Решение по дело №1134/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал.3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г.Й.Г. ***, против Решение № 1012-26-272-1 от 26.09.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********, прот.№ 01305 от 11.08.2023г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, в частта му досежно началната датата на отпускане на пенсията.

Твърди се, че решението е неправилно, като противоречащо на материалния закон.

Жалбоподателят сочи, че поради наличие на общо заболяване е подал документи, за да му бъде определен процент на нетрудоспособност и първото му освидетелстване било с Експертно решение № 90573 от 22.06.2022г., с отбелязване за определяне на 40% нетрудоспособност, считано от 09.01.2022г. Впоследствие това решение било отменено, като на оспорващия бил определен 50% нетрудоспособност с ЕРот 25.05.2023г.

Счита, че личната му пенсия, поради общо заболяване, следвало да бъде отпусната от 09.01.2022г.В конкретния случай всички останали експертни решения били непосредствено свързани с първоначално подадената от него молба и се касаело за непрекъснат процес на произнасяне на различни инстанции. Ето защо нямало значение отбелязването върху последващите решения на датата на тяхното произнасяне и това не следвало да е свързано с правото му да получи пенсия, считано от датата на молбата му.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, в оспорената му част, като се измени началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност и същата се отпусне от 09.01.2022г.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2023г. жалбоподателят Г.Й.Г. подал до Директора на ТП на НОИ-Хасково заявление с вх. № 2112-26-756 от същата дата, за отпускане на лична пенсия за инвалидност.

В хода на административното производство е установено, че първоначално издаденото спрямо оспорващия ЕР № 90573 от зас.№ 70 от 22.06.2022г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение“Св.Екатерина“, гр.Димитровград(л.13), с което поради общо заболяване му е определeн процент на трайно намалена работоспособност в размер на 40%, за срок от 1 година и начална датата на инвалидизиране 09.01.2022г. е било отменено с ЕР № ***** от зас.№090 от 07.11.2022г. на Национална експертна лекарска комисия(л.14-гръб), и преписката е върната за ново освидетелстване на оспорващия. След връщането е издадено ново ЕР № ***** от зас.№ 42 от 25.05.2023г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД, гр.Свиленград, с което на оспорващия е определен процент трайно намалена неработоспособност – 50 процента, за срок от една година, с посочена дата на инвалидизиране - 09.05.2023г.

С Разпореждане № ********** прот.№ 01305 от 11.08.2023г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково на оспорващия е отпусната исканата лична пенсия за инвалидност, считано от 09.05.2023г.

Разпореждането е връчено на Г.Г. на 30.08.2023г., с известие за доставяне (л.34 - гръб) и е оспорено от него на 18.09.2023г. с жалба вх.№ 1012-26-272(л.33) с довода, че началната датата на отпускане на пенсията е неправилно определена.

С Решение № 1012-26-272-1 от 26.09.2023г. (л.30) Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил.

По делото не са налице данни кога решението е съобщено на Г.Й.Г.. С жалба вх.№ 1012-26-272-2 от 10.10.2023г. последния оспорил същото пред АдмС-Хасково.

Горната непротиворечива по делото фактическа обстановка се установява въз основа на документите съдържащи се в административната преписка.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО - от длъжностно лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково, с оглед представената по делото Заповед № 1015-26-252 от 28.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково(л.57).

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си.

При проведената административна процедура по издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Такива не се констатират и в процедурата по издаване на потвърденото с него разпореждане.

По отношение основният спорен по делото въпрос, а именно съответствието на решението с материалният закон съдът намира следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, като се признава и от жалбоподателя и от ответника, че жалбоподателя отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за инвалидност по чл.71 от КСО, не е спорен и размера на отпуснатата му с разпореждане Разпореждане № ********** прот.№ 01305 от 11.08.2023г. на За Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково пенсия.

Спорен между страните е единствено въпроса от коя първоначална дата е следвало да бъде отпусната исканата лична пенсия за инвалидност – от 09.05.2023г., както е посочено в разпореждането или считано от 09.01.2022г., както твърди оспорващия.

За да потвърди разпореждането, с което на оспорващия е отпусната лична пенсия за инвалидност, в оспорената му част, административният орган е приел, че правопораждащия правото момент в случая е датата на инвалидизирането – съгласно чл. 73, ал.1 от КСО, вр. с чл. 94, ал.1 от КСО. Съответно и предвид, че в експертното решение, с което на жалбоподателя е определен процент трайно намалена работоспособност е посочена дата на инвалидизиране 09.05.2023г., то това следва да е и датата от която исканата пенсия да бъде отпусната.

Оспорващият твърди, че 09.01.2022г. е датата посочена като датата на инвалидизиране в предходно издаденото му ЕР № ***** от зас. № 70 от 22.05.2022г. на „МБАЛ Св.Екатерина“-Димитровград“ЕООД и на която дата бил иницииран и процеса на отпускане на пенсия.

В чл. 73, ал.1 от Кодекса за социално подпомагане е посочено, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94.

В чл. 94, ал.1 от КСО е закрепено принципното общо положение, че пенсиите и добавките се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Същевременно в ал.3 на чл.94 от КСО, в редакцията към датата на подаване на заявлението за пенсиониране от жалбоподателя, действащата и към настоящия момент, е предвиден специален ред за определяне на началната дата на пенсиите за инвалидност, като е посочено, че извън случаите на ал.1 от с.р., пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

Предвид така посочената нормативна уредба, съдът не споделя съображенията на жалбоподателя, че началната дата от която е следвало да му бъде отпусната ЛПИ, е следвало да бъде 09.01.2022г. В случая, ЕР №***** от зас. № 70 от 22.06.2022г. на „МБАЛ“Св. Екатерина“ – Димитровград“ ЕООД, в което като първоначална датата на инвалидизиране е посочена 09.01.2022г., е отменено с влязло в сила решение на НЕЛК. Това означава, че посоченото решение, което е индивидуален административен акт, към датата на подаване на заявлението за пенсиониране от жалбоподателя не поражда действие и не може да бъде съобразявано от пенсионния орган и ръководителя на ТП на НОИ-Хасково.

Видно е също от ЕР № ***** от зас.№ 42 от 25.05.2023г., че оспорващия е депозирал заявлението си до ТЕЛК не на 09.01.2022г., както твърди, а на 11.01.2022г. Тази дата междувпрочем е посочената като такава на подаване на заявлението и в предходно издаденото, и впоследствие отменено експертно решение №*****от зас. № 70 от 22.06.2022г. на „МБАЛ“Св. Екатерина“ –Димитровград ЕООД, на което оспорващия се позовава.

Следователно 09.01.2022г. не е правопораждаща дата за правото на пенсия за инвалидност на жалбоподателя .

Наред с това 11.01.2022г. също не може да бъде приета за начална дата на отпускане на пенсията.

Съобразно трайната практика на Върховният административен съд, инвалидизирането се установява с експертно решение на органите на медицинската експертиза, а не по силата на прякото действие на закона.

В случая експертното решение, с което на жалбоподателя е определен 50 % трайно намалена работоспособност от 25.05.2023г е за първоначално освидетелстване. Видно е от същото, че като дата на инвалидизиране е посочена 09.05.2023г. Няма спор между страните, че това решение не е било оспорено от жалбоподателя пред НЕЛК, като в същото е надлежно удостоверено, че е придобило стабилитет на 28.06.2023г. Заявлението си за пенсиониране Г.Й.Г. е подал до ТП на НОИ на 06.06.2023г., т.е. след издаване, но преди влизане в сила на ЕР.

С оглед нормативната уредба и при така установените безспорни факти по делото, то административният орган правилно е приел, че за начална за отпускане на пенсията следва да се възприеме посочената в придобилото стабилитет ЕРот зас.№ 42 от 25.05.2023г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Свиленград“ ЕООД, гр.Свиленград, а именно 09.05.2023г. Тълкувайки разпоредбите на чл. 94, ал. 3 и чл. 73, ал.1 от КСО в тяхната взаимна връзка видно е, началната дата на отпускане на пенсията винаги е датата на инвалидизиране. Тази дата може да предхожда подаването на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, в хипотезите, когато трайно намалената работоспособност е настъпила преди този момент и това е посочено в решението. Такъв например би бил случаят когато се иска преосвидетелстване, а началната датата на инвалидизиране е определена в ЕР касаещо предходен период и следователно предхожда искането. Когато обаче в съответното експертно решение изрично е посочено, че датата на инвалидизиране е различна(по-късна) от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК, то няма основание за отпускане на пенсия преди датата на придобиване на правото. В този смисъл Решение № 3685 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2020 г., VI о.

Последната, както се посочи и съгласно чл. 94, ал.3, вр. с чл.73, ал.1 от КСО е датата на инвалидизиране посочена в ЕР, в случая 09.05.2023г. Възможност за отпускане на личните пенсии за инвалидност, считано от датата на заявлението до ТЕЛК, органът да се съобразява с правото на пораждане – датата на инвалидизиране, е съществувала в законодателството ни, но само до изменението на чл. 94, ал.3 от КСО с ДВ бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г. След влизане в сила на посочената законодателна промяна и към настоящия момент, най-ранната дата, считано от която ЛПИ може да се отпусне, е датата на инвалидизиране посочена в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, в случаите разбира се в които заявлението за отпускане на пенсия е депозирано в съответните срокове предвидени в чл. 94, ал.3 от КСО. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК) и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането.

В случай, че е считал, че 09.05.2023г. е неправилно определена като дата на инвалидизиране в ЕР № ***** от зас. № 42 от 25.05.2023г. на МБАЛ-Свиленград ЕООД, гр. Свиленград, жалбоподателят е следвало да го оспори в тази му част пред НЕЛК. В случая това не е сторено, а в настоящото производство съдът не разполага с правомощия да контролира законосъобразността на този влязъл в сила индивидуален административен акт и респ. да пререшава този въпрос.

Ето защо обжалваното решение е правилно, а жалбата срещу него неоснователна.

Предвид изхода на делото, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Й.Г. ***, против Решение № 1012-26-272-1 от 26.09.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № **********, прот.№ 01305 от 11.08.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, в частта му досежно началната датата на отпускане на пенсията.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. ***, с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия: