РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Силистра, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500084 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Т. М. ЕГН:********** обжалва Решение № 706/23.12.2021г.,
постановено по гр. дело № 138/2021г. по описа на Силистренския районен
съд, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените
от нея искове за признаване за установено, че Б.С. С, ЕГН ********** и
дължи сумата от 738.65 лева, представляваща съвкупност от неплатени
задължения по договор за наем от 05. 08. 2018 г., както следва: сумата от
250.00 лева, представляваща неплатена част от наема за месец май 2020 г.,
сумата от 57,42 лева - неплатена консумация на електроенергия за периода
08. 04. 2020 г. - 01. 06. 2020 г., сумата от 46,40 лева, представляваща месечни
такси на етажната собственост, сумата от 57.83 лева - консумирана и
незаплатена вода, сумата от 207.00 лева, представляваща нанесена
имуществена вреда - повреден матрак и 120.00 лева за почистване на
жилището, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1455 / 2020 г. на СРС до изплащане на задължението. Присъдил е и съответни
разонски в нейна тежест.
Жалбоподателката счита, че, постановеното решение изцяло е
неправилно поради необоснованост, при съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила както и противоречие в материалния закон.
Изложени са подробни съображения, моли въззивната инстанция да го отмени
и постанови ново, с което да уважи изцяло исковите и претенции,
като претендира и разноски по делото за двете инстанции.
Ответникът по жалбата и по предявените пред районния съд искове Б.С.
С, ЕГН **********, чрез адв. Л.Д. от ВтАК , е депозирал писмен отговор по
реда на чл. 263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение като
бъде потвърдено обжалваното ршение, претендира разноски.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както
и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по
същество ОС намира въззивната жалба за частично основателна.
Безспорен факт е, че на 05.08.202018г. между страните е сключен
договор да наем на апартамент в гр. Варна, че след изтичане на едногодишния
срок по договора, той е продължен като такъв с неопределен срок, както и че
възникналото мужду тях правоотношение е приключило по инициатива на
наемателя и това е станало без предизвестие. Наемът на въпросния
апартамент е 500 лв., който наем е следвало да бъде заплащан до 5 - то число
на месеца. Съгласно клаузите на договора за наем (чл. 18 от същия),
наемателят предава на наемодателя сума в размер на 500 лв. - кауцион, която
ще служи за обезпечение при нарушение от страна на наемателя на някое от
задълженията му по договора, изрично посочени в чл. 19. Уговореният в чл.
18 от договора и предоставен от страна на наемателя депозит, има
гаранционно обезпечителна функция по отношение на вземанията на
наемодателя, който биха могли да възникнат в резултат от неизправно
поведение на първия като е предвидена възможността наемодателят да се
удовлетвори от държания от него депозит, вкл. ако наемателят прекрати
договора без минимум един месец предизвестие при условие, че веча са
изтекли 12 месеца от сключване на договора. Ищцата има претенция и е
предявила такава относно неизплатена част от месечния наем за м. май в
размер 250 лв., 57,42 лв. за консумирана електроенергия. 46,40 лв.
незаплатена такса за етажната собственост, 57.83 лв. за незаплатена вода, 207
лв. за повреден матрак, 120 лв. за почистване на жилището, вкл. изрично се е
позовала на това, че едностранното прекратяване без предизвестие води и до
задължението по чл.19г и чл.24 от договора за заплащане на обезщетение в
размер на едни месечен наем от 500 лв, като наемодателят има право да
задържи кауциона внесен при сключването на договора. Така размерът на
задължението на ответника е редуциран до исковата сума - 738.65 лв. Няма
спор между страните, че не е платена остатъчната част от месечния наем в
размер на 250 лв. и доказателства за заплащане на същия няма. Ответникът
оспорва доказаността на твърдението на ищцата по отношение на
претенциите за заплатени консумативи, разходи за почистване и стойност на
матрак. Не оспорва обстоятелството, че не е депозирал писмено предизвестие
за прекратяване на договора, но счита, че разпоредбата на чл.24 от договора е
2
обща и урежда хипотеза, в която наемателят не отправя писмено предизвестие
и пребивава по – малко от 12 месеца в жилището. Предвид това намира, че
ищцата напълно се е удовлетворила за претендираните с искова молба наемно
плащане и евентуални консумативи за м. май 2020г. от предоставения й
депозит.
Пред въззивният съд се повдигат въпроси, че съдът неправилно е приел
датата 01.06.2020г. за дата на прекратяване на договора, а не датата
07.06.2020г. – както настоява ищцата, с оглед ненадлежно изпълнено
задължение за връщане на държането на имота, тъй като ключовете за същия
са предадени на трето за спора лице и са получени от нея на посочената дата.
В случая този въпрос е без съществено значение за спора, тъй като дори
поведението на ответника да не е съобразено с правилото на чл.17 от
договора – наемодателят не е заявил претенция за заплащане на наемната
цена за тези дни.
Настоящата инстанция не споделя доводите на въззиваемата във връзка
с оплакването за неправилно кредитирани от съда доказателства относно
състоянието на имота при предаването му и пренебрегването на други,
сочещи обратния извод. Всъщност твърденията на ищцата, че наемателят е в
неизпълнение на задълженията по чл 17 от договора, тъй като не е върнал
имота на наемодателите в състоянието, в което е получен, са останали
напълно недоказани. Приемо- предавателен протокол протокол между М.М. и
Явор Иванов - представител на агенция „Имотен център Варна”, посредством
който е било установено, че матракът е счупен, пералнята не работи, фурната
и хладилникът са мръсни, не е почистено – не е е прилаган пред настоящата и
първата инстанция. Представен и приложен към делото, е входираният с
молба вх. № 2297/15.04.2021г. приемо-предавателен протокол за предаването
на имота за ползване от наемателя. Освен това за първи път пред настоящата
инстанция са наведени твърденията, че завесите в жилището са били скъсани
и пералнята е била счупена. Поради това те не следва да се обсъждат от съда.
Въззивницата не е навела самостоятелни доводи за неправилност на изводите
на първата инстанция по отношение на обсъдените като неоснователни
претенции за заплащане на ВиК консумативи и такси на етажната
собственост. Поради това не е необходимо въззивният съд да формирани
собствени изводи по съществото на спора и по правилността на
първоинстанционното решение в тази част.
Неправилно обаче съдът / Решение по гр.д.№ 61 323/2016г. на ВКС/ не
се е занимавал с изтъкнатото от ищцата в исковата молба, която е
претендирала и това, че като изправна страна има право да задържи аукциона
и има право на неустойка по чл.24 от договора, предвид едностранното му
прекратяване без предизвестние, и следствие това е приел, че ответникът
дължи единствено сумата за неплатен наем в размер на 250.00 лева и
разходите за потребена електроенергия в размер на 57.42 лева, но тези
задължения са погасени чрез прихващане с предоставения от него депозит в
размер на 500.00 лева. На наемодателя следва да бъде зачетено правото да
претендира обезщетение в размер на сумата, която се равнява на месечния
наем, защото нищо от процесния случай не дава основание да се направи
3
заключение в сочения в отговора аспект по този въпрос. Упражняването на
възможността за облекчено удовлетворяване на вземанията, е право на
ищцата, а не нейно задължение, поради което въззивният съд не споделят
доводите на първата инстанция за установена в договора поредност за
удовлетворяване на задълженията от депозита. Упражняването на това право,
следва да стане с нарочно волеизявление, каквото в случая е налице - така и в
писмена покана за доброволно плащане до ответника същата посочва, че ще
удържи кауциона в размер на 500 лв. като обезщетение по чл.24 от договора
/л.36/. С оглед на това, ответникът е останал задължен за посочените по –горе
суми.
Първоинстанционният съд е достигнал до други изводи, поради което
решението в обжалваната му част следва да се отмени частично, а вместо
него да се постанови друго, с което претенцията по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во
от ЗЗД да се уважи за дължимата наемна цена за м. 05. 2020 г. в размер на
250.00 лева и разходите за потребена електроенергия в размер на 57.42 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора в полза на
ответника се определят по компенсация разноски за двете инстанции в размер
на сумата 40,44 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 706/23.12.2021г., постановено по гр. дело №
138/2021г. по описа на Силистренския районен съд, в частта му, в която са
отхвърлени като неоснователни предявените от М. Т. М. ЕГН:**********
искове за признаване за установено, че Б.С. С, ЕГН ********** и дължи
сумите от 250.00 лева, представляваща неплатена част от наема за месец май
2020 г.; сумата от 57,42 лева - неплатена консумация на електроенергия за
периода 08. 04. 2020 г. - 01. 06. 2020 г., както и в частта му за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Б.С. С, ЕГН
**********, че съществува вземането срещу него на ищеца М. Т. М.
ЕГН:********** , предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1455 / 2020
г. на СРС, за заплащане на следните задължения по договор за наем от 05. 08.
2018 г: 250.00 лева, представляваща неплатена част от наема за месец май
2020 г.; сумата от 57,42 лева - неплатена консумация на електроенергия за
периода 08. 04. 2020 г. - 01. 06. 2020 г., както и законната лихва върху сумата
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 706/23.12.2021г., постановено по гр. дело
№ 138/2021г. по описа на Силистренския районен съд, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Т. М. ЕГН:********** да заплати на Б.С. С, ЕГН
********** сумата от 40,44 лв. – разноски по делото за двете инстанции.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5