№ 7203
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110148411 по описа за 2023 година
Ищецът Е. Д. .ев е предявил иск срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като
противоправното поведение на ответника се обективизира в „нарушение на правото на
ЕС по дело КНОХД 1018/2019 г., което не е решено от фактическа и правна страна
съгласно обвинението“ като ответникът следвало да следи съда за произнасяне в
рамките на предявеното обвинение и да предприеме действия по отстраняване на този
незаконосъобразен акт в осъдителните му част по непредвени обвинения като
протестира осъдителната присъда в тази част.
В исковата молба са изброени решения на съда на ЕС и правни норми, които не
кореспондират с обстоятелствената част на исковата молба.
Искът е недопустим, тъй като се основава на твърдения за противоправни
действия на Апелативен специализиран наказателен съд, който се твърди да не е решил
делото от фактическа и правна страна съгласно обвинението. Единствено
Прокуратурата на РБ може да повдига обвинения, респ. да подава протести, а от чл.
132 от Конституцията на РБ, следва, че при осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Основанието на иска сочи на липса на
надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата. На следващо място, искането е неоснователно и
поради очевидната неоснователност на претенцията, дори и същата да се счете за
допустима. В настоящото производство съдът не може да преценява основателно ли е
повдигнатото на ищеца обвинение в престъпление и дали компетентния съд е решил
делото от фактическа и правна страна съобразно повдигнатото обвинение и дали съдът
се е произнесъл по непредявено обвинение. Гражданският съд не може да проверява
законосъобразността на постановения от наказателния съд съдебен акт. Поначало в
гражданския процес не може да се установява дали дадено деяние съставлява
престъпление. Само когато наказателното преследване е прекратено на сочените в
НПК основания (чл. 24, ал. 1 т. 2 - 5 от НПК) или е спряно на някое от основанията по
чл. 25, ал. 1 т. 2 или чл. 26 от НПК, нормата на чл. 124 ал. 5 от ГПК предоставя на
гражданския съд да се произнесе с установителен иск в отделен процес относно това
1
дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят. Ако в състава на
гражданския деликт е включен като елемент и фактът на извършеното престъпление,
то гражданският съд, който определя гражданските последици от деянието, може да се
произнесе в същото производство и по установяването на този факт ако наказателното
преследване е прекратено по някое от основанията в НПК. В случая по делото липсват
данни да е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, нито са изложени
фактически твърдения да е образувано наказателно производство, което впоследствие
да е било прекратено, което да направи допустимо произнасянето пред гражданския
съд досежно наличието на извършено престъпление.
В исковата молба са налице единствено твърдения за незаконосъобразни
действия, извършени от съдии от АСНС и ВКС, който представителите на
Прокуратурата на Република България следвало да отстранят. Обстоятелството, че по
наказателни дела от общ характер е задължително участието на прокурор, не води до
извод, че същият има задължението да следи за законосъобразността на действията на
всички участници в процеса. В закона са посочени правомощията, които прокурорът
има в рамките на наказателния процес и те не включват възможността последният да
отстранява незаконосъобразността на действията на решаващия съд, тъй като на
прокурора не са вменени такива правомощия, доколкото същият е страна в процеса, а
органът, осъществяващ ръководство и контрол на производството в съдебната му фаза,
е единствено съдът.
По тези съображения, настоящото производство се явява процесуално
недопустимо. Недопустимостта на иска налага прекратяване на производството по
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба (озаглавена „Жалба“) вх.№ 243203/30.08.2023 г. от Е. Д.
П., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 48411/2023 г. по описа на СРС, I-36
състав.
Определението може да се обжалва пред СГС в едноседмичен срок от
връчването.
Препис от определението да се изпрати на упълномощения адв. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2