Решение по дело №512/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 471
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20197100700512
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

471

гр. Добрич, 20.11.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, V състав, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело №512/2019 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.57а, ал.3 и чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М.С.К. ***, подадена чрез адв. Г.Г. - ДАК, против заповед №РД-04-329/16.07.2019 г. на кмета на Община Шабла, с която е наредено премахването на незаконно поставен обект, представляващ фургон с навес, намиращ се в ПИ 39493.31.94, собственост на община Шабла с извършител М.С.К..

Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена при съществено нарушение на административно производствените правила, като твърди, че в същата е отразена невярна фактическа обстановка и в противоречие с материалните разпоредби. Твърди се, че процесният обект не е незаконен, същият е поставен от жалбоподателя и съпругата му с Разрешение за ползване №6/22.05.2017 г., срещу заплащане на месечен наем в размер на 250 лева. Сочи се, че на следващата 2018 г. отново е издадено Разрешение за ползване №4/22.05.2018 г. на община Шабла. На 08.02.2019 г., оспроващият е подал молба до община Шабла, вх. №УТ-37/08.02.2019 г. за издаване на разрешение, по което до настоящият момент няма произнасяне. Поради горното, се твърди, че обекта не е поставен в нарушение на чл.57а, ал.1,т.1 от ЗУТ. Искането е за отмяната на оспорения административен акт.

Ответникът - кмет на Шабла, чрез своя процесуален представител адв. П. А. – САК, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Декларира пред съда, че по подаденото заявление от 2019 г. няма произнасяне на административния орган, но то касае различен имот, а не този който е незаконно поставен. Моли се, за отхвърляне на жалбата и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №РД-04-294/26.06.2019 г. на кмета на община Шабла, издадена на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.57а, ал.1 от ЗУТ, и във връзка с незаконно поставяем обект в ПИ 39493.31.94, общинска собственост в с. Крапец е назначена комисия в състав, поименно посочен в заповедта, която да извърши проверка на място на извършените дейности СМР в посочения ПИ.

На 02.07.2019 г. е извършена проверка на място от комисията, назначена от кмета на общината, която е констатирала, че обекта представлява фургон с размери 3.00/6.00 с височина 3.00 метра, поставен върху терена. Конструкцията е матална. Пред него е поставен навес, представляващ дървена конструкция с размери 580/10.00 метра с височина 320 метра. Няма ел. захранване и вода. До обекта е поставена химическа тоалетна. За обекта не са открити строителни книжа. Дадено е предписание, в седемдневен срок да бъде премахнат фургона и навеса. Жалбоподателят е присъствал при извършването на проверката.

На 09.07.2019 г. е съставен втори констативен акт, в който са конститарани същите обстоятелства, като в предходния. Има и окомерна скица на имота. Посочено е, че обекта е поставен върху общински терен, без разрешение на общината. Посочени са и нарушените разпоредби на закона. К. е присъствал при извършването на проверката.

Същият е подал Възражение с вх. №УТ-57-1/12.07.2019 г. до Кмета на община Шабла, в което се твърди, че има издадено съответното разрешение за поставяне през 2017 г. и 2018 г. Също така се посочва, че е подал в началото на 2019 г. нова молба до община Шабла за издаване на разрешение за поставяне, но такова не е издадено. Моли се, да се спре процедурата по премахване и да бъде издадено разрешение за ползване на имота и през 2019 г..

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената пред съда заповед №РД-04-329/16.07.2019 г. на кмета на Община Шабла, с която е разпоредено на М.К. да премахне обекта. Видно от мотивите на заповедта, административният орган е описал  двата съставени констативни акта и възраженията на К.. Описано е, че  съсобственик на поземления имот върху който е поставен обекта е община Шабла, както и че не са представени документи – разрешение за поставяем обект и такива не са открити в общинската администрация. Поради това административният орган е достигнал до извода, че преместваемият обект е поставен без издадена разрешение по реда на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и същият е незаконен по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредил премахването му.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 17.07.2019 г., видно от отбелязването върху Разписка (л.16). Жалбата против нея е подадена чрез община Шабла на 30.07.2019 г., видно от Заявление от М. *** /лист 2/.

По делото е прието като доказателство Искане до Кмета на община Шабла, вх.№УТ-37/08.02.2019 г., подадено от „К.“ ЕООД гр. Каварна, представлявано от управителя М.С.К., с което е поискано да бъде издадена разрешение за ползване на 10 кв.м. за периода 15.06.2019 г. до 15.09.2019 г., намиращ се в ПИ 39493.11.169, който ще се използва за поставяне на каравана с търговска дейност /лист 17/. Безспорно е, че това искане касае съвсем различен имот, както се потвърди и от ответната страна.

В жалбата е посочено, че се представят Разрешения за ползване от 2017 г. и 2018 г., но такива не са представени с жалбата. Направени са и доказателствени искания. Поради неявяването на оспорващия или на негов процесуален представител, съдът е отложил делото и е дал възможност на същият да направи своите доказателствени искания. Такива не са направени и отново, жалбоподателя не се е представлявал по делото.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал. 3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ имащи характера на настоящия, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Процесният метален фургон и дървен навес представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съобразно неговото описание в констативния акт. Това не се оспорва и от жалбоподателя, а както се каза по-горе не се и ангажираха никакви доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в жалбата.

При издаването на заповедта са спазени специалните административно- производствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по, ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.

Административното производство се основа на съставени констативни актове от 02.07.2019 г. и от 09.07.2019 г. от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване на актовете – и двата са  връчени лично, както и е дадена възможност на К. за възражения, с което е осигурено правото му на участие като заинтересованото лице. Жалбоподателят се е възползва от това си право, като е подал възражения и срещу втория констативен акт.

Предвид изложеното съдът намира, че не допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание. Заповедта е мотивирана. Видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и е посочено правното основание за издаването й – чл.57а от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според, ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ, за обектите по, ал. 1 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно посочените в заповедта разпоредби на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Процесният метален фургон и дървен навес представлява преместваем обект по смисъла § 5, т. 80 ДР на ЗУТ. Същият е с предназначение "за търговска дейност", явно може да се демонтира, без нарушение на целостта му и да се ползва по предназначение на друго място. Този факт следва не само от прието от административния орган естество на обекта, но и от  неоспорването му от страната и същото не беше оборено с надлежни доказателствени средства от жалбоподателя. Поради това правилно административният орган го е квалифицирал като обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

Твърденията от страна на оспорващия, че предходните две години е имал издадени разрешения за поставяне не се доказаха, но независимо от този факт, за 2019 г., същият няма издадено разрешение за поставяне, и няма как да има такова, при положение, че не е направил такова искане до община Шабла.

При тази правна регламентация и установените в производството факти, законосъобразно административният орган е приел, че преместваемият обект е поставен без разрешение, с което е осъществена хипотезата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗУТ. Издал е валиден и законосъобразен административен акт, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника и разпоредбата на  чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78 ГПК,  съдът следва да присъди на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - гр. Добрич, V-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К. ***, против заповед №РД-04-329/16.07.2019 г. на кмета на Община Шабла, с която е наредено премахването на незаконно поставен обект, представляващ фургон с навес, намиращ се в ПИ 39493.31.94, собственост на община Шабла с извършител М.С.К..

ОСЪЖДА М.С.К.,*** да заплати на Община Шабла, сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.

 

 

 

                                         СЪДИЯ: