлява частен свидетелстващ документ. Очевидно е, че именно от момента на сключването му, е било предадено и владението върху него на Стоимен Величков и от този момент той е започнал да го свои със съзнанието, че е негов. Именно поради липсата на вещно – транслативен ефект на цитирания договор, праводателите на ответниците са се снабдили през 1990г. с нотариален акт за собственост на база извършена обстоятелствена проверка. Именно предвид наличието на безспорно установените облигационни отношения между двамата наследодатели, в н.а. с който  Стоимен Траянов Л. и Милка Никифорова Л. са били признати за собственици на процесния имот е отразено като придобивно основание, освен изтеклата в тяхна полза придобивна давност и допълнително такова - покупка.

Както беше посочено по –горе, с оглед статута на имота в годините и предвид липсата на ограничения същия да бъде предмет на разпореждане от страна на неговия собственик, както и да бъде придобиван по давност, съдът приема, че той на законово основание е придобит от страна на праводателя на ответниците, а след неговата смърт по силата на наследствено правоприемство и от тях.

В настоящото производство не бяха опровергани констатациите довели до съставянето на н.а. № 75, том ІІ, дело № 522/1990г. на РС Сливница, а тъкмо напротив. От разпита на двамата свидетели чиито показания, съдът кредитира като обективни, подробни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото се установява, че от момента на продажбата извършена с договора през 1977г. в продължение на десетилетия, Стоимен Величков и неговата съпруга Милка, са владели имота предмет на спора, това е бил техният жилищен имот, в който те са живели от момента на изграждането на жилищната сграда и до своята смърт. Имота е ограден и в наличните граници, същия е съществувал достатъчно дълъг период от време, годен при наличието на другия елемент от фактическия състав на придобивната давност – своене, да трансформира - преобразува правото на собственост на наследодателя на ищците, респективно техните права, в такива на владеещите несобственици. Според решаващия съдебен състав в случая са били налице всички законово изискуеми предпоставки за придобиването на имота предмет на спора по давност, поради което направеното оспорване на легитимационния акт по селата на който ответниците твърдят, че черпят права не беше проведено успешно от страна на ищците.   

Предвид изложеното, съдът приема, че така предявенят равандикационен иск се явява неоснователен и съответно подлежащ на отхвърляне, т.к. не се установи ищите да са собственици на спорния имот и съответно ответниците да го владеят без правно основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответниците имат право да претендират заплащане на направените разноски, както следва: сумата от 800 лева, представляващи направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

1. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от Н.Г.Л., с ЕГН ********** и Т.Д.В., с ЕГН **********, против Т.С.Л., с ЕГН ********** и Е.С.Л., с ЕГН **********, иск по чл. 108 от ЗС, с който претендират последните да бъдат осъдени да предадат владението върху следния недвижим имот, а именно : УПИ VІІ-168, кв. 15 по плана на село  Гурмазово, Община Божурище, с площ от около 584 кв. метра.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Н.Г.Л., с ЕГН ********** и Т.Д.В., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Т.С.Л., с ЕГН ********** и Е.С.Л., с ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляващи направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: