Решение по дело №2050/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ Е., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от изпълнителния директор Ц. М. против Решение № 889 от 21.09.2023 г., постановено по АНД № 2921/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ в МРРБ (АПИ), с който за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата се твърди, че сочените нарушени норми, не предвиждат издаване на ЕФ. Твърди се, че липсва ясна правна квалификация и конкретно описание на извършеното деяние. Поддържат се възраженията за изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалвания съдебен акт и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно. В отговор на касационната жалбата сочи същата за недопустима, неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията, иска отхвърляне на жалбата и претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

За да постанови решението съдът приел за безспорно, че на посочените в ЕФ време и място е установено нарушение, извършено с ППС товарен автомобил [Марка] модел „1523 АТЕГО“ с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 16 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке. За посоченото МПС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото МПС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път А-1, км 357 + 949. Прието е, че деянието е квалифицирано по относимата правна норма на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП правилно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая е установено, че на 12.04.2021 г. в 09,28 ч., в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, собствено на касатора ППС се е движило без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

С разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в чл.187а от ЗДвП се посочва, че когато нарушението е установено в отсъствие на нарушителя и собственикът на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

В случая спорен е приложимият ред за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се стигне и въз основа на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като причините за това са вероятен пропуск на законодателя, но предвид характера на производството – административнонаказателно е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Като е стигнал до изводи различни от изложените районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденият ЕФ.

При този изход на делото и на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл.63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 889 от 21.09.2023 г. по АНД № 2921/2023 г. на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „Водоснабдяване и канализация“ Е., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица] наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ в МРРБ да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ Е., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица]разноски в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.