ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Стара Загора , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Частно търговско дело №
202***00901175 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 390 от ГПК.
Постъпила е молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск на О.Г.,
БУЛСТАТ ***, със адрес гр. *******, представлявана от Н.Т.К., кмет на О.Г.
срещу Н. ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *******
Молителят излага следната фактическа обстановка:
Твърди се, че през 1980-1981г. процесният имот е предвиден за
изграждане в плана за строителство на Окръжен народен съвет гр. Стара
Загора. Поради неизпълнение на заложените в лимитен план параметри, на
01.07.1980 г. от директора на Стопанска дирекция „Изграждане на населените
места” е изпратено писмо, с което се иска Окръжен народен съвет да извърши
промяна в плановете за обекта като необходимите средства за изграждането
му да се преведат на Общински народен съвет- гр. Г..
С Решение № П 1 от 21.12.1982г., Националната планова комисия
приела Комплексна програма за социално икономическо развитие на
комплекс „М.И.“. В тази програма залегнало и изграждането на супермаркет в
гр. Г.. В изпълнение на програмата Министерство на строителството и
архитектурата възлага проектирането на обекта на държавно предприятие
„М." София. С писмо от 10.03.1983г. Окръжен народен съвет гр. Стара Загора
е уведомен, че следва да предостави определени данни и разрешения на
проектантския екип и да го уведоми за изискванията си по проектирането
1
като съобрази със стойността на един супермаркет от не повече от 230 000
лева. Тази сума е предвидена първоначално и в плана за строителство на
Окръжния народен съвет.
Посочва се, че строителството на процесния имот е финансирано и от
Общински народен съвет гр. Г., който осигурява 80 000 лева за започването
му.
Обектът бил окончателно изграден през 1988г. Твърди се, че от момента
на построяването му той е бил държавна собственост. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС, действала до 1996г. не може да се
придобие вещ, която е държавна или общинска собственост.
След изменението на чл. 6, ал. 2, т. 8 от ЗС във връзка с § 7, ал. 1, т. 6 от
ЗМСМА, обектите на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за
здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване са общинска собственост. Процесният имот е бил проектиран
като супермаркет и е бил използван за задоволяване на търговските
потребности на населението на общината. С оглед на това, бъдещият ищец
счита, че с влизане в сила на цитираните разпоредби, той е станал общинска
собственост.
Твърди се, че към настоящия момент, имотът се владее от ответника без
основание. На 12.02.2021г. е подадено искане за допускане на комплексен
проект на инвестиционна инициатива, с което ответникът твърди, че е
собственик на обекта и иска извършване на преустройства.
С оглед на изложеното, бъдещият ищец възнамерява да предяви
бъдещи ревандикационни искове срещу ответника, с които да се установи, че
О.Г. е собственик на двуетажна масивна сграда - РУМ „*", находяща се в ***
представляващ поземлен имот № *** в кв. *** по плана на гр. Г., а ответникът
да бъде осъден да предаде владението върху имота .
Молителят счита, че бъдещите искове са допустими, тъй като е налице
правен интерес за него да предяви петиторен иск за защита правото си на
собственост върху въпросния обект.
На следващо място, счита, че е налице и вероятна основателност на
2
исковете, както и че са налице убедителни писмени доказателства за
изграждането и финансирането на магазина от държавни и окръжни
институции преди 1989г. Твърди се, че правото на собственост на общината
върху обекта произтича от действаща и директно приложима правна норма-
чл. 6, ал. 2, т. 8 от ЗС във връзка с § 7, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА.
