Р
Е Ш Е Н И Е
№
260289 / 15.3.2021г.
гр.
П., 15.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5967 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № ***. по описа на ПРС за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ж.к. „***в размер на 349,08
за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. включително и м. юли 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (15.06.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 57,25
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.07.2018 г. до 15.06.2020
г.
Твърди се, че
между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в
настоящото производство.
С оглед на
изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е
депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че процесният имот е общинско жилище където съгласно Заповед № ***г. е
настанено трето по спора лице – В.Д.И. и семейство му, които са действителните
ползватели.
Позовава се на
действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало да бъде уведомен за
текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за отчитане на
измервателните уреди.
С оглед на
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач – В.Д.И.
и е предявен обратен иск срещу него.
Със
своевременно предявения обратен иск се сезира съда за осъждане на В.Д.И. за
сумите представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ж.к. „***в размер
на 349,08 за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли
2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (15.06.2020 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 57,25 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2018 г. до
15.06.2020 г. тъй като той е ползвател на процесната топлоенергия. С оглед на
изложеното моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач и ответник по обратния иск В.Д.И. е депозирал отговор в срок.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца по обратния иск. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази
връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени
в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради
което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са
спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява общинска собственост,
предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като сочените
обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени доказателства – акт за
общинска собственост, поради което съдът приема, че в конкретния случай
ответникът като собственик на процесния недвижим имот е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове. Спорни са останалите елементи
от правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и
нейната стойност.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС през
2002 г., а между ФДР и ищеца има налични споразумения за предоставяне на тази
услуга. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция
уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните
периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като
съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и
показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че
през релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет
разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. След отчетния период на определената отчетна дата не е бил осигурен
достъп за отчет, но въпреки това по партидата на абоната не е била разпределяна
топлоенергия, отдавана от отоплителни тела в жилищните помещения, а единствено по
изчислителен път е определен разход за отопление от отоплително тяло щранг-лира
в банята – като за такова, работило непрекъснато, поради техническата невъзможност
за монтиране на ИРУ. Изяснено е, че поради неосигуряването на достъп на
отчетната дата, е по изчислителен път е определен и разходът за битова гореща
вода. През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект –
128 куб.м., и само през зимния отоплителен период – времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на
стойност от 349,08 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти (отопление 60,63 лв. и БГВ в размер на 298,75 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 2,88 лв. Вещото лице е достигнало
до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от
ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово
разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (-13,18 лв.)
възлиза на посочената в исковата молба стойност – 349,08 лв. Падежите на всяко
месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите
условия на дружеството. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 349,08 лева, който извод съдът възприема
изцяло.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 348,08 лева. Липсват
твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението,
поради което исковете следва да бъдат уважени в цялост така, както са
предявени. Следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
правилото на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. В заключението по СИЕ е посочено, че за
процесния период лихва за забава е в размер на 57,25 лева, поради което
предявеният акцесорен иск също е основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
По предявения обратен иск.
При извод за
основателност на главните установителни искове, съдът следва да разгледа и
осъдителните обратни, насочени срещу третото лице. Същите са своевременно
предявените, с правно основание по чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, насочени към третото лице-помагач, като
ответникът моли В.Д.И. да бъде осъден да му заплати сумите, както и законната
лихва за забавата на месечните плащания, с твърдения, че това задължение е
поето от него по силата на съществуващо между страните наемно правоотношение. В
доказателствена тежест на ищеца по обратните искове е да установи наличието на
облигационно (наемно) отношение относно процесния имот и период между него и
третото лице ответник по обратните искове въз основа на посочената в исковата
молба по обратния иск настанителна заповед, както и неговото съдържание.
Видно от
Заповед № ***г. на кмета на ОНС-П., издадена на основание чл. 7 и чл. 13 от
Закона за наемните отношения, третото лице помагач – В.Д.И., заедно със
семейството му, са настанени без конкретен срок в общинско жилище,
предназначено за отдаване под наем, с административен адрес гр. П., кв. „***, като
заповедта е връчена лично на В.И.. Видно от посоченото в размер V, т. 5 от представената пред Община П. Декларация,
вх. № ***г., В.И. е декларирал, че заедно със сина си заема жилище, което е
собственост на Община П.. Тази декларация има характера на подписан /което не
се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало
документа. В настоящото производство има значението и на извънсъдебно признание
– твърдение за неизгоден факт, а именно, че към 04.05.2004 г. ответникът е бил
настанен в общинско жилище. Същевременно, съгласно данните от приетата СТЕ, за процесния
период изравнителната сметка е издадена именно на името на В.Д.И. като наемател,
а видно от справката НБД „Население“, адресната регистрация на ответника е на
процесния административен адрес, считано от 26.07.2001 г.
Съвкупната
преценка на обсъдените доказателства формира доказателствения извод, че през
процесния период ответникът по обратния иск е бил настанен в общинското жилище,
предназначено за отдаване под наем, на основание настанителна заповед от
21.11.1990 г., издадена от ОНС-П..
По своето
предназначение жилищата, представляващи общинска собственост могат се отдават
за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като понастоящем
условията и редът за това се определят с наредба на съответния общински съвет.
(арг. чл. 43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24,
ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Община П. въз основа на настанителната заповед кметът
на общината сключва писмен договор за наем по образец, в който се определят
правата и задълженията на страните, включително задължението за заплащане на
консумативни разноски.
