Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 643 12.05.2022 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора
година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2326 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по жалба от С.Г.С.- Ж., с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер,
офис 2, против Принудителна административна мярка - преместване на паркирано
пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или упълномощения
от него водач, осъществено на 10.09.2021г. по отношение на лек автомобил
„Рено“, с рег.№ А 6942 МХ. В жалбата се сочи, че преместването е разпоредено от
неизвестно за жалбоподателя длъжностно лице на посочената дата, а автомобилът е
бил паркиран на разрешено за тази цел място - „паркинга на УМБАЛ-гр.Бургас“. Иска се отмяна на разпореждането като
нищожно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира възстановяване на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и иска
отмяна на принудителното преместване на автомобила. Сочи, че от събрания по
делото доказателствен материал не се установява, че автомобилът на
доверителката му е пречил за преминаване на когото и да е, още повече на
линейки или хора. Заявява, че в задължение на община Бургас е да обозначи
точното местонахождение на паркинга, а паркиралия там автомобил „Рено“ не е
попадал нито в кръстовище, нито пред и зад бариера.
Ответната
страна– „инспектор
транспортна служба, репатрация“ в Общинско предприятие „Транспорт“ при ОБЩИНА
БУРГАС
редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Оспорва жалбата, като неоснователна. Иска се, съда да потвърди
мярката като правилна и законосъобразна и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд- град Бургас, в настоящият
състав, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна прие следното:
На 10.09.2021г. в гр.Бургас, жалбоподателят С.Г.С. е
паркирала управлявания от нея лек автомобил „Рено“ с рег.№ А 6942 МХ пред УМБАЛ
– Бургас. Видно от протокол, съставен на същата дата в 12:20ч. от Д.Г.- „инспектор“
в общинско предприятие „Транспорт“ на общинската администрация, е наложена обективираната
в документа принудителна административна мярка (ПАМ), а именно принудително
преместване на автомобил „Рено Меган“ с рег.№ А 6942 МХ, паркирано в гр.Бургас,
ж.к „Зорница“ пред УМБАЛ – Бургас. Фактическото основание за налагане на
мярката е посочено като „МПС е пречка за
останалите участници в движението“ (л.4 от делото). Към протокола са
приложени фотоснимки онагледяващи разположението на лекия автомобил на мястото.
В протокола е посочено, че автомобила е с фиш от пътна полиция. Такъв фиш не е
представен с преписката.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства, а
именно къде точно е бил паркиран процесният автомобил и създавал ли е пречка за
останалите участници в движението, с оглед дадените на ответната страна
указания, че не сочи такива доказателства /чл.171, ал.5 от АПК/, по делото е
допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, извършена от две
вещи лица- инж.Т.И.Г. и инж.М.П.М.. В
отговор на поставените им задачи експертите заявяват, че според изготвената
схема за организация на движение от Община Бургас на обект „Район около МБАЛ –
Бургас“ на 04.10.2021г. е указано да се влиза от северната страна о.т.1428 –
о.т.73 и изход в южната страна /еднопосочно/ о.т.162-161-160 – о.т.1426. Посочва
се, че пътното платно в този участък е широко 5,24м., а съвсем в началото е
5,35м. /преди паркинга/, като създаденият изход се ползва и от автомобилите
излизащи от ж.к.„Зорница“ в посока центъра на града. Според заключението този
съществуващ маршрут на автомобилите на ЦСМП Бургас е най-краткия и най-удачният,
за да стигнат до Спешна помощ, съпоставено с другите такива. Заявява се, че ако
една от пътните лентите е заета от паркирали по нея автомобили, то по другата
лента трябва да се изчакват автомобилите, включително и тези със специално
предназначение. Вещите лица са установили, че процесния автомобил попада в
кръстовището между о.т.157 и о.т.162 (Приложение № 1 и Приложение № 2 на
л.62-63 от делото), но заявяват, че регулацията там не е приложена.
При извършено от експертите измерване на място се
установява, че само 35см. от задния десен ъгъл на колата попадат в габарита на
улицата след мисленото им продължение до пресичането им (Приложение № 1 и
Приложение № 2). В съдебно заседание вещите лица разясняват, че регулацията не е приложена, тъй като от направената
геодезическа снимка на място, първо се вижда, че съществуващата инфраструктура,
която е очертана в черно на комбинирана скица от Приложение №2, не съответства на червените линии, които са всъщност регулацията.
Съответно сините линии са линиите на тротоарите в уличното платно, включително
и парковата част. Заявяват, че има дадена схема за паркиране, но тя нито е
разграфена, нито е осъществено на място нейното разграничение, като дават
пример, че в една от осевите точки - о.т.155,
пътя чупи погледнато отдолу на горе, т.е. от юг на север, чупи на дясно и би
следвало да мине през съществуващите в момента на място аптека и други сгради,
т.е. на място няма приложена регулация съгласно ПУП-а. Изтъкват, че в процесният
участък няма знак, че паркирането е забранено, но няма знак и че е позволено
паркиране.
В хода на съдебното производство е изслушан
свидетеля П.А.М.– мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас, който след предявяване и запознаване с приложения по делото снимков
материал заявява, че не си спомня за точната дата и час, но твърди, че е бил на
работа и с колегата му са изпратени да отидат пред УМБАЛ –гр.Бургас, поради неправилно
паркирани автомобили, които пречели на останалите участници в движението. Спомня
си, че автомобил „Рено“ е бил паркиран на това място. Според Михов на място установили няколко
автомобила - Фолксваген ГОЛФ, РЕНО и АУДИ, които били паркирани по начин, по който
наистина пречели на преминаването на служебни автомобили от спешна помощ на УМБАЛ
Бургас. Твърди, че са направили снимки и са съставили присъствени фишове на
нарушителите паркирали неправилно. Споделя, че докато е бил там на място е видял автомобила на Община Бургас т.нар. паяк
и го е помолил да вземат мерки и автомобилите да бъдат преместени. Михов посочва,
че пътя, който е пред паркинга на УМБАЛ Бургас е с две ленти, които не са
очертани, но движението е двупосочно, като се създават пречки в лентата по
която трябва да се излезе от паркинга от УМБАЛ в частност от шокова зала, като
автомобилите не могат да минат безпрепятствено, а трябва да спрат и да изчакат
целия поток на движение, който идва срещу тях и чак тогава да се включат като
продължат направо или наляво към бул. „Стефан Стамболов“.
При така направените фактически
констатации, въз основа на приложени по делото доказателства, съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.140, ал.1 от АПК /жалбата е депозирана в
община Бургас на 13.09.2021год./, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването,
тъй като постановеният административен акт, подлежащ на съдебен контрол е
неблагоприятен за нея.
При
разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
По
въпроса за валидността на процесната принудителна административна
мярка, съдът намира, че същата е наложена от компетентен орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай,
лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията
на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5,
б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването и́ в писмена форма, поради
което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и
органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият
следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който
определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за
контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
С нарочна Заповед № 1919/16.07.2018 г. на Кмета на
община Бургас (л.11 от делото), е възложено на служителите на Общинско
предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“
да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Посредством
Допълнително Споразумение към трудов договор, сключен между ОП „Транспорт“ и служителят
Д.Г.(л.8 от делото), се установява, че лицето е преназначено именно на длъжност
„инспектор транспортна служба
/репатрация/“, поради което ответникът, в качеството на „инспектор
транспортна служба“ в ОП „Транспорт“ при Община Бургас очевидно има правомощие
да осъществява контрол по спазване на ЗДвП, включително съгласно
оправомощителната заповед на Кмета на общината и да постановява ПАМ от
категорията на процесната. При така представените доказателства следва да се приеме наличието
на материална компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за
принудително преместване на лекия автомобил.
Предвид наличната компетентност на органа и липсата
на изрични предписания относно формата на ПАМ, от събраните по делото
доказателства не се установява да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаване на процесния
административен акт.
Относно приложение на материалния закон
и съблюдаване на неговите цели:
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда отделни хипотези, при наличието на
които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
В
случаят, предвид описаното в протокола за налагане на ПАМ основание, следва да
се докаже именно наличието на фактите включени в състава на хипотезата, на
която се уповава ответника, а именно дали паркираното от жалбоподателя МПС е
създавало опасност за преминаването на другите участници в движението или
преминаването на другите участници в движението е било невъзможно.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, водачът на автомобила не се е
намирал в МПС към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед
разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой, а е бил паркиран.
В депозираната пред съда жалба този факт не се оспорва, както и не се оспорва
мястото на паркиране на МПС. Спорното в случая е неправилно ли е бил паркиран
процесния автомобил и дали начина по който е бил паркиран е създавал опасност, респективно е правил
невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Съгласно
§ 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Съгласно
нормата на чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест за фактическите
основания, въз основа на които е издаден административен акт, е на
административния орган, за което и бяха дадени надлежни указания при
разпределяне на тежестта на доказване.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, в това число въз основа на приетата и неоспорено от страните
комплексно заключение по съдебно-техническата експертиза, съдът счита,
че от страна на административния орган не бе осъществено пълно доказване фактическите
основания, обуславящи налагането на ПАМ, за което изрично бяха дадени указания
до страната, че към преписката не представя доказателства за тези факти, на
основание чл.171, ал.5 от АПК /Определение
№ 1974 от 06.10.2021г. по настоящото дело- л.17-18 от делото./
По
делото не е представен нито фиш, с който е наложена глоба, нито акт за
установяване на административно нарушение, които писмени доказателства да
обективират съответни констатации, че МПС действително е било паркирано по
начин съставляващ твърдяната пречка, доколкото налагането на ПАМ по чл.171 от ЗДвП освен да осигури безопасността на движението по пътищата има за цел и да
преустанови извършването на административното нарушение. Независимо
от това обаче, само по себе си нарушението на някоя от разпоредбите на ЗДвП, в
частност на забраната за паркиране по чл.98 от закона, не означава автоматично
изпълнение и на предпоставките на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. В тази връзка,
макар и според експертното заключение МПС да е било паркирано в близост до кръстовище,
видно от онагледеното от вещите лица място на процесното паркиране, първо този факт сам по себе си не предопределя
създаването на опасност и/или невъзможност за преминаването на другите
участници в движението, а освен това видно и от местоположението на изготвената
геодезическа снимка /л.62 от делото/ и комбинирана скица /л.63 от делото/
очевидно така разположен автомобилът не пречи на останалите участници в
движението да преминават в съответната посока по пътното платно в района на
кръстовището. Предпоставките за създаване на опасности или пречки за
преминаване на другите участници в движението, намиращи се на пътя винаги
представляват конкретни обстоятелства от действителността, като наличието им
следва да бъде доказано към конкретния момент за всеки отделен случай, а не
хипотетично или теоретично.
Както
от експертното заключение, така и от показанията на свидетеля Михов се
установи, че на паркинга на пред УМБАЛ Бургас липсва хоризонтална маркировка на
съответните за паркиране места, с изключение на 5 броя паркоместа предвидени за
инвалиди. Това се установява и от приложения по делото снимков материал. От
снимковия материал по делото е видно, че автомобилът е позициониран именно в
участъка пред УМБАЛ Бургас, използван за паркинг, като паркирането се
осъществява в две редици, с разстояние между тях. Автомобилът на жалбоподателят
е паркиран в редицата, която е по-близо до пътното платно, като от двете страни
на процесното МПС е имало и други позиционирани автомобили. Основните доводи на
ответника за налагане на спорната ПАМ, се състоят в това, че автомобилът е бил
паркиран по начин, по който е създавал пречка за движение на автомобилите, в
това число и на автомобилите на ЦСМП Бургас, тъй като е навлизал в половината
от едната лента и е следвало движещите се в тази лента автомобили да спрат и да
изчакват да премине потока от автомобили в срещуположната лента и едва тогава
да тръгнат. От представените от ответната страна снимки
обаче, не може да се установи паркирането на
автомобила по такъв начин, респективно да обуслови извод за наличие на пречка
налагаща отстраняването на вещта /автомобила/ от пътното платно. Съвкупният
анализ на приобщените по делото доказателства не установява еднозначно, че към
онзи момент е липсвало достатъчно място /необходимото пространство/ за
преминаване на други ППС по пътното платно, респективно за движението на ППС в
съответната траектория. Снимките представени от ответната страна са фокусирани
основно към автомобилът, неговият външен вид и фактът, че е бил на мястото, но
сами по себе си тези факти не може да се установи с какво точно и по какъв
начин процесното МПС паркирано пред УМБАЛ-Бургас е „пречка за останалите
участници в движението“. Не е представена снимка, която да онагледи как
автомобилът е навлязъл в пътното платно, за което платно се установи, че не е налице
и съответната маркировка. Дори в показанията си свидетелят заявява, че от
снимките не може да се установи, а това се вижда по-добре от другата страна, но
снимки „от другата страна“ по делото
не са представени. Това води до единствения обективен извод, че не се доказва
по категоричен начин твърдяната от ответника предпоставка за налагане на ПАМ „пречка“ за останалите участници в
движението. Този извод не се разколебава и от посоченото в т.7 от СТЕ, че
автомобилът е навлизал в пътното платно с 35 см. със задния си десен ъгъл,
доколкото в съдебно заседание експертът заявява, че това не може да бъде прието
за установено със сигурност и описаните 35см. са определени приблизително, т.е.
с уговорката плюс-минус, защото няма как да бъде определено с точност място на паркирания
автомобил. Липсата на пътна маркировка на процесния участък, на маркировка на
предвидените за паркиране места и неприложената регулация допълнително
отежняват ситуацията и правят невъзможно да се определи колко и дали автомобилът
изобщо е навлязъл в пътното платно. Обаче, дори да се приеме за доказано, че МПС е
навлизало с 35см. от задния десен ъгъл на превозното средство, т.е. в тази си
част МПС пространствено е попадало в очертанията /габаритите/ на пътното платно
след мисленото им продължение до пресичането им, този факт сам по себе си,
онагледен и от цитираните по-горе геодезическа снимка и комбинирана скица не
може да установи твърдяното обстоятелство „пречка за останалите участници в
движението“.
По делото не се установи,
паркирания автомобил „Рено“ да е закривал изображението на пътни знаци или да е
ограничавал видимостта на останалите автомобили, участващи в движението. Не се
доказа и основното възражение на ответната страна, а именно паркирания
автомобил да е навлязъл в пътното платно до такава степен, че да е следвало
движещите се по тази лента автомобили да спрат и да го заобиколят, за да
преминат. Следва да се посочи, че превозното средство не е паркирано на входа
респ. изхода на улицата, която осигурява входящо-изходящото движение от спешния
център на болница, а пред друга част от нея, отредена за паркинг. Не се установява,
че начина по който е бил паркират автомобилът е създавал пречка на
съществуващите на кръстовището пътни елементи. Предвид това, нарушаването на
правилата за движение по пътищата, в това число и на паркиране, каквото в
случая не е доказано безспорно, не означават непременно създаване на опасност
за останалите участници в движението или невъзможност, както посочва
законодателя, за тяхното преминаване. В тази връзка, установеното би могло да е
предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
нарушителя, но не успоредно с това засягане на правната сфера с принудително
преместване /репатриране/ на собствената движима вещ. Противното би означавало,
че всяко нарушение на правилата за движение по пътищата дава правно основание
на службите за контрол да прилагат ПАМ преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик. Не такава е целта на закона, което
ясно проличава от законодателя дадената правна формулировка и не би имало
смисъл да се съдържат тези две хипотези – „създава опасност за другите
участници в движението или прави невъзможно тяхното преминаване“. При тези
констатации, се обосновава крайния правен извод, че не са били налице кумулативно
изискуемите предпоставки за налагане на процесната ПАМ, обсъдени по-горе. В
този смисъл, актът е издаден при липса на материално-правните предпоставки на
чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП и в несъответствие с целите на закона.
По
изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
и следва да бъде уважена, респективно ПАМ следва да се отмени, като
незаконосъобразна, по смисъла на чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
При този
изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на
жалбоподателя, в нейна полза и в тежест на Община Бургас следва да се присъдят
направените по делото разноски 10.00 лева – платена държавна такса, 250 лева -
платено адвокатско възнаграждение, видно от приложените по делото доказателства
и 150 лева заплатен депозит за вещо лице или разноски общо в размер на 410
лева.
Ето защо,
Бургаският административен съд, първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на С.Г.С.- Ж., с адрес: ***, принудителна административна мярка -
преместване на паркирано ППС без знанието на собственика, осъществено на 10.09.2021г. по отношение на лек автомобил „Рено“, с рег.№ А 6942 МХ, постановена от
„инспектор транспортна служба“ в общинско предприятие „Транспорт“ на Община
Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община БУРГАС
да заплати на С.Г.С.- Ж., с адрес: *** направените
по делото разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 410 лв. (четиристотин
и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: