Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Хасково, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осми януари, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Делчо
Лавчев от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1271 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Агенция „Митници“, отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №140/08.10.2019г.,
постановено по АНД №474 по описа на Районен съд - Свиленград за 2019г. в
частта, с което е отменено НП № 185/2019 от 24.06.2019г. на и.д. началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“.
В касационната жалба
се изразява несъгласие с решението на районния съд в отменителната му част,
като се счита, че в тази част то е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди се, че режимът на контрол на движение на пари в брой,
установен в българския Валутен закон и Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. е
декларативен и не е в противоречие с Регламент (ЕО) №1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г. Прилагането на националното право
на Република България не противоречало на общностното право, което предоставяло
възможност на държавите-членки да прилагат в съответствие с Договора
националните методи за контрол на движението на пари в брой в рамките на
Общността. Сочи се, че чл.58 от ДЕО бил изключение от принципа на чл.56 и давал
право на всяка държава-членка да предприеме всички необходими мерки за
предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми, в
това число да предвиди като част от санкциите срещу тези нарушения отнемане, а
не само задържане, на предмета на нарушението в полза на държавата. Предвид
изложените доводи се счита, че районният съд превратно тълкувал нормите на
европейското законодателство. Наложеното наказание глоба в съчетание с
предвидената санкция по чл.20 от Валутния закон се явявали напълно съразмерни и
не били в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението и
наказанието. По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт в
обжалваната част и потвърждаване на наказателното постановление в частта, с
която е постановено отнемане на предмета на нарушението.
Ответникът, А.Г. от
Република Румъния, в писмени бележки, подадени от пълномощник и в съдебно
заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност
на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на оспореното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение
№140/08.10.2019г., постановено по АНД №474/2019г., Районен съд - Свиленград е
отменил Наказателно постановление №185/2019г. от 24.06.2019г., издадено от и.д.
началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, в частта,
с която от A. G. (А.Г.), румънска гражданка, за нарушение на чл.18,
ал.1, във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), вр. с чл.2, ал.1 и чл.9,
ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1 от 1.02.2012г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, и на
основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата 44 банкноти в купюри
по 500 евро; 10 банкноти в купюри по 100 евро; 100 банкноти в купюри по 50 евро
(пункт I от НП) и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на
основание чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от ВЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (пункт II от НП).
За да постанови
решението си, районният съд приел, че не било допуснато процесуално нарушение в
хода на съставяне и връчване на АУАН. Последният, както и издаденото въз основа
на него наказателно постановление, били издадени от компетентни органи и при
спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази връзка посочил, че
нарушението и обстоятелствата по извършването му били правилно описани,
правилно била определена и правната квалификация на деянието. По същество съдът
приел, че от наказаното лице е бил осъществен фактическият състав на
нарушението по чл.18, ал.1 от ВЗ, тъй като не е декларирало пренасяната от него
парична сума в размер общо на 28 000 евро, като налице бил и субективният
елемент от състава на нарушението. Обсъдил хипотезите на приложение на чл.28 от ЗАНН при извършване на нарушения от вида на процесното, като стигнал до извода,
че разглежданото не притежава характеристиките на маловажен случай. Анализирал
и размера на наложеното наказание „глоба“ и приел, че същият е бил правилно
определен от административнонаказващия орган. Вземайки предвид Определение №
1086412 от 12.07.2018г. на Съда на ЕС по Дело С-707/17, както и Решение от 16.07.2015
г., Chmielewski, C-255/14, EU:C:2015:475, формирал извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление в частта на постановената репресивна мярка
„отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно
недекларираната парична сума в размер 28 000 евро. В тази връзка посочил, че
Съдът на Европейския съюз решил, че чл.9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 година относно контрола на пари
в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране
по чл.3 от този Регламент предвижда, от една страна „отнемане на
недекларираната сума в полза на държавата“, и от друга страна наказание
„лишаване от свобода до 6 години“ или „глоба в размер на двойната сума на
предмета на престъплението“. Съобразно европейската практика по сходни дела,
районният съд преценил, че предвиденото в чл.18, ал.1 от ВЗ административно
наказание „глоба”, в съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ, се явяват
несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент
№1889/2005 цели в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението,
респ. престъплението и наказанието. Поради това стигнал до извода, че спрямо
жалбоподателя не следва да се приложи чл.20 от ВЗ, тъй като нормата
противоречала на правото на ЕС. Аргумент в тази насока било и това, че не се
установило пренасяната сума да била печалба от незаконни действия във
финансовата система.
