Р Е
Ш Е Н
И Е № 260004
гр. Кюстендил, 18.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Милена
Спасова- Янкова като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д. № 209
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
М.В.З. обжалва решение от 09.01.2019 г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по гр.дело № 1752/2018 г. по
описа на същия съд в частта, в която са уважени предявените срещу него искове за признаване за установено, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД за електроснабден имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***" №***, с ИТН *** сумите: 417, 81 лв. – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 06.11.2017 г. до 23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението по гр.д.№
1233/2018 г. на ДРС за издаване на заповед за
изпълнение
– 14.06.2018 г., до окончателното заплащане. Иска от
въззивния съд отмяната на решението в тази част, поради неправилност, необоснованост
и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от
първоинстанционния съд. Навел е доводи, че решението е
необосновано, тъй като от данните по ДП№ 243/2018 г. по описана РУ на
МВР-Дупница се установявало, че той в този период не е потребил електрическа енергия,
а друго, неправомерно присъединило се лице към
електропреносната мрежа, е ползвало ел.енергия по партидата му.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК „ЧЕЗ
Електро България" АД е оспорило
основателността на въззивната жалба на З. и моли да се потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част.
”ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, чрез
процесуалния си представител адвокатско сдружение ”***”,
със съдебен адрес:*** обжалва посоченото по- горе решение в отхвърлителните части,
а именно: за признаване за установено, че М.В.З. дължи на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД за електроснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***" №***, с ИТН *** за разликата над 417,81лева, до
претендирания размер от 2089, 03 лв.–
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
06.11.2017 г. до 23.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2018 г., до окончателното заплащане и за разликата над 11, 02 лв. - законна лихва за забава, считано от 04.01.2018 г. до 05.06.2018 г до претендирания размер от 55, 08 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Моли се да се отмени
решението на районен съд в отхвърлителните части и да се уважат изцяло
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК М.З. е
депозирал отговор на въззивната жалба на „ЧЕЗ Електро България" АД, с
който оспорва нейната основателност с доводи, че служителите му не са предприели действия след сигнала му от
25.04.2018 г. за преустановяване на
неправомерното присъединяване към ел.мрежата
и отчитане през СТИ за имота му на
консумираната от друго лице ел.енергия.
КнОС
приема, че въззивните жалби изхождат от
страни в първоинстанционното производство (надлежни представители), насочени са срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ
на въззивна проверка и е в срок, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Атакуваният
съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Кюстендилският окръжен, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не се представиха нови доказателства, които да я
променят, поради което в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Пред
районен съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. с чл.19, ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия на договорите
за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД и чл.86 ЗЗД
за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 2 089.03 лв.,
представляваща главница за използване и незаплатена електрическа енергия за
периода от 06.11.2017 г. до 23.04.2018 г. и 55.08 лв. - лихва за забавено
плащане за период от 04.01.2018 г. до 05.06.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Районен съд е уважил частично исковете, приемайки, че по
делото е прието за безспорно наличието
на договорно отношение между страните за продажба на електроенегия, а от
заявлението от 13.04.2018 г.за преустановяване на снабдяването с
електричество се установявало, че
обектът е бил електроснабден, поради което е прието, че ответникът дължи
заплащане на потребената електроенергия по неговата партида, но доколкото от
материалите по наказателното производство се установявало за присъединяване на
трето лице към СТИ, довело до значително завишаване в процесния период на
обичайните сметки за потребено електричество по партидата на ответника, то при
условията на чл. 162 от ГПК е прието че искът
е основателен за сумата 417.81 лв.
Настоящият състав счита, че исковете са изцяло
неоснователни. Съображения:
С доклада по делото,
първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест като е указал на
ищеца, че следва да докаже, че е изпълнил своите задължения по договора за
доставяне на електрическа енергия на ответника, както и количеството на
доставената и потребена енергия, като е приел за безспорно обстоятелството,
че е налице валидно облигационно
правоотношение между страните с предмет доставка на електрическа енергия.
В настоящия случай
няма спор, че страните по делото са в договорно правоотношение по силата на
което ищцовото дружество се е задължило да доставя ел. енергия, а ответникът да
заплаща цената на същата. Установява се също така, че имотът до 23.04.2018 г. е
бил електроснабден. Недоказано в процеса е обстоятелството какво е количество
на доставената и потребена енергия.
Основание за
претендиране от ищцовото дружество на дължими от ответника суми са издадените 6
бр. процесни фактури, с които ищецът иска да докаже доставена и потребена от
ответника електрическа енергия за периода от 06.11.2017 г. до 23.04.2018 г.
Ответникът е оспорил доставеното количество ел енергия като е възразил в
писмения отговор, че не е използвал електрическата енергия в неговия имот, находящ
се в гр. ***, ул. „***“ №***. С оглед на
което ищецът е следвало да проведе пълно доказване на доставено и потребено
количество ел. енергия за обекта на ответника и механизма на отчитане на
количеството, което е вписано в процесните фактури. Следва да се отбележи, че
относно доказателствената сила на фактурите като счетоводните документи и
вписванията в счетоводните и търговски книги на ищеца, се съдържа уредба в
разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 от ТЗ, но тези документи и вписвания, сами
по себе си не съставляват доказателство за количеството потребена ел. енергия.
Стойността на доставената енергия (цената е нормативно регулирана) се дължи не
защото са били издадени фактури, а защото е осъществена доставка на същата в
определено количество, което количество не се доказва с фактурите.
В тежест на ищцовото
дружество е било да ангажира
доказателства за начина на отчитане на количеството доставена и потребена
електрическа енергия за обекта на
ответника. Представеният към исковата молба документ, озаглавен справка за
консумация на клиент, е частен неподписан документи, който като такъв не се
ползва с доказателствена стойност и не може самостоятелно да докаже какво
количество ел. енергия е било отчитано ежемесечно по показанията на СТИ. Ето
защо не може да се установи от съда съответствие на отчетена по предвидения в
нормативната уредба ред ел. енергия, реално доставена за обекта на ответника, с
това количество енергия, вписана в процесните фактури, доколкото ответникът не
признава това количество, отразено във фактурите да е реално доставеното и
потребено от него.
Още повече, че
ответникът е възразил, че трето лице се е присъединило към неговия СТИ. За
посоченото с жалба от 28.05.2014 г. е уведомил ищеца и е поискал извършване на проверка, като не се
установява да е извършена такава. По делото са приобщени материали от ДП №
243/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница образувано за извършено
престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК, в които се съдържат данни относно
неправомерно присъединяване на друго лице, обитаващо съседна на къщата на
ответника към СТИ, измерващо потребената ел. енергия за процесния имот. Следва
да се посочи, че с оглед кражбите на ток, ответникът е депозирал на 13.04.2018
г. заявление до ищцовото дружество, с което е направил искане за
преустановяване на снабдяването с електроенергия от електрическото табло за
период от една година. При това
положение не е безспорно, че ответникът е потребил ел. енергията, чиято цена се
претендира.
С оглед на посоченото
и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките
за ангажиране на договорната отговорност на ответника за претендираната
главница, поради недоказване на количеството доставена и потребена електрическа
енергия от процесния обект за исковия период в качеството на потребител на ел.
енергия.
С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователен е и иска за обезщетение за
забава.
По така изложените
съображения настоящата инстанция намира, че предявените искове за главница и
мораторна лихва са неоснователени и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На ответникът са
дължат сторените пред двете съдебни инстанции разноски, които са в размер на
325 лв.- 300 лв. адвокатско възнаграждение
и 25 лв. държавна такса за въззивното обжалване.
Мотивиран от
изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 09.01.2019 г. на
Дупнишкия районен съд, постановено по
гр.дело № 1752/2018 г. по описа на същия съд в частта, в която е признато за
установено
по отношение на М.В.З., ЕГН **********, че дължи на „ЧЕЗ Електро България"
АД, ЕИК ********* за електроснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***"
№***, с ИТН ***, следните суми: 417, 81 лв. – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 06.11.2017 г. до 23.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.06.2018 г. до окончателното заплащане и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от
„ЧЕЗ Електро
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район
Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център срещу М.В.З., ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на М.В.З., ЕГН **********, че дължи на „ЧЕЗ Електро България"
АД, ЕИК ********* за електроснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***"
№***, с ИТН ***, следните суми: 417, 81 лв. – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 06.11.2017 г. до 23.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 14.06.2018 г., до окончателното заплащане ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части
ОСЪЖДА „ЧЕЗ
Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район
Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център да заплати на М.В.З., ЕГН ********** *** сумата от 325
лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението на КОС не
подлежи на обжалбане съгл.чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.