№ 2921
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК
Образувано е по жалба с вх. № 78345/16.08.2022 г. на длъжника „С.В.“ АД срещу
Постановление за разноски с изх. № 43678/01.08.2022 г. на ЧСИ М.П. по изпълнително дело
№ 20228510402014, с което е намален размерът на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение от 800 лв. на 400 лв.
В жалбата съдържа оплакване срещу определените разноски за адвокатско
възнаграждение по съображения, че същите били в размер три пъти по-висок от размера на
вземането. Твърди се наличие на злоупотреба с право от страна на взискателите и частния
съдебен изпълнител. Освен това не били представени доказателства за действителното
заплащане на адвокатско възнаграждение. Иска се начислените разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат отменени, евентуално - да бъдат определени в по-нисък размер.
Иска се преизчисляване на пропорционалната такса.
Подадено е възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателите, с което се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК. Счита жалбата за допустима, като подадена на 04.08.2022 г. в законовия срок срещу
подлежащ на обжалване акт. По същество счита същата за неоснователна по съображения,
че взискателят е упълномощил процесуален представител, както да изготви молба за
образуване на изпълнителното дело, така и за извършва действия по процесуално
представителство, които предпоставки били взети предвид при определяне на размера на
възнаграждението. Изложено е, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена въз основа на
вземането по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното
дело, намира за установено следното:
По молба от 14.07.2022 г. на „Г.С.Ч.“ ЕООД и „Ф.С.Е.М.“ ЕООД срещу „С.В.“ АД е
1
образувано изпълнително дело № 20228510402014 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на
КЧСИ. Молбата за образуване е подадена чрез Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“, чрез адв.
В.С.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 19.10.2021 г., издадена по гр. д. №
19994/2020 г. по описа на СРС, 41 с-в, с който длъжникът „С.В.“ АД е осъден да заплати на
Адвокатско съдружие „Б. и партньори“ сумата от 360 лева, представляващи сторени в
производството разноски.
Вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия от 05.10.2021 г.,
сключен между цендента Адвокатско съдружие „Б. и партньори“ и цесионерите „Г.С.Ч.“
ЕООД и „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, при условия всеки от тях да получи половината от сумата по
изпълнителния лист, ведно с държавната такса за издаването му.
В кориците на изпълнителното дело се съдържа пълномощно от „Г.С.Ч.“ ЕООД и
„Ф.С.Е.М.“ ЕООД в полза на Адвокатско съдружие „Д.Ю.П.“, както и споразумение за
адвокатско възнаграждение от 14.07.2022 г., във връзка с образуване и водене на
изпълнително дело, като е уговорено възнаграждение в общ размер на 800 лв. Представен е
документ за платена държавна такса за издаване на изпълнтелен лист, както и документи за
кредитен превод от 14.07.2022 г. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
С изпратено по телепоща писмо от Адвокатско съдружие „Б. и партньори“,
адресирано до длъжника, че вземането по изпълнителния лист за сумата от 360 лв.,
представляващо присъдено адвокатско възнаграждение от СРС по гр. д. № 19994/2020 г. по
описа на СРС, 41 с-в, е прехвърлено и следва да се заплати поравно на новите кредитори.
С молба от 15.07.2022 г. взискателите, чрез процесуалния представител заявяват, че
оттеглят посочените в молбата за образуване изпълнителни действия и сочат друг способ за
изпълнение, а именно запор на банкови сметки на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена до длъжника, съгласно която
задължението по изпълнителното дело възлиза на 1401,13 лв., от които 360 лв. присъдени
разноски, 808,91 лв. разноски по изпълнителното дело, 232,22 лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ. Поканата е получена на 20.07.2022 г.
От длъжника е подаден отговор на поканата за доброволно изпълнение с вх. №
69005/22.07.2022 г. по електронна поща на частния съдебен изпълнител, с която са оспорени
разноските в размер на 808,91 лв., като прекомерни. Иска се да се посочи какви действа са
включени в сумата от 232,22 лв., както и да се преизчисли таксата по т. 26.