Бъдещият ищец счита, че е налице и обезпечителна нужда, която
аргументира със съдебна практика, обективирана в определение № *** от
17.02.2014 г. по ч. гр. д. № 802/2014 г., г. к., III г. о. на ВКС, съгласно което
мярка "спиране на строителство" по иск с правно основание чл. 109 ЗС, с
който ищецът претендира да бъде осъден ответникът да спре започнати
строителни работи в имота, които пречат, ограничават и смущават правото му
на собственост и да възстанови предишното положение в процесния имот, е
адекватна в случаите, при които правата на молителя по решението могат да
бъдат затруднени - несъмнено премахването на завършен или с висока степен
на завършеност строеж би създало по-големи затруднения за молителя при
евентуално благоприятно за него решение, в сравнение със сграда в начален
етап на изграждане. Счита, че по аргумент от по-силното основание, след
като подобна мярка е допустима при негаторните искове, то собственикът,
който претендира правото си на собственост има обезпечителна нужда от
спиране на започнати СМР. В процесния случай, ответникът въпреки
отправените му покани и ясно заявената воля на общината, че е собственик на
имота, той решава да предприеме СМР в обекта, за да затрудни максимално
правата на общината. Посочва се, че с тези действия се рушат и преправят
съществуващи помещения и се променя облика на сградата, което е против
волята на бъдещия ищец. Нещо повече, във всеки един момент по време на
бъдещото производство, ответникът щял се възползва от извършените СМР и
да претендира подобрения, основани на съмнителни стойности. Също така
посочва, че процесиите СМР се извършват без получено разрешение от
компетентните органи и в случай на положителен изход от делото за
молителя, последният ще бъде принуден да събаря незаконно извършените
подобрения.
С оглед на всичко изложено моли съда, да допусне обезпечение на
бъдещи ревандикационни искове срещу ответника, с които да се установи, че
О.Г. е собственик на двуетажна масивна сграда - РУМ „*“, находища се в ***
3
представляващ поземлен имот № *** в кв. *** по плана на гр. Г., а ответникът
да бъде осъден да предаде владението върху имота чрез налагане на следната
обезпечителна мярка:
СПИРАНЕ на строително-монтажни работи, извършвани в момента в
обекта. а именно двуетажна масивна сграда - РУМ „*“, находища се в ***
представляваш поземлен имот № *** в кв. *** по плана на гр. Г..
За да допусне исканото обезпечение, съдът трябва да установи, че
ищецът има право на обезпечаване на иска. Такова право ще е налице, когато
предявеният иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице
интерес от обезпечението.
Налагането на обезпечение не е самоцелно, нито пък целта му е да
ограничи несъразмерно правната сфера на ответника. Успешно проведеното
обезпечително производство гарантира възможността на молителя - ищец
да реализира правата си при евентуално уважаване на исковата му претенция.
Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК регламентира две алтернативно
предвидени хипотези – когато без обезпечението ще бъде невъзможно
осъществяването на правата на молителя по решението и когато
упражняването на тези права ще бъде затруднено.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания
за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота.
Исканата обезпечителна мярка СПИРАНЕ на строително-монтажни
работи, извършвани в момента в обекта. а именно двуетажна масивна сграда -
РУМ „*“, находища се в *** представляваш поземлен имот № *** в кв. *** по
плана на гр. Г., е неподходяща и не съответства на обезпечителната нужда на
молителя. Тя не гарантира по никакъв начин правата на молителя при
положително за него бъдещо решение, а единствено неоснователно ще
ограничи правната сфера на ответника чрез спиране на строителството в
процесния имот
4
Негаторният иск има различно приложно поле, поради което е
недопустимо обосноваването на обезпечителна нужда от обезпечаване на
ревандикационен иск чрез привеждането на аргументи относими към
обезпечаване иск по чл. 109 ЗС. Извършваните от ответника СМР не могат да
смутят упражняване на правото на собственост на бъдещия ищец при
евентуално решение в негова полза. Освен това извършването на ремонтни
дейности без получено надлежно разрешение е административен въпрос
ирелевантен за настоящото производство, с негативни последици за
ответника по бъдещия иск.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането на О.Г. за допускане на
обезпечение на бъдещия иск срещу Н. ООД е неоснователно, тъй като в
случая не може да се направи извод, че е налице обезпечителна нужда.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на обезпечение на
бъдещ иск на О.Г., БУЛСТАТ ***, със адрес гр. *******, представлявана от
Н.Т.К., кмет на О.Г. за осъждане на Н. ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *******да предаде владението на двуетажна масивна
сграда - РУМ „*", находяща се в *** представляващ поземлен имот № *** в
кв. *** по плана на гр. Г., чрез налагане на следната обезпечителна мярка:
СПИРАНЕ на строително-монтажни работи, извършвани в момента в обекта,
а именно двуетажна масивна сграда - РУМ „*“, находища се в ***
представляваш поземлен имот № *** в кв. *** по плана на гр. Г.,като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителя с частна жалба
в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение пред
Пловдивския апелативен съд.
СЪОБЩЕНИЕ за постановеното определение и препис от него да се
връчи само на молителя чрез пълномощника му.
5
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
6