№ 327
гр. Габрово, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100733 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба предявена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 33.
Ищецът в искова и уточнителна молба твърди, че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата в общ
размер на 267.26 лева, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни
услуги и абонаментни такси за периода по договори за далекосъобщителни услуги,
както следва: сумата 215.76 лева по договор за мобилен номер 359********** от
19.11.2018 г. и сумата 51.50 лева по договор за мобилен номер 359********* от
19.11.2018 г.. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 1977/2020
год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок
ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е
носител на правото на вземане, за която сума е издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че между него и ответника М. К. Н., ЕГН ********** са
съществували и валидно е действали договори за мобилни услуги, въз основа на които
на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилни номера
359********** и 359********* срещу месечна абонаментна такса, съгласно
съответния уговорен абонаментен план. Твърди, че ответникът не е изплатил в срок
задълженията си за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги. Изложените обстоятелства пораждали правен интерес за ищеца от провеждане
на исковете за установяване и принудително осъществяване на изискуемите си
вземания, като му бъдат присъдени и разноските за производството.
1
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения
му особен представител, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание
оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от договор за мобилни услуги от
19.11.2018 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника М. К. Н., че
страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята
обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер 359**********, които
ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план Тотал 12.99, с
месечна абонаментна такса 12.99 лева. Страните се съгласили срокът на договора да е
12 месеца, а именно до 19.11.2019 г.. Съгласно сключено приложение от 19.11.2018 г.
към договор за мобилни услуги страните постигнали съгласие операторът да
предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер
359*********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен
план Тотал 12.99, с месечна абонаментна такса 12.99 лева и срок на договора да е 12
месеца, а именно до 19.11.2019 г..
Представени са и 3 броя данъчни фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД
на ответника за периода 19.11.2018 г. – 17.02.2019 г. - фактура №
**********/18.12.2018 г. на стойност 215.32 лева с вкл. ДДС, за периода 19.11.2018 г.-
17.12.2018 г., с падеж – 02.01.2019 г., фактура № **********/18.01.2019 г. на стойност
25.97 лева с вкл. ДДС, за периода 18.12.2018 г.- 17.01.2019 г., с падеж – 02.02.2019 г.,
фактура № **********/18.02.219 г. на стойност 25.97 лева с вкл. ДДС, за периода
18.01.2019 г.- 17.02.2019 г., с падеж – 05.03.2019 г., като видно от съдържанието им
същите имат за предмет месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги.
Представена е и крайна данъчна фактура № **********/18.04.2019 г., издадена
от ищеца на обща стойност 332.18 лева, с падеж на плащане 03.05.2019 г., от която се
установява, че на ответника е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги на стойност 64.92 лева, като са налице и останали неизплатени
задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 267.26 лева
с вкл. ДДС.
В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител,
с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор,
всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една
фактура – т. 18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите
да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и
месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички
услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите
условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има
право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
2
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1977/2020 год. по описа на РС
Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като издадената на 21.12.2020 г. заповед по чл. 410 ГПК е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 215.76 лева с вкл. ДДС - месечни абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. за
номер 359**********, съответно сума в размер на 51.50 лева с вкл. ДДС – месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 19.11.2018 г. за номер 359*********.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно
съединяване, искове за установяване задължението на М. К. Н. да заплати стойността
на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща
стойност 267.26 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за
заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да
установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия
претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение,
фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по
същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на
претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест
да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на
ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното
неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва
да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото
съдържание. Представените договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. за мобилен
номер 359**********, съответно договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. за
мобилен номер 359********* съставляват и установяват юридическия факт, породил
облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до
19.11.2019 г.. В този смисъл за периода: 19.11.2018 г. – 17.02.2019 г., отразен във
фактурите страните са били обвързани от облигационно правоотношение за всеки от
двата номера. Следва да се отбележи, че посоченият от ищеца процесен период е с
начална дата 18.11.2018 г., но в случая договорите са сключени и са влезли в сила на
19.11.2018 г., която е и началната дата на отчетния период отразена във фактура №
**********/18.12.2018 г., поради което е невъзможно ответникът да е потребил
далекосъобщителни услуги на дата 18.11.2018 г..
За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на
3
потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Представените три данъчни фактури не са
подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват
частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на
първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е носител на
информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Данъчната фактура е
частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен
данък, която следва да се цени съобразно чл.182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на
извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната
стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед
нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на
далекосъобщителните услуги, съдът намира, че счетоводно отразените стопански
операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на
стойността им. Следва да се отбележи, че възражения от особения представител на
ответника относно ползването и качеството на далекосъобщителните услуги са
направените едва в първото съдебно заседание и същите като преклудирани не следва
да се обсъждат.
По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в
забава, съгласно т. 27 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за
плащане, след датата на издаването на съответната фактура (18.12.2018 г., 18.01.2019 г.
и 18.02.2019 г.), откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с
настъпила изискуемост.
Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав,
обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за
заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез
далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са
налице, което обуславя извод за доказаност на исковете по основание.
Относно размера им, същият е установим чрез извършване на проста
аритметична операция, въз основа на отразеното във фактурите, издадени за
съответните договори. С оглед изложеното и на основание чл. 161 ГПК съдът приема,
че размерът на останалите неизпълнени задължения на потребителя за месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 19.11.2018 г. за телефонен номер 359********** е 215.76 лева с вкл. ДДС,
съответно по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. за телефонен номер
359********* е 51.50 лева с вкл. ДДС или общо 267.26 лева с вкл. ДДС, за които суми
предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1
ЗЗД са основателни.
Следва да се отбележи, че заповедният съд е следвало да издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК като посочи размер на всяко едно от претендираните
вземания по всеки от двата договора за мобилни услуги, а не да издава заповед за
общата сума по двата договора в размер на 267.26 лева, тъй като в случая се касае за
множество вземания с различен правопораждащ ги факт. В заповедното производство
вземането (съответно-вземанията), за което/които се иска издаване на заповед за
изпълнение следва да бъдат надлежно индивидуализирани - така, както би били
индивидуализирани в искова молба – чл. чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Въпреки изложеното съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на съответните
4
вземания по всеки от двата договора, като в случая не се нарушава диспозитивното
начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда
друго, а се индивидуализират вземанията в исковото производство в рамките на същата
обща сума, която се претендира от заявителя - ищец.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените разноски
възниква за ищеца, който е доказал извършени в заповедното производство разноски в
размер на 205 лева – внесена държавна такса (25 лева) и адвокатско възнаграждение
(180 лева), която сума, следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК. За
настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 405 лева –
разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (25
лева), адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и внесен депозит за особен
представител в размер на 200 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 33, му дължи заплащане на
сумата 215.76 лева (двеста и петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги
по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. за номер 359********** и сумата 51.50
лева (петдесет и един лева и петдесет стотинки), представляваща месечни абонаментни
такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
19.11.2018 г. за номер 359*********, съгласно издадени фактури №
**********/18.12.2018 г., № **********/18.01.2019 г. и № **********/18.02.219 г., за
които суми в общ размер на 267.26 лева в производството по частно гр. д. № 1977/2020
г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” №
33, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 405 лева (четиристотин и пет лева) – разноски за
исковото производство и сумата 205 лева (двеста и пет лева) – разноски за
производство по частно гр. д. № 1977/2020 г. на РС-Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5