РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Силистра, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря М. Н. С.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420100425 по описа за 2024 година
Делото е образувано по молба от Г. С. Г. против Л. В. Ш., в която
молителят твърди, че страните съжителстват на съпружески начала, както и че
от връзката им се е родило детето Г. Г. Г., което към момента е малолетно.
Първоначално страните имали местоживеене в гр. Варна, но от 2022 г. те се
установили в дома на молителя в гр. А. и оттогава техните взаимоотношения
се влошили, още повече, че ответницата страдала от алкохолна и хазартна
зависимост. Под въздействието на алкохола молителката започнала да отправя
нападки, обиди и закани спрямо своя съжител, на които ставало свидетел и
тяхното дете.
На 09.03.2024 г. след употреба на голямо количество алкохол
ответницата отправила обиди към съжителя си и го заплашила, че ще извърши
палеж на автомобилите и на дома му, както и че ще го убие. Детето на
страните станало свидетел на поведението на своята майка, която освен това
го насърчавала да се държи арогантно и нападателно спрямо своя баща. На
11.03.2024 г. ответницата отново употребила алкохол и започнала да отправя
обиди, заплахи и закани за убийство на молителя в присъствието на общото
им дете, като тогава той установил, че в джоба на дрехата си тя носи малък
кухненски нож.
Молителят твърди, че е подложен на ежедневен психически тормоз от
съжителката си, включително чрез десетки телефонни обаждания, гласови и
текстови съобщения, изпълнени с обиди и закани, а самото дете също било
подложено на физическо насилие като част от възпитателния подход на
ответницата. Поради изложените причини моли съда да издаде заповед за
1
незабавна защита, чрез която да задължи ответницата да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо него и детето, да я отстрани от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. А., общ. А., обл. С., ул. „С.
п.“ № , да забрани да приближава на разстояние по – малко от 150 м. него и
детето, посоченото по – горе жилище, детската градина на детето – ДГ
„Иглика“ – гр. Силистра, да забрани да осъществява контакт с него, детето и
близките му и да определи временно местоживеенето на детето при него.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Л. В. Ш. оспорва молбата и моли съда да я остави без
уважение. Твърди, че отношенията между страните са конфликтни поради
техни семейни разногласия, свързани с нежеланието на молителя да установят
местоживеенето си в града. Признава, че употребява алкохолни напитки, но не
счита, че има проблем с алкохола, като заявява, че по този начин е живяла и по
време на запознанството си със своя съжител, който тогава нямал възражения
срещу нейните привички и разбирания. Твърди, че си е позволявала да обижда
молителя в отговор на неговите собствени заяждания и нападки; отрича да го
е заплашвала с палеж и убийство на 09.03.2024 г., вместо което казала: “Дано
да изгорите тук всички, само да замина, да съм с детето!“. Твърди, че на
11.03.2024 г. в дома им имало гости, с които прекарали весело, а след
заминаването им молителят започнал да се заяжда с нея, като я ударил и
бутнал.
С разпореждане № 805 от 13.03.2024 г. като страна по делото е
конституирано детето Г. Г. Г..
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и от правна страна следното:
Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН. Молбата за защита
срещу домашно насилие е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН срещу лице,
спрямо което по силата на чл. 3 от същия закон може да се търси защита по
реда, предвиден в него, поради което съдът приема, че депозираната молба е
допустима.
По делото не е спорно, че страните съжителстват на семейни начала в
дома на молителя в гр. Алфатар, както и че от връзката им се родило детето Г.
Г. Г., което към настоящия момент е малолетно. Според показанията на
разпитаните по делото свидетели С. К., С. К. и С. П., познати на молителя и С.
С., негов баща, ответницата често, дори ежедневно, употребявала алкохол,
като под негово въздействие се скарвала с някого, обиждала своя съжител, а
понякога и сина си, а също така го биела (шамарела). В състояние на
опияненост тя винаги влизала в конфликт с околните, а също така отправяла
различни обиди към молителя, кълняла го „да умре от рак“, „да се блъсне по
пътя“, а детето често присъствало на скандалите между родителите си, като
ответницата го настройвала срещу баща му и го карала да му каже „да умре“.
Поради поведението живущите в населеното място нямали желание да
общуват с нея, което признава и самата ответница, осъзнавайки, че в гр. А. не
2
е съумяла да намери приятели и да създаде своя социална среда. Разпитания
по искане на ответницата свидетел Й. Ж., познат на страните, също я определя
като жена с много сприхав и избухлив характер, която си позволява да засяга
и обижда съжителя си прекалено остро и грубо, без да проявява дължимото
уважение, като с действията си тя поставяла на изпитание неговото търпение,
рискувайки да си навлече и действия на физическа саморазправа. Въпреки
провокативното поведение свидетелят твърди, че молителят успявал да
контролира емоциите си и в най – конфликтните моменти да ограничи
реакцията си до хващане и стискане, въздържайки се от по – сериозни
физически посегателства над личността . Според този свидетел ответницата
си позволявала да шамароса детето си с възпитателна цел и понякога го
обиждала: „и ти ли като баща си, ще бъдеш простак, боклук!“.
