Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2019
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ
касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на
10.10.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и
с участието на прокурор Силвиян И.ов разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД № 1872/2019
по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Изолации“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр.Варна, представлявано от С.Ж., против Решение № 1062/03.06.2019 год.,
постановено от ХХІІ –ри състав при ВРС
по НАХД № 4689/2018, с което е потвърдено издаденото срещу касатора НП № 03-007668 от
25.05.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна.
С
него за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване
на строителни работи на дружеството в качеството на работодател е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв.
Касаторът
счита решението за неправилно, постановено в нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Възразява
срещу изводите на въззивния съд за липса на допуснати в хода на АНП процесуални нарушения , като
твърди неправилно приложение на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. В тази връзка
изтъква, че в НП липсват обстоятелства от които да е видно с
кои лица дружеството е било в трудови
правоотношения, които да обосновават приетото от АНО качество
„работодател“, а още в хода на проверката се установило, че на проверявания
обект са работили множество подизпълнители, един от които „Смарт строй
2015“ЕООД. Счита нормата на чл. 413 ,
ал.1 във връзка с ал.2 от КТ, на която се обосновава АНО, за неправилно
приложена. Макар и да притежава
качеството „строител“ по смисъла на ЗУТ, то това не му придава и качеството на
работодател на работниците на „Смарт
строй 2015“ ЕООД – подизпълнител на който касаторът е възложил СМР по излИ.ето
на процесните плочи.
Твърди
нарушение на принципа , заложен в чл. 17 от ЗАНН, предвид издадените за едно и
също нарушение три отделни наказателни постановления.
Въз
основа на изложеното е формиран петитум
с искане за отмяна решението на ВРС и
постановяване на друго, с което да се отмени изцяло издаденото от
директора на дирекция „ИТ“ Варна НП № 03-007668/25.05.2017 год.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна и моли съдът да я отхвърли
и да потвърди въззивното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Административнонаказателната
отговорност на „Изолации“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано
от управителя С.Ж., според
обстоятелствената част на наказателното постановление, е ангажирана за това, че
в качеството на работодател не е обезопасило в опасната зона излятата плоча на
кота +6,20 в строителен обект, намиращ се в ****, срещу опасността падане
от височина със съответните предпазни средства.
Горното
било установено при извършена от контролните органи проверка на 15.05.2017 г., съставен бил АУАН №
007668/18.05.2017 г. , в който констатираното било квалифицирано като нарушение
на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. Актът е връчен на Т Щ. Т. – упълномощено от дружеството лице,
подписан с възражение, че нарущението е
отстранено веднага.
Огледът
установил, че нито една от изградените етажни плочи не е обезопасена
срещу падане от височина с помощта на горно и междинно перило за ръка и бордова
лента за крака.
АНО
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и издал процесното
наказателно постановление, с което наложил на „Изолации“ ЕООД като работодател имуществена санкция в размер
от 1500 лв.
Прието
е, че строителството се извършва от „Изолации“ ЕООД, техническият ръководител
бил служител на това дружество, а останалите дружества били наети като
подизпълнители.
Въззивният съд потвърдил така издаденото
наказателно постановление, като приел за
безспорна описаната в него фактическа обстановка. Счел, че
нарушението е доказано по несъмнен начин – както от обективна така и от
субективна страна, видно от подробно изложените в решението аргументи.
Възраженията на наказаното лице, развити
обстойно в представено по делото становище на процесуалния му представител,
поддържани в хода по съществото на спора,
(заявени и в касационната жалба)
счел за неоснователни и ги отхвърлил.
Мотивите на въззивния съд при формиране на извода, че процесното
дружество в конкретния случай имало едновременно качеството и на работодател и
на строител, поради същото носело
административно наказателна отговорност по чл. 413, ал.2 от КТ, са оскъдни и се
изразяват в препратка към правна норма :“§1, т.2 от Наредбата дава
легална дефиниция н понятието „Строител“ -
лицето, определено в ЗУТ, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение“ . По същество мотиви по този съществен въпрос изобщо не са
изложени, не е ясно защо и въз основа на
какви конкретни доказателства въззивният съд, изхождайки от цитираната в решението легална
дефиниция, е приел наличие на качеството
„строител“ у наказаното лице. Със същия подход отхвърлил като неоснователни
възраженията на дружеството в тази
насока, при следния мотив:“ независимо, че изграждането на съответния блок 1 е
възложено на подизпълнител, то съгласно анализираната по-горе нормативна уредба
отговорността за спазване на правилата за безопасност и здраве при работа по
Наредбата са в тежест на строителя,
който в случая е „Изолации“ ООД“.
Решението е постановено при неправилно
тълкуване на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Изводите
на въззивния съд са погрешни, не се споделят
от касационната инстанция в настоящия и състав.
За
да е осъществен съставът на цитираната в наказателното постановление санкционна
норма на чл. 413, ал.2 от КТ следва да е установено наличието на задължено лице
– работодател, вменено му от
законодателя задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
и доказано неизпълнение на това му задължение.
С императивната
норма на чл. 14 от ЗЗБУТ е въведено общо задължение за всички лица – ЮР и ФЛ, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами
или в съдружие с други, да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг
повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
В §1, т.9 от същия
закон е дефиниран критерия за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд
- такива условия, които не водят
до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за
пълното физическо, психическо и
социално благополучие на работещите лица
В
разглеждания случай, предвид
специфичния характер на дейностите по
строителство, с Наредба № 2/2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи са въведени специални изисквания, на задължените лица е вменено
задължение за извършване на конкретни действия по изпълнението им. Такива
задължени лица са възложителят (чл. 5 от Наредбата) ; координаторът по
безопасност (чл. 11 от Наредбата) и СТРОИТЕЛЯТ
(чл. 16 от Наредбата) .
Съобразявайки
горното с доказателствата и данните,
събрани по делото, на „Изолации“ ЕООД не може да се придаде
качеството „строител“, тъй като в
неговите корици не се съдържат доказателства, от които да е възможен извод за самостоятелно
наети от дружеството работници (конкретно индивидуализирани лица) с трудови
договори. След като е така, то
процесното дружество не може да бъде
поставено в кръга на задължените лица, очертан с конкретните разпоредби на
Наредба № 2/2004 г.
Изводите относно придаденото на „Изолации“ ЕООД
качество на работодател, при положение, че дружеството дори няма качеството на
строител, са в противоречие с
относимите материално-правни разпоредби.
В подкрепа на горното заключение са и данните
от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания са
безпротиворечиви единствено относно наличието на подизпълнител
„Смарт строй 2015“ ЕООД,
осъществяващ СМР на конкретния
обект. Последното е възприето
именно в това качество. На съществения въпрос имало ли е на проверявания обект лица с трудови
правоотношения с „Изолации“ ЕООД, които да са извършвали строителни работи от
името на дружеството на конкретната дата,
установени с идентифициращи и съответно проверими данни, свидетелите не
дават отговори.
В
процесното наказателно постановление АНО се позовавал на нормата на чл. 61 от
Наредба№ 2/2004 г., но не е събрал доказателства за изясняването на важни факти, от които да е
възможен извод кой е субектът на
задължението по цитираната норма, който при
неизпълнение би имал качеството на субект на нарушение. Това нарушение е съществено и опорочава изцяло
проведеното аднимистративнонаказателно производство, което от своя страна
налага отмяна на издаденото наказателно постановление.
Като
е приел обратното и го е потвърдил ВРС е постановил порочен
съдебен акт, който следва да бъде отаменен.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК Втори
касационен състав при АС Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1062/03.06.2019 год., постановено от ХХІІ –ри състав при ВРС по НАХД №
4689/2018 г.
Вместо него постановява
ОТМЕНЯ НП
№ 03-007668 от 25.05.2017 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което за
нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни работи
на „Изолации“ ЕООД, ЕИК****, представлявано от управителя С.Ж., в качеството на
работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
от 1500 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..
2………………..