№ 309
гр. Шумен, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20233600500461 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №166 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№289/2023г. на ВПРС, съдът е
прекратил частично производството по делото по отношение искането за забрана на
ответника да приближава имота, находящ се в гр. Шумен, ул.“.... № 18, поради оттеглянето
му, отхвърлил е частично искането за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие, изразяващ се в това, че на 16.06.2023 год. ответникът отправил спрямо нея псувни,
обиди и подканвания да напусне семейното им жилище, находящо се в с. ...., и е уважил
молбата на Т. Х. С. в останалата и част, за издаване на заповед за защита срещу С. Ш. Ш.. С
издадената заповед за защита ответника е бил задължен да се въздържа от упражняване на
домашно насилие спрямо молителката, отстранен е от съвместно обитаваното жилище в с.....
общ.Велики Преслав, забранено му е да се приближава до молителката, до обитаваното от
нея жилище, местоработата и, на по - малко от 20 м., горните за срок от 18 месеца, и е
наложена глоба на ответника в размер на 200 лева. На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.11
и чл.16 ТДТ ответника е осъден да заплати държавна такса 25 лева и възнаграждение за
вещо лице - 334 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл.
22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответника е осъден да заплати на адв. С. М., процесуален представител на молителката,
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който го обжалва в
1
частта, с която е уважена молбата и са присъдени деловодни разноски, като твърди, че то е
незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото да бъде отменено, а молбата
отхвърлена по подробно изложени съображения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който излага
че решението е правилно, и моли да бъде потвърдено. Претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Молителката и ответникът са живеели на семейни начала в края на 2021 год. като са
обитавали жилище – къща, находяща се в с. ...., на ул. .... № 19, собственост на родителите
на ответника. От приложеното съдебно-медицинско удостоверение № 138/23.06.2023 год.,
изготвено от д-р В.Г. – съдебен лекар, началник Отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ
Търговище“ АД, се установява, че молителката е била прегледана на 23.06.2023 год. При
прегледа от съдебния лекар са установени следните травматични увреждания: по лицето в
областта на левия долночелюстен клон е констатирано бледосинкаво кръвонасядане и оток с
диаметър около 3-3,5 см. По дясната раменна област са установени множество петнисти
кръвонасядания с моравосинкав цвят, разположени в горна и средно долна част на
раменницата. По лявата предраменница в средната и трета гръбно съдебният лекар е видял
петнисто кръвонасядане с бледосинкав цвят с площ 5 см. на 9 см. Отразил е, че по предната
повърхност на лявото бедро в горната му трета се вижда кръгловато бледосинкаво
кръвонасядане с диаметър 2-2,5 см. Д-р Г. е достигнал е до извод, че настъпилите
травматични увреждания добре отговарят да са получени по време и място както съобщава
освидетелстваното лице, а именно: на 21.06.2023 год. в резултат на удари с глава по челото
и с юмрук по лицето, стискане и блъскане. В представената по делото декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, молителката декларира, че на 21.06.2023г., около 22 часа, в дома им в с.....,
след скандал - изхвърляне на дрехите и, причиняване на болка и страдание срез силно
стискане с ръце на дясната и ръка, над лакътя, блъскане и избутване извън дома, забрана да
телефонира за помощ при домашно насилие, блъскане с ръце, събаряне върху леглото,
притискане с тялото и колената, нанасяне на силен удар с чело по челото, с юмрук по лявата
част на челюстта и, блъскане и избутване извън къщата, забрана да напусне дома си за
търсене на помощ. От представената кореспонденция по Вайбър между страните по делото,
осъществена между 23.06.2023 год. и 03.08.2023 год., като ответникът не оспори, че именно
от него произхождат представените пред съда съобщения до ищцата, Ш. първоначално е
отправил заплаха към бившата си съжителка, че ако не се прибере у дома, ще подпали
2
дрехите й и ще пусне а улицата кучетата Впоследствие многократно е заявил, че съжалява,
че я моли да се прибере у дома, че „няма да се повтори това, каквото е станало“, че не би
повторил това, което се е случило, че не би го направил отново. От изготвената в
първоинстанционното производство СМЕ по писмени данни, се установява, че всички
установени увреждания са с характер на кръвонасядания и се дължат на удар/и с тъп/и и/или
тъпоръбест/и предмет/и, както и от упражнен натиск/стискане с възглавничките на пръсти
на ръката/ръцете. Експертът е посочил, че цветът на кръвонасяданията се променя с
времето, като бързината на промяната на цвета на кръвонасядането и времето, необходимо
за пълното му резорбиране зависят от множество фактори и са различни за всеки конкретен
организъм, поради и което изводите за давността им могат да са само приблизителни.
Вещото лице е посочило, че кръвонасяданията могат да се визуализират веднага след
травмата, но не е задължително. Излага, че описаните в съдебномедицинското
удостоверение кръвонасядания отговарят да са получени от удар с юмрук в областта на
левия долночелюстен ъгъл, от стискане по горните крайници, бутане, притискане с коляно
върху краката и кореспондират с описаните в исковата молба обстоятелства относно
нанасянето им. От разпитаните в първата инстанция свидетели се установява сочените от
молителката обстоятелства по изгонването и през нощта на 21.06.2023г., по нощница, без
телефон, и след като и предоставили телефон, тя повикала родителите на ответника, които я
отвели у дома си. Молбата за защита от домашно насилие е подадена от молителката на
23.06.2023г. и е съдържала искане за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН, поради което и с
Определение №267/23.06.2023г. по гр.д.№289/2023г., ВПРС е издал заповед за незабавна
защита с мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3, като е задължил ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие над молителката, отстранил е ответника от съвместно
обитаваното жилище в с....., забранил му е да приближава на по - малко от 20 метра
молителката, жилището в с....., и местоработата и в "Теси" ООД гр.Шумен. Към
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, молителката не оспорва
твърдението на ответната страна, че тя не живее в съвместно обитаваното жилище в с....., а
заявеното от процесуалния и представител желание за пълна защита е обосновано с
възможността да не заплаща наем за жилище.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
3
Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга
от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се
извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и
всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно
насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани
доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено
оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на
твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови
извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Упражненото психическо и
физическо насилие от ответника, се установяват безспорно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Свидетелските показания косвено сочат на извършеното физическо
и психическо насилие, а медицинското свидетелство, с което се е снабдила ищцата за
нанесената и телесна повреда, както и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която съобразно чл.13, ал.3 от закона е достатъчно основание за издаване на заповед при
липса на други доказателства, са индиция за осъщественото домашно насилие. В настоящия
случай съдът намира, че въпреки опита за провеждане на насрещно доказване на ответната
страна, такова надлежно не е осъществено, и установената заплаха за саморазправа, побой,
ограничаване на правата , физическите удари, са от категорията на актовете по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, годни да причинят сочените последици в съзнанието на молителката от
упражненото психическо и физическо насилие. Мерките за защита от домашно насилие,
макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават
правата и интересите на засегнатите лица. Ето защо следва да се приеме, че на 21.06.2023г.
ответникът е упражнил домашно насилие над молителката.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните
предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита
от домашното насилие. При определяне вида на необходимите в случая мерки за защита
съобразно чл.5 от закона, при постановяване на незабавната защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН
съдът е съобразил характера на осъществяваното насилие и настоящите отношения между
страните, налагайки подходящите мерки. По отношение на наложените с решението на съда,
окончателни мерки досежно съвместно обитаваното от страните жилище е необходимо да се
отбележи следното: Мярката по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН е насочена към реална защита на
4
лицето спрямо, което е упражнено домашно насилие, предоставяйки му възможност да
остане да живее в обичайната си среда и да организира пълноценно битието си.
Молителката е имала възможност веднага след издадената заповед за незабавна защита на
23.06.2023г. да се настани в жилището, като поиска съдействие от органите на реда за
отстраняването на ответника, ако, както твърди, той все още пребивава там, но не го е
сторила, а е заживяла в гр.Шумен. Не е поискала да се възползва от предоставената и
защита, както до постановяване на първоинстанционното решение - четири месеца по късно,
така и пет месеца по - късно до проведеното заседание пред въззивната инстанция, а към
настоящия момент е изтекъл почти 1/3 от срока на наложената мярка. Въпреки санкционния
характер на мярката, тя не е предвидена единствено за увреждане правата на упражнилия
домашно насилие ответник, поради което и нежеланието на молителката да се възползва
реално от така предоставената и защита, следва да се тълкува като фактически отказ от
първоначално търсената защита, обосноваващ отхвърляне на молбата в тази и част. Само за
пълнота следва да се отбележи, че отстраняването на извършителя на домашно насилие от
съвместно обитаваното жилище, което не е лична собственост на молителката, по никакъв
начин не би могло да я освободи от задължението за заплащането на наем.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд
следва да бъде отменено в частта, с която е наложена мярката по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗДН
досежно съвместно обитаваното жилище в с....., и вместо него постановено друго, с което
молбата се отхвърли в тази част. В останалата обжалвана част, решението е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. Доколкото решението е
постановено при очевидна фактическа грешка, като първоинстанционния съд е пропуснал да
отбележи в диспозитива на същото началния момент на срока, за който се налагат мерките,
горното следва да се конкретизира за яснота в настоящото решение /срока следва да бъде
считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото
дело, а именно 23.06.2023г. /. В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
По отношение дължимостта на съдебните разноски. В настоящия случай при уважена
молба за защита от домашно насилие, дори и при отхвърляне на част от мерките, на
адвоката на молителката адв. С. А. М. от ШАК, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.22 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва
да се определи едно възнаграждение в размер на 600 лева за въззивната инстанция. В
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., е посочено, че
съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно,
липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото
съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска
защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство-договарянето на
осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде
установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за
5
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38,
ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този
смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна
такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл.
36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за
разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба
на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Необходимо е да се отбележи и че съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-
нисък от предвидения в Нар. № 1/09.07.2004 г.. Получилата безплатна адвокатска помощ
страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
от ЗАдв – че има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг
вид близки отношения с адвоката или че е юрист. Преценката дали са налице условия за
възникване на мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на
адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по
отношение на свой близък или друг юрист или на материално затруднено лице, за което на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на
делото по отношение на представлявания. За уважаване на претенцията за присъждането на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската
помощ е оказана безплатно. Страната по делото винаги дължи съдебните разноски
съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78 от ГПК и няма интерес да възразява дали
следва да заплати разноските на насрещната страна или на процесуалния й представител. В
горния смисъл - Определение № 480 от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 122/2019 г., IV г.
о., определение № 1388/05.12.2014 г. по гр. дело № 4139/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
определение № 1199/25.10.2013 г. по гр. дело № 4224/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
определение № 224/02.03.2017 г. по гр. дело № 3873/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
310/08.01.2019 г. по гр. дело № 915/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. Предвид
гореизложеното, неоснователни са и доводите на жалбоподателя по отношение присъдените
с първоинстанционното решени съдебни разноски на адвоката на молителката.
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв.
6
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №166 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№289/2023г. по описа
на Районен съд - гр.Велики Преслав, САМО В ЧАСТТА, с която С. Ш. Ш. с ЕГН
********** е отстранен от съвместно обитаваното с Т. Х. С. с ЕГН ********** жилище,
находящо се в с. ...., общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „...." № 19, за срок от
осемнадесет месеца, както и В ЧАСТТА, с която на С. Ш. Ш. е забранено да приближава на
по-малко от 20 метра жилището, което Т. Х. С. обитава, находящо се в с. ...., общ. Велики
Преслав, обл. Шумен, ул. „...." № 19, за срок от осемнадесет месеца, като вместо това, в тази
част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Х. С. с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита
от домашно насилие срещу С. Ш. Ш. с ЕГН **********, В ЧАСТТА и за предоставяне на
следните мерки за защита от домашно насилие: ОТСТРАНЯВАНЕ на С. Ш. Ш. с ЕГН
********** от съвместно обитаваното с Т. Х. С. с ЕГН ********** жилище, находящо се в
с. ...., общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „...." № 19, и за ЗАБРАНА на С. Ш. Ш. да
приближава на по-малко от 20 метра горното жилище.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №166 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№289/2023г.
по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав /с допусната очевидна фактическа грешка в
него, като началния момент на осемнадесетмесечния срок на наложените мерки по чл.5, ал.1
т.3, следва да се чете - считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от
ЗЗДН по настоящото дело, а именно 23.06.2023г./, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Ш. Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. А. М. от
Адвокатска колегия - Шумен, л.№**********, гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул..... №70, в
качеството му на процесуален представител на Т. Х. С. с ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 600 лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С. Ш. Ш. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7