Р Е Ш Е Н И Е
№260010/8.2.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ районен съд, в открито заседание
на 20.01.2021г. , в състав:
Районен съдия: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №652 по описа за 2018г. на ДРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал 2 СК
вр. чл.143 СК и чл.149 СК и чл. 127а СК
Молителката Ю.И.А., ЕГН **********, излага, че тя и ответника Ю.А.Ч., ЕГН **********, са
съжителствали заедно на семейни начала от края на 2008г., като от съвместното
им съжителство е родено на ***г. детето Г. Ю. Ч.. Твърди се, че след раждането
на детето страните живеели заедно още пет месеца, като през цялото време
ответникът проявявал нетърпимост към детето и ищцата, която била подложена на
физически и психически тормоз. Излага, че от датата на раздяла на страните
ответникът не е полагал грижи за дъщеря си, не се е интересувал от отглеждането и възпитанието й, не е давал
пари за издръжката й. Излага, че детето страда от множество заболявания поради
които в учебните заведения на територията на ***няма подходящи условия за него.
Твърди, че понастоящем живее и работи в ***, като детето се отглежда от родителите
й, а тя осигурява средства за издръжката му. Счита, че може да осигури
подходящи условия на живот на дъщеря си в ***, но ответникът не дава съгласие
детето да напуска страната.
С
оглед изложеното се моли съдът да уважи така предявените искове.
В
срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител по реда на чл.47 ГПК. Твърди се, че исковете са
недопустими и неоснователни. Излага се, че ако ответника според твърденията на
молителката е бил в Затвора, то той по обективни причини не е осигурявал
издръжка и полагал грижи за дъщеря си. Оспорват се твърденията на ищцата, че за
детето бил отказан прием от учебните заведения в ***, че ответникът проявявал
лошо отношение към нея и детето, че в Република България не е възможно да се
осигурят на детето средствата, нужни за заболяването му, че същото ще бъде по –
добре защитено и обгрижено в чужда държава
Контролищата
страна ДСП ***, редовно уведомени, са представили социален доклад, в който излагат,
че към настоящия момент за детето Г. Ю. Ч. се полагат адекватни грижи, като са
задоволени нужди и потребности. Детето
се отглежда от баба си по майчина линия, която е назначена по общинска програма
“ Развитие на човешките ресурси “ като негов личен асистент, подпомагана от
разширеният семеен кръг - дядо на
детето, вуйчото и неговото семейство. Взаимоотношенията в семейството са много
добри, което влияе положително и на самото дете, то израства в сигурна и
спокойна среда, познава членовете на семейството. Майката от около две години е
заминала, да работи в чужбина, за да може, да осигури средства за закупуване на
лекарства и храни, редовно осъществява контакти с дъщеря си по скайп или
телефон. По сведения на бабата по майчина линия на детето майката ежемесечно
изпраща финансови средства за задоволяване нуждите и потребностите му. Майката
е загрижена и има желание детето да се обучава и интегрира според възможностите
си. Детето има ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза ***, има установен режим, който
спазват – базлактозна диета и нецелиакична глутенова непоносимост, хранителна
алергия към глутен, фъстъци, мляко, орехи. Като се има впредвид заболяването на
детето то трудно осъществява контакти с непознати, емоционално лабилна,
раздразнителна, склонна към автоагресия и агресия към другите. До настоящия
момент детето не е посещавало детска градина или учебно заведение. По данни на
бабата известно време са посещавали “ Карин дом “ в гр. Варна, но това се е
оказало непосилно за семейството от финансова страна.
Процесуалният
представител на молителката е представил документи на белгийски език с превод
на български език във връзка със социално проучване на майката от Социална служба
в гр. ***, с упоменаване за справки в полицейска база данни относно майката и
партньора й. Излага се, че майката живее заедно с партньор, с който има връзка
от около 5 години, имат син. От страна на “ Дете и семейство “ нямат
притеснения по отношение на семейството. Както майката така и партньорът й
работят, доходите на семейството са около 2000 – 2500 евро. Синът им ходи на
детска ясла, когато са на работа. Наели са апартамент. Жилището е подредено и
чисто, има голяма всекидневна и достатъчно спални, които имат легла.
Семейството няма дългове. Най – големият разход е за медикаментите и храната на
Чакърова в България. Семейството няма здравословни проблеми, не пушат, не
приемат лекарства и не употребяват наркотици. Майката преди раждането често е
посещавала дъщеря си в България. Твърди, че детето няма валиден паспорт и
поради това не може, да дойде в Белгия, надява се, да предложи по- добро бъдеще за
дъщеря си в Белгия, притеснява се за лекарствата и диетата й в България. Смята,
че дъщеря й приема излишно много лекарства в България и „ ежедневно се дрогира
“. Излага, че ситуацията в България е много по
- различна от тази в ***както по отношение на здравеопазването, така и
по отношения на образованието, дъщеря й не е допускана до обучение поради
поведенческите й проблеми. Майката иска, детето й да получи в ***шанс, да се
развива. Вече се е информирала в специализирано училище, разбрала е, че детето
първо трябва да премине медицински преглед и че след това училището може, да
провери, в кой вид обучение може да включи дъщеря й.
От
приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на
детето Г. Ю. Ч., р. на ***., са страните по делото Ю.И.А., ЕГН ************ и Ю.А.Ч.,
ЕГН **********.
Представена е медицинска документация и ЕР на ТЕЛК, видно
от която детето Г. Ю. Ч. е със ***и 56 %
ТНР без чужда помощ за срок от три години.
Представени
са в копия на немски език и в превод на български език срочен договор за наем
на жилище за срок от една година, договор на молителката за изпълнение
/дистрибуция на печатни рекламни материали/, удостоверение за изплатени
възнаграждения по дистрибуторски заявки за период от седмица 10/2018 до седмица
11/2018 включително.
В
своите показания пред съда свидетелите на молителката Г. А.А., майка на
молителката, С. В. М.без родство и дела със страните и Х. И. А., брат на
молителката, излагат, че молителката иска да вземе дъщеря си и да я отглежда
при нея. Излагат, че детето е болно и майка му е решила, да отиде да работи, за да подпомага
лечението му. Твърдят че тя иска да го вземе в Белгия, където то по - лесно ще
се лекува и ще се грижи за него. Явстват, че в чужбина молителката живее в
наето жилище и работи като разнася рекламни материали и брошури към рекламна
агенция по поръчки. Твърдят, че тя е идвала в страната и носи дрехи и обувки за
детето, подпомага финансово отглеждането на дъщеря си. Излагат, че бащата на
детето не се грижи и не помага за отглеждането и нуждите му, не е изпращал пари
или подаръци за детето, нито пък някой от неговото семейство. Явстват, че
детето влиза поне един - два пъти в болницата, нуждае се постоянно от лекарства за лечение и се храни
на безглутенова диета. Явстват, че в училище не приемат детето, тъй като е
умствено изостанало и не говори, искали са да го запишат в “ Карин дом “ , но
тъй като трябвало да пътуват и детето влиза в болница, това било невъзможно. Явстват,
че детето не обича, да общува с други деца и си играе сама, повтаря думите,
които й говорят, но не може, да говори самостоятелно, може да се облича сама,
но й е трудно.
Съдът
цени показанията на свидетелите предвид съответствието им с останалия събран по
делото доказателствен материал въпреки родствената връзка на част от
свидетелите със страна по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С
настоящият иск по чл.127, ал. 2 СК се цели да се разреши спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Изхождайки от събраните по делото
доказателства и интереса на детето Г. Ю. Ч., съдът намира, че то следва да
живее при своята майка, която да упражнява родителските права спрямо него, тъй
като на настоящия етап потребностите на детето са задоволени от нея и нейните
родители, докато бащата съгласно изложеното не е осигурявал издръжка и полагал
физически грижи за дъщеря си. Молителката разполага с подходящи материални
условия съобразно стандарта в *** видно от изложеното в представения от процесуалния
представител на молителката социален доклад, изготвен от Социална служба в гр. ***.
При достигане до този извод съдът се съобрази и със съдебната практика на ВКС,
видно от която отсъствието на родителя от страната поради необходимостта от
осигуряване средства за издръжката на детето не означава отказ за упражняване
на родителските права и дезинтересиране
от детето – Решение №165/04.07.2014г. по гр. д. №6469/2013г., III гр. отд.
на ВКС. Необходимостта от живеене на детето при родителя, упражняващ
родителските права налага определяне местоживеене на детето, като то съвпадне с
мястото, където майката трайно се е установила и което понастоящем е в ***.
Така определеното местоживеене на детето в *** и липсата на данни от
доказателствената съвкупност по делото за формирана емоционална и доверителна
връзка на детето с бащата налагат определяне на един по – различен режим от
обичайния на лични отношения на бащата Ю.А.Ч. с дъщеря му Г. Ю. Ч., а именно :
Бащата Ю.А.Ч. да има право да вижда и взема при себе си детето Г. Ю. Ч. две
съботи и недели месечно, считано от 14.00ч. в събота до 18.00ч. в събота и от 14.00 часа в неделя
до 18.00 часа в неделя, ако бащата и детето пребивават на територията на една и
съща държава и след предварително уведомяване на майката Ю.И.А., като бащата ще
взема детето от дома, където се намира и ще я връща обратно. Съдът намира, че
така определения режим на лични отношения е в съобразен с обективните
обстоятелства относно местоживеенето на детето, без връзката между баща и
дъщеря да бъде нарушена, съботните и неделните месечни дни не се налага, да се
определят като обичайно постановяваните /първа и трета или втора и четвърта/,
тъй като могат да бъдат и поредни. Единственото условие за ползването им е
бащата и детето да се намират на територията на една и съща държава. По този
начин режимът може да бъде упражняван както в Република България, така и в ***. Режимът следва да се
определи без възможност детето да преспива при бащата с оглед здравословното
състояние на Г. Ю. Ч., данни за проявявана от нея агресия и автоагресия и изнесените
данни за липса на участие на ответника в отглеждането й, за да се създаде
възможност детето да възприеме ответника и неговата среда, да го опознае и да
контактува с него, както и бащата да опознае навиците на дъщеря си, да я
предразположи, за да се възстанови нормалната емоционална връзка родител-дете
между тях. Тук следва да се отбележи и че по съгласие на родителите бащата би
могъл да осъществява лични контакти и извън определения от съда режим, както и
ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение,
няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в
съответствие с новосъздадената обстановка и интереса на детето.
Относно
искането за текуща издръжка съгласно събраните по делото доказателства бащата е
в трудоспособна възраст и няма данни за алиментни задължения към други деца. Детето
има здравословни проблеми, обосноваващи разходи в размери по– големи от
обичайните такива за възрастта му, поради което
съдът счита, че на същото следва да бъде определена месечна издръжка в
размер на 280 лв., от които бащата следва да заплаща 180 лв., а останалите 100
лв. следва да се заплащат от майката. Така определеният размер на издръжката се
дължи от подаване на исковата молба- 06.06.2018г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпването на законните основания за изменение или
прекратяване на същата.
Относно
искането за присъждане на издръжката една година назад от завеждане на исковата
молба, съдът намира същото за основателно. По принцип издръжката би следвало да
се дължи само за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи
жизнени нужди. Издръжката за минало време поначало е безпредметна, тъй като
нуждите на детето са били вече задоволени. Законодателят обаче е предвидил
изключение, като е допуснал и търсене на издръжка една година назад преди
завеждане на иска, изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е била
налице. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели бащата не е изплащал издръжка за дъщеря си. По
отношение размера на иска съдът намира , че същата следва да бъде определена в
общ размер от 2160 лв. / 12х180 лв/– така и решение 280/28.09. 2011г по гр .д. № 1654/2010г., III гр. отд. на ВКС за определяне
издръжката за минало време като глобална сума.
Съгласно
разпоредбата на чл. 127а ал.
1 и 2 от СК,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в случай,
че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава по съдебен ред – от
районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид определеното метоживеене на
детето в чужбина е необходимо и е в
негов интерес да му бъде разрешено да пътува с майка си или изрично
упълномощено от нея лице до *** и обратно, както и до държавите членки на ЕС, както
и транзитно през Република Сърбия, и да й бъдат издадени необходимите за това
лични документи със съгласието само на майката при положение, че бащата не е
дал до момента съгласие. Даването на разрешение съответства и на гарантираното
в КРБ право на свободно придвижване. По отношение срока, за който следва да
бъде дадено заместващото съгласие на
бащата с оглед възрастта на детето - 12
години, съдът намира, че заместващото
съгласие следва да се даде за срок на валидност на издадения паспорт съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗБЛД, според която паспортите на българските
граждани до 18-годишна възраст се
издават със срок на валидност 5 години. При бъдещо отрицателно развитие на
нещата, свързани с даване разрешение за пътуване на детето извън Република
България след изтичане на така определения срок, няма пречка молителката да поиска
ново разрешение по реда на чл.127а СК.
На
основание чл. 127а, ал. 4 СК и предвид отправеното от молителката искане следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение.
Недопускането на такова изпълнение, би могло да доведе предвид на това, че
разрешението се дава за определен срок – този на валидност на паспорта, до
необосновано засягане на интереса на детето, в хода на евентуално обжалване на
съдебния акт.
С
оглед изхода на делото бащата Ю.А.Ч. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху определеният размер на текущата издръжка и издръжката за минало
време в общ размер на 345,60 лева., на основание чл. 78, ал 6 ГПК.
Искането
за присъждане на разноски в полза на майката е неоснователно. Съгласно Определение
№ 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, I гр.отд. правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал
2 СК пред първата
инстанция. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също
и Решение от 03.07. 2014 г. по гр. дело № 953/2014 г.
на ВКС, ІV гр. отд., Определение № 9 от
16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. отд. и Определение №
456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II гр. отд.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
върху детето Г. Ю. Ч., ЕГН **********, на майката Ю.И.А., ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при майка си на адрес в ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Ю.А.Ч.,
ЕГН **********, с детето Г. Ю. Ч., ЕГН **********, както следва : Бащата Ю.А.Ч.
има право да вижда и взема при себе си детето Г. Ю. Ч. две съботи и недели
месечно, считано от 14.00ч. в събота до
18.00ч. в събота и от 14.00 часа в
неделя до 18.00 часа в неделя, ако бащата и детето пребивават на територията на
една и съща държава и след предварително уведомяване на майката Ю.И.А., като
бащата ще взема детето от дома, където се намира и ще я връща обратно
ОСЪЖДА
Ю.А.Ч., ЕГН **********, да заплаща на детето си Г. Ю. Ч., ЕГН **********, чрез
нейната майка Ю.И.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, считано от 06.06.2018г., с
падеж на първо число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законните основания
за изменение или прекратяване на същата.
ОСЪЖДА
Ю.А.Ч., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на детето Г. Ю. Ч., ЕГН **********,
чрез нейната майка Ю.И.А., ЕГН **********,
сумата от 2160 лева / две хиляди сто и шестдесет лева /, представляваща обща
стойност на месечна издръжка за изминал период от време – от 05.06.2017г.
до 05.06.2018г.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащага Ю.А.Ч., ЕГН **********, да бъде
издаден по реда на ЗБЛД, по искане на майката Ю.И.А., ЕГН **********, задграничен
паспорт на детето Г. Ю. Ч., ЕГН **********
В
случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Ю.И.А., ЕГН **********,
по реда на чл. 45, ал. 2
от ЗБЛД.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на Ю.А.Ч., ЕГН **********, детето Г. Ю. Ч.,
ЕГН **********, придружено от своята майка и законен представител Ю.И.А., ЕГН **********,
или изрично упълномощено от нея лице да напуска пределите на Република
България, като осъществява пътувания до ***и останалите държави членки на ЕС,
както и да преминава транзитно през Република Сърбия, за срока на валидност на
така издадения паспорт
ДОПУСКА
на основание чл. 127а,
ал.4 от СК предварително изпълнение на решението в частта за
даденото разрешение за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето в
чужбина.
ОСЪЖДА Ю.А.Ч., ЕГН **********,***, да заплати
държавна такса върху определеният размер на теукщата издръжка и издръжката за
минало време в общ размер на 345,60 лева
/ триста четиридесет и пет лева и 60 стотинки/ по сметка на РС Девня, както и държавна такса от 5,00 лева /пет лева/, ако за
принудителното събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен лист или
пък бъде издаден изпълнителен лист за издръжката на детето, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните съгласно чл. 244 от ГПК.
В останалата си част решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Районен
съдия……………………………