Решение по дело №455/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 10.10.2019 г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

 

 Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №455/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред въззивната инстанция на основание чл. 317 ГПК във вр. с чл. 310, ал.1, т. 1 ГПК се движи по реда на глава двадесет и пета на част трета от същия като особено-бързо производство по въззивната жалба с вх. № 17702/01.08.2019г., подадена от Л.ДР.Б.– председател на Потребителна кооперация „*******“, ЕИК: *******, адрес на ЮЛ: с. ******************, чрез пълномощника си – адв. И.А., против Решение №640 от 17.07.2019г., постановено по гр.д. №395/2019г. по описа на КРС, с което е признато уволнението на И.Д.С. ***«*******, въз основа на Заповед №3/28.11.2018г. на председателя на потребителната кооперация за незаконно и е отменено; на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С. е възстановена на длъжност «продавач» в Потребителната кооперация «*******», осъдена е Потребителната кооперация «*******» да плати на С.  деловодни разноски в размер на 560 лв., както и да заплати  по сметка на КРС такса в размер на 100 лв. и още 110 лв. възнаграждение за вещо лице, последното платено от бюджета на съда.

С писмен отговор с вх. №19629/04.09.2019 г., депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата И.С., чрез процесуалния си представител адв. Л.С., с подробни съображения оспорва основателността на въззивната жалба, като моли от втората инстанция да потвърди като правилно и обоснова първоинстанционно решение с присъждане на сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил след извършената на основание чл.269 от ГПК служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, установи, че Решение №640 от 17.07.2019г., постановено по гр. д. №395/2019г. по описа на КРС, е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност по редовно предявените от И.С. допустими кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.

В съдебно заседание се явява процесуалният представител на въззиваемата И.С., заявява, че поддържа писмения отговор и настоява да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Иска и присъждане на разноски, направени във въззивното проиводство, за което представя списък. Въззивникът и процесуалният му представител не се явяват в съдебно заседание, но представят становище по доклада и молба за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

Въззивната жалба с вх. №17702/01.08.2019 г. на работодателя Потребителна кооперация „*******“ срещу правилността на първоинстанционното решение с отхвърляне на претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е неоснователна по следните съображения:

Между страните не се спори, че между тях са съществували трудови правоотношения – въззиваемата С. е заемала длъжността „продавач“ при работодателя Потребителната кооперация «*******», с. ******, oбл. Кюстендил. В подкрепа на това са приложени множество писмени доказателства, като трудовото правоотношение е възникнало по силата на Трудов договор №224/30.09.2981г.

       Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед №3 от 28.11.2018г. на ПК «*******», с която на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение на И.С., заемала  длъжност «продавач-консултант». Посочените причини за прекратяването на трудовия договор, видно от заповедта са «намаляване обема на работа и съкращаване на щата».

       В цитираната заповед, макар и непрецизно са посочени основанията за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.  Подобно изброяване на основанията би било незаконосъобразно, ако от полето «причини за прекратяване на трудовия договор» не бяха посочени именно кои точно алтернативи от нормите е имал предвид работодателят. В чл.328, ал.1, т.2 от КТ се предвиждат две независими основания за прекратяване на трудовото правоотношение – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, като в «причините» се сочи «съкращаване на щата», която се отнася към т.2 и «намаляване обема на работа», която релевира към т.3 от чл.328, ал.1 от КТ. По този начин работодателят е елиминирал възможното раздвоение в служителя срещу коя от хипотезите по т.2 да се защитава – намаляване обема от работа. Действително в заповедта за прекратяване липсва разгърнато обяснение какво е довело до намаляване обема от работа, но настоящата инстанция отчита, че практиката на ВКС допуска в мотивите на заповедта да фигурира дори само  цитиране на правната норма и доколкото това цитиране не съдържа несъвместими хипотези от Кодекса на труда, то в тази част заповедта е законосъобразна.

       В принципен план намаляване обема от работа и съкращаване на щата са съвместими основания и могат да се използват кумулативно от работодателя. Именно поради намаления обем той може да  изготви и по-малък щат, който да съответства на променените нужди. Когато работодателят е използвал няколко съвместими основания за уволнение, какъвто е настоящият случай, то поради самостоятелния характер на всяко от тях, уволнението е правомерно, ако в съдебното производство по оспорването му се установи осъществяване на което и да е от тях. В този смисъл Решение № 1614 от 11.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 909/2002 г., III г. о.

        Доколкото настоящият случай касае кооперация, то следва да се прецени кой е компетентният да осъществи това прекратяване на трудовото правоотношение. В Решение №327 от 28.04.2010 г. по гр.д. №796/2009 г. IV г.о. ВКС е изтъкнато, че решението на управителния съвет, за прекратяване на трудови договори се извършва от председателя на кооперацията. Следва да се отбележи, че с Протокол №4/19.10.2018г. е проведено заседание на управителния съвет на кооперацията, на което е взето решение за намаляване разходите на предприятието и съкращаване на една щатна бройка. От тази страна, условието – прекратяване на трудовото правоотношение от председателя да се предхожда от решение на управителния съвет е осъществено.  

      С оглед основанията, на които е извършено прекратяване на трудовото правоотношение, за работодателя съществува задължението /независимо от  начина на формулиране на нормата на чл.329, ал.1 от КТ - „има право“/ да извърши подбор между служителите, заемащи съответната длъжност, за да останат на работа тези, които работят по-добре.  В случая, видно от щатните разписания към 01.01.2018г. и от 29.11.2018г. персоналът, зает в търговията в потребителна кооперация „*******“ са  петима към по-ранната дата и четирима души към последващата. За да е законно извършен подборът, в него следва да са включени всички служители, изпълняващи идентични с оглед естеството на работата трудови функции в съответното обособено, относително самостоятелно структурно звено на предприятието. Критерият за структурна обособеност на звено в предприятието на работодателя може да се основава на териториален принцип (населено място, регион, област); на финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка) или на функционален принцип – в този смисъл Решение №268 от 03.11.2017г. по гр.д. №859 по описа за 2017 г. по описа на ВКС. Поради това е следвало подборът да обхваща или всички продавачи или всички бармани, извършващи дейността си в населеното място за което се иска намаляване обема на работа или съкращаване на щата. От приложените протоколи /№1 от 31.01.2018г. и №4 от 19.10.2018г./ за заседания на управителния съвет на кооперацията, не може да се установи, взетото решение за съкращаване на щата в търговия на дребно за коя от длъжностите се има предвид – бармани или продавачи и за кое населено място /ако кооперацията има обекти в повече от едно населено място/. С оглед начина на взетите решения, то за съда се налага изводът, че съкращаването на щата касае всички длъжности в това звено „търговия на дребно“  и относно всички търговски обекти, които обхваща кооперацията. Това на свой ред влече незаконосъобразност на атакуваната заповед, с която е прекратен трудовия договор на С., защото подбор се осъществява между идентични длъжности в едно и също структурно звено, по отношение на лицата от едно населено място. В случая С., с оглед длъжностната й характеристика заема длъжност „продавач“, а съпоставяйки двете щатни разписания – от 01.01.2018г. и към 29.11.2018г. е видно че целеното съкращение е насочено към барманите, тъй като техният брой е намалял с един. Щатното разписание следва да е изготвено и утвърдено преди прекратяване на договора на С. – той е от 28.11.2018г., а второто щатно разписание е от 29.11.2018г.  Не става ясно каква е длъжността на другото лице, участвало в подбора – М.Г.М.– продавач или барман, както и в кое населено място упражняват трудовите си функции лицата, участвали в подбора – с. ******, или друго. Реално подборът е между продавач и лице с неизвестна трудова функция, което е довело постфактум на уволнението до съкращане на една длъжност „барман“. Ето защо незаконосъобразно проведеният подбор е обусловил незаконосъобразност и на Заповед №3 от 28.11.2018г., с което е прекратено трудовото правоотношение на С.. Следва да се посочи, че уволнението би било правомерно, ако в съдебното производство по оспорването му беше установено осъществяване на което и да е от тях – дали заради намаляване на обема от работа /чл.328, ал.1, т.3 от КТ/ или поради съкращаване на щата /чл.328, ал.1, т.2, пр.второ от КТ/. В случая нормата на чл.329, ал.1 от КТ задължава работодателят да проведе подбор и при двете хипотези, а се установи по-горе, че извършеният подбор е напълно опорочен, то при това положение не е налице правомерно уволнение и при двете иначе съвместими основания от Кодекса на труда.

      В този смисъл, настоящият съдебен състав ще потвърди решението на Районен съд – Кюстендил, макар и при непълно съвпадение на мотивите.

      При този изход на делото съдът не намира за необходимо да изследва в пълнота дали С. би могла да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Единствено ще се изтъкне, че работодателят е осъществил дължимото от него поведение да се осведоми за здравословното състояние на служителя, именно с оглед установяване дали са налице предпоставките по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. В този смисъл отказът на С. да получи писмото /с което работодателят й я пита дали и какви здравословни заболявания има същата/ не може да се приеме, че я поставя в положение на ползваща се от закрилата на цитираната норма. Както обаче беше аргументирано по-горе, атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява незаконосъобразно, поради опорочена процедура по осъществяване на задължителен подбор.

 

     По разноските:  

 

      С оглед изхода на делото, приложения списък за разноските и представения договор за правна защита и  съдействие, то на основание чл.78 от ГПК, съдът ще присъди в полза на въззиваемата С. да й бъдат заплатена сума в размер на 280 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

    По обжалваемостта:

 

    Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, който тече от датата на обявяване на решението – 10.10.2019г., който беше посочен на страните в откритото съдебно заседание на 26.09.2019г., при съобразяване с предпоставките по чл. 280 от ГПК. 

 

        Воден от горните съображения и на осн. чл. 271, ал. 1 пр. І-во ГПК във вр. с чл. 272 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК Окръжен съд-Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 640 от 17.07.2019 г. по гр. д. №395 описа му за 2019 г. на Кюстендилския районен съд.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „*******“, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление обл. Кюстендил, с. ******, да заплати на И.Д.С. ***«*******, сума в размер на 280 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страната с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен срок, който тече от 10.10.2019 година.

 Да се връчат на основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи от решението на страните.

След влизането в сила на решението на основание чл. 345, ал. 1 КТ Районен съд-Кюстендил да изпрати съобщение на ищцата И.Д.С., че в 2-седмичен срок от получаването му може да се яви и заеме длъжността, на която е възстановен на работа, и го предупреди, че пропускането на тази възможност е основание за работодателя му да го уволни му на основание чл. 325, ал1, т. 2 КТ, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                   2.