Р Е Ш
Е Н И Е
№
01.04.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16839/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД от „Ю.Б.“
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** против С.Р.Д., ЕГН**********, с адрес *** и А.А.Р., ЕГН**********, с адрес *** за прогласяване нищожност на
Договор за цесия от 06.08.2019г. и Договор за цесия от 20.07.2020г., сключени
между ответниците, като заобикалящи закона. В условията на евентуалност: 1.
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** против С.Р.Д.,
ЕГН**********, с адрес *** и А.А.Р., ЕГН**********, с адрес *** иск с правно
основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, за
прогласяване нищожност на Договор за цесия от 06.08.2019г. и Договор за цесия
от 20.07.2020г., сключени между ответниците, поради тяхната привидност; 2. от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление *** против С.Р.Д., ЕГН**********, с адрес *** и А.А.Р.,
ЕГН**********, с адрес *** иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца на
сключените между двамата ответници Договор за цесия от 06.08.2019г. и Договор
за цесия от 20.07.2020г., като увреждащи кредитора по Договор за кредит за
покупка и довършване на НИ №HL42938/10.09.2008г., с които са прехвърлени
вземания по изпълнителни листи срещу ищеца, издадени по в.гр.д.№ 9993/2018г. по
описа на СГС за сумите от 7163,73евро и 4713,35лева и по гр.д.237/2020г. по
описа на ВКС за сумата от 2500лева.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че ищецът
разполага със съдебно установено по т.д.№ 45/2019г. по описа на ВОС вземане
спрямо ответника С.Д., произтичащо от Договор за кредит за покупка и довършване
на НИ №HL42938/10.09.2008г. за сумите както следва: 44169,40швейцарски франка,
232,66швейцарски франка, 1 102,97лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и съдебни
разноски в размер на 5 594,95 лева. В същото време по заведен от ответницата
иск и с окончателно решение по в.гр.д. № 9993/18 по описа на Софийски градски
съд, „Ю.Б." АД било осъдено да й заплати сумата от 7163,73евро,
представляваща недължимо платена сума и разноски по делото за СРС 643,13лева
държавна такса, 400лева депозит за вещи лица и 1800лв. адвокатско
възнаграждение, за СГС 320,22юлв. държавна такса и 1550 лева за адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 4 713,35 лева. За така описаните суми бил
издаден изпълнителен лист от 07.01.2020г. от Софийски градски съд, и е
образувано изпълнително дело 206/2020г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова. По
касационна жалба на „Ю.Б." АД срещу постановеното въззивно решение било
образувано гр.д. № 237/2020г. по описа на ВКС, който не допуснал касационно
обжалване, а банката била осъдена да заплати на С.Д. направените разноски пред
касационната инстанция. За тези разноски бил издаден изпълнителен лист от
12.08.2020г., въз основа на влязло в сила определение № 617 от 16.07.2020 по
гр.д. 237/20 по описа на ВКС, III ГО, с който „Ю.Б." АД било осъдено да
заплати на С.Д. сумата от 2500лева, представляваща направени разноски пред
касационната инстанция. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело №205/2020 по описа на ЧСИ Веселка Любенова. Твърди се, че за
да избегне задълженията си спрямо ищеца, ответницата извършила симулативни
прехвърляния на вземанията си по
изпълнителния лист от 07.01.2020г. и по изпълнителния лист от 12.08.2020г. на
едно и също лице – ответникът А.Р.. За цесиите ищецът разбрал, след като
получил призовки за доброволно изпълнение от ЧСИ Веселка Любенова, по
изпълнително дело № 206/2020г. и по изпълнително дело № 205/2020г., с които
банката е уведомена, че вземанията принадлежат на ответникът Р.. Твърди се, че
по този начин с действията си ответницата умишлено е намалила своето имущество
и е увредила кредитора си, с оглед непогасеното й задължение. Сочи, че в т. 3
на всеки от договорите, страните уговорили, че вземанията на С.Д. ще бъдат
прехвърлени срещу цена, която страните ще уговорят в отделни Приложения. Този
начин на договаряне на плащането очевидно целял да създаде впечатление за
възмездност на цесиите, но от друга страна непосочването на продажните цени на
вземанията в самите договори било индикация за това, че възмездният характер на
договорите е привиден и се цели само и единствено осуетяването на възможността
кредиторът - банка да удовлетвори вземането си. Също така нямало доказателства
за плащането на цената, като страните имали за цел да прикрият реалните уговорки помежду им и по
този начин са действали недобросъвестно - във вреда на банката. Индикация за
недобросъвестното поведение на цесионера била, че същият е действал по начин,
неотговарящ на житейската и правна логика, тъй като у него най-малко следвало
да се породи въпросът защо едно лице, което има вземане срещу платежоспособен
кредитор прехвърля своето вземане. Що се отнася до знанието на цесионера, че
уврежда кредитора, то с оглед характера на прехвърленото вземане, същото е безспорно.
За цедента - ответник в настоящото производство, несъмнено е било напълно ясно,
че купува вземане, произтичащо от спорно право, въз основа договор за кредит.
Твърди се, че сключените договори за цесия са нищожни, като заобикалящи закона,
както и че носят характеристиките на абсолютна симулативна сделка. По
изложените съображения са настоява за уважаване на така предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили легитимацията на ищеца по предявения
иск по реда на чл.135 ЗЗД, като кредитор. В тази връзка навеждат, че с вляло в
сила решение на 16.07.2020г. по гр.д.
9993/2018г. на СГС било съдебно установено, че ответницата Д. не дължи на ищеца суми по кредита в
швейцарски франкове. В тази връзка се твърди и че ищецът няма правен интерес и
от исковете по реда на чл.26 ЗЗД, доколкото ищецът няма качеството на кредитор,
респ. не са засегнати негови права. Отделено се сочи и, че по отношение на
вземането за главница в размер на 7163,73евро, ищецът няма пр. инетерс да атакува договора за цесия от 06.08.2019г. доколкото вземането не
съществува, поради неговото погасяване. Сочат още, че ищецът не е увреден от
сключването на договорите. С прехвърлянето на вземанията по процесните
договори, задължението на С.Д. за връщане на заемната сума на А.Р. е погасено и
по този начин същата премахнала пасив от имуществото си. Така имуществото й не
е намаляло, стойността му се запазила, като придобит актив е заменен с погасен
пасив. Дори с втората цесия с вземане за 2 500 лв. е погасен дълг в по-голям
размер, което било изгодна сделка за
длъжника и другите негови кредитори, тъй като довело до премахване на пасив в
по-голям размер от престираното. Твърди се, че няма пречка страните да отразяват
свои уговорки в Приложения или анекси към Договора за прехвърляне на вземане,
както и да инкорпорират в цесиите и договор по реда на чл.65 ЗЗД - за
"даване вместо изпълнение". Оспорва се твърдението, че чрез
прехвърляне на вземанията "значително се затруднявала възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника", предвид на скл.
Договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека, върху недвижим имот на
значителна стойност, надвишаваща няколкократно размера на цедираните вземания.
Сочат, че не е налице и знание за увреждане у ответника-цесионер, тъй като от
решенията и изпълнителните листове не се установявало дали Св.Д. имала
непогасен дълг и в какъв размер. Твърдят, че прехвърлянето на вземане не е
забранено от закона, както и събирането на вземане, установено в изпълнителен
титул. Сочат, че от процесиите договори за цесия са породили правно действие и
последиците от сключването им са настъпили, като цесионерът е упражнил правата
си по сделките, което сочило, че същите не са симулативни. Молят за отхвърляне
на предявените искове и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не се
явяват и не се представляват. Чрез нарочни молби до съда поддържат исковата си
претенция и отговора на исковата молба и молят за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че между „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД/ и С.Р.Д. и М. В. Д.
, е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот №HL42938/10.09.2008г.
Не е спорно още, че с решение по т.д.
45/2019г. по описа на Варненски окръжен съд С.Р.Д. и М. В. Д. са осъдени
солидарно да заплатят на Ю.Б.“ АД сумата
от 44169,40 швейцарски франка, 232,66швейцарски франка и 1102,97лева разноски, всички
дължими на основание договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот №HL42938/10.09.2008г. и
допълнително споразумение от 10.06.2013г., ведно със законна лихва, като искът
е отхвърлен за разликата над 44169,40швейцарски франка до 56552,1740швейцарски
франка.
Така постановеното решение е изцяло
потвърдено от Апелативен съд – Варна, с решение №40/11.06.2021г., по в.т.д.№204
по описа за 2021г. на ВАС.
Липсва спор още: че с решение по
в.гр.д. №9993/18 по описа на Софийски градски съд, „Ю.Б." АД е осъдено да заплати
на С.Р.Д. сумата от 7163,73евро,
представляваща недължимо платена сума и разноски по делото за СРС от 643,13лева
за държавна такса, 400лева депозит за вещи лица и 1800лв. адвокатско
възнаграждение и за СГС 320,22лв. държавна такса и 1550 лева за адвокатско възнаграждение
/или в общ размер на 4 713,35лева/; че с решение по гр.д. № 237/2020г. по описа
на ВКС не е допуснато касационно обжалване и Ю.Б." АД е осъдено да заплати
на С.Р.Д. сумата от 2500лева,
представляваща разноски пред касационната инстанция.
Установява се още, че за гореописаните
суми са издадени: изпълнителен лист от 07.01.2020г. от
Софийски градски съд, и е образувано изпълнително дело 206/2020г. по описа на
ЧСИ Веселка Любенова и изпълнителен лист от 12.08.2020г., въз основа на влязло
в сила определение № 617 от 16.07.2020 по гр.д. 237/20г. по описа на ВКС, III
ГО, за което е образувано изпълнително дело №205/2020г. по описа на ЧСИ Веселка
Любенова.
Установява се, че с договори за прехвърляне
на вземания (цесия) от 06.08.2019г. и от 20.07.2020г. С.Р.Д. е прехвърлила на А.А.Р.,
ЕГН********** вземанията си по гражданско дело №9993 по описа за 2018г. на Софийски
градски съд, представляващо вземане в размер на 7163,73евро и по гражданско
дело №237/20г. на ВКС, представляващо вземане в размер
на 2500лева.
Съгласно приложения №1 към всеки от договорите
за прехвърляне на вземания (цесия) от 06.08.2019г. и от 20.07.2020г., цедентът Д.
има задължения към цесионера Р. по сключен между тях договор за заем от
15.01.2010г., както следва: по договор от
06.08.2019г. в размер на 23711лева/12000главница и 13711 законна лихва/ и
4986,65лева по договор от от 20.07.2020г. С прехвърляне на
вземанията си по всеки един от договорите задълженията на Д. се погасяват /частично по първия и изцяло
по втория/ чрез даване вместо изпълнение.
От приложените на л.88 и 89 уведомления
се установява, че „Ю.Б.“ АД е уведомена за цесията на вземанията по гражданско
дело №9993 по описа за 2018г. на СГС и по гражданско дело №237/20г. на ВКС.
По заявения иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за цесия от
06.08.2019г. и Договор за цесия от 20.07.2020г., сключени между ответниците,
като заобикалящи закона:
Съобразно указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест в тежест на ищеца е било да докаже сключване
на отделни съглашения или на повече сделки, всяка от които, разгледана без
връзка с другата е валидна, но постигнатият краен резултат е забранен, с оглед
осуетяване възможността кредитора да удовлетвори свое вземане.
Настоящият състав на съда намира, че
извършените прехвърляния на вземания (цесии) от 06.08.2019г. и от 20.07.2020г.
не заобикалят по никакъв начин закона и с тях не е постигнат забранен резултат.
Невъзможността на ищеца да удовлетвори свое вземане, не води автоматично до
извод, затова че е налице заобикаляне на закона. Това налага прозинасяне по
първия иск, заявен в евентуалност с пр. осн. чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД.
Ищецът, за да проведе успешно иска си е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване, че страните въобще
са нямали воля за договаряне(абсолютна симулация).
По делото не се установи в
действителните отношения между цедентът Д. и цесионера Р. имуществото да е
продължило да бъде на прехвърлителя след извършените цесии. Процесните
договори са породили своето действие и последиците им са настъпили. Цесионерът
е упражнил правата си по тях и е образувал изпълнителни дела, с оглед на което
не е налице твърдяната симулация. Напротив установява се, че страните са имали
воля за договаряне и са целели настъпването именно на тези последици.
Неоснователността на този иск
предполага произнасяне по заявения в евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Възникването на правото по тази искова претенция
се обуславя от кумулативното наличие на три предпоставки – 1./ ищецът да има
качеството на кредитор; 2./ действието, чиято относителна недействителност се
претендира да има характер на увреждащо по отношение на кредитора; 3./
длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането, в случай,
че не е налице предвидената в чл. 135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД презумпция за
знание. В случая с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът
упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да
удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо
действие - договори за цесия, обусловено от интереса при уважаване на исковата
претенция да се възстанови насрещността на вземанията и банката да извърши прихващане на собствените си
вземания с тези на ответника С.Р.Д..
В случая не е спорно, че
ищецът „Ю.Б.“ АД е страна по
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот №HL42938/10.09.2008г. и допълнително споразумение
от 10.06.2013г. с ответницата Д.. Материалната
легитимация на кредитора се потвърждава от постановените решения по т.д.
45/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, потвърдено от Апелативен съд –
Варна, с решение №40/11.06.2021г., по в.т.д.№204 по описа за 2021г. на ВАС.
Не се споделя възражението
на ответниците, че с вляло в сила решение
на 16.07.2020г. по гр.д. 9993/2018г. на СГС е съдебно установено, че
ответницата Д. не дължи на ищеца суми по
кредита в швейцарски франкове. Всъщност от това решение се установява само и
единствено, че ответницата недължимо е платила сумата от 7163,73евро по кредита
към своя кредитодател – ищеца „Ю.Б.“ АД. Ето защо следва да се приеме, че ищецът има качеството на
кредитор и кредиторовото притезание е възникнало преди датата на договорите за
цесия- 06.08.2019г. и 20.07.2020г.
По втория елемент от
фактическия състав, свързан с увреждащия характер на сделките следва да се
отбележи трайното разбиране на съдебната практика, че увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. - Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ гр.о. и
др. В случая процесните договори за
цесия от 06.08.2019г. и 20.07.2020г. имат увреждащ кредитора характер,
доколкото с извършването им се осуетява възможността на банката да се
удовлетвори от имуществото на своя длъжник, като извърши прихващане на
вземанията си по договор за
банков кредит, макар и обезпечен с ипотека. За да се извърши прихващане с две
вземания до размера на по-малкото по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
насрещност на вземанията. В случая с договорите за цесия се ликвидира именно
насрещността на вземанията. Кредиторът, който разполага с претенция не може да
се удовлетвори чрез прихващане, тъй като длъжникът му, който е едновременно и
кредитор се е разпоредил с правата си спрямо първия.
Не може да се сподели и довода на
ответниците, че цесията не уврежда кредитора, тъй като последният разполага с
алтернативни способи за удовлетворяване, респ. че договора за кредит е обезпечен с ипотека.
Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му / чл.
133 от ЗЗД/, поради което изцяло в преценката на правоимащото лице е способа,
чрез който ще предпочете да получи изпълнение.
В заключение следва да се приеме, че
оспорената сделка има увреждащ кредитора характер.
По отношението наличието на знание за
увреждане: В
случая безспорно първият ответник е знаел за увреждането след като
разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане /така Решение № 93/28.07.2017г. по
т.д. №638 по описа за на ВКС 2016/г. Не така стои
въпросът касателно знанието на трето лице, с което длъжникът е
договарял. Доколкото това лице не е страна нито по главното задължение, нито по
съпътстващо гаранционно правоотношение, за да се приеме,
че приобреателят е знаел за увреждането следва да се установи по делото
съзнание за наличието на правопораждащ вземането на факт, без да се
изисква знание за отделните негови елементи. /така Решение №
181/2.11.2016 г. по търговско дело №2372/15 г. на ВКС/.
В случая не се установи безспорно, че към датите на
договорите за цесия - 06.08.2019г. и
20.07.2020г. ответникът А.А.Р. е бил в известност относно съществуването
на ликвидни и изискуеми задължения по облигационна връзка между „Ю.Б.“ АД и С.Р.Д. по договор за
банков кредит. Противното не се установява и от съдържанието на упоменати
съдебните решения в договорите за цесия от 06.08.2019г. и 20.07.2020г. по повод
на които ответницата Д. е придобила вземанията си срещу банката. От тях се извежда единствено извод затова, че
ответницата е била изряден платец и дори е надплатила недължими суми на
банката, но не и че банката има неудовлетворени вземания спрямо нея.
В заключение съдът
намира, че ищецът не доказа третия елемент от фактическия състава на иска за
прогласяване за относително недействителни по отношение на него на атакуваните
разпоредителни действия, а именно знанието на третото лице - ответникът А.А.Р. за увреждането на
кредитора.
По тези съображения
исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са от по 1500лева за платени адв. възнаграждения за
всеки един от ответниците, съгласно представените договори за правна защита и съдействие
от 19.01.2021г. Възнагражденията не са прекомерни и се следват именно в този
размер с оглед оказаната защита на всеки един от ответниците по възведените общо
три иска срещу всеки от тях. Така, в полза на всеки един от ответниците следва
да се присъдят разноски от по 1500лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** против С.Р.Д., ЕГН**********, с адрес ***
и А.А.Р., ЕГН**********, с адрес ***
иск за прогласяване нищожност на Договор за цесия от 06.08.2019г. и Договор за
цесия от 20.07.2020г., сключени между ответниците, като заобикалящи закона, на основание
чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** против С.Р.Д.,
ЕГН**********, с адрес *** и А.А.Р., ЕГН**********, с адрес *** иск за
прогласяване нищожност на Договор за цесия от 06.08.2019г. и Договор за цесия
от 20.07.2020г., сключени между ответниците, поради тяхната привидност, на основание
чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** против С.Р.Д.,
ЕГН**********, с адрес *** и А.А.Р., ЕГН**********, с адрес *** иск за обявяване
за недействителни по отношение на ищеца на сключените между двамата ответници
Договор за цесия от 06.08.2019г. и Договор за цесия от 20.07.2020г., като
увреждащи кредитора по Договор за кредит за покупка и довършване на НИ
№HL42938/10.09.2008г., с които са прехвърлени вземания по изпълнителни листи
срещу ищеца, издадени по в.гр.д.№ 9993/2018г. по описа на СГС за сумите от
7163,73евро и 4713,35лева и по гр.д.237/2020г. по описа на ВКС за сумата от
2500лева, на основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Д.,
ЕГН********** с
адрес *** сумата от 1500лева,
съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Р.,
ЕГН**********, с адрес *** сумата от 1500лева,
съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: