Решение по дело №2166/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2078
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20227180702166
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2078

 

гр. Пловдив, 17.11.2022 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2166 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от “ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Л.С., против Решение № 723 от 05.04.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 7541 по описа на същия съд за 2021 год., потвърждаващо Наказателно постановление № 16-003163/23.07.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател е наложена “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и процесното НП. Претендират се разноски.

3. Ответникът по касационната жалба - Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на ПРС оставено в сила. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 16-003163/23.07.2021 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Л.С., е наложена “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ.

НП е издадено въз основа на АУАН № 16-003163/23.06.2021 г., съставен от И.С.Б. – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ - Пловдив. Обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 06.04.2021 г., в цех за производство на храни със специално предназначение, в с. Бенковски, стопански двор, стопанисван от „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС” ООД. При проверката на управителя на дружеството е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх. № ПР2111166 от 06.04.2021 г., с която са изискани документи, сред които трудови досиета на работещите, присъствени форми и ведомости за заплати за периода от 01.09.2020 г. до момента на проверката.

На 12.04.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив е представено трудово досие на И.П.П., присъствена форма и ведомост за месец декември 2020 г., от които е установено, че в периода от 23.12.2020 г. до 31.12.2020 г. включително от страна на работодателя е отразено в присъствената форма и във ведомостта за месец декември 2020 г. ползването на четири работни дни неплатен отпуск за И.П.П.. В трудовото досие на работничката не е установено да се съхраняват молби и заповеди за отпуск.

С призовка от 12.04.2021 г. от работодателя изрично са изискани молби и заповеди за отпуск за И.П., но на указаната дата - 14.04.2021 г., такива не са представени.

На 20.04.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив И.П.писмено е декларирала, че не е искала неплатен отпуск за периода от 23.12.2020 г. до 31.12.2020 г. включително и че работодателят едностранно е разпоредил ползването му.

От представените документи в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив на 12.04.2021 г. и на 14.04.2021 г., както и от писмената декларация от И.П.от 20.04.2021 г., е установено, че в периода от 23.12.2020 г. до 31.12.2020 г. включително, от страна на работодателя „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД, със седалище ***, е отразено в присъствената форма и във ведомостта за месец декември 2020 г. ползването на четири работни дни неплатен отпуск за И.П.П., без да има искане от работничката за такъв отпуск.

Прието е, че с това деяние е нарушен чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е в пълнота възприета и възпроизведена в НП № 16-003163/23.07.2021 год., издадено от Директора на Д “ИТ”, гр. Пловдив.

7. В хода на първоинстанционното производство е представена молба от 13.07.2021 г., подадена от И.П.на длъжност „общ работник“ за ползване на неплатен отпуск, считано от 23.12 до 31.12.20 г. включително, както и молба от 14.12.2020 г., подадена от В.Д.П. на длъжност работник в цех производство, за ползване на отпуск считано от 21.12.20 и 31.12.20 г. включително.

8.  В производството пред първоинстанционния съд е бил разпитан като свидетел, контролния орган съставил акта за установяване на административно нарушение И.С.Б., която изцяло потвърждава констатациите изложени в АУАН.

Разпитана е била като свидетел и И.П.П., която е заявила, че тя е сигнализирала ИТ във връзка с работата й в „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД и е подписала посочената по-горе молба на 13.07.2021 г., без да вписва в нея датите 23.12.-30.12.2020 г., както и че отпускът, който е ползвала декември, нейният работодател е поискал тя да го ползва, а не го е поискала тя.

Разпитан е бил още един свидетел – Г.И.Г., която е заявила, че работи в „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД. Твърди, че през 2020 г. всички работници попълнили молби за отпуск за периода от Коледа до Нова година, които тя лично им раздала, но не видяла дали И.П.е попълнила молбата. Заявява, че И.П.нямала нищо против да ползва отпуск през този период. Сочи, че е присъствала през лятото на 2021 г., когато И.П.е напуснала фирмата по собствено желание, тъй като имало разминаване в тази молба за отпуск, която й била дала декември месец, но тя не я е попълнила. И тъй като имало разминаване за тази молба за отпуск е трябвало П. да попълни молбата със задна дата. Според показанията на свидетелката Г., И.П.е попълнила молбата, но тя нямала спомен каква дата П. е сложила на тази молба.

9. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като е приел, че при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като същите са издадени от компетентни лица, в рамките на материалната и териториалната им компетентност. Счетено е, че от събраните доказателства  безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, което е пълно, точно и ясно описано. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават атакувания акт в степен налагаща неговата отмяна.

Според решаващия съд, процесното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид нарушение, поради което в случая липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото:

10. Съобразно чл. 160, ал. 1 от КТ, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Неизпълнението на правилото за поведение, регламентирано в цитираната норма е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, според която, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

11. В рамките на тези материални и административнонаказателни норми, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Обосновани съображения са изложени по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

12. С оглед поддържаните касационни доводи е необходимо да се посочи, че правилото възведено в чл. 160, ал. 1 от КТ е ясно и небудещо съмнение - неплатен отпуск е допустимо да бъде разрешен от работодателя единствено по искане на работника или служителя. В случая предпоставките за приложение на цитираната норма не са били налице, поради липса на съгласие на Ива Петрола да ползва неплатен отпуск през периода 23.12.-30.12.2020 г. Това от своя страна обосновава законосъобразност на наложеното му административно наказание.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

13.Тези съображения налагат да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските :

14. На основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, София се дължи сумата 80,00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита.

 

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 723 от 05.04.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХVІІІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 7541 по описа на същият съд за 2021 год.

ОСЪЖДА “ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Л.С., да заплати на „Главна инспекция по труда“, София, сумата от 80,00 лв., представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

                 

 

        

  2.