Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
23.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2943 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 17.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 59954/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 73 състав, Агенция
„П.И.”- гр. София /ЕИК
******/ е осъдена да заплати на З. “Л.И.” АД- *** /ЕИК
******/ на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр.
чл.49 ЗЗД сумата 544.31 лв., представляваща
обезщетение за претърпени на 17.10.2012 г. имуществени вреди от собственика на
л.а. с peг.№ СА 3311 АР, от попадане в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно при движение по републикански път, в
чиито права е встъпил ищецът е изплащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка- полица № 93001210 007867, срещу причинителя на вредата,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 30.08.2017 г., до
изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 166.18 лв.- обезщетение за забава при
плащане на сумата по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД за периода 30.08.2014 г.- 30.08.2017 г.; и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
500 лв.- разноски по делото,.
Постъпила
е въззивна жалба от Агенция „П.И.”-
гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна З. “Л.И.” АД- ***
/ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от З. „Л.И.”***
искове по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани-
чл.272 ГПК.
За
уважаване на предявения иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр.
чл.49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на
ответника Агенция “П.И.” ищецът следва да докаже по безспорен начин
съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.213 КЗ /отм.//, както и наличие на
визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при
или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се
установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка
между противоправното поведение /изразяващо се в
случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД
доказване на виновно поведение не е необходимо.
Спорът
между страните е концентриран върху това дали процесното
ПТП е настъпило вследствие попадането на застрахования при ищеца автомобил в
необезопасена и необозначена дупка на път от републиканската пътна мрежа.
Направеното в този смисъл от страна на ответника АПИ възражение е
неоснователно. Според представения като доказателство по делото протокол за
ПТП, съставен по заявление на увреденото лице, след посещение на място, вредите
по автомобила са причинени при попадането му в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно на републикански път ІІ- 81 /чл.3, ал.2 ЗП/, община
Костинброд, на 30- ти километър в посока София. Протоколът за ПТП не е оспорен
от ответника /писмен отговор на исковата молба/, поради което и отразените в
обстоятелствената му част /включая схемата на ПТП/
констатации за наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по
съществото на спора. Възражението на ответника, че протоколът е „непълен,
неточен и противоречив“ и че е „в противоречие с чл.179, ал.2 вр. чл.183 ГПК“ не е равнозначно на оспорване на документа,
макар да касае доказателствената му стойност, и в
конкретния случай не налага изключването му от доказателствения
материал по делото /арг. чл.194 ГПК/. Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са
отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице-
служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на
инцидента- 17.10.2012 г. /протоколът е съставен в 00.10 ч. на 18.10.2012 г./,
което обстоятелство е потвърдено със свидетелските показания на свидетеля М. В./водач
на увредения автомобил/ и е видно и от съдържащото се в образуваната при
застрахователя- ищец преписка по щета уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 18.10.2012 г., в което е изрично посочено, че се касае за “ПТП с
протокол от КАТ“. Актосъставителят следователно лично
е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. От текстовото
съдържание на протокола, подписан от актосъставителя и от водача
на увредения автомобил, също следва
извод, че
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 2943/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
актосъставителят е посетил мястото на ПТП, тъй като е
отразил лично възприетите от него- като служител на МВР, факти, свързани с
проверката на СУМПС на водача /посочени са всички данни на лицето и на
проверения документ/, проверката за употреба на алкохол от водача /обозначена
отрицателно с „не“/, както и видимите щети по автомобила /описани като „предна
дясна гума и джанта“/. Макар длъжностното лице да не е присъствало при самото
настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е възприело лично
фактическата обстановка- такава, каквато е била непосредствено след настъпване
на ПТП, поради което и относно посочените по- горе релевантни факти, описани в
протокола, последният представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. При посочения в този протокол и в свидетелските
показания на св. М. В./водач на увредения автомобил/ механизъм на ПТП,
неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени
средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните
експертно заключение на авто- техническата експертиза
доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца
автомобил вреди.
След
като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест
на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр.
липсата на неравности /дупки/ по пътното платно в участъка, в който е настъпило
процесното произшествие, или изпълнение на
задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на тези неравности. Наред с това даденото от вещото лице по авто- техническата експертиза заключение, установяващо
причинна връзка между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено
от ответника.
Налице
са и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който управлява
пътищата, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на
републикански път- изключителна държавна собственост, задължение, което се
извежда от нормите на чл.3, ал.2, пр.1; чл.8, ал.2 ; чл.19, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1 и т.3; чл.29; чл.30, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/; & 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП. Според цитираните законови
норми ответникът е длъжен да управлява републиканските пътища /включая републиканския път, където е станало процесното ПТП/ и да осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането им, като ирелевантно
в случая е дали изпълнява тези нормативно установени задължения чрез
възлагането на определени дейности на трети лица. Тъй като в случая е
установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от
нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна
структура /АПИ/ за ремонт и поддържане на пътя, както и за сигнализиране на
препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по
автомобила. Налице е следователно противоправно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника-
възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД.
Изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение, съответно на претендираното
по делото обезщетение от 544.31 лв., покрива действителните вреди, понесени от
застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгация подлежат на възстановяване в този претендиран по делото размер. Доводи относно размера на претендираното от ищеца регресно
обезщетение във въззивната жалба на АПИ не се
съдържат.
Основателен и
доказан е и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за плащането
на обезщетение за забава. След извършеното от застрахователя плащане на
обезщетението на ответника АПИ- чрез ОПУ- София е връчена регресна
покана на 10.05.2013 г., като за претендирания период
от 30.08.2014 г. до 30.08.2017 г. дължимата лихва е правилно определена и
присъдена от СРС.
Правилно, при
този изход на спора, е разпределена и отговорността за разноски между страните.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете инстанции по съществото на
спора обжалваното осъдително решение на СРС като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на въззивното производство съобразно
чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът
АПИ дължи да заплати на въззиваемата страна сумата
100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.08.2018 г., постановено
по гр.д.№ 59954/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”- гр. София /ЕИК ******/ да заплати на З. “Л.И.” АД- *** /ЕИК ******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.