Решение по дело №2381/2018 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …….

 

гр.В. Търново, 07.05.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 03.05.2019г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 2381 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от Я.Л.Е., ЕГН **********,*** против НП № 18-0319 - 000351 от 12.06.18г., издадено от началник на група към ОД на МВР - В. Търново, РУ - П. Тръмбеш. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди, допуснати нарушния на процесуалните правила при издаване и връчване на АУАН. Сочи, че е допуснато непълно описане на обстоятелствата свързани с нарушението. Претендира се отмяна на обжалваното НП.

            В съдебно заседание, жалбоподателят, лично и чрез упълномощеният си защитник (адв. К.К.) заема становище, с което поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Въззивникът твърди, че бил поставил предпазния си колан, тъй ато бил преметнал част от него през раменете си, като заявява, че  по този  начин е изпълнил  задълженето  си за негооото използване, като заявява, че никой не го бил  учил   ка  се полцва обезопасителен колан.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

АУАН с № 223 и бл. № 903772 от 20.05.2018г. е издаден от Н.М.Д. (мл. автоконтр. при РУ– П. Тръмбеш), в присъствието на св. Д.И.В. против Я.Л.Е., ЕГН **********,***.

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието, че на 20.05.18г., около 22.55ч., в с. Страхилово, на път III - 407 км.+150, в посока на гр. Свищов, жалбоподателят, управлявал лек автомобил "Нисан микра", с рег. № ******* собственост на И В К, като по време на движение не използвал обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван втомобила от категория "М1". Прието било, че обезопасителният колан бил прехвърлен през лявато му рамо, като. Осъщественото деяние било квалифицирано, от контролния орган, като административно нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в прсъствито на нарушителя, който отказал да го подпише. Декларираният отказ бил удостоверен с подписа на свидетеля Д. Велев.

АУАН бил връчен на нарушителя на слдващата дата (21.05.18г.) В съдържанието на същия не са отразени направени от нарушителя възражения по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН. При получаването на екземпляр от АУАН, на 21.05.18г., Е. написал върху съдържанието на акта волеизявление, според което „ този свидетел не присъстваше там“

В законоустановения срок не са представени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на описания АУАН е издадено НП № 18-0319 - 000351 от 12.06.18г., издадено от началник на група към ОД на МВР - В. Търново, РУ - П. Тръмбеш, с което за извършеното нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки. При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението наказващият орган е възприел фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения АУАН. Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 12.12.18г.

В законоустановения срок, нарушителят, е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до ВТРС.

По делото са приобщени като доказателства материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка, депозирани пред ВТРС както и материалите съдържащи се в писмо писмо с рег. № 319000-1132 от 26.03.19г. издадено от РУ- П. Тръмбеш..

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитания като свидетел Н.Д. (актосъставител) и св. Д.В. (св. при извършване на нарушението и издаване на АУАН), които са потвърдили съдържащите в издадения АУАН констатации относно извършеното от жалбоподателя нарушение. При това и двамата свидтели са посочили, че лично и нпосредствено са възприели, че при движението на л.а Е. е бил поставил монтирания в л.а предпазен колан като е бил преметнал диагоналната част на колана от горната част на лявото му рамо, към дясната част на кръста, при което хоризонталната част на колана била закопчана зад тялото му. Съдът не кредитера покзанията на свидетеля В. в частта, в която се сочи, че л.а не е бил управляван от въззивника, а от св. П К. По делото факта на управление на автомобила към момента на неговото спиране от жалбоподатля е установен от разпита на св. Д., К и И, като този факт не е спорен между страните.

Изложените от тези свидетели факти, касателни обстоятелствата около процесното нарушение се подкрепят и от показанията на св. П. К и св. Е И, които също заявяват, че към момента на спрането за проверка на управлявания от Е. л.а, въззивникът и св. П. М били поставили коланните си през рамото, като хоризонталните им части били закопчани зад гърбовете им. На следващо място тези свидетели  сочат, че Е. отказал да подпише издаденият му АУАН, тъй като не бил съгласен с направените констатации, поради, което не му бил даден  препис от  същия.  

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и свързани помежду си. В хода на административнонаказателното производство и при съдебното такова жалбоподателят не е представил доказателства, в подкрепа на наведените твърдения, както и такива оборващи събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество е неоснователна .

При извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53, ал.2 от ЗАНН, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление, по отношение на твърдяното за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП. По отношение на същите съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в законоустановените за това срокове и от комтетентни за това длъжностни лица, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при тяхното връчване. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

По делото е установено и не е спорно, че нарушителелят е отказъл да подпише издаденият АУАН, както и да получи препис от същия, който отказ бил удостоверен по надлежния ред ( чл. 43, ал. 2 от ЗАНН) чрез подписа на св. Д.В. (св. при извършване на нарушението и издаване на АУАН). цитираната разпоредба не въвежда ограничение свидетелят по нарушението и по издаване на АУАН, да не може да изпълни и визираната в чл. 43, ал. 2 от ЗАНН удостоверителна функция. При това между страните не е налице спор относно обективните факти от действителността свързани с изпълването на обективните признаци на процесното нарушение. Спорни са правни въпроси касателни съставомрността на извършеното деяние като конкретен състав на визирано в закона нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП.

На следващо място не предявяване на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя непосредствено след неговото издаване, при установения отказ на дееца го подпише, е получаването му на следващия ден, не е засегнало правната сфера на жалбоподателя по отрицателен начин. Е. не е бил лишен от възможност да се запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения по него, което в крайна сметка, не е довело до нарушаване принципите на правото на защита, с което се ползват гражданите.

От друга страна мястото на нарушението е установено и закрепено в АУАН и НП с достатъчно индивудуализиращи признаци, поради което не е налице съмнение или непълнота по отношение на този обективен признак.

Задължението на водача да използва обезопасителен колан следва да се изпълнява по време на цялото движение, не само в определени периоди или участъци. Обезопасителните колани, като част от системите за обезопасяване, които, задължително, се монтират в превозните средства, съобразно въведените в страната стандарти за безопасност, се проектират, конструират и монтират така, че ако бъдат излолзвани правилно, от седящия, да осигурят задоволителното им функциониране, водещо до изключване или намаляване на рисковете от нараняване. Процесното превозно средство, съобразно своята марка и модел е оборудвано, по своята заводска спецификация, с три точков обезопасителен колан. Същият представлява комбинация от надбедрен колан, който при употреба, следва да минава пред предната област на таза на потребителя и диагонален колан, който следва да минава диагонално - отпред на гръдния кош, от бедрото до противоположното рамо.  

Непоставянето, неправилното поставяне или непристегнато поставяне на три точковия колан, при авария или удар, води до несработване на цялостната система за безопасност, респективно до неизпълнение на функцията му за защита.

Пълното и точно изпълнение на посочените три елемента, от своя страна, обезпечава търсеното от законодателя намаляване на рисковете, което намира своята правна форма във въведения термин -"използване на обезопасителения колан".

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от категорията на управляваното от него, като дори покрил необходимите изисквания, като е придобил знания и умения, предоставящи му възможност за управление на ППС от категория "С". В този процес, жалбоподателят е "усвоил", като е доказал чрез положените изпити, придобитите зания относно устройството на превозното средство, и правилата за неговата правилна и безопастна употреба (сред които и тези за употребата на обезопасителен колан). Предвид на това съдът приема за неоснователни наведените от нарушителя доводи, според които, на същия, не му било обяснено как следва да се ползва обезопасителният колан. За пълнота следва да се посочи, че такива правила се съдържат и в съответната инструкция за употреба на МПС, в случая л.а Нисан, модел "Микра", с които жалбоподателят следва да е запознат. Недопустимо е от собственото си неправомерно поведение, деецът да черпи положителен за себе си резултат.

При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че Я.Л.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП тъй като на посоченото време и място, в процес на движение на управлявано от него МПС не е използвал  обезопасителен колан, с какъвто автомобила е бил оборудван. В случая, диагоналният колан е бил прехвърлен отпред пред гръдния кош от бедрото към лявото му рамо, а надбедреният колан не е минавал отпред пред тазовите му части, а отзад, зад  гърба му, като е бил закопчан в съответния механизъм).

Изключение от неизпълнението на това задължение се допуска с разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, съгласно който могат да не използват обезопасителни колани: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. По делото не се събраха доказателства за наличие на предпоставки за приложение на цитираната разпоредба по отношение на нарушителя.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е била длъжен да знае задължението си по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДВП за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 50 лв. Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

С обжалваното НП, на Нарушителя, на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки. Наказанието е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредбата. С оглед на което настоящият състав приема, че не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваното НП, в тази част.

Настоящият състав приема, че по отношение на нарушението по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е свързано пряко с личната безопасност на водачите на МПС. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, какъвто не е настоящия случай. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на това извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 -0319- 000351 от 12.06.18г., издадено от началник на група към ОД на МВР - В. Търново, при РУ - Полски Тръмбеш, с което на Я.Л.Е., ЕГН **********,*** за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 (петдесет)лв., а на основание Наредба №Iз - 2539 на МВР са отнети - 6 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.           

               

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: