№ 108 / 4.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.МОНТАНА
04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и. двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 273 по описа за 2019 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „М. Е. гр.София, чрез пълномощника си адв. Д.Ц. предявява срещу ответника В.С.Ц. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.79 и. чл.86 ЗЗД.
Поддържа, че по ч.гр.д.№ 2902/2018г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 832.38 лева главница за потребени и. незаплатени далекосъобщителни услуги и. сумата от 102.36 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и. разноските по делото, 25.00 лв. държавна такса.
Поддържа, че вземането му произтича от договор за мобилни услуги № М5549233 от 13.02.2017г., с който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер, съгл. сключени Приложения, неразделна част от договора. Подписано е Приложение №1 от 13.02.2017г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********, Приложение №1 от 13.02.2017г. е определен тарифен план за телефонен номер ********** и. на 23.02.2017г. е подписано Приложение №1, с посочен тарифен план за телефонен номер **********. Поддържа, че за предоставяните услуги на абоната, издава ежемесечни фактури. В срока на действие на договорите ответникът не е изпълнил свои парични задължения по 5 броя фактури, за периода от 07.03.2017г. до 05.07.2017г. Поддържа, че неизпълнението от страна на ответника да заплати сумите за доставените услуги е довело до предсрочно прекратяване на договора по вина на последния, поради изпадането му в забава, за което е начислена и. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер от 44.91 лева. При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи на ищеца и. обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по негова сметка, която лихва за този период възлиза на сумата от 57.33 лева.
Поддържа, че поради липса на изпълнение от страна на ответника подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като такава е издадена на 23.11.2018г.
Ищецът твърди, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК, поради което с оглед дадените от съда указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 398.80 лева главница, сумата от 57.33 лева мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва от 22.11.2018г., в т.ч. и. разноските по заповедното производств, за които е издадена заповед за изпълнение на 23.11.2018г. Моли за присъждане и. на разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът В.С.Ц. xxx, чрез настойника си Н.И..М., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и. взема становище по предявения иск, като твърди, че е неоснователен. Настойникът на В.С.Ц. поддържа, че лицето страда от заболяване „Параноидна шизофрения. Непрекъсното протичане. Чести обостряния с възбудно-параноидна симптоматика и. агресивно поведение”, за което е поставен под пълно запрещение с решение на ОС Монтана от 21.09.2018г. по гр.дело № 113/2018г. и. му е назначен настойник и. лицето е настанено в специализирана институция. Поддържа, че не е в състояние да ръководи действията и. постъпките си, не разбира свойството и. значението на извършеното и. в това състояние са се възползвали от него, за да се облагодетелстват за негова сметка и. са закупили на негово име услуги от Мтел. Поддържа за отхвърляне на предявения иск изцяло, а сключените договори от негово име да бъдат обявени за нищожни, поради сключени чрез измама и. използвайки безпомощното състояние на лицето.
Доказателствата по делото са писмени. Изготвено е и. прието заключение на вещо лице по съдебно-психиатрична и. психологична експертиза.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и. от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.79 и. чл.86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2902/2018г. по описа на РС Монтана, на основание чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1665 от 23.11.2018г. за сумата от 832.38 лв. главница, за потребени и. незаплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 102.63 лева мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва от депозиране на заявлениет, 22.11.2018г., и. разноските по делото, 25.00 лв. държавна такса.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника В.С.Ц., чрез Директора на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства с.Говежда, обл.Монтана, в което заявява, че не дължи присъдените суми, не е сключвал договор с „А1 България” Е., тъй като страда от психично заболяване „параноидна шизофрения”, което е с давност от 1992 година.
В срока по чл.415, ал.1 от ГПК, кредитора е предявил иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.
Производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и. в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
Налице е сключен договор за мобилни услуги № М5549233 от 13.02.2017г., с който на ответника били предоставени далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер, съгл. сключени Приложения, неразделна част от договора.
Подписано е Приложение №1 от 13.02.2017г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********, Приложение №1 от 13.02.2017г. е определен тарифен план за телефонен номер ********** и. на 23.02.2017г. е подписано Приложение №1, с посочен тарифен план за телефонен номер **********.
За предоставените услуги на абоната, в срока на действие на договорите са издадени съответните фактури, като ответникът не изпълнил свои парични задължения по 5 броя фактури, за периода от 07.03.2017г. до 05.07.2017г. в общ размер от 353.89 лева.
Установява се, че неизпълнението от страна на ответника да заплати сумите за доставените услуги е довело до предсрочно прекратяване на договора по вина на последния, поради изпадането му в забава, за което е начислена и. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ размер от 44.91 лева.
