Решение по дело №692/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………../30.12.

Година 2021

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на първи декември

Година 2021

в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 692 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) и евентуален иск по чл. 60 ал. 1 т. 6 ЗБН.

 

Производството е образувано по искане на синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, наричана впоследствие КТБ срещу „К.“ ЕООД (в несъстоятелност). Ищецът твърди банката да е прехвърлила на ответника „К.” ЕООД (н.) свои вземания срещу Р.“ АД , произтичащи от договор за банков кредит от 11.05.2011 г. в общ размер 930533,43 евро, от които главница 839937 евро, лихви в размер на 88813,33 евро, неустойки за просрочени лихви  срещу задължението на цедента да заплати сумата от 930533,43 евро. Твърди се, с разпореждането КТБ да се лишава от възможност да събере вземането си и да се възползва от предоставените й обезпечения като същевременно не е получила и плащане на цената по договора. От тези обстоятелства ищецът извлича намерение на страните да увредят кредиторите. Иска се да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката, инкорпорирана в договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 29.11.2012 г.

При условията на евентуалност ищецът твърди даденото от банката значително да надхвърля полученото, тъй като цесионерът не е заплатил договорената цена. Иска се и на това основание сделката, инкорпорирана в договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 29.11.2012 г. да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

В отговора си по исковата молба ответникът „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) чрез синдик М. оспорва иска. Сочи, че няма достъп до търговските книги и не е наясно дали цената е била заплатена. Твърди обаче, че самият договор отразява признание за платена цена. Навежда довод, че дори и да не се установи плащане, по силата на договора вземанията се прехвърлят едва при цялостното изплащане на договорената цена. Застъпва теза, че при липсващо плащане не е осъществено прехвърляне, за да обоснове увреждане. Навежда и довод, че само по себе си липсващото изпълнение на задължението за плащане не разкрива намерение за увреждане, а обосновава основание за разваляне на договора.

 

            В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. К., поддържа исковете.

            Представителят на ответника – синдик М. намира за доказано извършено плащане на договорената цена и за неоснователни предявените искове.

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

По делото не се спори, че на 29.11.2012 г. писмено е изразено съгласие, че „К.Т.Б.“ АД продава на „К.“ ЕООД паричните си вземания към „Р.“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 11.05.2011 г. в общ размер от 930 533,43 евро към датата на подписване на договора в това число главница 839 937 евро, лихви от 88 813,33 евро и неустойки за просрочени лихви – 1783,10 евро. Посочено е , че вземанията преминават в полза на цесионера ведно с всички техни привилегии, обезпечения, принадлежности и договорености в това число всички лихви, неустойки, разноски и други. Указано е, че „Р.“ АД е в производство по несъстоятелност. Изразено е съгласие, че вземанията се прехвърлят за цена от 930533,43 евро както и че сумата е заплатена при подписване на договора по сметка в евро BG **********водена от „К.Т.Б.“ АД – ЦУ.

            От представеното по делото извлечение се установява, че посочената в договора сметка е заверена със сумата 930533,43 лв. на 29.11.2012 г.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН

 

Законът овластява синдика като орган на масата на несъстоятелността на банкова институция да оспори сделка или действие, извършено в период до 5 години преди началната дата на неплатежоспособност, ако са извършени с намерение да бъдат увредени кредиторите на банката. Законът признава относителна недействителност на тази сделка спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и доколкото предполага промяна в правната действителност искът придобива конститутивен характер. Това налага при установяване съдържанието на подлежащото на реализация право нормата да бъде тълкувана стриктно.

            Законодателят еднозначно разграничава безвъзмездната сделка, т.е. разпореждане с права без получаване на насрещна престация – чл. 60 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗБН от изрично обособената като самостоятелна хипотезата на следващата точка 3. Това разграничение еднозначно сочи на извод, че намерението за увреждане не следва от съдържанието на сделката, а от специфичен субективен елемент – намерение за увреждане, предхождащ сключване на сделката. В случая такова намерение не се установява. Процесният договор обективно не е в състояние да увреди своите кредиторите на банката. По силата на постигнатото съгласие вземане на банката срещу длъжник с установена по предписан от закона ред невъзможност да изпълнява паричните си задължения е заменено с вземане срещу цесионера в идентичен размер на калкулираните задължения и то с оглед получена вече цена. Следователно, следствие на сключения договор КТБ формира приход без да търпи неизбежната конкуренция на други кредитори в рамките на откритото производство по несъстоятелност.Постъпилата сума въз основа на сключения договор ползва, а не уврежда кредиторите като оспорваната сделка замества един несигурен от икономическа гледна точка актив с друг реален актив. При тези съображения оспорването се явява юридически и фактически необосновано, обуславящо неоснователност на предявения главен иск.

           

По иска с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 6 ЗБН

 

При достигнатия извод досежно основния иск налице е процесуалното условие за разглеждане и на предявения при условията на евентуалност иск.

Както е посочено и в приетия без възражение доклад с указание за обхвата на преценка по така предявения иск ищецът дължи да докаже значително несъответствие между даденото и полученото в рамките на сключената сделка. Както бе посочено вече по силата на постигнатото съгласие срещу прехвърлени вземания в общ размер от 930533,43 евро КТБ получава вземане в размер на 930533,43 евро. Следователно, сделката осигурява пълно припокриване на даденото с полученото по нея. Дори нещо повече, вместо подлежащо на условно удовлетворяване вземане по силата на оспорваната сделка КТБ получава реален актив. Възможността банката да се възползва от получения актив и обезпечава правна възможност да реализира ползи от него, поради което и икономическият ефект от сделката определя полученото от банката като по-стойностно в сравнение с даденото от нея. Ето защо заявеното оспорване и на това основание не намира като юридическа, така и фактическа обосновка предвид достъпната и на синдика информация за движението по посочената в договора сметка в КТБ. Ето защо и така предявения иск следва да бъде отхвърлен.

 

            По разноските

            Нормата на чл. 71 ал. 1 ГПК свързва развитието на съдебно производство със заплащане на държавна такса. Нормата на чл. 60 ал. 4 ЗБН не освобождава синдика на несъстоятелно финансова институция от това публично задължение, а възлага тежестта му върху страната в зависимост от изхода на разгледан по същество иск. При достигнатия извод за неоснователност на предявените искове в тежест на масата на несъстоятелността следва да бъде възложена и следващата се държавна такса, определена върху стойността на оспорвания договор.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******* срещу „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН ,да бъде обявено за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, инкорпорирана в договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 29.11.2012 г. с предмет вземания срещу „Р.“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 11.05.2011 г. като сключена с намерение да се увредят кредиторите на банката.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******* срещу „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 6 ЗБН ,да бъде обявено за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, инкорпорирана в договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 29.11.2012 г. с предмет вземания срещу „Р.“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 11.05.2011 г. поради значително превишение на даденото от банката над полученото по сделката.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 ГПК вр. чл. 60 ал. 4 ЗБН „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 72798,61 лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

 

СЪДИЯ: