Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7055/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Д.Г.А., ЕГН ********** ***-ви
микрорайон № 40, ет. 2, ап.4 иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 11480лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № FL6704040 от
24.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението- 14.04.2014г. до окончателното погасяване на
задължението; 964,79лева,
представляваща договорна лихва за периода 24.02.2013г. до 24.05.2013г.; 64,93лева, представляваща наказателна
лихва за периода 25.05.2013г. до 21.03.2014г., за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2617 от
15.04.2014г. по ч.гр.д. № 4877/2014г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
24.01.2013г. между банката и ответника е бил сключен договор за потребителски
кредит № FL6704040. По
силата на договора, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 11480лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит
от 19.06.2012г. Съобразно уговореното в чл.5 крайният срок за погасяване на
кредита е дата 24.11.2022г. В чл. 3 е уговорено, че през първата година от
срока на договора, кредитополучателят дължи годишна лихва, представляваща сбор
от БЛП на банката за съответния период, който към датата на сключване на
договора е 13.200 и лихвена надбавка в размер на 5,70%. За периода след първата
година и до изтичане крайният срок за издължаване, кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва формирана като сбор от БЛП на банката за съответния
период плюс договорна надбавка от 0,800пункта. Съгласно чл. 6 кредитът е
следвало да се издължава на равни месечни вноски всяка от по 71,75лева през
първата година от срока и по 189,29лева за периода след първата година.
съобразно погасителен план към договора. Съгласно чл. 8 при просрочие,
както и при предсрочна изискуемост на вземането по договора, кредитополучателят
дължи лихва за времето на забава в размер на законната такава. Съгласно чл. 15,
ал. 5 в случай, че кредитополучателят не погаси изцяло или от части, която и да
е вноска или лихва, както и при неизпълнение на което и да е друго негово
договорно задължение, вземането на банката става предсрочно изискуемо изцяло,
без да се прекратява действието на договора. Поради неизпълнение на
задължението за погасителни вноски с падеж 24.04 и 24.05.2013г., банката е
обявила вземането си по договора за предсрочно изискуемо. Предвид липсата на
плащане на задължението, за събиране на вземането си ищецът се снабдил със
заповед по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
обосноваващи правния интерес от заявяване на иска. Молбата е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. Д. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. На първо място се
възразява, че исковата молба е нередовна като подадена чрез пълномощник „ЕОС матрикс“ ЕООД. От уточняваща молба от 14.06.2020г. и
представеното с нея пълномощно било неясно дали пълномощникът адв. Маврова
разполага с представителна власт по настоящото дело. Пълномощното касаело
прехвърлени вземания с договор за цесия и приложение № 4 към него при липса на
доказателства вземането по настоящия договор да е сред прехвърлените вземания.
Исковете се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни. Оспорва
процесуалната легитимация на ищеца, доколкото с договор за цесия от
18.01.2016г. и приложение № 4 към него, вземането по договора било прехвърлено
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Оспорва сумата да е била
усвоена от кредитополучателя, както и да е налице сключен с ищеца договор за
разплащателна сметка IBAN ***. Оспорва дължимостта на договорна и наказателна
лихва за претендираните периоди. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на всички вземания по договора. На следващо място, твърди,
че договорът е недействителен, като несъответен на чл. 143 ЗЗП и поради неспазване
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и чл. 12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК.
Твърди, че на ответника не е предоставена преддоговорна информация относно
параметрите на договора за кредит. Не били посочени ГЛП и ГПР. Прави искане
съдът служебно да се произнесе относно действителността на договора и неговите
клаузи. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът поддържа
доводите и оспорванията направени с отговора.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени предсрочно изискуеми задължения на
ответника по договор за потребителски кредит №
FL6704040 от
24.01.2013г. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 4877/2014г. по описа
на РС Варна, по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 4877/2014г. по описа на РС Варна, от което се
установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите
предмет на настоящата искова претенция.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за потребителски кредит № FL6704040 от 24.01.2013г.; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни и наказателни
лихви и то в посочените от ищеца размери; настъпване на сочените предпоставки
уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната
изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят
е бил уведомен надлежно, респ. дата на уведомяване; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични
разходи на кредиторите и обичайна печалба; факти обосноваващи
спиране/прекъсване протичане на давностния срок.
По възражението на
ответника относно представителната власт на пълномощника на ищеца, съдът е взел
отношение с определението по чл. 140 ГПК, към които съображения препраща, без
да ги преповтаря. Възражението, че ищецът не разполага с процесуална
легитимация, доколкото с договор за цесия от 18.01.2016г. и приложение № 4 към
него вземането е прехвърлено в полза на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, съдът приема за неоснователно, предвид разрешението дадено с т.10б от
ТР4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От представените по делото писмени доказателства се
установява следното:
На
24.01.2013г. между „Ю.Б.” АД и ответникът е бил сключен договор за потребителски
кредит № FL6704040. По силата на договора банката е предоставила потребителски кредит
в размер на общо 11480лева, с цел пълно предсрочно погасяване на задължения по
договор № 4286252/19.06.2012г. Съгласно чл. 2 разрешеният кредит се усвоява
чрез превод по сметка с IBAN ***дитополучателя в
банката за откриване, на която е предвидено, че между страните следва да се
сключи договор за разплащателна сметка, която банката има право служебно да дебитира за целите на договора. Съгласно чл. 3 за усвоения
кредит, кредитополучателят дължи за първата година променлива годишна лихва,
формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата, който към датата на сключване на
договора е 13,200, плюс договорна надбавка в размер на -5,70 пункта. За периода
след първата година до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на
банката за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 0,800пункта. Начисляването на лихвата започна от датата на усвояване на
кредита, която съвпада с датата на заверяване на разплащателната сметка, по
която следва да бъде преведена отпуснатата в кредит сума. В чл.3, ал. 6 е
посочен начин на определяне на БЛП и предпоставки за неговата промяна. ГПР е
15,33%, а общо дължимата сума от кредитополучателя е 20926лева, изчислена към
датата на сключване на договора. Съгласно чл. 4 за първата година
кредитополучателят ползва гратисен период, в който
дължи само лихва върху усвоения кредит по погасителен план. Крайният срок за
погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви е дата 24.11.2022г. В чл. 6 е
регламентирано, че издължаването на кредита става на равни месечни вноски,
посочени по брой и размер в погасителния план и включващи главница и лихва,
чийто размер на първата година е 71,75лева, а след първата година 189,29лева.
При промяна в БЛП е предвидена възможност за банката да променя едностранно
размерът на погасителните вноски след първата година, за което с подписването
на договора, кредитополучателят дава съгласие, при което задължение на банката
е да изготви нов погасителен план за остатъка от дълга, който кредитополучателят
има възможност да получи при поискване. Падежът на вноските е 24-о число на
месеца, съгласно чл.7. В чл.8 е предвидено, че при просрочие,
както и при предсрочна изискуемост на вземането, възниква задължение за лихва
за забава върху просрочените задължения в размер на законната лихва за забава.
Съгласно чл. 15, ал. 5 при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е
вноска по погасителния план, както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, вземането на банката става предсрочно изискуемо, без да
се прекратява действието на договора, при което изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Договорът и погасителният
план към него са били подписани от ответника, с което той е удостоверил, че е
запознат с тяхното съдържание и ги приема. С подписа си ответникът е
удостоверил и че преди сключването му е получил от банката преддоговорна
информация относно условията на договора във формата на стандартен европейски
формуляр, запознал се е с тях, разбира съдържанието им и сключва договора въз
основа на информирано съгласие /чл.23/. Следователно, процесният
договор за банков кредит е валидно сключен. Ответникът сочи неговата недействителност,
на основание чл. 143 ЗЗП и нарушаване
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и чл. 12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК. Настоящият
договор е сключен при действието на ЗПК /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г. изм. ДВ бр. 30/26.03.2013г.,
в сила от 26.03.2013г./. Съдът приема за неоснователни възраженията, че на
ответника не е предоставена преддоговорна информация, предвид разписаното в чл.
23 от договора. Неоснователно е и възражението, че липсват посочени ГПР и ГЛП.
В чл. 3 ГЛП и ГПР са разписани по размер и начин на формиране, с което
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК. Погасителният план съдържа
разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва и
дължими такси. В договора са разписани ясно общия му размер и условията за
усвояването му. В чл. 143 ЗЗП е разписано, че неравноправна клауза в договор сключен
с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, вкл. като
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора и позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид вида на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/.
В този аспект при преценка на клаузите на договора, съдът не констатира
неравноправност на някоя от тях. В съдържанието на самия договор е изрично
отбелязано, начин на формиране на договорната лихва и тази за забава. Договорът
и погасителният план е предаден на кредитополучателя и е подписан от него, факт
който не е бил оспорен и презюмира, че преди това
кредитополучателят внимателно се е запознал със съдържанието на същите и ги
приема. Липсва основание да се приеме обратното. В случая е разписана
възможност за банката да изменя едностранно размера на дължимата годишна
възнаградителна лихва, респ. размера на дължимите месечни погасителни анюитетни
вноски чрез промяна на БЛП /чл.3, ал.6/, но тази възможност е заложена, с оглед
начина на формирането й. Важното в случая обаче е, че в чл. 3, ал. 6 е
предвидено задължение за банката да уведомява кредитополучателя за промените в
БЛП, вкл. за правото на кредитополучателя по чл. 9 незабавно да прекрати
договора. Освен това, съобразно заключението на в.лице, банката не извършвала едностранно
промени в размера на възнаградителната и наказателна лихва и те са останали в
първоначално уговорените размери.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. Р.С. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като неоспорено от страните и даващо
отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на
събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на
ищеца, бива възприето от съда в цялост. От заключението на в.лице и
разясненията дадени при изслушването се установява следното: Усвояването на сумата
по кредита е осъществено чрез банков превод на 24.01.2013г. по посочената в
договора банкова сметка ***, за което е представено платежно нареждане. Предвид
изложеното и доколкото ответникът не е оспорил така представените документи, то
следва да се приеме, че процесният договор за потребителски
кредит е валидно сключен, като кредитополучателят е усвоил пълната отпусната
сума по уговорения в договора начин- по посочената в договора банкова сметка. ***ение по договора за отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на
сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната
сметка на заемателя, като за доказване на този факт
не е необходимо издаване на нарочен документ / така в решение № 125 от
12.07.2013г. на ВКС по т. д. № 910/2012г., II т. о., ТК/. Погашения по
договора, ответникът е извършвал в периода 25.02-29.05.2013г., като с общо
платената сума от 158,55лева е погасена договорна лихва от 150,10лева, 7,50лева
такси и 0,95лева лихва за забава. С тези плащания дефакто
погасени са били изцяло два броя вноски и частично трета вноска. Последното
плащане е от дата 29.05.2013г. Други плащания в.л. не е установило, вкл. при цесионера ЕОС Матрикс ЕООД. Размерът
на договорната лихва за периода 24.02-24.05.2013г. е 215,25лева, а на
наказателната лихва за периода 25.05.2013г. до 21.03.2014г. 38,88лева. Размерът
на предсрочно изискуемата главница е 11480лева, а този на главницата с настъпил
падеж съобразно погасителния план към датата на заключението 7117,86лева.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът
възразява това да е така. Задължението за
плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с
настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора,
съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при
осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до
кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент. Въпреки
дадените указания да уточни дали ответникът е бил уведомен за сочената като
настъпила предсрочна изискуемост, респ. кога и как, ищецът не е навел надлежни
твърдения за този факт. Не са ангажирани и доказателства за осъществяването му
независимо от указанията по чл. 146, ал.2 ГПК. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. От заключението на в.л. по изслушаната
съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че последното плащане предхождащо датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 14.04.2014г., е извършено на 29.05.2013г.,
с което е погасена частично трета погасителна вноска. Иначе казано, кредитът е
бил редовно обслужван до 24.03.2013г., към която дата са били погасени
задълженията по 2бр. пълни вноски и трета частично. Следователно, към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 14.04.2014г. са били настъпили
предпоставките на чл. 15, ал.5 от ОУ към договора и в полза на кредитната
институция е възникнало правото да обяви цялото вземане за предсрочно
изискуемо. Липсват доказателства и твърдения обаче правото да е било надлежно
упражнено преди подаване на заявлението чрез изрично уведомление в този смисъл.
Т.е да е изявена воля на кредитора в този смисъл, която при това да е и достигнала
до кредитополучателя, защото моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател, при доказано осъществени обективни предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. В заключение не са настъпили предпоставките за
предсрочна изискуемост на вземането по договора предхождащо подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК. Липсва и изявление на банката в този смисъл в исковата молба или в отделен документ, представен
като приложение към нея, което съдът да съобрази на основание чл. 235, ал.3 ГПК
и да приеме настъпването на изискуемостта
на вземането в рамките на исковото производство. Следователно, съдът следва да съобрази
постановките на ТР № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК, съгласно т. 1
от което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
От заключението на в.л.
стана ясно, че размерът на главницата с настъпил падеж към 24.08.2020г.
съобразно погасителния план е 7117,86лева. В.лице, както се посочи, не е
установило платени парични суми от кредитополучателя след датата на подаване на
заявлението и изготвяне на заключението. Следователно, искането за присъждане
на главницата е доказано до размера на сумата от 7117,86лева, като за разликата
до пълния заявен размер от 11480лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва в размер на 964,79лева, дължима за периода 24.02.2013г. до 24.05.2013г. От заключението на в.лице е видно, че размерът на договорната
възнаградителна лихва за периода 24.02.2013г. до 24.05.2013г. е 215,25лева. Договорната възнаградителна лихва върху неиздължената
главница е уговорена в чл. 3, където е разписано, че за първата година годишната лихва е формирана от
сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период,
на начисляване на лихвата, който към датата на сключване на договора е 13,200,
плюс договорна надбавка в размер на -5,70 пункта. Т.е установява се от
заключението, че лихвата е начислявана в уговорения лихвен
процент от 7,50%. Следователно, искът за възнаградителната лихва се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 215,25лева, а за разликата до
пълния заявен размер от 964,79лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Предмет на претенцията е
и лихва за забава върху просрочена главница, претендирана в размер на 64,93лева за периода 25.05.2013г.
до 21.03.2014г. Дължимостта й е предвидена в чл. 8,
уреждащ при забава в плащанията, право на банката да получи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. От експертното заключение се установи фактът на забавата, доколкото кредитът е бил редовно обслужван до 24.03.2013г. Съгласно заключението на
в.л. лихвата е начислявана в размер на законната такава и възлиза на сумата от
38,88лева за периода 25.05.2013г. до 21.03.2014г. Претенцията се явява
основателна до доказания размер от 38,88лева и следва да бъде отхвърлена за
разликата до пълния заявен размер от 64,93лева.
А това налага съдът да разгледа направеното в
евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението
поето от ответника е да внася анюитетните вноски за
погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо
по отношение на финансовата институция. В чл. 422 ал.1 ГПК е прогласен принципът за обратно действие на исковата
молба. Следователно от изпадането на ответника в забава- 25.04.2013г. и до
подаване на заявлението срещу него по чл. 417, т. 2 ГПК- 14.04.2014г. е изминала
една година, т.е срок недостатъчен /5г. за главницата и 3г. за договорната и
мораторната лихва/, за да се приеме за основателно правозащитното възражение за
изтекла давност.
Предявяването на иска по чл. 422 ГПК е
проявило действие по прекъсване на давността от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, вкл. доколкото от
материалите по изп.д. № 5729/2014г. по описа на ЧСИ № 838 е видно, че изпълнението
е предприето незабавно и при липса на бездействие от страна на кредитора.
Исковата претенция за
главница следва да се присъди, ведно със
законната лихва върху главницата за вноски с падежи по погасителен план от
24.04.2013г. до 24.03.2014г., считано от датата на подаване на заявлението-
14.04.2014г. до окончателното погасяване на задължението, а върху главницата за
вноски с падежи по погасителен план от 24.04.2014г. до 24.08.2020г., считано от
датата на падежа на съответната вноска /24-о число на месеца/ до окончателното
погасяване на задължението, доколкото предсрочната изискуемост на вземането не
е настъпила, съответно са присъдени само вноски с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо пред настоящата
инстанция. Затова и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата за вноски с падежи по
погасителен план от 24.04.2014г. до 24.08.2020г., считано от датата на подаване
на заявлението- 14.04.2014г. до деня предхождащ падежите на вноски по
погасителен план от 24.04.2014г. до 24.08.2020г. се явява неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са: 309,01лева доплатена дължима държавна такса, 500лева депозит
за ССчЕ, 600лева депозит за особен представител. Общо
размерът на разноските става 1409,01лева. Съобразно уважената част от
исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 830,33лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта
са присъдени 250,19лева платена държавна такса и 600,23лева адв. възнаграждение,
общо 850,42лева. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 501,15лева.
Ответникът е
представляван от особен представител, поради което съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** съществува
вземане срещу ответника Д.Г.А., ЕГН ********** ***-ви
микрорайон № 40, ет. 2, ап.4 за сумите, както следва: 7117,86лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL6704040 от 24.01.2013г. за
периода 24.04.2013г. до 24.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата за вноски с падежи по погасителен план от 24.04.2013г. до
24.03.2014г., считано от датата на подаване на заявлението- 14.04.2014г. до
окончателното погасяване на задължението, а върху главницата за вноски с падежи
по погасителен план от 24.04.2014г. до 24.08.2020г., считано от деня следващ падежа
на съответната вноска /24-о число на месеца/ до окончателното погасяване на
задължението; 215,25лева,
представляваща договорна лихва за периода 24.02.2013г. до 24.05.2013г.; 38,88лева, представляваща наказателна
лихва за периода 25.05.2013г. до 21.03.2014г., за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2617 от 15.04.2014г.
по ч.гр.д. № 4877/2014г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената сума от 7117,86лева
до пълния заявен размер от 11480лева и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата за вноски с падежи по погасителен план от 24.04.2014г. до
24.08.2020г., считано от датата на подаване на заявлението- 14.04.2014г. до
деня предхождащ падежите на вноски по погасителен план от 24.04.2014г. до
24.08.2020г., иска за договорна лихва за разликата над присъдената сума от 215,25лева
до пълния заявен размер от 964,79лева и иска за наказателна лихва за разликата
над присъдената сума от 38,88лева до пълния заявен размер от 64,93лева, на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН ********** ***-ви микрорайон № 40, ет.
2, ап.4 да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 830,33лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част
на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.А., ЕГН ********** ***-ви микрорайон № 40, ет.
2, ап.4 да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 501,15лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 4877/2014г. по описа на РС Варна, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: