Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Теодора Димова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 3756 по описа на ДРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Министерство на земеделието и храните - гр. София, ** представлявано от Министъра на земеделието и храните,
чрез процесуален представител, с която срещу „БУЛГРЕЙН“ ЕООД ЕИК: ********* ** е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК,
да бъде установена в отношенията между страните дължимостта на вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение №848 от 24.08.2020г. по ч.гр. д.
№2048 по описа за 2020г. на ДРС, а
именно:
сумата 19 356,11 лева - дължима лихва
за просрочие върху заплатена с просрочие втора вноска (дължима в размер на 50 % от годишната
арендна вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за стопанската 2019/2020 г. по
договор за аренда с нотариална заверка на подписите №ТА-19/20-1-32, вписан под
№156, том ІІ, вх. рег. №1716/12.09.2019 г., в размер на сбора от лихвата за
просрочие върху сумата от 10000 лева за периода от 01.02.2020 г. до 28.05.2020
г. в размер на 3450 лева, лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за
периода от 01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в размер на 3660 лева и лихвата за
просрочие върху сумата от 24444.72 лева за периода от 01.02.2020 г. до
16.07.2020 г. в размер на 12246.11 лева.
Претендират
се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Съгласно Договор за аренда №
ТА-19/20-1-32/04.09.2019г., вписан под акт № 156, том II, вх. № 1716/12.09.2019
г. в Служба по вписвания, гр. Тервел, сключен между министъра на земеделието,
храните и горите, представляван от директора на ОДЗ, гр. Добрич - инж. Д. А. И.и
„Булгрейн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
представлявано от М. С. М., на ответника е предоставена за временно възмездно
ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) в размер на общо
881,839 дка (осемстотин осемдесет и един декара, осемстотин тридесет и девет
кв.м.) в землищата на с. Б., с. В., с. Г. К., с. М*, с. С.и гр. Т. общ. Т.,
обл. Д.. Земите са предадени съгласно протокол-опис, подписан от страните и
представляващ неразделна част от договора, съдържащ описание на обектите,
техните характеристики и действителното им състояние към момента на
предаването. Съгласно т. 5.1 от договора арендаторът се задължава да заплаща за
предоставените имоти годишно арендно плащане в размер на 92 759,00 лв.
(деветдесет и две хиляди седемстотин петдесет и девет лева) за всяка стопанска
година, като в т. 5.3 от договора се конкретизират начина и сроковете за
внасяне на арендното плащане, както следва: първа вноска в размер на 50 % от
уговореното плащане при сключване на договора и в началото на всяка следваща
година, но не по-късно от 01 октомври, а останалите 50 % са с падеж 31.01 на
текущата стопанска година.
На основание чл. 24а, ал. 9 Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в договора е предвидено
за първата стопанска 2019/2020 година да бъде заплатено арендно плащане за
частта от арендуваните имоти, която попада в допустимия слой за подпомагане, а
именно 845,018 дка. Договорът е сключен за срок от пет стопански години на
основание чл. 47, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) във връзка със заповед на министъра
на земеделието, храните и горите № РД 46-161/21.03.2019 г. за откриване на
процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земеделски
земи от ДПФ за стопанската 2019/2020 година и заповед на директора на ОДЗ, гр.
Добрич № РД-04- 63/26.06.2019 г. за провеждане на Първа тръжна сесия за
стопанската 2019/2020 г.
При сключване на договора, след
приспадане на основание чл. 47м, ал. 1 ППЗСПЗЗ на внесения депозит за участие в
търга (10 758,44 лв.), арендаторът е заплатил 33 686,28 лв., представляващи I
вноска за стопанската 2019/2020 г., формирана съобразно т. 5.2 от договора.
Втората вноска за стопанската 2019/2020
г. в размер на 44 444,72 лв. (1/2 от определената съгласно т. 5.2 от договора
вноска), дължима към 31.01.2020 г., е заплатена на части със забава, като са
начислени съответните лихви, както следва:
- 10
000,00 лв., заплатени на 28.05.2020 г. и лихва 3 450,00 лв. за периода
01.02.2020 - 28.05.2020 г.;
- 10
000,00 лв., заплатени на 01.06.2020 г. и лихва 3 660,00 лв. за периода
01.02.2020 - 01.06.2020 г.;
- 24
444,72 лв., заплатени на 16.07.2020 г. и лихва 12 246,11 лв. за периода
01.02.2020 - 16.07.2020 г.
Общата сума на непогасените лихви
възлиза на 19 356,11 лв. (деветнадесет хиляди триста петдесет и шест лева и
единадесет стотинки) лв., дължими по сметка на Министерството на земеделието,
храните и горите (МЗХГ). Същите са начислени и дължими съобразно т. 30 от
договора. Съгласно тази клауза, при неизпълнение на арендното плащане в
договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0,3% върху
дължимата сума за всеки просрочен ден, до окончателното й изплащане.
В т. 14 от договора е посочено, че
арендаторът е длъжен да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорени
в него. С оглед на това и наличието на непогасени лихви, произтичащи от
заплатени със забава арендни вноски, за събиране на дължимите суми по договора,
на основание чл. 417 ГПК, е издадена Заповед № 848/24.08.2020 г. за изпълнение
на парично вземане по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 225/24.08.2020г., по
ЧГД 20203230102048/2020г. по описа на PC, гр. Добрич, IX-ти с-в. Образувано е
изпълнително дело 20207370400940/2020г. при ЧСИ Лучия Тасева.
По отношение на условията, предвидени в
договорите, сключени с ползвателите на земеделски земи от ДПФ, ищецът
отбелязва, че отдаването за ползване на земеделските земи от ДПФ се извършва по
особен ред, предвиден в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, който закон се
явява специален по отношение на Закона за арендата в земеделието. Съгласно чл.
47е, ал. 2 от ППЗСПЗЗ със заповедта, с която министърът на земеделието, храните
и горите открива процедурата за провеждане на тръжна сесия се одобряват
образците на документите за участие в търга, както и проект на договор за наем
или за аренда. Кандидатите за участие в търга разполагат с възможността да се
запознаят предварително с всички образци на документи, условията за участие и
за плащане, както и всички относими
документи. Видно от разпоредбата на чл. 47з, ал. 1, т. 9 ППЗСПЗЗ, заедно
със заявлението-оферта и банковото бордеро за внесен депозит участниците в
търга Подават и декларация за съгласие с клаузите на образеца на договора.
В конкретния случай, в качеството си на
участник в тръжната процедура, длъжникът е подал такава декларация по образец,
утвърден със Заповед № РД 46- 161/ 21.03.2019 г. на министъра на земеделието,
храните и горите.
Предвид гореизложеното, според ищеца,
налице са следните безспорни обстоятелства по делото:
1. Имотите,
предмет на Договор за аренда № ТА-19/20-1-32/04.09.2019г. със страна „Булгрейн“
ЕООД, са част от тръжна сесия за отдаване под аренда или наем на земеделските
земи от ДПФ. В качеството си на участник в нея, в условията на равнопоставеност
с останалите участници, ответникът е приел условията за участие и одобрените
образци, в т.ч. и клаузите на образеца на договор.
2. Като
класиран на първо място участник същият е изразил съгласие да сключи договор
при условия, с които предварително е запознат, видно от подписаната декларация.
3. В
качеството си на ползвател по силата на сключения договор, длъжникът е заплатил
вноските в размерите, в които са предвидени. Плащанията са извършвани със
забава и без възражение относно тяхната дължимост като размер и период на
плащане, уговорени с договора. В тази връзка са формирани лихви за забавеното
плащане съобразно условията на договора. Поради това ищецът считам, че
настоящото оспорване е мотивирано по-скоро с цел създаване на предпоставки за
забавяне на принудителното производство, отколкото от наличието на нарушен
правен интерес.
В заключение, ищецът акцентира, че
процедурите за отдаване на земеделски земи от ДПФ са предвидени да осигурят
равни условия за участие на всички заинтересовани земеделски стопани на
територията на цялата страна, както и равни условия за ползване на тези земи.
Участниците в тези процедури свободно участват и наддават в условията на
конкуренция и при предварително зададени, еднакви по отношение на всички,
договорености, касаещи ползването, в т.ч. и такива относно извършването на
плащанията. Последващо предоговаряне на тези предварително зададени условия
спрямо отделни ползватели, би довело до нарушаване на принципа на
равнопоставеност и ощетяване на всички останали. С оглед на това измененията и
допълненията на договора, предвидени в т. 31, не могат да се отнасят до
основните параметри, предвидени в него: срок, размер на обезщетението по т. 30,
срокове за плащане и размер на арендната вноска, определена на база тръжните
предложения на участника. В тази насока е и становище на министъра на
земеделието, храните и горите, с изх. № 15- 363/15.10.2020 г. по повод
обсъждане на постъпили в МЗХГ предложения за справяне с критичната ситуация в
силно засегнатите от сушата региони.
По изложените съображения се настоява за
уважаване на предявения иск, като се претендират и разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощен процесуален представител поддържа исковата молба. Признава, че
процесното вземане е изцяло заплатено в рамките на образуваното изпълнително
дело.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от редовно уведомения ответник , който счита, че вземането на ищеца не
съществува. Според ответника в съдържанието на договора не е уговорено задължение да заплащане на втората вноска до
31.01.2020 г., както твърди ищецът. За втората вноска не е уговорен падеж, а
уговореният падеж е за издаване на запис на заповед. При тълкуването на
разпоредбата на чл. 5.3 от договора, според ответника, втората вноска е дължима
до 01ви Октомври на следващата стопанска година, т.е ищецът въобще няма
основание да твърди, че плащанията по втората вноска са със закъснение. В договора не било записано, че втората вноска
се дължи към 31.01. на текущата стопанска година. Втората вноска от първата
година била платима до 01 октомври 2020
г., заедно с плащане на 50% от вноската за втората стопанска година. Според
ответника уговореният срок - до определена дата, следва да се счита, че е
уговорен в полза на длъжника и той може да плати , когато желае, до уговорения
срок. Такъв срок обаче нямало уговорен за втората вноска и за нея важало общото
правило на чл. 5.3.
Ответникът не оспорва твърденията за извършените от него
плащания на посочените дати, както и не оспорва правилността на аритметичните
пресмятания. Но категорично оспорва съществуването (основанието) и
изискуемостта на вземането за лихви.
В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че т. нар. „втора вноска“ е дължима към 31. 01. на текущата стопанска
година, т.е. към 31. 01.2019г., то според ответника в текста на чл. 30 се касае
за неустойка, чийто размер която не може да надвишава размера на законната
лихва за забава. Всичко над законната лихва за забава било извън
обезпечителната и нормалната санкционна функция на неустойката по чл. 30 от
Договора. Според ответника никакъв достоен за защита финансово икономически
интерес на ищеца като държавен орган не е засегнат, ако арендното плащане се
забави с няколко месеца - за общо 5 месеца забава се претендирало ответникът да
плати почти 50 % от стойността на главното вземане. Наред с това твърди да е
извършвал плащания по изпълнително дело
№940 / 2020 г. на ЧСИ Лучия Тасева .
По изложените съображения се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т.3 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2048 по описа за 2020г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 24.08.2020г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът „БУЛГРЕЙН“ ЕООД ЕИК:
********* да заплати сумата 19 356,11 лева - дължима лихва за просрочие върху
заплатена с просрочие втора вноска
(дължима в размер на 50 % от годишната арендна вноска, т.е. в размер на
44444.72 лева) за стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда с нотариална
заверка на подписите №ТА-19/20-1-32, вписан под №156, том ІІ, вх. рег.
№1716/12.09.2019 г., в размер на сбора от лихвата за просрочие върху сумата от
10000 лева за периода от 01.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в размер на 3450 лева,
лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за периода от 01.02.2020 г. до
01.06.2020 г. в размер на 3660 лева и лихвата за просрочие върху сумата от
24444.72 лева за периода от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер на 12246.11
лева; сумата от 387,12 лева - заплатена държавна такса. Заповедта и издадения
въз основа на същата изпълнителен лист са връчени на длъжника от частен съдебен
изпълнител, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК последният е подал възражение
с твърдения за недължимост на процесната сума.
С разпореждане от 19.11.2020г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 23.11.2020г. Исковата молба е подадена на дата 21.12.2020г., поради
което като допустима, подлежи на преценка по основателност.
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл.
92 от ЗЗД. Предявен е като установителен
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено възражение.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: възникнало валидно договорно задължение, което не е
изпълнено на падежа /31.01.2020 г./ , постигната уговорка за заплащане на
обезщетение за забава при неизпълнение на договореното задължение и
неговия размер - 0, 3 % върху дължимата сума за всеки
просрочен ден.
Ответникът е навел възражение за
прекомерност на неустоечната клауза.
Безспорно е установено по делото наличието
на сключен между страните Договор за аренда № ТА-19/20-1-32/04.09.2019г.,
вписан под акт № 156, том II, вх. № 1716/12.09.2019 г. в Служба по вписвания,
гр. Тервел.
Между страните не е спорно, че втората
вноска за стопанската 2019/2020 г. в размер на 44 444,72 лв. (1/2 от
определената съгласно т. 5.2 от договора вноска), е заплатена от ответното
дружество на части , както следва:
- 10
000,00 лв., заплатени на 28.05.2020 г. ;
- 10
000,00 лв., заплатени на 01.06.2020 г. и
- 24
444,72 лв., заплатени на 16.07.2020 г.
В чл.30 от договора страните са се
съгласили, че при забавено изпълнение на задължението за арендно плащане
арендаторът дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден, до окончателното ѝ изплащане. От анализа и тълкуването на
пълния текст на т.5.3 /с три подточки/ от договора несъмнено следва изводът, че
най-късно на 31.10. арендаторът трябва да плати на арендодателя половината от
арендното плащане за следващата стопанска година и да издаде запис на заповед
за втората половина от него, която втора половина дължи да заплати най-късно на
31.01. на съответната стопанска година.
Настоящият съдебен състав намира, че уговореното в т.
30 от договора обезщетение има целта да
репарира вредите на ищеца от забавеното изпълнение на паричното задължение,
както и да осигури изпълнение на задължението, т.е. да има стимулираща и
превантивна роля. В случай на неизпълнение има и санкционна функция. Съгласно установената съдебна практика страните са
свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на
всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по
него, като единственото ограничение е да се съобразяват повелителните норми на
закона и добрите нрави (в този смисъл решение № 23 от 13.03.2018 г. по гр. д. №
1740/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Действително
уговореното между страните обезщетение има характер на неустойка. Прекомерността
на договорна неустойка се преценява, като се изхожда от присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна (наказателна) функции, като
договореният й размер се съотнася с действителните вреди към момента на
договорното неизпълнение, при съобразяване и със специфични конкретни критерии
за конкретния случай, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена. Доводите на ответника за прекомерност на договорната клауза
за неустойка са неоснователни, предвид на обстоятелствата, че неустойката е за
забава, а нарастването на размера й е поставено изцяло в зависимост от
поведението му на длъжник по договор за аренда. В случаите на забава, времето, през което ще се начислява обезщетението,
е поставено изцяло на волята и отговорността на неизправния длъжник. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото
начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради
обстоятелството, че продължителността на времето, за което ще се дължи
неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната
по договора страна. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.VI.2010 г. на ОСТК на ВКС. Според него не е нищожна
поради накърняване на добрите нрави неустойка в търговските договори, уговорена
без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява.
Безспорно установено по делото е пълното
погасяване на процесното задължение, което е послужило и като основание за
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на заповедта
по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на ДРС по ч.гр.д.
№2048 по описа за 2020г.
Правното значение на извършеното от
длъжника плащане в изпълнителното производство за исковия процес, който се
развива по реда на чл.422 ГПК, е разяснено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК, т.9. С него е прието, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ.
чл.415, ал.1 от ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 от ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения
съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3
от ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за
погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение (какъвто не е разглеждания случай).
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало
от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента
на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в
изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на
вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен
изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента
на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в
нормата на чл.422, ал.3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при
отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
След като претендираните от ищеца вземания
са погасени в хода на изпълнителното производство и с оглед дадените разяснения
с горепосоченото тълкувателно решение, се налага извода, че това не може да
послужи като основание за отхвърляне на предявените искови претенции. Доколкото
принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на постановената
заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза на кредитора не
може да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а отношенията
между страните във връзка със спорното право вече са уредени.
По гореизложените съображения
предявените искове се явяват изцяло основателни.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производство в размер
на 387,12 лв. - държавна такса .
За установителното произодтсво ищецът
има право на разноски, както следва: 387,12 лева - държавна такса и 150 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на
чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца Министерство
на земеделието и храните - гр. София, **, представлявано от Министъра на
земеделието и храните, и ответника „БУЛГРЕЙН“
ЕООД ЕИК: ********* гр. **, че ответникът дължи на ищеца сумата, предмет на
издадената заповед за незабавно изпълнение №848 от 24.08.2020г. по ч.гр. д.
№2048 по описа за 2020г. на ДРС, а
именно сумата 19 356,11 лева - дължима лихва за просрочие върху заплатена с
просрочие втора вноска (дължима в
размер на 50 % от годишната арендна вноска, т.е. в размер на 44444.72 лева) за
стопанската 2019/2020 г. по договор за аренда с нотариална заверка на подписите
№ТА-19/20-1-32, вписан под №156, том ІІ, вх. рег. №1716/12.09.2019 г., в размер
на сбора от лихвата за просрочие върху сумата от 10000 лева за периода от
01.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в размер на 3450 лева, лихвата за просрочие
върху сумата от 10000 лева за периода от 01.02.2020 г. до 01.06.2020 г. в
размер на 3660 лева и лихвата за просрочие върху сумата от 24444.72 лева за
периода от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер на 12246.11 лева.
ОСЪЖДА „БУЛГРЕЙН“ ЕООД ЕИК: ********* гр. **, да заплати на Министерство на
земеделието и храните - гр. София, **, представлявано от Министъра на земеделието
и храните, съдебно - деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр.
дело №2048 /2020г. на ДРС , както следва:
387,12 лв. - държавна такса и съдебно - деловодни разноски по настоящото гр.
дело №642/2021 г. на ДРС, както следва: 387,12 лева - държавна такса и 150 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: