№ 672
гр. София , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500910 по описа за 2021 година
при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
- въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Софийска вода“
АД срещу решение 261703 от 09.12.2020 г. на Софийски градски съд, ГО - 7 състав по гр.д.
6394/2019 г., с което е уважен иск на Р. К. П. с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на
обезщетение от 40 000 лева за неимуществени вреди от попадане в необезопасена шахта в
гр. *** на бул. ‚***“ 104 на 10.01.2018 г. със законната лихва от същата дата до изплащането
- насрещна въззивна жалба на ищцата в частта, в която искът е отхвърлен от 40 000 до
50 000 лева.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
противоречие със събраните доказателства. Не е доказано противоправно на служител на
ответника. Алтернативно се твърди, че ищцата сама е предизвикала инцидента, като е
вървяла по тревата, а не по тротоара и обезщетението е несъразмерно високо.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че обезщетението е занижено предвид тежкото
счупване и възстановителния период.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили
доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя-ищец с писмена
молба иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане на
сторените разноски в производството и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Въззивният жалбоподател-ответник счита първоинстанционното решение в осъдителната
част за неправилно и незаконосъобразно в осъдителната част, а определеното обезщетение
1
за завишено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на
непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на „Софийска вода“ АД
като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка
между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалата за настъпване на
вредите.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя
на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
Твърденията на ищцата са, че на 10.01.2018 г. около 18:30 часа при отиване на пазар в
химермаркет „Била” в ж.к.„***”, София паркирала лекия си автомобил на бул. „***”, в
непосредствена близост до входа на хипермаркета. Тръгнала към хипермаркета и на около 1
метър от тротоара попаднала в дупка на шахта, непокрита от капак. Шахтата била кръгла,
капакът бил отместен, което не се забелязвало. В резултат на пропадането получила
счупване на дясна глезенна става на крака. Постъпила на лечение във ВМА, където била
извършена операция, като й била направена репозиция със семитубуларна плака, като били
поставени освен плаката и винтове. Търпяла изключително интензивни болки и страдания,
защото освен счупването претърпяла и три тежки операции, подмяна на плаката, което я
обездвижило за около 1 /една/ година, в който период не можела да се обслужва сама.
Твърди, че болките продължават и към момента на предявяване на иска.
Ответникът оспорва иска поради недоказаност на инцидента поради липса на сигнал до
дружеството за проблеми с шахтата. Твърди, че искът е неоснователен и поради липса на
противоправно поведение от страна негов служител. При евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, тъй като тя е вървяла в
зелените площи, а не по тротоара. Ако ищцата бе спазила нормативното си задължение да
се движи по тротоара, то не би се стигнало до злополука и вредоносен резултат.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по следните съображения. Свидетелят И. П. У. разказва в с.з. от 26.05.2020 г., че е
видял инцидента с ищцата, в началото на 2018 г. в ж.к. „Люлин“. Тогава отивал към магазин
„Билла“, около 18,30 ч., като вече било тъмно. Свидетелят си спомня, че вървял
непосредствено зад ищцата на около 5-6 метра. Видял, как изведнъж ищцата паднала в
шахта. Видял е, че тази шахта била без поставен капак. Когато отишъл при Р. да помогне,
кракът й бил в шахтата и тя се мъчела да го извади. Помогнал й, като я извадил от шахтата.
Оказал й е първа помощ и я закарал с нейната кола до болницата. Шахтата, в която се озовал
кракът на Р., била на метър – два от тротоара в тревната площ.
2
От заключението на СТЕ с вещо лице С. К., специалист геодезия се установява, че
шахтата, в която е станала зоплоуката,. се намира между тротоара и паргинга на
хипермаркет „Билла“ ж.к.“Люлин 5“, бул. „д-р Петър Дертлиев, като самият хипермаркет не
е с лице на булеварда, а по-навътре в кварталното пространство. Вещото лице е установило,
че шахтата е в тревната площ на 5.50 м. северно от северния тротоар на бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ и на 2.30 м. източно от източния тротоар на ул. Поручик Григорий Загорски.
Шахтата се намира на 7.20 м. от паркинга на хипермаркета и на 35.20 м. от входа на
хипермаркета за клиенти. Тротоарът на бул. д-р Петър Дертлиев се намира на 5.5 м. от
шахтата, а тротоарът на ул. Поручик Григорий Загорски се намира на 2.30 м. от шахтата.
Двата тротоара са продължение един на друг и по тях може да се достигне до паркинга пред
хипермаркета, а от там - до входа на хипермаркета. Вещото лице геодезист е приложило
схема на района, изготвена въз основа на направените на място измервания, като е
онагледило заключението със сателитни снимки на мястото от 27.12.2017г., която дата е
сравнително близка до тази на инццидента.
Вещото лице-ортопед д-р Б. Б. е категоричен в писменото си заключение, че травмата е
съответна на описания от ищцата начин на получаване на травмата: пропадане на десния
крак в необезопасена шахта. Описаният механизъм напълно съвпада с най-честата причина
за получаване на т.нар. „пилонна фрактура“ на подбедрицата и в областта на глезенната
става. От друга страна показанията на свид. У. са за факти, възприети от него като очевидец.
Те не се опровергават от доказателства по делото. Ето защо съдебният състав следва да
кредитира тези свидетелски показания и да приеме,че кракът на ищцата е пропаднал в
шахтата по начина, описан от нея в исковата молба, с което механизмът на инцидента е
доказан.
Видно от писмо на „Софийска вода“ АД с изх.№359 /14.06.2018 г. в отговор на
запитване на ищцата, при извършена проверка на място е установено, че шахтата, намираща
се между тротоара и паркинга на хипермаркет „Билла“ на адрес ж.к.“Люлин 5“, бул. „д-р
Петър дертлиев: 104 се поддържа от „Софийска вода“ АД и представлява върхова
ревизионна шахта на уличен канал. /л.6 от делото на СГС/. В писмо изх.№ РЛН18-2527 от
22.08.2018 г. Столична община, район Люлин отговаря на ищцата, че шахтата, намираща се
между тротоара и паркинга на хипермаркет „Билла“ на адрес ж.к.“Люлин 5“, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ е ревизионна шахта на канализационната мрежа. Отразено е още, че
канализационната и водопроводната мрежи са собственост на Столична община, като са
отдадени на концесия на експоатационно дружество - „Софийска вода“ АД /л.7 от делото на
СГС/.
Налице са предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.
Установено е, че шахтата, в която е настъпил инцидентът, се поддържа от него и
представлява върхова ревизионна шахта на уличен канал. Увреждането е настъпило в
резултат на установено противоправно бездействие на служители на ответника по
отношение на задължението да поддържат обезопасени шахтите. Шахтата е част от
канализационната и водопроводната мрежа, които са публична общинска собственост
според изявлението на Общината в цитираното писмо изх.№ РЛН18-2527 от 22.08.2018 г.
Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. В случая Общината е предоставила тези мрежи на
концесия съобразно Закона за концесиите. Задълженията на ответника за поддръжка на
съоръженията, част от които е и процесната шахта, са уредени в договор за концесия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Сто лична
община, публично достъпен на сайта на „Софийска вода“ АД. Концесионерът експлоатира и
поддържа активите в съответствие с добрата Инженерингова и експлоатационна Практика
(чл. 17.1.) а съгласно чл. 17.5. концесионерът трябва да полага разумни усилия, за да
координира дейностите си с тези на концедента (Столична община) и който и да е от
неговите изпълнители или служители, както и които и да са други доставчици на комунални
3
услуги: в интерес на безопасността и за да сведе до минимум неудобствата за членовете на
обществото. За да се освободи от отговорност, „Софийска вода“ АД следва да докаже
изпълнение на вменените му задължения за поддръжка на шахтите в безопасно състояние.
По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо ответника от отговорност в
конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищцата вследствие пропадане в
необезопасена шахта.
Предвид факта че е налице обективна възможност за обезопасяването на шахтата (чрез
поставянето на капак, ограждането й, обозначаването й) и това не е сторено от служителите
на „Софийска вода“ АД, вследствие на което е настъпила злополука – пропадането на
ищцата в шахтата и увреждането му, ответникът отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съдът споделя доводите във въззивната жалба, че за да
се реализира отговорността на ответника, следва да е доказано нарушение на общоприети
правила от негови служители. Обезопасяването на шахтата е именно такова общоприето
правило, което в случая е било нарушено, като е без значение кой конкретен служител е
нарушил задълженията си.
По повод справедливия размер на обезщетението, спорен и за двете страни, въззивният
съд намира следното. От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза,
която съдът кредитира, като компетентно и обективно дадена, и приложените медицински
документи, се установява, че на 10.01.2018 г. ищцата е получила: фрактура в долната част
на подбедрицата /от типа „Пилон“/ с полуизкълчване на дясната глезенна става. Този вид
фрактура налага обезателно провеждане на опреративно лечение, т.к. освен фрактурата на
долната част на десния голям пищял, се получава и разрушаване на ставната повърхност на
глезенната става, фрактура на външния глезен и полуизкълчване на глезенната става.
(травмата е онагледена на сн. 1-2 от СМЕ) По своят медико-билогичен характер този вид
счупване е трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни, в случая до 1 година. Спешна помощ и болнично лечение ищцата е получила във
ВМА, където постъпила с голям оток, деформация, невъзможност да движи дясната глезенна
става и да стъпва. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания
и консултации с хирург, ортопед, интернист и анестезиолог. На 11.01.2018 г.пострадалата е
била оперирана. чрез открито (кръвно) наместване на фрактурата и скрепяване на костните
фрагменти с метална семитубуларна плака и винтове. Включена е била инфузионна,
йитибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Изписана от болницата на 24.01.2018 г.,
като лечението и е продължило амбулаторно с предписани обезболяващи лекарства. В
периода от 26.02.2018 г. до 01.03.2018 г. ищцата е провела ново болнично и оперативно
лечение във ВМА като на на 27.02.2018 г. е Изваден супрасиндесмалният (напречният) винт
от десния голям пищял. След изписването от болницата лечението на пациентката е
продължило амбулаторно с рехабилитация, но без натоварване на десния крак. След
6м. лечение при едни от проведените контролни прегледи е било установено порочно
зарастване на фрактурата. За тази цел - в периода от 17.07.2018 г. до 01.08.2018г. ищцата е
била приета за ново болнично и оперативно лечение. На 23.07.2018 г. е извършено
отстраняване на металната остесносинтеза, провеждане на нова репозиция на фрактурата и е
поставена нова метална остеоснитеза - тубуларна плака и винтове. Включена инфузионна,
антибиотична и обезболяваща терапия. След изписване от болницата, лечението е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписани обезболяващи
лекарства. Според заключението на СМЕ общо лечебният и възстановителен период при
ищцата е продължил 1 година, като през посоченият период ищцата е търпяла болки и
страдания. Най-интензивни болките са били през първите 2 седмици след всяка от
извършените три костни операции. През останалите период болките при ищцата са били
само периодично явяващи се, поради което са ползване обезболяващи средства. Постепенно
болките са намалили интензивността си и са отзвучали. Процесното счупване е протекло по
различен начин от обикновения, като е довело на ищцата общо обездвижване около 7
месеца, през който период тя е била задължена да се предвижва с помощта на патерици и без
пълното натоварване на десния крак, което е свързано със затруднения при обслужването и
4
в ежедневието. При изслушването си в о.с.з. на 26.05.2020 г., вещото лице пояснява, че на
ищцата вече е направена още една операция за отстраняване на остеосинтзата, като е
претърпяла общо четири операции, всичките са правени по един разрез. Останал един груб
линеен белег около 8 - 9 см.
В сходен смисъл са показанията на баща на ищцата, които независимо от евентуалната
заинтересованост съдът кредитира, тъй като са плод на лични възпрития, последователни и
в синхрон със СМЕ и писмените доказателства. Свидетелят живее заедно с дъщеря си и
нейното дете. Като се прибрала от болницата, не можела да ходи и трябвало да я
придружава. Не можела да се обслужва самостоятелно и да стъпва на счупения крак. В
началото била с патерици. Изпитвала болки. Наложила се втора операция. Пак лежала в
болницата и това продължило около 7 месеца. През този период тя не водела пълноценен
начин на живот. Не можела да се грижи за детето си и се налагало той да се грижи за
внучето. На десния крак на Р. останал белег от операциите. Имала ограничение в
движението на ставата.
При така установените увреждане, четирите операции, интензивни болки първите две
седмици и след всяка операция, както и при раздвижването, възстановителен период от една
година, нуждата от чужда помощ, променения стереотип, съпоставени с възрастта на ищцата
– 39 години към деня на инцидента, обществено-икономическите условия и съдебната
практика по сходни случаи, съдът намира за справедливо обезщетение от 40 000
(четиридесет хиляди) лева. Оплакванията за завишен и занижен размер са неоснователни.
По-голямо обезщетение не би било обосновано предвид факта, че пострадалата е
възстановена, няма трайни последици за физическото й здраве, няма данни да е имало
извънредно психологическо отражение. По-ниско обезщетение не би било справедливо
предвид дългия възстановителен период и четирите операции.
По спорния въпрос за приноса на пострадалата въззивният съд излага следните
съображения. Установява се по делото, както от изявленията в исковата молба, така и от
свидетелските показания и от заключението на СТЕ, че шахтата, в която е пропаднала Р.П., е
в затревена площ между тротоарите на бул. „д-р Петър Дертлиев“ и на ул. „Поручик
Григорий Загорски“. При движението си към хипермаркета след слизането си от автомобила
ищцата е била пешеходец съобразно определението на чл. 107, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 108,
ал. 1 от закона пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на СО, приета с Решение № 950 по Протокол № 120 от 11.10.2007 г. на СОС, е
забранено ходенето по тревните масиви. Според настоящия състав, като е преминала през
тревата вместо по тротоара, каквато възможност ищцата е имала, тя е допринесла за
вредоносния резултат. Ето защо, основателни са оплакванията във въззивната жалба и
обезщетението от 40 000 лева следва да се намали с 15 %, на колкото съдът определя
приноса, като преценява неизпълнението на задължения от страна на ответника и
несъобразяването с правила от страна на пострадалата.
Дължимото обезщетение е 34 000 (тридесет и четири хиляди) лева ведно със законната
лихва за периода от датата на увреждането -10.01.2018 г. до изплащането според приетото от
СГС, срещу което няма въззивни оплаквания. Решението следва да бъде отменено за
разликата от 34 000 до 40 000 лева и потвърдено в останалата част.
С оглед изхода на спора разноските за първата инстанция следва да се променят, както
следва. Дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение е 1380,40
лева и решението следва да се отмени за разликата до 1624лв. На основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът дължи сумата от 1020 лева и решението следва да се отмени за разликата до
1200 лв. Дължимите разноски в полза на ответника са 176 лева и следва да се присъдят още
66 лева.
5
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба на ответника за въззивната
инстанция в негова полза следва да се присъдят 150 лева (800 лева държавна такса и 200
лева юрисконсултско възнаграждение). В полза на ищцата разноски не се дължат поради
оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение. Не следва да се присъжда хонорар по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на процесуалния представител поради оставяне на насрещната
въззивна жалба без уважение и невъзможността на съда да разграничи исканото
възнаграждение от 830 лева дали за представителство по коя жалба е поради липсата на
договор между адвокат и клиент, както и като се съобрази и липсата на отговор на
въззивната жалба.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261703 от 09.12.2020 г. на Софийски градски съд, ГО - 7 състав
по гр.д. 6394/2019 г., в следните части:
в която „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на Р. К. П. на основание чл. 49 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от попадане в необезопасена шахта в гр. София
на бул. ‚д-р Петър Дертлиев“ 104 на 10.01.2018 г. за разликата от 34 000 (тридесет и
четири хиляди) до 40 000 (четиридесет хиляди) лева със законната лихва от 10.01.2018
г. до изплащането,
в която на процесуалния представител на ищцата адвокат К. Н. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв е присъден адвокатски хонорар за разликата от 1380,40 лева до 1624 лв.,
в която „Софийска вода“ АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на СГС за разликата от 1020 лева до 1200 лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. К. П., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД от
попадане в необезопасена шахта в гр. София на бул. ‚д-р Петър Дертлиев“ 104 на 10.01.2018
г. за 6000 (шест хиляди) лева със законната лихва от 10.01.2018 г. до изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. К. П. да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 66 лева за депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение и за въззивната инстанция в размер на 150 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6