За разлика от
актуалната нормативна уредба, отмененият Закон за наемните отношения, при
действието на който е издадена и настанителната заповед, предвижда различен ред
за възникване на правоотношението. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНО, вр. чл. 10 и
чл. 21, ал. 1 от ППЗНО, издаден на основание чл. 56 ЗНО, настаняването в
жилищни помещения, предоставени за управление и стопанисване на общинските
народни съвети, се осъществява със заповед на началника на службата за жилищно
настаняване, след молба-декларация от нуждаещото се лице, а съществените
елементи от правоотношението са уредени от закона (арг. чл. 10 ЗНО). Наред с
общото задължение на наемателя да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта
(чл. 232, ал. 2 ЗЗД), неплащането на консумативните разноски дори е специално
основание за прекратяване на наемното правоотношение (арг. чл. 36, ал. 1, т. 1
ЗНО (ред., ДВ, бр. 21 от 1990 г.). Ако
настаненото лице в едномесечен срок от влизането на заповедта в сила не заеме
жилището без уважителни причини, заповедта се отменя от органа, който я е издал
(арг. чл. 17 ЗНО). В процесния случай липсват твърдения и данни заповедта за
настаняване да е била отменена в хипотезата на чл. 17 ЗНО или наемното правоотношение
да е било прекратено на други основания, визирани в чл. 36 ЗНО.
С §
14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 44/21.05.1996 г.) се отменя Законът за наемните
отношения, като договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996
г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения
срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила, а
наемните цени се актуализират съобразно определените базисни наемни цени (§ 7,
ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗОС). След
отмяната на ЗНО през 1996 г. важат общите правила на наемните договори съгласно
чл. 239 ЗЗД, т.е. след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното
отношение, ако използването на наетата вещ продължава със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен
(чл. 236, ал. 1 ЗЗД), като в този смисъл е и Решение № 365 от 8.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 939/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, каквато е и настоящата
хипотеза. Няма данни настаняването да е прекъсвано или прекратявано като
адресната регистрация на ответника също е на посочения адрес, видно от справка
в НБД „Население“.
Поради
изложените фактически и правни съображения съдът намира, че в процесния период
Община П. и ответникът по обратния иск В.И. са били обвързани от наемно
правоотношение, по силата на което за В.И. е възникнало задължението да заплаща
разноските, свързани с имота, в т.ч. за потребена топлинна енергия по арг. чл.
232, ал. 2 ЗЗД. Доколкото не се установява по делото изрична уговорка, че В.Д.
не носи финансовото бреме за потребените от него режийни, съдът е длъжен да
приложи законовата норма, заместваща конкретни уговорки между страните.
Ето защо
предявеният обратен иск за осъждане на В.Д. да заплати сумата в размер на 349,08
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна е
основателен и следва да бъде уважен в цялост
Искът за
сумата в размер на 57,25 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г. съдът намира за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Това е така, защото
дължимостта на тази претенция почива на правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съгласно който при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата е
регламентирана в чл. 84 ЗЗД, който предвижда, че тя настъпва изтичането на
определен от страните срок; след покана от кредитора, ако не е определен срок и
е обособена хипотеза при непозволено увреждане - без покана, като чл. 70, ал. 1 ЗЗД повелява, че срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва
друго от волята на страните или от естеството на задължението. В конкретния
случай, макар и да се прие, че ответникът по обратния иск дължи заплащане на
цената на консумираната топлоенергия, по делото не се представиха
доказателства, а и твърдения, че същата е изпаднала в забава преди подаване на
исковата молба по обратния иск (15.12.2020 г.), което действие следва да се счете
за покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и от който момент следва да бъде
присъдена лихва върху главницата.
Обратният иск
има за предмет притезание на привличащата срещу подпомагащата страна, основано
на разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение,
като по своята процесуална характеристика, предявяването на обратен иск по реда
на чл. 219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при
условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка
за уважаването на евентуалния (макар и той да почива на друго основание,
различно от това на главния), като специфичното при обратния иск е създаването
на условно изпълнително основание - правото на изпълнение по този иск се
поражда едва след като главното задължение е погасено, т. е. след като
привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор. Ето защо, ответникът по
обратния иск следва да бъде осъден да заплати същото, но при условие, че Община
П. удовлетвори кредитора „Топлофикация -П.“ АД.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 275 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищецът се
дължат разноски в размер на 375 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетият за основателен обратен
иск за главницата, Община П. също има право на разноски по предявения срещу В.Д.И..
Такива са доказани в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса.
Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. По
правилото на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на Община П. в размер на 100.00 лева и
в нейна полза следва да бъдат присъдени 128,87 лева, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
По арг. чл. 78, ал. 10 ГПК не се дължат
разноски на В.Д.И., участващ в производството като трето лице-помагач на
страната на ответника.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В
ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“
№ 1А, представлявана от кмета С.В.чрез ст.юрк К.Л., за сумата в размер на 349,08
лева представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв.
„***, за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., включително и м. юли 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 57,25 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 5236/2020 г. по
описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, В.Д.И., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***4 да заплати на Община П., ЕИК *********,
гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А сума в размер 349,08 лева
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г., включително и м. юли 2019
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на исковата молба по обратния иск – 15.12.2020 г., дължимо по договор
за наем, СЛЕД КАТО Община П. изпълни задължението си да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД установените като дължими с настоящото решение суми в
пълен размер, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Община П., ЕИК ********* срещу В.Д.И., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 57,25 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за доставена топлинна енергия в
имот находящ се в гр. П., кв. „***за
периода за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 375,00 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П.,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 10 ГПК В.Д.И., ЕГН ********** ***, ЕИК
********* сумата от 128,87 лева – разноски пред Районен съд П. в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
В.Д.И. като трето лице-помагач на страната на ответника.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________