Решение по дело №2238/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 980

 

гр.Бургас, 22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2238 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на А.Г.И. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес:***, Адвокатска кантора „П.А.“, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001200/09.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, защото той не е негов собственик. Изтъква се, че до собственика също не е било изпращано уведомление за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла, или че регистрацията на автомобила е прекратена. В тази връзка се твърди, че липсва вина, а от там и поведението на И. не може да се окачестви като административно нарушение.  Под евентуалност се пледира за квалифициране на деянието като маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник – адв. П.А. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че жалбоподателят не само не е знаел, но и обективно е нямало как да научи, че автомобилът е с изтекла гражданска отговорност и с прекратена регистрация. Поради това пледира за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, като се иска намаляването му до минималния предвиден в закона.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л.9) НП е връчено на жалбоподателя на 30.04.2020г., а жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо от 28.05.2020г. Същевременно по силата на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. -удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права от частноправни субекти. В случая седемдневният срок за обжалване, определен в закон (ЗАНН), е изтекъл по време на извънредното положение, поради което и се удължава с един месец, считано от отмяната му – т.е. до 15.06.2020г. Жалбата  е депозирана в този срок, поради което и преклузивният срок за обжалване е спазен. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.02.2020г. св. З.Г.помолила бащата на детето си – жалбоподателят И. да ги закара от гр. ***до гр. ***, понеже детето било болно. С оглед спешната ситуация св. Георгиева предоставила на жалбоподателя личния си автомобил „***“ с рег. № ***, като с него тримата се придвижили до гр. ***и посетили д-р К.. След прегледа жалбоподателят И. се отправил с автомобила към аптека, за да закупят предписаните лекарства (л.14), когато в ж.к. „***“, до бл. 1 бил спрян за проверка от полицейски екип, в състава на който влизал и св. Н.А. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас. Св. А. извършил проверка на водача и автомобила и констатирал, че на 13.08.2019г. регистрацията на последния е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Жалбоподателят останал учуден от констатациите на проверяващите, защото не знаел, че автомобилът на св. Георгиева е с прекратена регистрация, доколкото бил с поставени регистрационни табели, налични свидетелства за регистрация и т.н.

За констатираното на място А. съставил АУАН № 660323/12.02.2020г., като посочил, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 13.08.2019г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН водачът депозирал писмени възражения, в които изложил твърдения, аналогични с тези в процесната жалба.

За случая била образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С постановление от 20.03.2020г. (л.19) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно производство.

 Въз основа на АУАН и на постановлението на БРП на 09.04.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая, но въпреки това не се съобразил нито с изводите на РП-***за липса на виновно поведение, нито с доводите, изложени във възражението по акта, а решил, че с действията си И. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 09.04.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Съдът не споделя доводите за неяснота, относно това, на какво основание е била прекратена регистрацията на автомобила, доколкото това няма пряко отношение към вмененото нарушение. В случая изрично и в АУАН и в НП е посочено, че регистрацията е била служебно прекратена на 13.08.2019г., което се доказва и от справката (л.20), като без пряко значение за съставомерността на процесното деяние е на какво точно основание е било сторено това.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от И. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.10 ЗДвП  - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В конкретния случай няма спор, че към дата 13.08.2019г. автомобилът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което на 11.08.2019г. е било получено уведомление в Сектор „ПП“ (видно от отбелязването в справката на л. 20), поради което правилно регистрацията е била прекратена служебно.

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 12.02.2020г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на инцидентно предоставения му от св. Георгиева автомобил, е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-***на 13.08.2019г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена, видно от показанията й пред съда. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на прокурора от РП-Бургас. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.5), в който изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 100 лв.

Съобразявайки горните правила и като взе предвид, че жалбата, изготвена от адв.  А. – БАК е с обем от около един лист, както и че по делото бяха разпитани само двама свидетели в рамките на едно съдебно заседание, продължило 10 минути, то и настоящият състав счита, че възражението от страна на АНО за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер близък до минималния предвиден в закона, а именно 200 лева, които съответстват на фактическата и правна сложност на конкретното дело и на реално извършените действия.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001200/09.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на А.Г.И. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР ***с БУЛСТАТ ********* да заплати на А.Г.И. с ЕГН: ********** сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.***в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.