Определение по дело №3628/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2621
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 26 ноември 2020 г.)
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20201000503628
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2621
гр. София , 25.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503628 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 ГПКчл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците Е. М. Г. и С. М. О. срещу
определение № 295 от 15.07.2020г. по т.д. 6/2020г. по описа на ОС -
Кюстендил, с което е постановено спиране производството по т.д. 6/2020г. по
описа на ОС - Кюстендил на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до
приключване с влязла в сила присъда или с постановление за прекратяване на
наказателното производство по разследване ДП № 54/2019г. по описа на
ОДМВР – Перник. Жалбоподателите поддържат обжалваният съдебен акт да
е неправилен предвид постановяването му в нарушение на процесуалния
закон и с оглед неговата необоснованост. Излагат никой да не е въвеждал по
делото твърдения за извършено престъпление, нито че такова е извършено от
конкретно лице. Сочат, че последното може да бъде установено само с влязла
в сила наказателна присъда, предвид установената в закона презумпция за
невинност. Оспорват като необоснован извода на съда, че по сезиралия го
търговски спор за ангажиране отговорността на застрахователя ответник се
установяват престъпни обстоятелства, които да са от значение за правилното
решаване на делото. Поддържат за последното да не са налице данни в
търговския спор, а видно от представената справка от досъдебното
производство по същото няма привлечено лице за обвиняем, а само се
извършват действия по разследване. Излагат и да е налице съществена
1
разлика в предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на
конкретно лице и за ангажиране на гражданската му отговорност, която е
следвало да бъде съобразена от съда, сезиран с иск за ангажиране
отговорността на застрахователя за извършен деликт от застраховано при
него по договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
лице. Поддържат и гражданският съд да не е обвързан от постановените в
досъдебното производство актове, по която причина и спиране на
производството по делото по причина на висящо досъдебно производство е
противно на закона. По изложените доводи молят обжалваното определение
да бъде отменено и делото върнато на ОС - Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата, „Застрахователно дружество „Евроинс” АД,
оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводите по жалбата за
немотивираност и необоснованост на съдебния акт да не кореспондират с
последния, доколкото видно от съдържанието му съдът се е мотивирал
включително с позоваване на съдебна практика и е изложил самостоятелни
решаващи мотиви. Съдът е обосновал извода си за наличие на пречка по хода
на делото не само на представените данни по справка за досъдебното
производство, но и на самостоятелната преценка, че по делото се установяват
престъпни обстоятелства, които сам не може да установи и които са от
съществено значение за правилното решаване на гражданския спор. По
изложените доводи, позовавайки се на цитираната с обжалвания съдебен акт
практика на ВКС и допълнително сочена такава с отговора, ответникът моли
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав намира обжалваният съдебен акт за валиден
и допустим, но неправилен по следните мотиви:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. М. Г. и С.
М. О. срещу „Застрахователно дружество „Евроинс” АД с предявени искове
по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за
търпени от ищците вреди от смъртта на техния роднина – баща на първия
ищец и съпруг на втория – М. Е. Г., настъпила в резултат на ПТП от дата
12.05.2019г. на АМ Тракия, при което водачът В. И., управлявайки лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Леон” с рег.н. ***, се удря в метална
2
еластична ограда в дясно на пътя и катастрофира в тревните площи.
По делото е представен констативен протокол за процесното ПТП, в
който е отразено по отношение на водача В. И. да е взето отношение с АУАН
и като обстоятелства и причини за ПТП е посочено управление на автомобила
със скорост несъобразена с профила на пътя – ляв завой.
Изискана е справка по ДП 54/19 по описа на ОДМВР – Перник, видно от
която досъдебното производство е образувано за това, че на 12.05.2019г. в
обл. Перник на автомагистрала Струма, на километър 29+550 при управление
на МПС – лек автомобил „Сеат” „Леон” с ДК№ *** са нарушени правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на М. Е. Г.
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. 342, ал. 1, предл. 3-то НК. По
досъдебното производство са извършвани действия на разследване и са
събирани доказателства, продължен е срокът му. Не е привлечено лице за
обвиняем.
С обжалваното определение съдът е приел с оглед въведените в спора
факти да са налице данни за извършено престъпление при процесното ПТП,
което гражданският съд не може да установи, по които мотиви и като е
съобразил за същото престъпление да е образувано досъдебно производство
по ДП 54/2019г. по описа на ОДМВР – Перник, е постановил спиране
производството по т.д. 6/2020г. по описа на ОС - Кюстендил на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване с влязла в сила присъда или с
постановление за прекратяване на наказателното производство по
разследване ДП № 54/2019г. по описа на ОДМВР – Перник.
Определението е неправилно предвид постановяването му в нарушение
на материалния закон и съдебната практика по постановените по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК определение 290/01.09.2020г. по ч.т.д. 1303/2020г. по описа на
ВКС, ТК, І ТО, определение 134/02.04.2020г. по ч.т.д. 468/2020г. по описа на
ВКС, ТК, І ТО и цитираната с тях относима съдебна практика на ВКС.
С последните съдебни актове са допуснати до касация при условията на
чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК актове на въззивни съдилища
предвид постановяването им в противоречие на практиката на ВКС, че
спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при
3
тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на
доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето,
срещу което е образувано наказателно производство. Изведен е правният
извод, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието
на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в
досъдебната фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са
идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и
не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство може да бъде
установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.
В конкретния спор, както и съобразно фактите по горецитираната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, липсва
привличане на обвиняем в досъдебното производство, до приключване на
което съдът е постановил спиране, предвид на което и не може да бъде
формиран извод за тъждество в делинквента, деянието и противоправността,
което тъждество единствено съобразно гореизложените доводи на съда, а и
съобразно цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, може да
обоснове извода за наличие на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за
спиране на производството по гражданския спор до приключване на
досъдебното производство по ДП 54/2019г. на ОДМВР – Перник. Следва да
бъде добавено и че, както поддържат и жалбоподателите, актовете на
досъдебното производство не са обвързващи за гражданския съд и преди
наказателното преследване да е насочено срещу конкретно лице за извършено
престъпление, установяването на което с влязла в сила присъда да е от
значение за правилното решаване на гражданския спор, последният не може
да бъде спрян, за да бъдат извършвани действия по разследване на деянието и
дееца в досъдебната фаза на наказателното производство.
По горните мотиви на съда и предвид несъвпадението в изводите на
двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 295 от 15.07.2020г. по т.д. 6/2020г. по описа
4
на ОС - Кюстендил, с което е постановено спиране производството по т.д.
6/2020г. по описа на ОС - Кюстендил на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до
приключване с влязла в сила присъда или с постановление за прекратяване на
наказателното производство по разследване ДП № 54/2019г. по описа на
ОДМВР – Перник.
ВРЪЩА делото на OС – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5