Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……………….…/………………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1731 по описа
за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Х.И.“ ООД ЕИК 20298337, със седалище
и адрес на управление ***, подадена чрез адв. Е.Ж.Д. ***-011076
от 18.03.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна,
с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ му е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. за нарушаване нормата на чл.
63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че наказателното постановление е издадено при неспазване на установената форма,
при съществено нарушение на процес. правила и в противоречие с материалния
закон и моли съда да го отмени. В условията на евентуалност отправя искане за
намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. В жалбата
се сочи, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, в АУАН и НП
липсвало описание на нарушението, оспорва се извършване на нарушението, сочи
също така че АНО не бил обсъдил наличието или не на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното производство процес.
представители на въззивното дружество поддържат жалбата и заявяват, че оспорват
фактическите констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество молят
същото да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процес. правила. В условията на
алтернативност отправят искане за намаляване размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в закона. Претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище за безспорна доказаност на адм. наказателното обвинение. Отправя искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение и за прекомерност на адвокатството
възнаграждение на ответната страна.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление
с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 05.02.2019год. около 13:00
часа свидетелите Н. и Ж.-М., и двамата инспектори в Дирекция „ИТ“ Варна,
извършили проверка на строителен обект, находящ се в гр.Варна, ул. „Иван
Нивянин“ № 7, изпълняван от въззивното дружество. Още преди да влязат на
територията на обекта свидетелите видели, че на фасадно скеле работят три лица,
едно от които св. Г.Р.. След влизането в обекта свидетелите се легитимирали и
обяснили на работниците, че ще извършват проверка. На работниците бил
предоставен за попълване протокол в който всеки от тях собственоръчно попълнил
данните си, като какъв работи, дата на наемане, работна заплата, работна
седмица, наличие или не на трудов договор. В протокола св. Р. вписал, че работи
за въззивното дружество от 05.01.2019год. като куфражист,
че работното му време е от 12 до 16ч., че работи шест дни седмично и има
сключен трудов договор, както и договорено трудово възнаграждение в размер на
320лв., след което се подписал.
По време на документалната
проверка след като се запознал с представените от въззивното дружество ТД
сключен със св. Г.Р. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал.5 от КТ, св. Н. констатирал, че ТД е бил регистриран в ТД на НАП на
06.02.2019год. - деня следващ този на проверката на място на строителния обект.
На 05.03.2019год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-011076, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на
05.02.2019год., като работодател е допуснало до работа Г.М.Р. ЕГН ****, на длъжност „общ работник“, в
строителен обект - жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „Иван Нивянин“ №
7, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ
заверено от ТД на НАП Варна.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия въззивното дружество.
На 18.03.2019год. въз основа
акта, АНО издал атакуваното НП 03-011076, като е възприел изцяло констатациите
описани в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ и му е наложил административно наказание имуществена санкция
в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като
свидетели са разпитани Е.Н. (актосъставител) и М.Ж..М.
(свидетел по акта), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от
извършената проверка с нужната конкретика. Сочат, че още преди да влязат на
територията на обекта са видели 3 лица да работят на скеле по външната фасада
на строежа, а след като влезли и обходили строежа установили и още едно лица –
алпинист. Заявяват, че когато влизали в обекта от него излезли няколко други
работника, които не са могли да установят, както и че всички установени лица –
тримата работници от скелето и алпиниста завили, че работят за въззивното
дружество и са вписали собственоръчно данните си в протокола. Един от
работниците на скелето бил св. Г.Р., които работел по фасадата. Св. Н. сочи
също така, че при документалната проверка му бил предоставен ТД сключен със св.
Р., но уведомлението до НАП било деня следващ този на проверката.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали още Г.Р., В.Д. и Я.Я.
допуснати по искане на защитата.
В показанията си пред съда св. Р.
сочи, че през месец февруари 2019год. е работил за въззивното дружество, но
отрича в деня на проверката да е работил. Сочи, че тогава на 05.02.2019год.
само отишъл да подпише трудовия си договор, но останал защото имал приятел В.,
които работел там за да види какво работи и за да се приберат заедно на село.
Започнал работа на следващия ден 06.02.2019год. Потвърждава, че това което е
написано в констативния протокол е написано от него.
В показанията си пред съда св. Д.
