№ 97
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Иван Колев Т. (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203000600279 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Варненският окръжен съд, с присъда № 34 по НОХД № 477/2020г. по описа на
същия съд, постановена на 17.06.2020г. е признал подсъдимия И. М. М. за ВИНОВЕН в
извършване на деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1 НК, за това, че на 10.01.2020 г.
в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими на обща стойност
781.83 лева /седемстотин осемдесет и един лев и осемдесет и три стотинки/, от владението
на И. Д. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Наложено е наказание при условията на чл.58а от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ШЕСТ ГОДИНИ, при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подс.М.,
считано от 24.02.2020г.
Със същата присъда подс. И. М. М. е осъден да заплати на И. Д. Г. обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 466.88 лева,
като е отхвърлил иска до предявения размер от 1200 лева като недоказан и необоснован.
Със същата присъда подсъдимото лице е осъдено да заплати направените по делото
разноски, както и държавна такса върху уважената част на гр. иск.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. М., чрез
служебния му защитник – адв. М.В., в която се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинст. съдебен акт, като се отправя искане до съда за
изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание.
1
В с.з. пред настоящата инстанция подс. М. се явява лично, представлява се и от
служебния защитник - адв. М. В. участвала в разглеждането на делото пред първостепенния
съд. Жалбата се поддържа от защитника. Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимото лице моли съда да му бъде намалено наложеното наказание.
Гражданският ищец – И. Д. Г., се явява лично по настоящото производство и излага
твърдения относно криминалния статус на подсъдимия с молба да се потвърди присъдата на
първостепенния съд.
Представителят на Апелативната прокуратура счита, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието,
настъпилите обществено опасни последици и предходните осъждания на обвиняемия, като
моли същата да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подс. М. моли да бъде намалено
наложеното му от първоинст. съд наказание, като акцентира,че има жена и малко дете.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна
констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по
същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК,
т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови
такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две
предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на
подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел
съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е
приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
През месец септември 2019г. подсъдимият бил освободен от Затвора Варна, където
изтърпявал последната си присъда за извършени грабежи. М. бил регистриран по постоянен
адрес в гр. Варна, ул. „Боян Илиев", № 2. В имота живеели още майка му - св. М.М.Т. с
втория си мъж - св. М.Я.Л., братът на обв. И. М. и природената им сестра, както и дядо му -
св. М.С.Т. М. имал дете на 4 години, грижи за отглеждането на което полагала майката на
подсъдимия, тъй като майката на детето била във ФР Германия.
Св. И. Д. Г. живеела в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик", бл. 401, вх. 13, ет.4., ап. №
228.
На 10.01.2020г., в гр. Варна, около 19.15ч., св. Г. се качила от сп. „Окръжна болница",
на автобус, пътуващ по линия № 20, в посока ж.к. „Вл. Варненчик". Около 19.30-19.40ч., тя
слязла на автобусна спирка „Кап. Петко войвода", намираща се до пазара в кв. „Владислав
Варненчик", минала зад църквата и стигнала под бариерата на пазара. След това повървяла
още малко нагоре, пресякла булеварда, продължила под намиращата се в близост
поликлиника и преминала през двора на Първо основно училище „ Княз Борис I", в ж.к. „Вл.
Варненчик", Варна. Малко след като излязла от двора на училището, тя дочула зад себе си
трополене. Обърнала се и видяла, че след нея върви младеж, нисък на ръст и слаб. Това бил
23-годишният И. М., който действително бил с нисък ръст и слабо телосложение. Св. Г. била
облечена с дълго шушляково палто и носела в дясната си ръка дамска чанта, черна на цвят, с
къси дръжки, закупена през лятото на 2019г. за сумата от 45лв. В чантата си носила
2
диоптричните очила, марка „Юниглас", поставени в калъф, закупени пред месец юни 2019г.,
за сумата от около 400лв. В чантата й се намирал и червен на цвят кожен портфейл, от
естествена кожа, подарен й преди около 10 години. В него съхранявала личната си карта, две
дебитни карти- към „ДСК" и „Райфайзенбанк" , клубна карта „Хербалайф", визитки и др.
документи. В чантата си имала и почти употребено пакетче с носни кърпички, 1 тефтерче,
пуснати в чантата монети, с общ номинал от 10 лева, връзка със секретни 4бр. ключа, 1бр.
зарядно устройство за таблет „Престижо", два броя гривни- от бял и от сив метал. Първата
от гривните била с логото на „Хербалайф", а втората със същото лого, но и с инкрустации
на малко златно раче, златно сърце и златна правоъгълна плочка. В същата чанта се намирал
и мобилния й телефон, марка „Samsung", марка „Galaxy А20е", ведно със зарядно устройство
към него, който бил закупен на лизинг на 08.01.20г. на стойност 305.00. Телефонът бил с
ИМЕИ номер - 353228118817907 /л. 25/. Много бързо, М. застигнал свид. Г., хванал с двете
си ръце дамската й чанта и със сила я изтръгнал от ръката й. Взел я и побягнал в посока на
поликлиниката. Св. Г. се развикала да спре и да й върне чантата, но той продължавал да
бяга. Опитала се да го настигне, но не успяла, тъй като, след като пресякъл двора на
училището, тя го изгубила от поглед.
Тичайки, подсъдимият отишъл до намираща се в близост до дома им гориста
местност, където отворил отнетата чанта, прегледал съдържанието й, харесал си мобилния
телефон със зарядното, зарядно за таблет, връзката с ключове, едната гривна и остатъка от
носните кърпички. Другата гривна не харесал и я изхвърлил. Останалите вещи, ведно с
чантата, ги хвърлил навътре в гората. Взел вещите, които си харесал и се прибрал у дома си.
На следваща сутрин, той станал и подарил на дядо си гривната, която отнел от св. Г..
Обяснил му, че я намерил в казаните. В хода на разследването, дядо му - св. Т. - е предал
доброволно тази гривна за нуждите на разследването. След това, на следващия ден, М.
показал на майка си мобилния телефон, който също отнел от св. Г., като й казал, че го е
намерил.
На 12.01.2020г., сутринта, подс. М. отишъл при майка си и я помолил да отидат до
намиращата се в близост до махалата им заложна къща, стопанисвана от познатия им
„Митко" / св. Д.П.Д./. На този разговор присъствал и св. Л.. Тъй като само последният имал
лична карта, към заложната къща се отправили тримата - Л., св. М.Т. и обв. М.. На смяна в
заложната къща бил самият собственик. Тъй като в телефона имало снимки, св. Д. се
усъмнил и попитал обв. М. от къде има този апарат. Той му обяснил, че го бил закупил от
някаква жена. Тогава, св. Д. поставил в мобилния телефон ползваната като служебна СИМ-
карта, за да провери дали е изправен. СИМ-картата му била с тел. № ********** и била
регистрирана на името на И.П.В.. След като установил, че телефонът е изправен и бил
уверен от обвиняемия, че е закупен, а не краден, св. Д. го оценил на 120 лева и ги дал на св.
Л., тъй като заложният билет /л. 61/ бил съставен на негово име, заради личната карта. От
своя страна, св. Л. дал сумата на подсъдимия. Когато се прибрали, М. дал от тази сума 10
лева на дядо си и 20 лева на майка си, а останалата сума прибрал за себе си. Според
неговите обяснения, парите му бил необходими, за да плати на негов познат, за да го
регистрира на адреса си, за да можел той да си подаде документи за издаване на лична карта.
Сумата обаче била недостатъчна, тъй като този човек му искал 180лв.
На 21.02.201 Or., св. Д.С.М.- началник на ПУ- Владиславово, Трето РУ-ОД-МВР-
Варна, заедно с полицейския служител И.И., посетили заложната къща, където М. и
близките му заложили отнетия от св. Г. мобилен телефон. При извършената проверка, те
установили, че 12.01.2020г., процесният телефон е бил предмет на грабеж и е бил заложен
от св. М. Л.. Намиращият се в заложната къща служител предал доброволно заложените два
броя вещи и един документ - телефон и зарядно, ведно със заложния билет на полицейския
служител, а той, от своя страна, ги е предал на водещия разследването. При проведените
3
оперативни беседи, те установили, че извършител на грабежа е И. М., който в хода на ОИМ
завел полицейските служители до мястото, посочено от него, където бил изхвърлил чантата
на св. Г., но същата не била намерена.
От заключението по назначената на ДП съдебно - оценителна експертиза се
установява, че стойността на движимите вещи - предмет на грабежа, извършен от подс. М.,
към момента на извършване на деянието възлиза общо на 781, 83 лева.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел след анализ
на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключението по
изготвената съдебно-оценителна експертиза. В мотивите си, съдът е приел съвкупността от
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, като безспорни, обвързани и
последователни. Обсъдени са обясненията на подсъдимия, признаващи интерпретираните от
прокурора факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказателствените
източници са кредитирани изцяло.
Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани
всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на
доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез
съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил
към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите
изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. М.. За да направи
това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени
действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В
хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани
нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подс.
М..
Кредитираните от ВОС доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
закономерно и обосновано обуславят извода за това, че, с деянието си, подс. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т.
4 във вр. с чл. 198 ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК.
Правните изводи на първоинст. съд се споделят от настоящата инстанция.
Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна
престъпление - грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, ВОС е изследвал
обремененото съдебно минало на дееца. То, като определящо правната квалификация на
деянието (извършено в условията на опасен рецидив), не може да бъде ценено като
отегчаващо отговорността обстоятелство, но е показателно за трайните престъпни навици на
подс. М. и за склонността му да си набавя средства за препитание чрез извършване на
престъпления. Като смекчаващо обстоятелство е отчетен фактът, че след извършване на
престъплението, подсъдимият е съдействал на разследващите, както и че изразява
съжаление за извършеното от него деяние.
С оглед на всичко изложено, ревизиращата инстанция прецени, че първостепенният
съд е отчел правилно всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на
наказанието. Взети са предвид високата степен на обществена опасност на подс., както и
тази на извършеното деяние -видно е, че у подсъдимото лице с течение на времето са се
формирали трайни престъпни навици, а стремежът за неправомерно материално
облагодетелстване - като начин на живот. В този смисъл, правилна е преценката на съда, че
липсва основание за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК. Определеното от
ВОС по реда на чл. 54 от НК наказание /към средния, предвиден в закона, размер/ -
4
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от девет години, след редукцията по чл. 58а от НК, в
размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода при СТРОГ режим, настоящата
инстанция намира за адекватно и справедливо.
В този смисъл, оплакването за несправедливост на определеното по реда на чл. 54 от
НК, респ. по чл. 58а от НК, наказание, се явява неоснователно.
Поначало следва да се отбележи, че оплакването на подс. за завишен размер на
определеното му наказание по реда на чл. 54 от НК е декларативно и не е подкрепено с
никакви конкретни доводи. Правилно, като смекчаващи отговорността обстоятелства,
първостепенният съд е отчел факта, че след извършване на престъплението, подсъдимият е
съдействал при разследването и изразява съжаление за случилото се, поради което е
определил наказание от девет години лишаване от свобода – над средния размер предвиден
в закона - от пет до петнадесет години. Поради което и настоящият съдебен състав не счита,
че са налице основания за допълнително смекчаване на наложеното от първоинстанционния
съд наказание.
Правилност и законосъобразност на присъдата се констатира и в гражданско-
осъдителната й част от състава на въззивната инстанция при извършената служебна ревизия
- ВОС правилно е съобразил факта на частично възстановяване на причинените от
престъплението имуществени вреди и е уважил гражданския иск в размер на
невъзстановените.
Предвид гореизложеното, съставът на АС-Варна достигна до извода, че жалбата на
подс. М. е неоснователна, а постановената присъда на Окръжен съд – Варна - правилна и
законосъобразна.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се
констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат
друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съда.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 34 по НОХД № 477/2020г. на Окръжен съд -
Варна, постановена на 17.06.2020г., по описа на същия съд.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5