Съгласно условията на договора, при неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи на ищеца и. обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по негова сметка, която лихва за този период възлиза на сумата от 57.33 лева.
Ответникът В.С.Ц., чрез законния си представител, настойник Н.И..М., оспорва наличието на сключен договор между него и. ищцовото дружество. Поддържа, че лицето страда от заболяване „Параноидна шизофрения. Непрекъсното протичане. Чести обостряния с възбудно-параноидна симптоматика и. агресивно поведение”, за което е поставен под пълно запрещение с решение на ОС Монтана от 21.09.2018г. по гр.дело № 113/2018г. и. му е назначен настойник, Н.И..М., като лицето е настанено в специализирана институция Дом за пълнолетни лица с психични разстройства с.Говежда, обл.Монтана.
Настойникът поддържа, че ответникът В.Ц. не е в състояние да ръководи действията и. постъпките си, не разбира свойството и. значението на извършеното и. в това състояние са се възползвали от него, за да се облагодетелстват за негова сметка и. са закупили на негово име услуги от Мтел.
Във връзка с оспорването е допусната и. изпълнена съдебно-психиатрична и. психологична експертиза за установяване дееспособността на ответника в момента на сключване на договора за предоставени мобилни услуги и. приложенията към него.
В писменото заключение, прието и. неоспорено от страните, което съдът приема изцяло, като обективно и. компетентно изготвено, вещите лица поддържат, че В.С.Ц. е със заболяване „Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, обостряне. Халюцинаторно-параноиден синдром. Лицето се води на отчет №5357/ 30.11.1998г. и. диагноза „Параноидна шизофрения. Тежка степен на промяна на личността. Краен изход на параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане. Параноидно-халюцинаторен синдром, частично дезактуален. Вещите лица поддържат, че промяната на личността на лицето е с голяма давност.
Към момента на сключване на договора, 13.02.2017г., поведението на ответника В.Ц. също е болестно, при нарушени социални контакти, свързани с поведението на себеизолация и. нарушена годност за разбиране и. ръководене на постъпките и. поведението си по психопатологичен механизъм. Също така са категорични, че предвид непрекъснато протичащата параноидна шизофрения, довела до ранна инвалидизация поради личностна промяна, поведението на лицето изцяло е мотивирано и. е резултат от психичното заболяване преди, по време и. след деянието, т.е. към датата на сключване на договора, 13.02.2017г. Вещото лице д-р П. в съдебно заседание заявява, че степента на увреждането е тежка и. дълбока, при което лицето не може да полага грижи сам за себе си, а също така не може да полага грижи за делата си и. съответно да контролира постъпките си в определена ситуация, което именно е наложило настаняването му в ДПЛПП с.Говежда, за наблюдение и. лечение.
С оглед констатациите на вещите лица, се налага категорично извода, че ответникът към деня на сключване на процесния договор за мобилни услуги, 13.02.2017г., а също преди, както и. след тази дата, е недееспособен. Недееспособността на лицето е обстоятелство наложило неговото поставяне под пълно запрещение с решение на ОС гр.Монтана от 21.09.2018г. по гр.дело № 113/2018г. по описа на съда.
Според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, какъвто е и. настоящия случай. Ответникът и. към момента на сключване на договора не е могъл да разбира или ръководи действията и. постъпките си. Сключения от ответника договор не е породил съответните правни последици, а именно задължение за заплащане на ползваните услуги, поради недееспособността на едната от страните по този двустранен договор. Към момента на извършване на сделката, подписване на договора за мобилни услуги лицето не е действало съзнателно и. разумно.
С оглед на горното, съдът намира, че претенцията на ищеца следва да се отхвърли изцяло, тъй като същият не успя да докаже съществуването на вземането си, основано на сключен договор за мобилни услуги от 13.02.2017г. и. съответните приложения към него, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Страните не се намират в облигационни отношения, по повод сключен договор за мобилни услуги. В този смисъл, претенцията на ищеца се явява неоснователна и. следва да бъде отхвърлена изцяло.
Водим от горното, Районният съд
Р Е Ш И.:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А1 България” Е. ЕИК: *********, седалище и. адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.Кукуш №1, чрез пълномощника си адв. Д.Ц., преупълномощена от адвокатско дружество „П. А. и. п.”, иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника В.С.Ц., с настоящ адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез настойника Н.И..М., наличието на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1665/23.11.2018г. по ч.гр.дело №2902/2018г. по описа на РС Монтана, а именно: за сумата от 398.80 лв. главница за потребени и. незаплатени далекосъобщителни услуги, сумата от 57.33 лева законна лихва за забава, начислена за периода от 23.03.2017г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 22.11.2018г. до окончателното й изплащане изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: