№ 1949
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204814 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
578766-F604213 от 20.05.2021 г., издадено от ** на ТД на НАП Пловдив, от „Бутик
хендмейд“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от М.Т., с което на основание чл.
74, ал. 1, предложение второ от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
В жалбата се излагат съображения, че НП е незаконосъобразно, свързани с
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли се да се отмени. В съдебно заседание
дружеството жалбоподател не се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП
Пловдив, чрез своя процесуалния представител, счита подадената жалба за
неоснователна. Излага съображения за законосъобразно провеждане на производството
по налагане на санкция. Моли НП да бъде потвърдено като правилно. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят „Бутик хендмейд“ ЕООД, представляван от М.Т., е
осъществявал търговска дейност през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., за което
1
подал годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане (ЗКПО) с вх. № 1600И0962303, депозирана на 25.06.2020 г. с посочени нетни
приходи от продажби в размер на 4 518,43 лева.
На 14.12.2018 г. в НАП постъпила информация от Агенция по вписванията с
писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020 г.по описа на ЦУ на НАП, че дружеството не е
подало ГФО за 2019 г. към 30.09.2020 г., доколкото е действал параграф 33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 май 2020 г.
и за преодоляване на последиците. Нарушението е извършено 01.10.2020 г. в гр.
Пловдив – по седалището на дружеството. Подадената информация от Централното
управление на НАП била препратена към ТД на НАП Пловдив с писмо вх. № 04-01-
208/05.02.2021 г. на ТД на НАП - Пловдив. Свидетеля А.Б., заемаща длъжността „**“
към ТД на НАП Пловдив, въз основа на получената информация предприела проверка,
която установила извършването на дейност през 2019 г. и липсата на подаден годишен
финансов отчет (ГФО) в законоустановения срок – до тридесети септември на
следващата година. Била издадена покана за явяване за съставяне на АУАН с изх. №
70-00-2031-114/15.02.2021 г. да се яви представител на дружеството в 7-дневен срок от
получаването й в ТД на НАП Пловдив от 9 ч. до 17,30 ч. за съставяне на АУАН
относно незаявяване за обявяване на ГФО за 2019 г. в законоустановения срок пред ТР
към АВ. Същата покана е изпратена към дружеството чрез пощенска услуга, като
негов представител не е открит на адреса и пратката е върната с отбелязване, че е
непотърсена. Поканата е изпратена и по електронен път на известния електронен
адрес, като същата не е получена и не е приета за получаване. До адреса на
дружеството е изпратена чрез пощенска услуга и друга покана за явяване, която също е
върната като непотърсена.
По този повод е съставен АУАН с № F604213/12.03.2021 г., с който е
констатирано, че дружеството жалбоподател, като задължено лице не е публикувало
ГФО за 2019 г. в ТР към АВ до 30.09.2020 г., доколкото е действал параграф 33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 май 2020 г.
и за преодоляване на последиците. Констатирано е от актосъставителя Б., че към
момента на съставяне не е заявен за обявяване и представен ГФО, като по този начин
не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Същия АУАН е съставен в
отсъствието на представител на дружеството. Актът е връчен на управителя на
17.03.2021 г., който е вписал на мястото за възражения и обяснения информация, че
ГФО е подаден на 17.03.2021 г. с вх. № 2021316120659 и закъснението е поради
незнание.
При извършена проверка чрез справка в ТР към АВ се установява, че ГФО за
2019 г. е обявен на 16.03.2021 г. с вх. № 20210316120659.
С оглед пропускането на срока за подаване на ГФО за 2019 г. и въз основана
посочения АУАН е издадено обжалваното НП № 578766-F604213 от 20.05.2021 г.,
издадено от ** на ТД на НАП Пловдив. С последното на дружеството била наложена
на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч имуществена санкция в минимален размер на
200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А.Б. – актосъставител. Съдът кредитира същите показания като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на
2
дружеството жалбоподател, покана с изх. № 70-00-2031-114/15.02.2021 г., 2 бр. копия
от пощенски пликове и разписки върху тях, заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на МФ.
Връчването на НП, подаването за обявяване ГФО за 2019 г. и неподаването в
срок на същия ГФО не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен
законосъобразно в отсъствието на нарушителя, доколкото е бил известен и не е открит
на посочения от него адрес в ТРТЮЛНЦ, нито на посочения от него електронен адрес.
В тази връзка следва да се посочи, че органите на администрацията са положили
достатъчно усилия за уведомяване на дружеството нарушител за съставянето на акта, в
каквато връзка са приложените по делото копия на непотърсени пощенски пликове с
поканата до дружеството, както и разпечатка от информационната система на НАП за
електронно връчване, съгласно която поканата е била изпратена до електронния адрес
на дружеството, но не е била получена. Следователно е съобразна разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за обявяване на годишен финансов отчет в
информационните масиви на ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. Обжалваното
НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена
и съответната заповед.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч всички търговци по смисъла на Търговския
закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и
годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или съответния орган чрез заявление за вписване и представяне за
обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно
параграф 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 май 2020 г. и за преодоляване на последиците срокът за подаване на
3
годишни финансови отчети е продължен до 30 септември на следващата година на
тази, за която се отнася отчетът, а именно 30.09.2020 г. Съгласно чл. 74, ал. 1, пр.
2 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер
от 200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1
до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Правилен е
изводът на съставителя на акта и издателя на постановлението, че с поведението,
изразило се в бездействие, е осъществено нарушение на посочената разпоредба на чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, като въпреки задължението не е заявен за публикуване до
30.09.2020 г. ГФО за 2019 г. в ТР към АВ, при положение че дружеството е извършвало
дейност.
В настоящия случай по делото не се спори, а и от ангажираните гласни и
писмени доказателства се установява, че не е спазен срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч и
не е подадено заявление за вписване ГФО за 2019 г. до 30.09.2020 г. Неизпълнението на
предвиденото в ЗСч задължение в указания от закона срок е административно
нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Отчет е
подадена на 16.03.2021 г.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице субективната
страна на нарушението не подлежи на изследване, тъй като отговорността му е
обективна и безвиновна.
Следователно се установява да са изпълнени всички обективни и субективни
признаци на нарушението по чл. 38, ал.1 , т. 1 от ЗСч.
По наложената санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Коректно административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч размер от 200
лв. Нарушението е извършено за първи път и не носи белези, които биха обусловили
налагането на имуществена санкция в размер по-висок от минималния. Освен това
декларираните приходи от продажби са в размер на 4518,43 лв., като предвидения
процент, в който следва да се наложи санкцията от 0,1 до 0,5%, обуславя по-малък
размер от определения минимум от 200 лв.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. ГФО е подаден близо шест
месеца след извършването на нарушението и след образуването на преписка за
съставянето на АУАН за посоченото нарушение. Това поведение на жалбоподателя
обаче не може да доведе до по-ниска обществена опасност на деянието. След
започване на производството и издаването на АУАН на 12.03.2021 г., е подаден ГФО
(на 16.03.2021 г.), което е било продиктувано от съставянето на АУАН за извършеното
административно нарушение. Фактът, че отчетът е подаден на по-късен момент, влияе
единствено върху размера на наложената на жалбоподателя санкция, като
административнонаказващият орган правилно е съобразил, че същата следва да е в
най-ниския предвиден такъв. Това последващо поведение на нарушителя обаче не
може да обуслови маловажност на извършеното нарушение. Наказващият орган
правилно е отбелязал че нарушението е първо, като след отчитане на липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, коректно е преценил вида и размера на
имуществената санкция. Не може да се приеме за основателен и аргументът от
жалбата, че нарушението е извършено поради незнание. В тази връзка е известен и с
пълна сила приложим принципът, че незнанието на закона не извинява. Отделно от
това търговецът при осъществяване на дейността си следва да полага грижата на
професионалист, включително и по въпросите на данъчната и финансова политика на
държавата.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител в съдебно заседание. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 лева.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено дружеството
жалбоподател да е осъществило състава на вмененото административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в
минимален размер, като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 578766-F604213 от 20.05.2021
г., издадено от ** на ТД на НАП Пловдив, с което на „Бутик хендмейд“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от М.Т., на основание чл. 74, ал. 1, предложение второ от
Закона за счетоводството е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
ОСЪЖДА „Бутик хендмейд“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6