Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141
Гр.Нови
пазар,07.05.2019г.
Районен съд
Н.в открито съдебно заседание,проведено на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1630 по описа за 2018 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по обективно съединени
искове с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД във вр.чл.86
ал.3 от ЗЗД,предявени от Г.А.М. ***,действащ чрез пълномощника си адв.М.П.от *АК против Е.Т.О.,с адрес:с***,с цена на исковете :15 000лв.-представляващи обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на
претърпян инцидент на 28.12.2017г.,ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, 1007.84лв.-представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди от същото деяние-800лв.за адвокатски хонорар и
207.84лв.-платени разходи за лечението,ведно със законната лихва от датата на
увреждането за сумата от 207.84лв.до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди,че на 28.12.2017г.,ответникът
Е.Т.О. бил на работа в с.К..Около 15.00часа се прибрал в дома си в с.Л.,общ.К.,,където
изпил около 1л-1.5л.бира.След това отишъл до магазина в центъра на селото и си
поръчал още една бира.Там били няколко човека от селото,между които Б.И.Н..За
него,ответникът твърдял,че преди няколко дни, на същото място му откраднал
лотариен билет с печалба от 3.00лв. и една монета от 0.50лв.В тази връзка и под
въздействието на алкохола, О. решил да потърси сметка от Б.Н..В този момент се
намесил ищецът Г.М.,който се опитал да
ги разтърве ,като при спречкването,Е.О. го пробол с ножа си в областта
на дясната подмишница и в резултат от пробождането,М. изпитал неимоверно силна
болка.Бил в шок.Впоследствие ищецът бил откаран и приет за лечение в МБАЛ гр.Ш.
по спешност,в Хирургичното отделение на болницата.Направена му била
операция.Окончателно поставената диагноза била „***.Вкарване на интеркостален катетър за дренаж.Инжекция в гръдната кухина.
В резултат на инц.идента,ищецът получил следните травматични увреждания:“***.Малък
*** в дясно следно белодробно поле странично.***в дясно мишнично.***на
шията вдясно –над дясната ключица“.
Лечението на ищеца в болничното заведение
продължило от 28.12.2017г.до 09.01.2018г.,получил и усложнения при приема на
медикаменти.След изписването му била предписана медикаментозна терапия.В
домашни условия лечението продължило няколко месеца и било съпроводено със
силни болки,страдания,лишения и неудобства.
Процесното деяние,извършено
от Е.О.,причинило на ищеца както физическо,така и психическо страдание.Физическите
увреждания преминали,но психическите травми продължавали.Както по време на
инцидента,така и понастоящем,ищецът изпитвал основателен страх за живота си,променил
се начина му на живот,той се затворил в себе си,ограничил социалните си
контакти.
Във връзка с горепосочения инцидент,било
образувано ДП №***.по описа на РУ К. с пострадало лице Г.А.М. и обвиняем Е.Т.О.
.С определение на НПРС по НОХД №***.,одобряващо сключено споразумение ,в
законна сила от 23.08.2018г., Е.О. бил признат за виновен в извършено
престъпление от общ характер по чл.129 ал.1 от НК.
От доказателствата по делото се установявало
,че деянието,извършено от ответника е в пряка причинна връзка с причинените на
ищеца травматични увреждания,довели до временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,както и психически травми.
Предвид изложеното,ищецът Г.А.М. моли да
бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди
ответника Е.Т.О. да му заплати сумите в размер на :15 000лв.-представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания,в
резултат на претърпян инцидент на 28.12.2017г.,ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й изплащане, 1007.84лв.-представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото деяние-800лв.за адвокатски
хонорар и 207.84лв.-платени разходи за лечението,ведно със законната лихва от
датата на увреждането за сумата от 207.84лв.до окончателното й изплащане.,както
сторените съдебно-деловодни разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника,като в законоустановения
срок,той,действащ чрез пълномощника си адв-Т.М.от *АК
е депозирал писмен отговор на предявения иск.Признава исковете по допустимост и
основание,но ги оспорва по размер.Признава иска за неимуществени вреди до
размер от 5000.00лв.,а в останалата му част,намира същия за завишен,а оттам и
неоснователен.
Оспорва
като завишен иска за имуществени вреди,представляващи разноски в размер на 800.00лв./заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по ДП /,както и претендираната върху
същия законна лихва за забава.Счита,че тази претенция е основателна до размер
от 100.00лв.
Моли съдът да уважи частично исковете,както следва:
1/за причинените имуществени вреди само за
претендираната сума от 207.84лв.-платени разходи за
лечението,ведно със законната лихва от датата на направените разходи до
окончателното им изплащане,както и за сумата от 100.00лв.-платен адвокатски
хонорар в досъдебното производство за извършен разпит на ищеца в качеството му
на свидетел/пострадал.,
2/За причинени от деликта
имуществени щети в размер на 5 000.00лв.,ведно със законната лихва от
датата на деянието -28.12.2017г.до окончателното им изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски съразмерно отхвърления иск.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установено от фактическа страна:
От служебно приложеното НОХД №***.по описа
на Районен съд –Н.е видно,че с определение на съда от 23.08.2018г.,влязло в
законна сила на същата дата, К.Ж.-*** при НПРП и адвокат Т.М.–*АК,в качеството
си на защитник на Е.Т.О.,обвиняем по ДНП №285/2017г.по описа на РУ К. са
приели,че Е.Т.О. се признава за виновен в това,че на 28.12.2017г.в с.Л.,обл.Ш. е причинил средна телесна повреда на Г.А.М. с ЕГН:**********
***,изразяващо се в проникващо нараняване в гръдната кухина –престъпление по
чл.129 ал.1 от НК.Страните са се съгласили,че на основание чл.129 ал.1 от НК
във вр.чл.55 ал.1 т.2 б“б“от
НК подсъдимият ще изтърпи наказание „пробация“ със
следните пробационни мерки:1/Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, 2/задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
3/безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100/сто/часа за срок от
една година.
С това определение съдът е групирал
наложените на Е.Т.О. наказания по НОХД №23/2018г.на НПРС и НОХД №***.на
НПРС,като е наложил по-тежкото измежду тях.
Ищецът е представил по делото /заверено
копие/от фактура №**********/09.01.2018г.,издадена от МБАЛ –Ш.-АД,издадена на Г.А.М.
,в която му е начислена потребителска такса за леглодни
–КП за 2017г.-3 дни -17.40лв. и леглодни –КП-за
2018г.-9 дни ,на стойност 69.60лв.,общо за сумата от 69.60лв.Приложен е касов
бон,удостоверяващ,че сумата е заплатена.Представени са 6бр.касови бележки за
закупени медикаменти на стойност 14.03лв.,10.95лв. и 43.26лв.,както и за
консултации в медицински център на обща стойност 70.00лв./съответно на
30.01.2018г,13.02.2018г. и 09.03.2018г./.
По искане на ищеца,по делото беше назначена
съдебно-медицинска експертиза със задачи:Вещото лице,след като се запознае с
доказателствата по делото и освидетелстване на ищеца Г.А.М.,даде заключение на
следните въпроси:
1/Възможно ли е травматичните увреждания
да бъдат получени вследствие на претърпения инцидент,описан в исковата молба и
приложените писмени доказателства?
2/Какъв период от време е нужен за
пълното възстановяване от травматичните увреждания и налице ли е пълно
възстановяване към настоящия момент?
3/Какъв е характерът на причинените
телесни увреждания?С какъв интензитет и продължителност са болки от такъв
характер?
4/Налице ли е белег,вследствие на пробождането
и извършената операция ?Какъв период от време е необходим приблизително за
пълното му заличаване ?
Съдът кредитира с пълно доверие
заключението,изготвено от вещото лице д-р В.В.,който
сочи,че от епикриза,издадена въз основа на и.з.№20853/2017г.на
МБАЛ Ш.-Хирургично отделение ,на името на Г.А.М. е видно,че същият е постъпил
на лечение в отделението на 28.12.2017г. в 22.05часа и е изписан на
09.01.2018г.Окончателна диагноза:“***.Вкарване на интеркостален
катетър за дренаж.Инжекция в гръдна кухина.“
На 14.02.2019г. М. е бил освидетелстван
по негово желание от съдебен лекар,за което е издадено съдебно-медицинско
удостоверение №52/2019г-на ОСМ при МБАЛ-Ш..
В отговор на първия поставен му въпрос,д-р
В. заключава,че от данните по делото е видно,че ищецът е получил следните
травматични увреждания: Една прободно-порезна рана в
областта на дясна мишница с ход към дясната гръдна половина.Малък *** в дясно
средно белодробно поле странично.***в дясно мишнично.***на
шията вдясно –над дясната ключица.
По механизъм ,установените травматични
увреждания могат да бъдат получени по начин,описан в исковата молба-при
еднократно пробождане с нож в дясната подмишнична ямка,проникващо в гръдната кухина.
Вещото лице сочи,че по делото липсват
приложени медицински документи за евентуално възникнали усложнения в следооперативния период-пр.срастване на плеврите,инкапсулации,абсцедиране на
хематоми,супарации и др.Липсва регистрация за
провеждане на назначените контролни прегледи на 12.01.2018г. и на 19.01.2018г.в
ХО.
При липса на регистрирани
усложнения,експертът сочи,че възстановителният период е два-три месеца,а
нетрудоспособността /според практиката на ЛКК и ТЕЛК/30-45 дни.Пълното
анатомично съзряване на увредените тъкани завършва в рамките на шест месеца.
Към момента на прегледа пациентът е клинично
здрав.
На третия въпрос,поставен му от ищеца,медикът
отговаря,че болката е субективен сетивен феномен.Най-общо,след получаване на
проникващо нараняване,болката е била силна и съпроводена със задух.След
проведената операция и поставяне на активна аспирация,белият дроб се разгъва
напълно,чувството за задух се преодолява,но болката остава,намалявайки
постепенно по интензитет след изваждане на торакалния
катетър и конците,обикновено в рамките на няколко седмици.
Съдебният експерт сочи в заключението
си,че към момента на изготвяне на експертизата у пострадалия М. са налице два
подкожни ръбеца-един високо разположен в дясната подмишнична ямка и
друг,разположен в анатомичната област на проникващото нараняване.Под описания
има друг ръбец с овална форма ,от проведената
операция и вкарване на интеркостален катетър за
дренаж.
По искане на страните, по делото бяха разпитани свидетелите Б.А.Ю.,А.М.Ю./баща
на ищеца/,Е.И.И./майка на ответника/ и О.Т.О./баща на
ответника/.
Предупредени за наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване ,четиримата свидетели дадоха показания,които макар и отчасти
да се разминават,но в по-голямата си част ,кореспондират помежду с и поради
тази причина съдът ги кредитира с нужното доверие,макар и отчитайки вероятната
пристрастност на показанията на родствениците на
страните, с оглед крайния изход на
делото.
Свидетелят А.Ю.твърди,че след описани в
исковата молба инцидент,синът му е лежал в болчнично
заведение 13 дни,след което 5 пъти ходи
на контролни прегледи.По време на болничния престой,бащата бил всеки ден при
сина си.,понякога оставал да спи там и вечер.Г. бил нервен,със зачервено лице
,в началото не ядял нищо,чак на 5-я ден го хранил с банани,а на 7-я ден
започвал да става сам и да ходи до тоалетна.Имал страхова
невроза,чувствал се „половин човек“,страхувал се раната да не се отвори,едва си
вдигал ръката.Най-малко 5 месеца имал затруднения с нея.Свидетелят твърди,че
ищецът около 6-7 месеца бил в къщи.
Преди това,синът му работел в сферата на
частното строителство ,която си дейност продължил около 10 месеца след
това/през месец ноември/.Сега работел в чужбина.
През периода от време,за който говори св.Ю.,,според
св.Б.Ю.,магазинер в селото,ищецът идвал при него в магазина,говорели си и той
му се оплаквал,че го боляла ръката,като я вдигнел.Както този свидетел,така и
майката на ответника твърдят,че след въпросния инцидент,ответникът лично се
качил в колата,транспортирала пострадалия до болничното заведение,което е индиция за заинтересованост у него от състоянието на ищеца.
От своя страна свидетелите Е.И.и О.О. твърдят,че след като ищецът бил преместен от Интензивно
отделение в Хирургично /в болнична стая/,тя,ответникът и брат му ходили при
него,за да го видят как е и се интересували от състоянието му.Той не ги
отпратил,а те от своя страна му занесли
каквото трябва ,помогнали му за превръзката,извикали лекар да смени дренажа.
Тези показания не се оспорват от ищцовата страна,както и не се оспорват твърденията им,че
няколко месеца след случилото се,по молба на ответника,родителите му ходили в
дома на ищеца,с идеята да разговарят дали и как да му заплатят обезщетение във
връзка с причинените му вреди.Ищецът го нямало в дома му,а баща му ги
отпратил,като им заявил,че това следва да се реши по съдебен ред,тъй като синът
му имал адвокат.
Свидетелката Е.И.твърди,че през месец
август видяла ищеца да работи /да гради чешма/в имота на нейна
приятелка.По-рано го била виждала в магазина на първия свидетел,като на нейните
въпроси как се чувства,ищецът навел глава.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество-частично основателен
и доказан,поради следните съображения :
Съгласно чл.300 от ГПК ,влязлата в сила присъда на наказателния съд/в
случая определение,одобряващо сключено между страните споразумение/ е задължителна за гражданския съд,който
разглежда гражданските последици от деянието ,относно това,дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и виновността на
дееца.
За да бъде основателен един иск с правна
квалификация по чл.45 от ЗЗД ,следва по несъмнен начин по делото да се установи
кумулативното наличие на следните няколко предпоставки-деяние,противоправност,вреда,причинна връзка и вина.
От доказателствата по делото се установи
по един несъмнен начин,че в резултат на извършеното от ответника противоправно деяние, на 28.12.2017г.в с.Л.,обл.Ш. същият е
причинил средна телесна повреда на ищеца Г.А.М.,изразяващо се в проникващо
нараняване в гръдната кухина –престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
След преценка на доказателствения
материал,съдът прие за доказано по категоричен начин,че между деянието
,извършено от ответника и причинения вредоносен резултат/имуществени и
неимуществени вреди/ е налице причинно-следствена връзка.Вината на ответника се
доказва по несъмнен начин,като в резултат на осъществения от него деликт,същият е причинил на пострадалия ищец както имуществени
вреди /разходи по лечението –за закупуване на
лекарства,консумативи,прегледи,болничен престой/,така и неимуществени /болки,страдания,стрес,неудобство,физически и
психически дискомфорт/,наложили по-продължителния му
престой у дома му –около 6-7 месеца,през което време е бил лишен от
възможността да упражнява трудова дейност и да реализира доходи, да води
пълноценен начин на живот.
Възстановителния период за ищеца е
продължил около 6-7 месеца,след което той се е върнал към нормалния си ритъм на
живот.
През това време,ответникът се е
интересувал от състоянието му,правил е опити чрез родителите си да постигнат
уговорка да го възмезди по някакъв начин за сторените му вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.,като според
чл.52 от ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост.
Според съдебната практика „При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства,които ги обуславят.На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди,които са в пряка причинна връзка с увреждането.Техният
размер се определя според вида,характера и тежестта на
увреждането.Неимуществените вреди нямат парична оценка,поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда.Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди винаги включва конкретни факти,относими
към стойността,които благата са имали за своя притежател.При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания,продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки,други страдания и неудобство,стигнало ли
се е до разстройство на здравето./Решение №202/24.06.2015г.на ВКС по
гр.д.–№6375/2014г.,IV г.о.,ГК/
Съблюдавайки
принципа на справедливостта,съдът намира,че за обезщетяването на ищеца за
причинените му неимуществени вреди е необходима сумата в размер на
10 000лв./десет хиляди лева/,като тази сума се дължи считано от деня на деликта -28-.12.2017г.до пълното й изплащане. В останалата
му част,за разликата до пълния му размер от 15 000лв.,искът за присъждане
на неимуществени вреди се явява завишен,а оттам –неоснователен и недоказан,поради
и което следва да се отхвърли.
Досежно претендираните от ищеца имуществени вреди ,съдът намира и
този иск за частично основателен и доказан,поради следното:
Видно от представените от ищеца писмени
доказателства е,че във връзка с проведеното му лечение ,болничен престой е последващи прегледи,той е заплатил сумата в общ размер на
225.24лв. Доколкото искът е предявен за размер от 207.84лв.,то същият следва да
бъде уважен само до този му размер –в противен случай съдът би се произнесъл „свръхпетитум“.
Неоснователен и недоказан се явява иска
за заплащане на имуществени вреди за сумата от 800.00лв.,представляваща
заплатен от ищеца адвокатски хонорар по ДП №285/2017г.по описа на РУ-К.,по
който той е имал процесуалното качество свидетел. Това са разноски направени по
договорка между него и упълномощения му договорен адвокат във връзка с извършване на отделни
процесуални действия по воденото досъдебно наказателно производство и не са
елемент от състава на вредоносния резултат по смисъла на чл.45 от ЗЗД,чието овъзмездяване се претендира.Ето защо,съдът намира,че в
частта ,в която се претендират имуществени
вреди, искът с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява основателен и доказан
само до размер на 207.84лв./главница/,а в останалата му част за разликата до
пълния размер от 1007.84лв.се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Върху този иск се претендира заплащане на
законна лихва за забава,считано от деня на увреждането-28.12.2017г.,но тъй като
самите разходи са направени в по-късен момент,то ответникът изпада в забава за
тяхното заплащане от деня,в който е поканен –в случая от датата на подаване на
исковата молба-26.11.2018г./по арг.на чл.86 ал.1 ,2
от ЗЗД/.Ето защо,искането за присъждане на законна лихва за забава върху иска с
правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД/ за имуществени вреди/,считано от
28.12.2017г.се явява неоснователно и недоказано,поради което следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото,на основание
чл.78 ал.6 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати по делото
държавна такса в размер на 408.31лв.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,съразмерно
уважения иск ,ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 928.00лв.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК,съразмерно
отхвърления иск,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 216.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Е.Т.О.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца Г.А.М. с ЕГН:**********,с адрес:с*** СУМАТА от 10 000.00лв./десет хиляди лева –главница/,представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на
претърпян инцидент/на 28.12.2017г. ,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 28.12.2017г.до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за присъждане на неимуществени вреди ,за
разликата от 10 000лв.до 15000лв./петнадесет хиляди лева –главница/,ведно
със законната лихва върху нея,начиная от 28.12.2017г.до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника Е.Т.О. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.А.М.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** СУМАТА от
207.84лв. /двеста и седем лева осемдесет и четири стотинки –главница/,представляваща
обезщетение за нанесени му от гореописаното деяние имуществени вреди ,включващо
платени разходи по лечението/,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от предявяване на иска -26.11.2018г.до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за присъждане на имуществени вреди ,за
разликата от 207.84лв.до 1 007.84лв./хиляда и седем лева осемдесет и
четири стотинки –главница,включваща адвокатски хонорар в размер на 800.00лв./,ведно
със законната лихва върху нея,начиная от 28.12.2017г.до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника Е.Т.О. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.А.М.
с ЕГН:**********,с адрес:с*** направените по делото разноски в размер на
928.00лв./деветстотин двадесет и осем лева/.
ОСЪЖДА
ищеца Г.А.М. с ЕГН:**********,с адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ на ответника Е.Т.О. с ЕГН:**********,с адрес:с***
направените по делото разноски в размер на 216.00лв./двеста и шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА ответника Е.Т.О. с ЕГН:**********,с
адрес:с*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Нови пазар държавна такса върху уважения иск в размер на 408.31лв./четиристотин
и осем лева тридесет и една стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: