№ 32931
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110109088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца П. Д. П., в която е инкорпорирана молба за
изменение на постановеното решение № 12948/ 01.07.2024 г., в частта му относно
присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна, редовно уведомена, е изразила становище за неоснователност на
молбата.
Съдът като съобрази изложеното, намира от фактическа и правна страна следното:
Молбата е неоснователна. За достигането до този извод съдът препраща изцяло към
мотивите, изложени в атакуваното решение от 01.07.2024 г.
Относно твърдението, че на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение, в случая в размер на 100 лв., тъй като Апелативен съд – София се е
представлявал от служител с юридическо образование, а не от юрисконсулт по смисъла на
чл. 78, ал. 8 ГПК, която разпоредба е изрична и визира юрисконсулт, то и както е посочено в
определение № 163 от 05.03.2014 г. по т. д. № 2638/2013 г., ТК, І Т. О. на ВКС, съгласно чл.
32, т. 3 ГПК учрежденията, юридическите лица и едноличният търговец могат да осъществят
процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях
в трудово /служебно/ правоотношение, при условие че служителят има юридическо
образование /правоспособност/, независимо от характера на заеманата от него длъжност –
„юрисконсулт“ или друга длъжност. Разликата в длъжностите се проявява в това, че
задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност „юрисконсулт“ е наличието на
юридическа правоспособност на лицето, каквото изискване може да не е налице по
отношение на друга длъжност, изпълнявана от служител, притежаващ юридическо
образование. И в двата случая законодателят приема, че за осъществяването на
професионална защита на учрежденията, юридическите лица и едноличните търговци по
делата е достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях
1
служител. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в
полза на учрежденията, юридическите лица и едноличните търговци се присъжда като
разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. Налице е
въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски в размер
на минималното адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява в процеса от свой
служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за осъщественото
представителство по конкретното дело. Размерът на възнаграждението, което получава
служителят, и реалното му заплащане касаят само вътрешното правоотношение между него
и учреждението или юридическото лице - търговец, и са ирелевантни за насрещната страна в
процеса при определяне на отговорността за разноските. Ето защо, за процесуалното
представителство по чл. 32, т. 3 ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения
служител длъжност, стига същият да има юридическо образование, независимо дали за
самото заемане на конкретната длъжност се изисква наличие на юридическа
правоспособност. Ето защо, при благоприятен за страната – учреждение или юридическо
лице изход на спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по чл. 78,
ал. 8 ГПК за разноските в размер на минималното адвокатско възнаграждение, следва да
намери приложение по аналогия на закона /чл. 46, ал. 2 ЗНА/ и в случаите, когато
представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо
образование, в която хипотеза също не се заплаща възнаграждение на пълномощника за
конкретното дело, а заплащането от учреждението или юридическото лице на дължимото по
трудовото /служебното/ правоотношение възнаграждение е ирелевантно за отговорността за
съдебно-деловодните разноски.
В случая ответникът е представляван от съдебен помощник И.Г., който е служител на
Апелативен съд – София. Видно от представеното на л. 160 от делото Удостоверение за
правоспособност, съдебен помощник Гогачев притежава юридическо образование и
юридическа правоспособност да осъществява процесуално представителство пред съд,
поради което и на представляваната институция, в която той работи, се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Относно размера на
присъденото юрисконсултско възнаграждение, не се съдържа възражение от ищеца, но
същият е определен в минимален размер.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивна
жалба № 234719 от 17.07.2024 г., подадена от ищеца П. Д. П., за изменение на Решение №
12948/ 01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 9088/ 2024 г. по описа на СРС, 138-ми състав, в
частта му с която П. Д. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин – 6“,
бл. 623, вх. Г, ап. 78, е осъден да заплати на Апелативен съд – София, ЕИК *********,
2
адрес гр. София, бул. Витоша № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
След влизане в сила на определението или постъпване на частна жалба срещу него,
делото да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3