№ 179
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
Гражданско дело № 20221110142870 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. К. Д. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Ч. О. У. С И. НА А. Е. „М. 22“ ООД – редовно уведомен
от предходното съдебно заседание, представлява от адв. Ц., с пълномощно по
делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА ОТВЕТНИКА: Снабдихте ли се с
документи, за депозирането, на които Ви бе предоставена възможност в
предходното съдебно заседание?
1
АДВ. Ц.: От доверителя ми не са ми предоставени такива документи. По
сведение на доверителя ми, е направен разговор с колегите на ищцата, които
са заявили, че тя лично им е споделила, че й е предлагана работа от ресторант
в Г., но тя самата е взела решение да почива през лятото и да не се ангажира с
тази работа. За това обстоятелство, което считам, че не е в пряка връзка с
предмета на спора, не считам, че следва да ангажирам гласни доказателства,
просто предавам информацията, по начина, по който ми е предадена от
управителя на ответното дружество. Аз не оспорвам, че ищцата не е работила
за тези два месеца, за които самата тя е представила…
АДВ. В.: За периода от 01.07.2022 до 20.09.2022 г. за период около два
месеца.
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА СТРАНИТЕ: Да се отдели ли за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода
01.07.2022 – 20.09.2022 г., ищцата не е работила?
АДВ. В.: Аз не възразявам, нека се отдели за безспорно.
АДВ. Ц.: Ами не, защото аз много ясно заявих, че представляващият
училището за знае това обстоятелство от трето лице – служител, тоест не му е
лично известно това обстоятелство, че да го обявяваме за безспорно.
АДВ. В.: Последната уточнителна молба е от датата на предходното
съдебно заседание, тя е съобразена със заключението на вещото лице, става
въпрос за главница в размер на 2673,85 лева, заедно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане. Тази молба е от
09.12.2022 г., в съдебното заседание я представих.
АДВ. Ц.: Тя ми е връчена на мен тази молба, в съдебното заседание
колегата я представи. В самото заседание на 09.12.2022 г. Давам съгласие да
се оттегли исковата претенция за разликата над 2673,85 лева.
2
С оглед молбата, депозирана от ищеца и изрично даденото съгласие на
ответника в тази насока, съдът счита, че следва да допусне изменение на
размера на предявената искова претенция по чл. 225 от Кодекса на труда, вр.
чл. 343, т. 3 от Кодекса на труда, както и за периода, за който се претендира
процесното обезщетение, като за разликата над сумата от 2673,85 лева, до
първоначално претендираната сума от 6300,00 лева, както и за периода
следващ датата 20.09.2022 г. до 01.01.2023 г., като производството по делото в
тази част следва да бъде прекратено, на основание чл. 232 от ГПК.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на размера на предявената искова претенция по
чл. 225 от Кодекса на труда, вр. чл. 343, т. 3 от Кодекса на труда, както и за
периода, за който се претендира процесното обезщетение, като за разликата
над сумата от 2673,85 лева, до първоначално претендираната сума от 6300,00
лева, както и за периода следващ датата 20.09.2022 г. до 01.01.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание чл.
232 от ГПК.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес, доколкото в заседанието присъстват и двете
страни.
АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Ц.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИ.Е ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
3
АДВ. В.: Моля да се произнесете с решение, с което да уважите изцяло
предявените искове, по начина, по който същите са предявени с исковата
молба, съобразявайки разбира се и молбата, с която днес се прекрати и
производството за горницата над уточнената с молбата от 09.12.2022 г. Две
са основните ни оплаквания срещу извършеното уволнение, които моля съда
да вземе предвид. Първото е, че не е налице, нито ответникът доказа
наличието на обективна причина за прекратяване на трудовото
правоотношение. Това ни е едното оплакване. Ответникът релевира
твърдения, които по-скоро насочват към престой, оттам работодателя има
други права… Второто ни оплакване е свързано с липсата на каквито и да
било мотиви в Заповедта за уволнение и Предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение. Самото позоваване в точка 12, не е равнозначно
на мотивите, такава е и трайната съдебна практика на съда, ето защо моля да
уважите предявените искове, както и да присъдите на ищцата, направените по
делото разноски, само и единствено адвокатско възнаграждение, за което
представям списък.
АДВ. Ц.: Моля да постановите решение, с което да отхвърли
обстоятелството, че доверителят ми е все пак частна институция и нормално,
особено в периода след пандемията, следва да организира така дейността си,
за да може търговското предприятие да бъде жизнено, поради което съвсем
естествено е, да се приеме, че в периода, в който няма ученици,
съпътстващите дейности, които не са свързани с обучителния процес не
функционират, което се установи и от събраните по делото гласни
доказателства. По отношение на иска за обезщетение, аз съм си изразила
становището, което изцяло поддържам, поради което считам, че исковете са
неоснователни и изцяло трябва да бъдат отхвърлени. Претендирам разноски
за адвокатско възнаграждение, за което представям списък. Правя възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна… и
доказателства за плащане, за колегата не видях да има приложени
доказателства за плащане, така че и на това основание го оспорвам.
АДВ. В.: Договорът за правна защита е приложен по делото, той е в брой
и това обстоятелство е отбелязано в него.
4
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 16.01.2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 42870 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на
труда, вр. чл. 225 от Кодекса на труда.
Ищецът поддържа че между него и ответното дружество е възникнало
правоотношение, въз основа на Трудов договор от 14.04.2021 г., по което
правоотношение е изпълнявал длъжността „главен готвач“ при ответника.
Заявява, че описаното правоотношение е прекратено със Заповед издадена на
30.06.2022 г., в която като уволнително основание е посочена разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда.
Ищецът оспорва цитираната заповед като незаконосъобразна, заявявайки,
че същата не е мотивирана, а отделно релевира, че в обективната
действителност не е реализирано и уволнително основание, посочено в нея, а
именно – не са били налице обстоятелства, обусловили обективна
невъзможност от страна на ищцата за изпълнение на трудовите функции,
включени в предметното съдържание на изпълняваната от нея длъжност, а
обстоятелствата, настъпили в обективната действителност, довели до
5
издаване на заповедта, припокриват състава на престой, различен от този,
сочен като правопораждащ правото на работодателя да издаде процесната
заповед.
Претендира и обезщетение за незаконното оставане без работа, в
резултат на незаконосъобразното уволнение.
Заявява искане за възстановяване на длъжността, заемана преди
издаването на процесната заповед. Релевира и искане за присъждане на
съдебни разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, с който оспорва
исковете като неоснователни. Поддържа законосъобразност на издадената
заповед за уволнение и неоснователност на твърденията, сочени от ищеца за
нейната незаконосъобразност. Претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното, а именно:
По делото е безспорно, а и от събраните по него доказателства се
установява, че на 14.04.2021 г., между ищеца и ответното дружество е
възникнало трудово правоотношение с правопораждащ юридически факт,
сключен между тях трудов договор, по който договор ищцата е изпълнявала
при ответника длъжността „главен готвач“.
Между страните е безспорно и обстоятелството, че на 31.05.2022 г., от
ответника е отправено предизвести към ищцата за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, т. 12 от Кодекса на труда, като на
30.06.2022 г., е издадена и Заповед № 26 от законния представител на
ответника, с която трудовото правоотношение е обявено за прекратено.
От събраните по делото доказателства се установява, че
възнаграждението, което ищцата е получавала при ответника за положения от
нея труд при него, възлиза на сумата 1000,00 лева – основно месечно
възнаграждение, като страните са уговорили и за елемент от брутното
трудово възнаграждение и допълнителното такова, равняващо се на 0,9 % за
всяка година трудов стаж.
По делото е допусната и назначена ССЕ от заключението, на която се
установява, че размерът на обезщетението за оставане без работа за
посочения в уточнителната молба от 01.12.2022 г., период, възлиза на сумата
6
от 2673,85 лева.
Вещото лице е да дало и втори вариант, изготвен съобразно
допълнително споразумение, сключено между ищцата и ответника за промяна
на основната работна заплата и допълнителното възнаграждение, като вещото
лице изрично е уточнило в констативно-съобразителната част на
заключението си, че такова допълнително споразумение не й е представено,
същото не е депозирано по делото, поради което и съдът няма да обсъжда и
кредитира втория вариант на заключението от ССЕ.
При така събраните по делото доказателства, твърденията и
възраженията на страните, съдът намира от правна страна следното, а именно:
За да се приеме за законосъобразно упражнено, потестативното право на
работодателя да прекрати трудово правоотношение, възникнало със
съответния служител или работник, следва в обективната действителност да е
възникнало някое от уволнителните основания, посочени в разпоредбите на
Кодекса на труда, като бъде издадена и заповед, с която се прекратява
трудовото правоотношение, съдържаща реквизитите, посочени в Кодекса на
труда. Едно от законоустановените изисквания е заповедта да бъде
мотивирана, като съдебната практика допуска мотивите да бъдат изложени и
в документ, към който заповедта препраща, така например в предизвестие за
прекратяване или друг документ, като целта на това изискване е да бъде
дадена възможност на служителя да упражни своето законоустановено право
на защита срещу уволнението, в случай, че оспорва същото като
незаконосъобразно, както и право на информация да бъде запознат с
причините и мотивите, довели до прекратяване на трудовото
правоотношение.
В случая, нито в процесната заповед, нито в предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, не са посочени мотиви, нито са
посочени обстоятелства, който да обусловят съществуване на уволнителното
основание, а именно, които да обусловят, че е възникнала пречка, довела до
обективна невъзможност от страна на служителя да продължи да изпълнява
трудовите си задължения, включени в предметния обхват на длъжността при
работодателя.
Съдебната практика и правна теория приема, че за да се приеме за
възникнало това основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
7
трябва да е възникнала обективна пречка, която не може да се вмени нито
във вина на работодателя, нито във вина на служителя за изпълнение на
трудовите права и задължения, и тази пречка да препятства служителя да
продължи да полага труд при работодателя.
В случай, че са възникнали обстоятелства, които са довели до спиране на
работата или на престой, то работодателят има правните възможности,
регламентирани в Кодекса на труда, една от които е да принуди служителя да
ползва неплатен отпуск, но няма правото да прекрати правоотношението на
процесното основание, именно поради обективна невъзможност.
Обективната невъзможност, следва да се дължи на извънредно
обстоятелство, непреодолима пречка, която не е съществувала до момента на
издаване на уволнителната заповед, а в случая се установи от показанията на
разпитания по делото свидетел, че и в предходни години на годината, в която
е издадена заповедта, също през лятото училището е било затворено и не е
работила и кухнята.
Ето защо, съдът приема, че по делото не са събрани доказателства, от
които да се установи при условията на пълно и главно доказване от
работодателя, носещ тежестта да докаже законосъобразността на процесното
уволнение, че в обективната действителност са възникнали обективни и
непреодолими пречки, довели до обективна невъзможност ищцата да
продължава да изпълнява при ответника, правата и задълженията, включени в
предметното съдържание на нейната длъжност, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 344, т. 1 от Кодекса на труда, следва да бъде уважен и
уволнението следва да бъде признато за незаконно. С оглед обусловения му
характер, следва да бъде уважен и искът по чл. 344, т. 2 от Кодекса на труда,
за възстановяване на предходната длъжност, изпълнявана от ищцата преди
процесното уволнение.
Съдът, намира за основателен предявения иск с правно основание чл.
344, т. 3 от Кодекса на труда, вр. чл. 225 от Кодекса на труда, доколкото от
заключението от ССЕ се установи, че за процесния период, обезщетението
възлиза на сумата от 2673,85 лева, както и предвид обстоятелство, че при
извършения оглед на трудовата книжка на ищцата, представена за
запознаване в предходното съдебно заседание от 09.12.2022 г., не се
установиха обстоятелства за започване на работа при друг или при същия
8
работодател, поради което съдът намира за изпълнена доказателствената
тежест на работника да установи, че през релевирания от него период не е
работил при друг или при същия работодател по трудово правоотношение,
ето защо, искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710,00 лева, като съдът
намира възражението на ответника за прекомерност за неоснователно,
доколкото в представения по делото Договор за правна защита и съдействие,
не е уточнено по кой иск е платено възнаграждението, тоест съобразно
практиката на ВКС, следва да се отчита общият размер на исковите
претенции, а в Наредбата е определен като законоустановен минимум на този
вид разход по първите два иска размерът на минималната работна заплата, а
минимумът на оценяемия иск възлиза на сумата от 300,00 лева, доколкото
Договорът за правна защита и съдействие е сключен на дата, предхождаща
последната редакция на Наредбата, която е от месец ноември 2022 година и е
приложима редакцията, а съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1, минимумът за оценяемия
иск възлиза на сумата от 300,00 лева.
Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокат в
размер на 710,00 лева, като в договора, имащ ролята на разписка по смисъла
на чл. 77 от ЗЗД, изрично е установен факта, че сумата, равняваща се като
размер на адвокатското възнаграждение, е платена в брой към датата на
подписване на договора.
На основание чл. 78, ал. 6 от Кодекса на труда, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на СРС, държавни такси в общ размер от 206,95
лева, както и разноски за ССЕ в размер от 300,00 лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО,
извършено с Заповед № 26/30.06.2022 г., с която е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, трудовото правоотношение на С. К. Д., ЕГН
9
********** и адрес: адрес, с работодателя Ч. О. У. С И. НА А. Е. „М. 22“
ООД, ЕИК еик, със седалище и адрес на управление: адрес.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, С. К. Д., ЕГН
********** и адрес: адрес, на заеманата преди уволнението длъжност „главен
готвач“ при работодателя Ч. О. У. С И. НА А. Е. „М. 22“ ООД, ЕИК еик, със
седалище и адрес на управление: адрес.
ОСЪЖДА Ч. О. У. С И. НА А. Е. „М. 22“ ООД, ЕИК еик, със седалище и
адрес на управление: адрес, да заплати в полза на С. К. Д., ЕГН ********** и
адрес: адрес, сума в размер на 2673,85 лева, представляваща обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ, вр. Чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето, през което същата
е останала без работа в периода от 01.07.2022 г. до 20.09.2022 г.,
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710,00 лева.
ОСЪЖДА Ч. О. У. С И. НА А. Е. „М. 22“ ООД, ЕИК еик, със седалище и
адрес на управление: адрес, да заплати в полза на СРС, държавни такси в общ
размер от 206,95 лева, както и разноски за ССЕ в размер от 300,00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното по делото
решение по отношение присъденото обезщетение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС, от
връчване препис от него на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдебното заседание приключи в 11:02 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10