От изготвените по делото социални доклади става ясно, че Г. често става
свидетел на скандалите между родителите си, като социалните работници
отчитат, че той се чувства объркан от противоречивите отношения в
семейството, изпитва чувство на страх и тревожност, живее в атмосфера на
непрекъснат стрес и поради действията на родителите си преживява конфликт
на лоялност. От социалните доклади става ясно, че детето обича и двамата си
родители, като по – голям авторитет за него е майката, то споделило, че
понякога майката го е удряла, а бащата – не, но възприемало поведението на
ответницата като нормално и не изпитвало страх от нея. Същевременно са
налице данни за проблеми при общуването му с връстници, доколкото имало
случаи на проявена от него агресия в детската градина в гр. А.; същевременно
според социалния доклад оплакванията за агресивни прояви престанали след
преместването му в нова детска градина в гр. Силистра, в която изградило
приятелства със своите връстници, включвало се с желание в заниманията и
полагало усилия да спазва наложените правила.
Назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза достига до
заключението, че ответницата страда от вредна злоупотреба с алкохол, но без
категорични данни за създадена зависимост. Според вещото лице, изградило
становището си на база доказателствата по делото и интервю с
освидетелстваната, последната консумира алкохол ежедневно, но няма данни
за завишен толеранс, сутрешна консумация, делириозни епизоди или
абстинентни прояви след преустановяване на употребата. Въз основа на тези
факти, вещото лице застава на позицията, че освидетелстваната е със
съхранени базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни
подбуди постъпките си, съответно сама да прецени необходимостта от
медицинска помощ за лечение на алкохолните си навици.
Самата ответница на свой ред също обвинява съжителя си в упражнено
спрямо нея домашно насилие, в резултат на което били нанесени физическа
травми, за чието причиняване тя не се снабдила с медицински документ.
Същевременно от социалните доклади става ясно, че по време на едно
посещенията на социалните работници тя им показала синина и множество
кръвонасядания и охлузни места над хълбока вдясно, а при друго посещение
3
те забелязали подутина на брадичката и и синина на окото. В докладите
също така се съдържа информация, че при някои от посещенията на екип на
ЦОП в дома ответницата се намирала в състояние на алкохолно опиянение,
държала се враждебно със специалистите, не се въздържала от вербални
нападки, като разговаряла груб и нападателен тон, а речникът изобилствал
от псувни и цинични и обидни изрази.
От направената справка за съдимост на молителя е видно, че той е
многократно осъждан за кражби и държане с цел разпространение на
наркотични вещества, като пред социалните работници той е споделил, че
осъзнава грешките от миналото си, извлякъл е поуките от тях и полага усилия
да не ги повтаря за в бъдеще. В доклада е застъпено впечатлението, че той има
склонност да прехвърля вината за настоящите си взаимоотношения
единствено върху своята съжителка, но същевременно е констатирано, че той
изслушвал даваните му съвети, проявявал склонност към съдействие и освен
това имал желание да дистанцира детето си от споровете между родителите,
тъй като според самото него по време на скандалите правел опити да го
отстрани от стаята.
При така изложените факти съдът възприема като достоверна версията
на молителя и свидетелите, че след употреба на алкохол ответницата
започвала да се държи нападателно и враждебно с околните и провокативно
към своя съжител, при което накърнявала неговото достойнство, засягала
родителския му авторитет и предизвиквала границите на неговото търпение. В
този смисъл дадоха показания всички разпитани по делото свидетели,
включително и водения от самата нея, а за нейната конфликтност
свидетелстват социалните доклади, разказите на самото дете и немалкото
жалби срещу нея, постъпили от граждани на гр. А. и служители в
първоначалната детска градина на детето. Поради тези причини съдът
възприема като достоверна декларацията на молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за
проявени от нея действия на вербална агресия на 09.03.2024 г. и 11.03.2024 г.,
без да кредитира твърденията му в молбата за защита, че тя носила нож в
джоба на дрехата си, тъй като последните не са потвърдени в декларацията,
нито от други доказателствени средства.. Същевременно стана ясно, че след
употреба на алкохол ответницата създава много напрегната атмосфера в
семейството си, обижда и кълне съжителя си и се държи неуважително към
него и хората от обкръжението му, като язвителното и провокативно
поведение не е изолиран и единичен случай, а редовна последица от навиците