№ 211
гр. Горна Оряховица , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря ВАНЯ Б. ЙОСИФОВА
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът Я. С. Я. твърди, че е длъжник, а ответникът „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД – взискател, по изпълнително дело № 632/2010 по описа на
Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново. Твърди, че изпълнителното дело е образувано от „БНП Париба пърсънъл
файненс“ ЕАД по изпълнителен лист от 10.03.2010 г., издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение № 378/10.02.2010 г. по ч.гр.д. № 258/2010 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица за заплащане на задължения по договор за кредит за
покупка на стоки и услуги, както следва: 409,31 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 03.02.2010 г. до изплащане на сумата; 82,14 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 30.04.2007 г. до 03.02.2010 г.; 150,69 лв. – обезщетение за забава за периода
от 30.05.2007 г. до 30.01.2008 г. и 125 лв. – разноски по производството. Твърди, че по
изпълнителното дело му била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№
08411/14.10.2010 г. Били изпратени и искания за справки за притежаваното от него
имущество от различни институции и бил наложен запор върху лек автомобил, за което
било изпратено уведомително писмо до Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново на
17.05.2011 г. На 20.06.2011 г. бил насрочен опис на автомобила, който не бил проведен.
Сочи, че по искане на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД със запорно
съобщение от 08.11.2018 г., получено от банковата институция на 22.11.2018 г., бил
1
наложен запор на банкова сметка на ищеца, а на 27.03.2019 г. била подадена молба за
опис, оценка и продан на движими вещи. Такъв опис не бил проведен. Така ищецът
твърди, че между 19.03.2011 г., когато е наложен запор върху лек автомобил и
08.11.2018 г., когато е наложен запор на банкови сметки, не са предприемани никакви
действия по принудително изпълнение на вземането. Ищецът счита, че поради
бездействието на кредитора за повече от пет години, вземането е погасено по давност и
понастоящем не се дължи принудителното му изпълнение. Застъпва и становище, че
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК още през 2013 г.
и всички извършени след това изпълнителни действия са незаконосъобразни и не
прекъсват давността. Обосновава, че такъв резултат е настъпил дори да се счете, че
присъединяването на НАП като взискател прекъсва давността, както и ако се приеме,
че давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение №
2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че не дължи принудителното му
изпълнение на вземанията по посоченото изпълнително дело. Претендира присъждане
на сторените разноски.
Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД признава, че с ищеца са
страни по изпълнително дело № 632/2010 по описа на Частен съдебен изпълнител №
725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, образувано за
принудително удовлетворяване на вземания на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД,
за които е издаден изпълнителен лист от 10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 258/2010 г. по описа
на съда. Твърди, че придобил това вземане по силата на договор за цесия от 15.05.2015
г., за което длъжникът бил уведомен. Сочи, че теченето на погасителната давност е
прекъснато на 09.11.2011 г. – с възлагане на правомощията по чл.18 ЗЧСИ с молбата за
образуване на изпълнителното дело; на 17.05.2011 г. – с налагане на запор върху лек
автомобил; на 28.09.2012 г. – с присъединяване на НАП като взискател; на 17.08.2015
г. – с молба от ответника за конституирането му като взискател; на 12.11.2015 г. – с
молба за справка за регистрирани трудови договори; на 08.11.2018 г. – с налагане на
запор на банкови сметки; в периода 01.2019 г. – 01.2020 г. – с 8 доброволни плащания
от длъжника; на 27.03.2019 г. и 01.06.2020 г. – с молби за насрочване на опис.
Допълнително поддържа, че с образуване на изпълнителното дело давността е спряла и
започнала да тече след 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение №
2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отхвърляне на иска
като неоснователен и присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и моли за намаляването му.
Съдът, след съобразяване ,на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
2
Страните не спорят, а и от договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-01419983/09.02.2007 г. и изпълнителен лист от 10.03.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№ 258/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица се установява, че заявление
на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД била издадена и влязла в сила заповед за
изпълнение срещу ищеца за заплащане на задължения по посочения договор за кредит,
както следва: 409,31 лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.02.2010 г. до
изплащане на сумата; 82,14 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2007 г. до
03.02.2010 г.; 150,69 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.05.2007 г. до
30.01.2008 г. и 125 лв. – разноски по производството. Не се спори също, че за
принудително удовлетворяване на тези вземания, „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД образувало изпълнително дело № 20107250400632 по описа на Частен съдебен
изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново.
От отговор на запорно съобщение рег.№ 11818/26.05.2011 г. се установява, че на
19.05.20211 г. по изпълнителното дело бил наложен запор на МПС, собственост на
ищеца. С постановление от 03.10.2012 г. съдебният изпълнител присъединил НАП като
взискател за принудително удовлетворяване на публични вземания по удостоверение
изх.№ 040371200714895/25.09.2012 г.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. и
приложение № 1 към него, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД прехвърлило на
ответника вземанията си от ищеца по посочения договор за кредит. Ищцът бил
уведомен за това с нарочно писмо от ответника, действащ като пълномощник на
цедента, получено лично на 12.07.2015 г. съгласно неоспореното по авторство
изявление върху обратната разписка. С молба от 17.08.2015 г. ответникът поискал да
бъде конституиран като взискател наместо „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
възложил на съдебния изпълнител действия по чл.18 ЗЧСИ. С молба от 12.11.2015 г.
поискал извършване на справка за трудови договори на ищеца и получени пенсии и
посочил, че ако се установят секвестируеми вземания, моли да бъдат предприети
действия по обезпечаване на изпълнението върху тях. Съгласно отговор на запорно
съобщение вх.№ 22028/05.12.2018 г. по опис на ЧСИ, на 26.11.2018 г. бил наложен
запор върху вземания на длъжника по негова банкова сметка. С молба от 27.03.2019 г.
ответникът поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи,
като такъв бил насрочен за 24.10.2019 г., за което ищецът бил призован на 04.10.2019 г.
Съдебният изпълнител насрочил нов опис на движими вещи на 21.01.2020 г., за което
ищецът бил призован на 27.01.2020 г. По молба от 01.06.2020 г. на ответника,
съдебният изпълнител насрочил отново опис на движими вещи на 30.09.2020 г., за
което ищецът бил призован на 25.08.2020 г. Страните не спорят, че насрочените описи
не са извършени.
3
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за
установяване, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи изпълнение поради
факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Доколкото този иск се
основава на отричане на правото на ответника-взискател на принудително изпълнение
на вземането, в случая – поради изтекла погасителна давност, в тежест на ответника е
установяването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на този срок. В
случая той се позовава на прекъсване на срока на погасителната давност с
предприемане на изпълнителни действия преди изтичането му (чл.116, б. "в" ЗЗД), от
което е започнал да тече нов срок. Ето защо решаването на спора е предпоставено от
разглеждане на въпроса дали действията, на които ответникът се позовава и
извършването на които е безспорно между страните, са от естество да прекъснат
давността и да породят последицата по чл.117, ал.1 ЗЗД.
Съгласно приетото в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК (по силата на факта на изтичане на двугодишен срок от
последното искане на взискателя за извършване на изпълнително действие), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Това разрешение е
мотивирано с характера на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
настъпващо по силата на закона поради бездействието на взискателя да поддържа
висящността на изпълнителния процес (по-точно на осъществяващото се чрез него
принудително изпълнение) в двугодишен срок, без да е необходимо постановяване на
нарочен акт на съдебния изпълнител, констатиращ прекратяването. Именно поради
тази особеност на обсъжданото прекратително основание, т.нар. „перемпция“ е без
значение за давността – прекратяването на изпълнителното дело по право не се
отразява по никакъв начин на започналата да тече от предприемането на последното
валидно изпълнително действие погасителна давност. Така на общо основание по
чл.116, б. "в" ЗЗД до прекъсване на давността води предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18,ал.1 ЗЧСИ, и обратно –
действия, които не биха довели до принудително удовлетворяване на
неудовлетвореното притезание (т.е. не са изпълнителни), не пораждат последицата на
прекъсване на давността.
При липсата на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта по чл.410
4
ГПК следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата, на която въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист – 10.03.2010 г. Както правилно обосновават
и двете страни, запорът на МПС, наложен на 19.05.2011 г. е прекъснал теченето на
погасителната давност, тъй като с него е насочено изпълнение върху вещта на
длъжника и тя е предназначена за изпълнение (приетото в т.1 на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Не може да бъде споделено становището на ответника, че присъединяването на
НАП като взискател в производството е прекъснало теченето на погасителната давност
на вземането на праводателя му. В мотивите по т.10 от посоченото по-горе
тълкувателно решение не се приема, че присъединяването на нов взискател прекъсва
давността по вземането, за което е образувано изпълнителното производство, както
обосновава ответника. При изброяването на действията, които следва да се считат за
изпълнителни, е посочено, че такова действие е „присъединяването на кредитора“, т.е.
присъединяването на кредитора–титуляр на вземането, давността по която се прекъсва,
а не на нов/друг кредитор (чл.456, ал.1 ГПК). Такова виждане е противно на смисъла
на института на давността да лиши кредитора от право на принудително изпълнение
поради неговото бездействие, тъй като присъединяването на друг взискател към
образуваното вече изпълнително дело не съставлява никаква активност на кредитора–
първоначален взискател, оправдаваща прекъсване на давността за неговото вземане. На
по-силно основание това е така за присъединените по право взискатели, какъвто е
НАП, тъй като това действие е служебно задължение на съдебния изпълнител. С оглед
посоченото и при липса на извършени изпълнителни действия след 19.05.2011 г.,
изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
19.05.2013 г.
Ответникът обосновава становище, че понеже с Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 3/1980 г. на
Пленум на ВС е обявено за изгубило сила, до 26.06.2015 г. давност за вземането не е
текла, защото приложимо било разрешението в постановлението, че след образуването
на изпълнителното дело и докато е висящ изпълнителния процес, давността спира да
тече, а след посочената дата е започнала да тече нова давност. Принципно това
становище се споделя от съда, но предвид датата на прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, то не води до положението, развито от
ответника. Тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция имат обратно
действие – от момента на приемане на тълкуваната разпоредба, но не и в случаите,
когато спрямо последната вече е било постановено задължително тълкуване, което
впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Ако първоначалното тълкуване
се изостави и бъде възприето ново, независимо от причините за това, задължението на
правните субекти да се съобразяват новото тълкуване възниква именно от
5
постановяването на новия тълкувателен акт. Прилагането на общото правило за
обратното действие на тълкуването би довело до задължение за правния
субект/държавния орган да съобрази действията си с бъдещи тълкувателни актове или
да прилага последните преди те да са постановени (в посочения смисъл Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на IV Г.О. на ВКС). В тази връзка именно
тълкуването, дадено с Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленум на ВС, е относимо
към процесното вземане, защото това постановление е било единствена задължителна
тълкувателна практика през време на висящността на изпълнителното дело – в периода
от образуването му до 19.05.2013 г., когато то е прекратено. Съобразно приложимото
тълкуване, именно от тази дата – 19.05.2013 г., следва да се счита, че е започнал да тече
нов давностен срок. Ответникът неоснователно счита, че тази последица е настъпила
от постановяването на тълкувателното решение, защото изпълнителното дело е
прекратено преди 26.06.2015 г., а изложеното по-горе във връзка с новото тълкуване се
отнася само за случаите на висящо към датата на промяна на тълкуването
изпълнително производство. Така давността е започнала да тече на 19.05.2013 г. и е
изтекла на 19.05.2018 г. без в периода да са предприети действия, прекъсващи теченето
на срока.
Такива не са молбите на ответника от 17.08.2015 г. и 12.11.2015 г., но не по
съображенията, изложени от ищеца. Във връзка с неговите доводи следва отново да се
настои на това, че перемпцията е без правно значение за давността. Касае се за
различни правни институти, общото между които е само, че едни и същи факти могат
да имат значение за прекъсване на срока. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за прилагане на нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение
на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право, но неизпълнението на това задължение с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника (така Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС). По посочените съображения, изпълнителни
действия след 19.05.2013 г. биха прекъснали отново давността, ако, обаче, такива
действия бяха извършени.
Съдът счита, че депозирането на двете молби от 17.08.2015 г. и 12.11.2015 г. не
съставлява предприемане на принудително изпълнение съгласно чл.116, б. "в" ЗЗД
според тълкуването на нормата, дадено в т.10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С първата от тях е поискано
конституирането на ответника като взискател поради настъпилото частно
правоприемство. Това е процесуално действие, засягащо страните по изпълнителното
6
дело, но не и действие по изпълнението. По аргумент от по-силното основание, щом
като образуването на изпълнително дело не прекъсва давността (изрично в мотивите на
тълкувателното решение), то искането за замяна на взискателя не води до тази
последица. Макар ответникът не да се позовава изрично на това, за пълнота следва да
се посочи, че не прекъсва давността и направеното със същата молба възлагане по
чл.18, ал.1 ЗЧСИ. В мотивите на цитираното тълкувателно решение това искане е
приравнено по последици на искане за прилагане на изпълнителен способ (касателно
редовността на молбата за образуване на изпълнително дело е редовна по чл.426, ал.2
ГПК), но искането самостоятелно няма прекъсващ давността ефект, защото по
изричната разпоредба на закона – чл.116, б. "в" ЗЗД, тя се прекъсва с предприемането
на действието (така Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на
ВКС). Посоченото е важимо за молбата от 12.11.2015 г. Ответникът се позовава на
искането за справка за трудови договори в тази молба, но то няма характер на действие
по принудително изпълнение (дори изрично е посочен такъв пример в мотивите на т.10
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В същата молба ответникът е поискал „да бъдат предприети съответните изпълнителни
действия с цел обезпечаване на вземането“, без в отговора на исковата молба
ответникът да се позовава на това като прекъсващо давността. Отново за пълнота
следва да бъде посочено, че при липса на твърдения за осъществени такива действия,
важи казаното по-горе – искането има значение ако изпълнително действие бъде
предприето.
Следващото посочено от страните действие, безспорно от естество да прекъсне
давността, е наложеният на 26.11.2018 г. запор на вземания по банкови сметки. Той
обаче, е наложен след изтичане на пет години от началото на новата давност (т.е. след
19.05.2018 г.), поради което правото на принудително изпълнение вече е било
погасено. Ответникът, макар да му бе указано по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства за твърденията си, че ищецът е извършвал доброволни плащания, не
представи доказателства за този факт. Посоченото налага той да се приеме за
неосъществен, а правото на принудително изпълнение – да се отрече за цялото
вземане–предмет на изпълнителното дело. Така поради липса на предприети
изпълнителни действия в срок пет годни от 19.05.2013 г., погасителната давност за
вземанията, за които е образувано изпълнително дело № 20107250400632 по описа на
Частен съдебен изпълнител № 725 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново, е изтекла на 19.05.2018 г. и искът че не се дължи изпълнение по него се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят сторените в
7
производството разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства
да е сторил разноски от 50 лв. – за заплащане на държавна такса, която сума му с
следва за заплащане от ответника. Представен е договор за правна защита и
съдействие, по силата на който ищецът е възложил на адв.И.М. – ВТАК
осъществяването на процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1, т.2
ЗАдв. Сключеният договор удостоверява съгласие за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ на материално затруднено лице, в който случай правоотношението
между адвоката и клиента не включва заплащане на възнаграждение. По тази причина
размерът му не подлежи на договаряне, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2
ЗАдв), поради което възражението на ответника за неговата прекомерност е отнапред
неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за иска,
изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, е 300 лв. Съобразявайки, че фактическата и правна
сложност на спора не се отличава от обичайната за дела с такъв предмет,
обстоятелството, че съдебното дирене е приключено в едно съдебно заседание и обема
на осъществената от адвоката защита, съдът намира, че съответният на усилията на
процесуалния представител на ищеца размер на възнаграждението е равен на
минималния от 300 лв. На основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да
бъде осъден да заплати тази сума в полза на адвоката.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
етаж 2, представлявано заедно от двама членове на Съвета на директорите Т.Я., Б.А.Р.
и З.Н.Д. или от един член на Съвета на директорите заедно с прокурист, че Я. С. Я.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с.******************* не дължи изпълнение на
следните суми: 409,31 лв. /четиристотин и девет лева и тридесет и една стотинки/ –
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
01419983/09.02.2007 г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, ведно със
законната лихва от 03.02.2010 г. до изплащане на сумата; 82,14 лв. /осемдесет и два
лева и четиринадесет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2007 г. до
03.02.2010 г.; 150,69 лв. /сто и петдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 30.05.2007 г. до 30.01.2008 г. и 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/ – разноски по производството, за които е образувано
8
изпълнително дело № 20107250400632 по описа на Частен съдебен изпълнител № 725 –
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, поради факти, настъпили
след издаване на изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин 6“, етаж 2, представлявано заедно от двама членове на
Съвета на директорите Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д. или от един член на Съвета на директорите
заедно с прокурист да заплати на Я. С. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес
с.******************* сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
етаж 2, представлявано заедно от двама членове на Съвета на директорите Т.Я., Б.А.Р.
и З.Н.Д. или от един член на Съвета на директорите заедно с прокурист да заплати на
адв.И.Т. М. – АК-Велико Търново, ЛН **********, със служебен адрес гр.Велико
Търново, ул.„България” № 2, етаж 1, офис № 3, сума в размер 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Я. С.
Я., ЕГН **********, с постоянен адрес с.******************* в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9