сочи, че през февруари месец 2019год. работел за въззивното дружество на обект
находящ се на ул. „Иван Нивянин“. Работел на петия
етаж и бил сам. Разбрал, че били идвали
на проверка, но той не видял проверяващите, никой не го бил извикал. Сочи че
познава св. Р. от малък и двамата били от с.Стожер. Него ден Г. подписал договор
и след обяд отишъл при него да му съобщи за това. Заявява, че той (Д.) го
изпратил да вземе инструмент о автомобила му и след като Г. се върнал му казал,
че имало проверяващи. Заявява, че тогава Г. не бил с работно облекло, а на
следващия ден още от сутринта двамата отишли на работа с колата му.
В показанията си пред съда св. Я.Я. сочи, че февруари месец 2019год. работел за въззивното
дружество като строител, както и че веднъж докато бил на работа дошли на
проверка от ИТ. Било около 12:00-12:30 часа когато си тръгвали и тогава на
улицата имало проверяващи, които питали дали работят там и ги накарали да си
напишат имената в някакви документи. Сочи ,че тогава на обекта работели 5-6
човека, както и че нямал колега Г.. Заявява ,че преди да се впишат в
документите работели на покрива – той, И. и Х., а В. тенекеджията работел на петия етаж. Работел и Р. алпиниста. Когато слезли долу, при
проверяващите имало и още един човек, които преди това около 11:00ч. – 11:30ч.
бил при В., но стоял там не повече от 20 минути.
Заявява, че той е вписал данните
в протокола, както и че към този момент не е имало никой от шефовете.
Съдът кредитира показанията и на
тези трима свидетели с изключение на частите, в които отричат в деня на
проверката Р. да е работил, тъй като в тази им част от една страна показанията
са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Н. и Ж. – М. и на следващо
място са в пълно противоречие с данните съобщени от Р. по време на проверката и
вписани лично от него в констативния протокол, който освен от него е подписан и
от управителя на дружеството без каквито и да било възражения. В констативния
протокол Р. сам е вписал, че работи за въззивното дружество от 05.01.2019год. ,
а в показанията си пред съда свидетелите Н. и Ж.-М. заявяват, че лично са го
възприели да работи на скелето, с кофа в ръка и з изцапани от мазилката дрехи.
На следващо място няма никакво
логично обяснение в това Р. сам да заяви и декларира собственоръчно в
констативния протокол, че работи за въззивното дружество от 05.01.2019год. (от
месец преди датата на проверката), да посочи работно време, заплата и т.н. при
положение, че това не е било така и в деня на проверката не е работел, а само
си подписал ТД. Няма никаква логична причина също така този протокол да бъде
подписан и от управителя на въззивното дружество без каквито и да било
възражения, при положение, че там има отразявания които не съответстват на
действителността.
Съдът не кредитира и показанията
на св. Я. в частта в която сочи, че към момента на проверката е работил на
покрива, тъй като показанията му в тази част от една страна са вътрешно
противоречиви - сочи също така, че
тогава лепели фибран, а от друга са в противоречие и
със съобщеното от двамата проверяващи (свидетелите Н. и Ж.-М.) в съдебно
заседание, че първите три лица вписани в констативния протокол са били именно
лицата които са работели на скелето и са полагали мазилка, а четвъртото лице е
вписано допълнително – алпиниста, който бил установен в последствие при пълен
обход на целия строеж съвместно с управителя на дружеството.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН, Констативен протокол от 05.02.2019год., ТД №
200/05.02.2019год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5
от КТ изх.№ 03388193017312/06.02.2019год. 15:57:05 , Протокол за извършена проверка
№ ПР 1903778/05.03.2019год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1
от АПК, Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“, известие за доставяне.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети още извадка от книга за начален
инструктаж, извадка от книга за ежедневен инструктаж, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ изх.№
03388183032248/15.03.2018год. досежно В.Г.Д., Заповед
№ 195 от 01.03.2019год. за прекратяване на трудовото правоотношение с В.Д.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 окт КТ изх.№ **********/12.12.2018год. касаеща лицето Я.Я., Заповед №
190/01.03.2019год. за прекратяване на трудовото правоотношение с Я.Я., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал.5 от КТ изх.№ 03388183178958/12.12.2018год. досежно лицето Р.С., Заповед № 212/01.05.2019годс. за
прекратяване на трудовото правоотношение с Р.С., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ досежно лицето И.А.,
Заповед № 173/11.02.2019год. за прекратяване на трудовото правоотношение с И.А.,
ТД № 165/11.12.2018год. сключен между предприятието и Я.Я.,
както и разпечатка от регистъра на НАП за уведомления за трудови договори досежно Г.М.Р., списък за разноски по чл. 80 от ГПК, както
и разписка за получена сума.
Всички събраните по делото
писмени доказателства съдът кредитира изцяло.
Горните обстоятелства съдът
приема за установени въз основа на описаните по-горе доказателства с изключение
на описаните по-горе като некредитирани такива.
При извършена служебна проверка
на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати
съществени нарушения в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не се споделя наведеното в
жалбата възражение в тази насока. Макар и твърде лаконични обстоятелствените
части на АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват от обективна страна вмененото на въззивното дружество нарушение.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение.
Доколкото АУАН е бил връчен лично
на представляващия въззивното дружество, в деня на неговото съставяне и той е
бил подписан от него, запознал се със съдържането му и е бил наясно какво
обвинение е било повдигнато, то за каквото и да било нарушено право на защита и
дума не може да става, ако и фактическото изписване на съдържанието на акта да
не е било направено в присъствието на представляващия въззивника.
Що се касае до направеното в
жалбата възражение , че АУАН и НП били съставени от лица които не разполагали с
компетентност за това, то също не се споделя от съда.
Съгласно чл. 399 от КТ
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.
5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от
него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби
органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено
от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
"ИТ"Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА
"ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на
"ГИТ" № 0280/03.08.2010год. Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на
"ГИД" е оправомощил директорите на дирекции
"ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от Д "ИТ".
Видно от съдържанието на АУАН,
същият е съставен от св. Н., който към момента на съставянето му е работил като
инспектор в Д"ИТ"-Варна, следователно е бил компетентен да издава
АУАН.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна
страна следното:
Въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като като
работодател е допуснало до работа Г.М.Р. /общ работник /, преди да му
предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от уведомлението по чл.62,
ал.3, заверено от ТД на НАП).
В тази насока са показанията на
свидетелите Н. и М.- Ж., констативен протокол от 05.02.2019год., трудов договор
от № 200/05.02.2019год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ изх.№ 03388193017312/06.02.2019год.
Видно от всички посочени по-горе
доказателства към момента на проверката, в 13:00ч. на 05.02.2019год., св. Р. е извършвал трудова дейност на
строителния обект осъществяван от въззивното дружество. Към същата дата между
последния и въззивното дружество като работодател е имало сключен трудов
договор. Уведомление за регистрация на договора обаче не е било връчено и този
факт безспорно се установява от приложената към преписката справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ 03388193017312/06.02.2019год.
Видно от последната уведомлението е било изпратено на деня следващ този
на който работника е бил установен да осъществява трудови функции на обекта на
въззивника.
Очевидно към момента на
проверката Г.Р. е бил допуснат от въззивното дружество работодател до работа
без да му бъде връчен един от документите изискуеми от закона и нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ е налице.
Действително в т.2 от приложения
към преписката ТД е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа
на 06.02.2019год. Горното обаче по никакъв начин не може да обори изброените
по-горе доказателства установяващи факта на полагане на труд от Р. на
05.02.2019год. още повече, че в самия ТД в заключителната му част е посочено
,че работникът постъпва на работа на 05.02.2019год.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл. 414, ал.3 от КТ като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния
предвиден в закона - 5000лв..
Като отчете, че в НП липсват
каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна
и от друга като отчете, че нарушението е първо за въззивника предвид липсата на
данни за противното, прецени, че така наложеното на въззивника наказание е
завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би
постигнало целите на адм.наказания предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като
намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 5000лв. на
1500лв.
Предвид изложеното съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо , но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание на 1500лв.
С оглед крайния изход на делото
(НП подлежи на изменение в частта на размера на наложеното наказание, съответно
жалбата се явява уважена по направеното алтернативно искане) и направеното
своевременно от страна на процес. представител на въззивната страна искане за
присъждане на разноски съдът счете, че то се явява основателно, поради което и
такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая въззивникът е представил
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение на един
адвокат в размер на 300лв., която сума е значително под минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр.
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 23.05.2017год. в сила от 23.05.2017год) в
редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ (11.04.2019год)
– 300лв. + 7% за горницата над 1000лв. В контекста на горното съдът счете, на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
пълния поискан и доказан размер, а именно 300лв. посочената сума следва да бъде
заплатена на въззивника от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
Предвид изхода на спора и по
аргумент на чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което и се отхвърля от
съда.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-011076 от 18.03.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Х.И.“ ООД ЕИК *********, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000лв. за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ като намалява размера на
наложеното наказание на 1500лв..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда", със седалище:*** да заплати на „Х.И.“ ООД ЕИК ********* със
седалище *** съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение за един адвокат/
в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: