Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 03
август, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 29.06.2021 г. /двадесет и девети юни,
две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 346 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В и К“ ООД, гр.
Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал.
Стамболийски” № 11 е предявил срещу ответника Н.К.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на
ищеца в размер на 1913,90 лв. /хиляда
деветстотин и тринадесет лева и деветдесет стотинки/, от които 1703, 16 лв.
/хиляда седемстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ главница за консумирана
вода за периода от 09.01.2017г. до 02.11.2010г.
и 210,74 лв. /двеста и десет лева и седемдесет и четири стотинки/ лихва
за времето от 10.02.2017г. до 03.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 07.12.2020г. до изплащане на
вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1898/2020 г. по описа на PC – Лом. Претендират
се и разноските за държавна такса, сторени в заповедното и в исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник- потребител
на «В и К» ООД, гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е
образувано ч.гр.д. № 1898/2020г. по описа на РС- Лом. До 03.12.2020г.
потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1913,90 лв. за
имот, находящ се в гр. Лом, обл. Монтана,
ул. «Менкова» № 33, като в сумата
са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на
консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството.
Задължението, представляващо главница, е за периода от 09.01.2017г. до
02.11.2020г., като претендираната законна лихва е за периода от 10.02.2017г. до
03.12.2020г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при
неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща
законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на направените в производството разноски за
държавна такса.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно
заседание, проведено на 29.06.2021 г., ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил искане на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Така
предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в
настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. След провеждане на първото съдебно заседание е
подадена молба от ответника, в която сочи, че делото е насрочено за друга дата - 30.06.2021г. от 10 часа, която
дата и час не съвпадат с определената от съда такава – 29.06.2021г. от 11.30ч.
Последната дата – 29.06.2021г., е определена от съда в открито съдебно
заседание на 28.05.2021г., за което ответникът е бил редовно и лично призован и
на основание чл. 56, ал. 2 ГПК същият се счита уведомен за датата на следващото съдебно
заседание. Допълнително ответникът е бил
уведомен и по телефона за указанията, дадени от съда в съдебното заседание, проведено на
28.05.2021г.
В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът,
че искът е вероятно основателен. Представените
писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на
дължимите плащания.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1913,90
лв. /хиляда деветстотин и тринадесет лева и деветдесет стотинки/, от които
1703, 16 лв. /хиляда седемстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ главница за
консумирана вода за периода от 09.01.2017г. до 02.11.2010г. и 210,74 лв.
/двеста и десет лева и седемдесет и четири стотинки/ лихва за времето от
10.02.2017г. до 03.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 07.12.2020г. до изплащане на
вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1898/2020 г. по описа на PC – Лом.
По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство
разноски. Разноските
надлежно се претендират и в тях се включват внесената държавна такса в размер
на 38,28 лв. в заповедното производство
и 79,85 лв. в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
и „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК
*********, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на
управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал. Стамболийски” № 11, че съществува вземане на
„В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК ********* към Н.К.Г., с ЕГН **********
за сумата от 1913,90 лв. /хиляда деветстотин и
тринадесет лева и деветдесет стотинки/, от които 1703, 16 лв. /хиляда
седемстотин и три лева и шестнадесет стотинки/ главница за консумирана вода за
периода от 09.01.2017г. до 02.11.2010г.
и 210,74 лв. /двеста и десет лева и седемдесет и четири стотинки/ лихва
за времето от 10.02.2017г. до 03.12.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението –
07.12.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1898/2020 г. по описа на PC
– Лом.
ОСЪЖДА Н.К.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. -
Управител, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. ’’Ал.
Стамболийски” № 11, направените деловодни разноски общо в размер на 118,13 лв.
/сто и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/, от които на 38,28 лв. /тридесет
и осем лева и двадесет и осем стотинки/ за внесена държавна такса в заповедното
производство по ч.гр. дело № 1898/2020 г. по описа на PC – Лом. и 79,85 лв.
/седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ за държавна такса в
исковото производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
Ответникът разполага със
защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: