№ 82
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря В.Н.П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500889 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1313/16.09.2022 г., постановено по гр. дело № 7038/2021
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.127,
ал.2 ЗЗД, Й. Б. Н.а, ЕГН **********, гр.Плевен, ********* да плати на В. К.
Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ********* сумата от 19233,64 лв.,
представляваща 1/2 част от платените за периода от 01.12.2017 г. до
05.11.2021 г. от В. К. Н. в качеството му на солидарен длъжник суми за
погасяване на задължение по Договор жилищен кредит № ********* между
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в качеството си на кредитор, В. К. Н. в
качеството му на кредитополучател и Й. Б. Н.а в качеството й на съдлъжник,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата., като за разликата до предявения размер
от 20200,16 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявения
от В. К. Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ********* против Й. Б. Н.а, ЕГН
1
**********, гр. Плевен, ********* иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
сумата от 4565,99 лв. лихва за забава за периода от падежа на вноските по
кредита до 05.11.2021 г., като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й. Б. Н.а, ЕГН **********, гр.
Плевен, ********* да плати на В. К. Н., ЕГН **********, гр. Плевен,
********* сумата от 2696,90 лв. направени по делото разноски.
Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК В. К. Н., ЕГН **********, гр.
Плевен, ********* да плати на Й. Б. Н.а, ЕГН **********, гр. Плевен,
********* сумата от 335,13 лв. направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. К.
Н. чрез пълномощника му – адв. М. К. от Адвокатска колегия – гр. Плевен в
частта, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.127 ал.2 от
ЗЗД за разликата от 19 233,64 лв. до 20 200,16 лв. главница и в частта, в която
изцяло е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва
в размер на 4 565,99 лева, както и в частта на присъдените в полза на Й. М.
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 335,13 лв.
Въззивникът излага съображения, че след приемане на заключението на
вещото лице в съдебно заседание на 18.08.2022 г. и след установяване на
точния размер на заплатеното в повече при извършване на подробна справка в
банката и разбивка на главницата и лихвата по периоди, в съдебно заседание
от страна на същия е протоколирано изменението на размера на претенцията
за главница и лихва и съдът е приел, че искът е изменен, като е намален
размера на иска и същият се счита предявен за сумата, както следва: от 20
200,16 лв. главница на 19 233,65 лв. главница и от 4 565,99 лв. мораторна
лихва на сумата 4 328,18 лв. мораторна лихва .
Искането по чл. 214 от ГПК за изменение на размера е направено
своевременно - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и е
уважено от съда, поради което съдът не е следвало да се произнася с такъв
отхвърлителен диспозитив, който влече след себе си и отговорност за
разноски, които въззивникът не дължи. Съдът е допуснал неволно
процесуално нарушение, като е пропуснал да отбележи в мотивите на
решението направеното изменение на размера, което е прието и одобрено с
определение от 18.08.2022г. и това е довело до постановяване на неправилно
и незаконосъобразно решение в тази част.
2
Въззивникът моли, да бъде отменено решението в тази част и съответно
да се отмени и по отношение на отговорността за разноски.
На следващо място, по отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, въззивникът излага доводи, че той следва да установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването - изтекъл срок за плащане, а при липса на
определен срок - наличие на покана, като в случая, съдът е приел, че
наличието на главен дълг и отправената нотариална покана не са достатъчни
и е следвало едва ли не след всяка неплатена вноска от страна на
въззиваемата, същата да се кани, преди завеждането на делото и отделна
покана за натрупаните лихви или при всеки изтекъл платеж, в която не е
платила да й се отправя покана за главница и лихва.
В настоящия случай следва да бъде формиран правния извод за
наличието на главен дълг, което е достатъчно условие за уважаване на иска,
но до Й. М. е отправена и нотариална покана, че ако не заплаща половината
от вноските по кредита, по който е солидарен длъжник и е подписала договор
за кредит и погасителен план след развода, В. Н. ще бъде принуден да
заплаща и нейната част и тя ще носи отговорност по чл.127 от ЗЗД. Тази
отговорност обезщетява изпълнилият в повече от неговото задължение.
Нотариална покана е връчена на въззиваемата Й. М. на 05.06.2017 г., като
отговор на нейна нотариална покана чрез нотариус С.И.. След като е поканена
да заплаща и същата първоначално е заплатила само четири вноски от своята
част от вноските по погасителния план, които са и известни като падеж и
размер, а впоследствие е престанала, тя е наясно, че е в забава от момента, в
който след четвъртата платена вноска е изпаднала в неизпълнение по
договора за ипотечен кредит и е в забава в погасяването на половината от
претендираното регресно вземане, поради което искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от определена и
доказана съобразно заключението на вещото лице - 4 328,18 лева така както е
предявена занапред след изменението на размера на иска .
След като длъжникът изпадне в забава, той дължи мораторно
обезщетение, защото кредитора неправомерно е лишен от възможността да
ползва паричните си средства. Необходимо е само да има парично
задължение и длъжникът да е изпаднал в забава. Длъжникът е винаги в
забава, когато е изтекъл определения падеж и все още не е изпълнил
3
насрещната си престация. Ако страните не са посочили краен срок, за такъв се
смята датата от получаването на покана от кредитора за изпълнение на
насрещното задължение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Отделен аргумент е и че, освен изпратената нотариална покана да не
изпада ответницата в забава, исковата молба има значението на покана и
съответно да възникнат правните последици от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Въззивникът навежда доводи, че следва да се обърне внимание и на
спецификата, произтичаща от суброгирането на ищеца в правата на банката.
След като платилият в повече се суброгира в правата на кредитора, то
регресният иск по чл.127, ал.2 от ГПК е средство, платилият дълга солидарен
длъжник да получи онова, което е платил над частта си от общото
задължение, ведно е дължимата мораторна лихва върху всяка една вноска.
Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг има личен обратен иск
срещу другия съдлъжник, в случая въззиваемата Й. М., съгласно чл.127, ал.2
ЗЗД, за да получи онова, което е платил над частта си, защото същата се е
обогатила за сметка на въззивника В. К. Н., неплащайки задължението и
дължи освен главниците, и лихвите за забава.
Въззивникът моли, да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваните му части и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за настоящата въззивна инстанция.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
Й. Б. М. чрез защитника й – адв. П. М., в който се излага становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановеният първоинстанционен
съдебен акт в обжалваната му част следва да бъде потвърден, като правилен,
законосъобразен и кореспондиращ на установената фактическа обстановка и
приобщения по делото доказателствен материал.
Въззиваемата излага съображения, че действително е налице промяна,
като е извършено изменение в размера на претенцията чрез намаляването й,
което, обаче, е протоколирано с протоколно определение от 13.06.2022 г.,
като съдът е десезиран за намалената сума и същата вече не представлява част
от спорния предмет. Със съдебното решение е налице произнасяне
свръхпетитум, поради което същото в тази част се явява недопустимо и
подлежи на частично обезсилване.
Независимо от това, обаче, обжалваният съдебен акт не следва да бъде
ревизиран в частта за разноските. Намаляването размера на иска винаги е
съпроводено или с отказ или с оттегляне за остатъка от сумата, тъй като
4
страната престава да търси защита за част от предмета на първоначалната
претенция. Насрещната страна е формирала и организирала своята защита
именно съобразно първоначалния петитум, включително и касателно
съдебните разноски, съответни на материалния интерес в производството.
Липсва каквото и да е основание същите да останат за нейна сметка след като
процесуалният й противник самостоятелно е решил да десезира съда, поради
вероятната неоснователност на иска. В тази част производството следва да се
счита прекратено, като липсата на нарочно определение в този смисъл
представлява процесуален пропуск на съда. Приложимост следва да намери
нормата на чл. 78, ал. 4 от 11IK, поради което първоинстанционното решение
не подлежи на корекция и в частта на разноските.
Досежно частта от жалбата, касаеща отхвърлената претенция за
присъждане на законна лихва по регресната претенция, въззиваемата счита,
че оспореният съдебен акт е правилен и законосъобразен с ясни,
непротиворечиви и нормативно обосновани мотиви. Категорично наличието
на дълг само по себе си не е достатъчно основание за начисляване на законна
лихва, особено в хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Главницата и лихвата се
дължат на различно основание и при различни предпоставки. При липсата на
покана, длъжникът въобще не е в забава, за да бъде санкциониран за
несвоевременно изпълнение. Очевидно е, че изпратеният отговор на
нотариална покана не съдържа безспорно изявление, с което въззивникът да е
предявил конкретни имуществени претенции към въззиваемата по вече
възникнали негови права спрямо нея. Подобно разширително тълкуване на
изразената воля би било напълно необосновано и неправилно. Напротив, в
цитирания документ същата недвусмислено е инструктирана да заплаща
своята част от вноските директно към банката кредитодател в качеството й на
пряк кредитор. Искане за възстановяване на надплатеното не е обективирано.
Такова няма и как да бъде отправено, тъй като към този момент вземане в
полза на ищеца по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД още не е възникнало. Следователно
същото, след като не е ликвидно при изпращане на отговора, не може да бъде
и изискуемо и да се начислява лихва.
Знанието, от друга страна, че въззиваемата е спряла да плаща своята
част от вноските и че е настъпил техният падеж, е напълно ирелевантно. Тези
обстоятелства касаят единствено облигационната връзка между кредитодател
и кредитополучател, а не вътрешните отношения между съдлъжниците.
На следващо място, въззиваемата счита, че именно от спецификата на
суброгацията може да се извлече още един аргумент за неоснователност на
5
въззивната жалба. В настоящия казус всички вноски към банковата
институция са погасявани своевременно от единия солидарен длъжник.
Забава по отношение на кредитодателя липсва, поради което същият не е
имал вземане за законна лихва. Следователно такова няма и заместилият го
съдлъжник. След като платилото в повече лице встъпва в правата на
кредитора (в случая банката), то първото не може да разполага повече права
от тези, които е притежавал последният. Вземането за лихва трябва да се
формира на допълнително самостоятелно основание. Такова би
представлявало поканата за изплащане на регресната компенсация. Искането
за парично уравняване, обаче, е отправено едва с исковата молба, поради
което процесната претенция за минал период се явява неоснователна и
недоказана.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, въззивникът В. К. Н. не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание, въззиваемата Й. Б. М. не се явява и не се
представлява. В постъпила писмена молба, защитникът на въззиваемата – адв.
П. М. оспорва депозираната въззивна жалба, като неоснователна, като
поддържа подадения писмен отговор. Претендират се съдебно-деловодни
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
6
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението само в
отхвърлителната част на двата иска.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В същност в жалбата няма твърдения за неправилно изяснени факти, а
основните оплаквания са за тяхното правно тълкуване. Окръжният съд
споделя изцяло възприетата от РС-Плевен фактическа обстановка, която
накратко е следната:
Безспорно между страните е, че същите са бивши съпрузи.
Не се спори и е видно от приложения договор жилищен кредит №
*********, че Сосиете Женерал Експресбанк АД в качеството си на кредитор
е предоставила на В. К. Н. в качеството му на кредитополучател и Й. Б. Н.а в
качеството й на съдлъжник банков кредит в размер на 121000 лв. за
закупуване на недвижими имоти, подробно описани в договора:
АПАРТАМЕНТ №1 представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *********, заедно с принадлежащите към апартамента
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, с полезна площ от 35 квадратни метра, и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с полезна площ от 24 квадратни метра;
ИНТЕРНЕТ КЛУБ И КАФЕ, преустройство на КАФЕ-АПЕРИТИВ,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*********, с площ 20 квадратни метра, и ½ (една втора) идеална част от
ГАРАЖ, СГРАДА с идентификатор ********* със застроена площ 40
квадратни метра.
7
Не е спорно, че договорът е сключен и имотите са придобити от В. Н. и
Й. М. по време на брака им в режим на СИО.
Установено е от Отговор на нотариална покана, връчен на Й. М. на
05.06.2017г., че В. Н. я е поканил да заплаща половината от вноската към
Сосиете Женерал Експресбанк АД в размер на 498,08 лева всеки месец,
считано до 05-то число по посочената банкова сметка. Посочил е, че в
противен случай ще бъде принуден да продължи изплащането на цялата
вноска и за всяка сума, платена в повечеда предявява иск по чл.127 ЗЗД.
Видно от Удостоверение № 3028-10-00033/04.10.2021г., че по договора
за банков кредит, за времето от 01.06.2017г. до 04.10.2021г. са извършени
плащания в общ размер от 43384,41 лв. От тях Й. М. е платила сумата от
996,16 плюс сумата от 1494,24 лева, внесена от Ц.Д. от името на Й. М.. В. Н. е
платил общо 40894,12 лева.
При тези факти изцяло правилни и обосновани са изводите на РС-
Плевен, че е сезиран с иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД, като всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
Правилен е и изводът на съда, че след като въззивникът е заплатил по-
голяма част от вноските по кредита искът е доказан по своето основание.
Също правилен е и изводът на съда, че искът не е доказан в пълния си
предявен размер. Този извод е изграден въз основа на приетото по делото
заключенсие на съдебно-икономическата икстпертиза, която надлежно е
установила, че на 19.07.2012 г. е сключен договор за ипотечен кредит между
Сосиете Женерал Експресбанк и В. К. Н., кредитополучател и Й. Б. М.,
съдлъжник за сумата от 121 000 лв., с договорена погасителна вноска от
126,50 лв., в това число главница, застраховка и лихва, а считано от
05.06.2015 г. вноската е 9 996,17 лв. В поседствие е уговорен гратисен период
за плащане на кредита за периода от 05.07.2020 г. до 05.03.2021 г., с плащане
само на застраховка по 36,80 лв. месечно — общо 9 месеца. След изтичане на
гратисния период се установяват заплатени погасителни вноски за периода
01.12.2017-05.11.2021 г. само от разплащателната сметка на В. Н. в размер на
38467.29 лв., като през този период въззиваемата не е заплащала суми по
процесният договор за кредит. Какви суми са постъпвали по сметката на
въззивника, с които са заплащани тези вноски е без значение, доколкото
8
същите не са произхождали от въззиваемата.
При тези данни изцяло правилно и законосъобразно съдът е приел, че
ответницата следва да заплати половината от тази сума, а имено 19233.64лв.
Действително, независимо от твърденията в ИМ и въззивната жалба, че
сумата е в размер на 20200лв. остават недоказани и в противоречие със
заключението на вещото лице. Окръжният съд счита, че заключението е
точно, обективно и компетентно и следва да бъде изцяло кредитирано
относно изчисляване на размера на платеното по кредита и съответно
припадащата се част на въззиваемата.
По отношение частта, в която е отхвърлена претенцията за лихва,
Окръжният съд също споделя изводите на първата инстанция. Лихвата,
представлява обезщетение за забава, което се дължи от деня на изпадане в
забава. Тъй като задължението на съдлъжника по чл.127 от ЗЗД, не е с
конкретен падеж, то за да изпадне в забава длъжникът следва да е надлежно
поканен от кредитора по силата на чл.84 ал.2 от ЗЗД.
В случая въззивникът основава правата си на нот. покана връчена на
въззиваемата на 05.06.2017г., с която В. Н. е поканил Й. М. да заплаща
половината от вноската към Сосиете Женерал Експресбанк АД в размер на
498,08 лева всеки месец, считано от 05-то число по посочената банкова
сметка. Тази покана не може да се приеме за надлежна такава за заплащане
исковата претенция по чл.127 ал.2 от ГПК, поради две причини. Първо
исковата претенция е формирана от заплатени от въззивника суми за периода
01.12.2017-05.11.2021г. Т.е. към монета на отправяне на поканата не е била
заплатена нито една вноска от претендираната сума. Второ с нея не се кани
въззиваемата да заплати на въззивника конкретна сума, която да съставлява
половината от вече платено, а се кани да заплаща на общия кредитор –
банката половината от задължението. Т.е. в самата покана липсва формирано
искане за заплащане на конкретна сума от въззиваемата към въззивника
именно, като съразмерна част от вече платено към главния кредитор. Липсва
съзнанието на възизвника, че е станал кредитор на въззиваемата, защото все
още няма плащане от негова страна към банката.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо, обосновано на
доказателствата по делото е в съответствие с разпоредбите на Закона.
9
Липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това следва
да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса следва на осн. чл.78 ал.3 от ГПК В. К. Н.,
следва да бъде осъден да заплати на Й. Б. Н.а сумата от 800лв.,
представляваща деловодни разноски за настоящата инстанция, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 1313/16.09.2022 г.,
постановено по гр. дело № 7038/2021г. по описа на Плевенски районен съд,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК В. К. Н., ЕГН**********,
гр.Плевен, *********, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. Н.а, ЕГН**********,
гр.Плевен, ********* сумата от 800лв., представляваща деловодни разноски
за настоящата инстанция, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10