При касационната проверка на оспореното решение настоящата инстанция
намира, че същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че е доказано по
категоричен и несъмнен начин авторството на описаното в АУАН и в НП нарушение,
както и субективния елемент от състава му. Изцяло се споделя приетото от
районния съд, че в случая нарушението, каквото безспорно се установява да е
осъществено от обективна страна, основателно е вменено на А.Г.. Правилно съдът
е посочил, че административното обвинение е основано чрез доказване на
бездействието на нарушителката, изразяващо се в недеклариране на пренасяната
валута през границата на страната при изрична покана от стана на проверяващите
органи. Изложените в тази насока от районния съд подробни и аргументирани
съображения настоящата инстанция споделя изцяло.
Настоящата инстанция намира, че въпреки изложеното от районния съд по
отношение авторството на деянието, санкционирано с НП, правилни са и изводите
му за неприлагане по отношение на наказаното лице на разпоредбата на чл.20 от
ВЗ. Правилно районния съд е посочил, че правото на Европейския съюз има
предимство пред националното право. Правилно съдът аргументирал решението си,
обвързвайки изложените в него мотиви по отношение отнемане на предмета на
нарушението - в случая парична сума, с Определение № 1086412 от 12.07.2018
година на Съда на ЕС по Дело С-707/17, както и Решение от 16.07.2015 година,
Chmielewski, C-255/14, EU:C:2015:475.
В подкрепа на формираните от районния съд мотиви за отмяна на НП, в частта
за отнемане на предмета на нарушението в полза на държавата, следва да се има
предвид и Определение от 03.10.2019г. по дело С-652/18 на Съда на Европейския
съюз, постановено по отправено от Административен съд – Хасково преюдициално
запитване относно тълкуването на чл.9, §.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г., относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, и на чл.49, §.3 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, а именно: Дали тези общностни норми следва
да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като тази на
чл.20, ал.1 от Валутния закон, която за нарушение на задължението за
деклариране по чл.3 от същия регламент, респективно по чл.11а, ал.1 от Валутния
закон, наред с налагането на глоба по чл.18, ал.1 от Валутния закон,
допълнително предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната
валута, независимо от произхода и предназначението ѝ.
Във връзка с посоченото преюдициално запитване СЕС постановява, че член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета
от 26 октомври 2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
права уредба като разглежданата в главното производство – чл.20, ал.1 от ВЗ,
която, като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба,
предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. Последното
води на извод, че налагането на санкция „отнемане предмета на нарушението“
наред с наказанието „глоба“ не следва да се прилага, доколкото противното би
било в противоречие с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г.
Предвид изложеното, не се споделят доводите на касационния жалбоподател в
насока, че прилагането на националното право на Република България не
противоречи на общностното право, конкретно че режимът на контрол на движение
на пари в брой, установен в българския Валутен закон и Наредба №Н-1 от
01.02.2012г., е декларативен и не е в противоречие с Регламент №1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005г. Противно на тезата на
касатора, наложеното наказание глоба в съчетание с предвидената санкция по
чл.20 от Валутния закон се явява напълно несъразмерно и е в противоречие с
принципа за пропорционалност на нарушението и наказанието.
Като е достигнал до извода за отмяна на НП в частта на отнета на
нарушителката сума и за потвърждаването му в частта на наложената на същата глоба,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №140/08.10.2019г., постановено по АНД №474 по описа на Районен съд
- Свиленград за 2019г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.