В становище от 27.07.2022 г. взискателите са изразили съгласие за намаляване на
адвокатското възнаграждение до сумата от 400 лв., предвид заявената от длъжника
готовност за доброволно изпълнение.
С постановление от 01.08.2022 съдебният изпълнител е намалил размера
на адвокатските възнаграждения до посочения размер.
На 16.08.2022 г. е постъпила по електронен път жалба срещу постановлението за
разноски, включително срещу определената таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Към жалбата са приложени тринадесет покани за доброволно изпълнение за
образувани други изпълнителни дела срещу дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения и срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По същество съдът намира следното:
В настоящия случай е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист за събиране на сума в размер на 360 лв., представляваща сторени разноски в
производство по гр. д. № 19994/2020 г. по описа на СРС, 41 с-в. Изпълнителният лист от
2
19.10.2021 г. е издаден в полза на Адвокатско съдружие „Б. и партньори“, което с договора
за цесия от 05.10.2021 г. е прехвърлило вземането в полза на „Г.С.Ч.“ ЕООД и „Ф.С.Е.М.“
ЕООД. Липсват доказателства цесията да е съобщена на длъжника. Вмененото от
законодателя задължение на стария кредитор с чл. 99, ал. 3 ЗЗД има за цел длъжникът да
бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно. В случая
това не е сторено. По молба на кредиторите от 14.07.2022 г. е било образувано
изпълнителното дело, като са начислени разноски за адвокат за всеки един от взискателите в
първоначален размер, който надвишавал вземането по изпълнителния лист.
В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА е предвидено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело се дължат: възнаграждение за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в
чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. Възнаграждението се дължи за осъществявана процесуална защита по
изпълнителното дело, изразяваща се в извършването на действия с цел удовлетворяването
на паричното вземане по изпълнителния лист, различни от подаване на молбата за
образуване на изпълнителното производство.
По изпълнителното дело не са проведени изпълнителни действия срещу длъжника.
Обстоятелството, че в молбата за образуване са посочени изпълнителни способи, които още
на следващия ден са оттеглени от взискателите и са заменени с искане за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, не водят до извод за осъществено представителство и
водене на изпълнителното дело за постигане на посочената в наредбата цел -
удовлетворяването на паричното вземане. Посочването на изпълнителен способ е реквизит
за редовност на молбата за образуване. Освен това липсват данни за налагане на запор по
банковите сметки на длъжника, поради което длъжникът не следва да отговаря за
разноските по изпълнителните способи, които не са приложени. Единственото действие,
което е предприето от процесуалния представител на взискателите е образуване на
изпълнителното дело. Предвид това се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв. за образуване на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на едно
парично вземане по изпълнителния лист, независимо от броя на взискателите.
Не се доказва твърдяната злоупотреба с право, доколкото с договора за цесия е
прехвърлено единствено вземането по процесния изпълнителен лист. Този извод не се
променя и от приложените покани за доброволно изпълнение, от които е видно, че срещу
длъжника са образувани множество изпълнителни дела за събиране на суми за „присъдени
разноски“, от които обаче само една част са цедирани на взискателите, а останалите - на
трети лица.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира, че разноски за дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени на длъжника в размер на 200 лв. по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
По отношение на съдържащото се в жалбата искане за преизчисляване на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ съдът намира, че липсва произнасяне от съдебния изпълнител, който е
компетентен да се произнесе по така направеното искане. Едва след постановяването на
изричен акт от него по искането за преизчисляване на таксата по т. 26, за длъжника ще
възникне правото, предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване пред съда. С оглед
задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2
ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Следователното делото следва
3
да се върне на ЧСИ за произнасяне по искането на жалбоподателя.
По разноските:
Разноски в настоящото производство не се присъждат, доколкото в производствата
относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (така Определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, ГК,
IV г. о.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски с изх. № 43678/01.08.2022 г. на ЧСИ М.П., с
рег. № 851 на КЧСИ по изпълнително дело № 20228510402014, в частта, с която е прието за
събиране адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 400 лв.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ, за произнасяне по направеното
с жалба с вх. № 78345/16.08.2022 г. на длъжника „С.В.“ АД, по изпълнително дело №
20228510402014, искане за преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4