№ 22426
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Частно
гражданско дело № 20221110170808 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК
Образувано е по възражение по чл. 414 ГПК вх. № (номер)/(дата) г. и
приложена към него молба от длъжника Х. Х. М. с искане за спиране на
принудителното изпълнение по издадената по делото Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основата на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 13.02.2023 г., въз основа на които е образувано
изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ Ул. Д., рег. № *** в Регистъра
на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС.
Длъжникът Х. Х. М. навежда твърдения, че вземането не се дължи, тъй
като лицето усвоило кредита за свои нужди К. Г. е сключило договор за
застраховка на плащанията и поради настъпила смърт – за застрахователя е
възникнало задължение да заплатил целия остатък по кредита. Сочи, че
неправилно е изчислен размерът на вземането по договора, сключен с
потребител – налице е фрапиращо разминаване между счетоводното
извлечение, представените документи и подаденото заявление. Счита, че
извлечението от счетоводните книги на банката заявител не съдържа всички
изискуеми от закона реквизити – не е посочен размерът на всяка отделна
претендирана вноска главница и лихва, както и не е посочено
обстоятелството, че цялата сума по кредита е заплатена след смъртта на К. Г.
от застрахователя по сключен пакет „защита на плащанията“. Оспорва да е
надлежно обявена предсрочната изискуемост. Поддържа, че вземанията за
такси произтичат от нередовни от външна страна документи - непредставени
и неподписани общи условия и тарифа. Навежда твърдения, че вземанията за
такси, комисионни и разноски се основават на неравноправни клаузи в
договора, сключен с потребител, а длъжникът няма такова качество.
Поддържа, че единствен получател на средствата е К. Г., а кредитът е целеви
– за погасяване на негови предходни задължения. Твърди, че не притежава
качеството кредитополучател, тъй като на длъжника не са предоставяни
заемни суми и създаденото правно положения прикрива института на
1
поръчителството.
Към молбата са приложени Сертификат за застраховка, Решение по иск
и извлечение по разплащателна сметка на К. Г..
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по
делото доказателства, съобразно императивните разпоредби на закона,
намира за установено следното:
Делото е образувано по Заявление вх. № (номер)/(дата) г. подадено от
„фирма” АД срещу К. Л. Г. и Х. Х. М. за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основата на документ по чл. 417 ГПК –
извлечение от счетоводните книги на банката за заплащане на сумата 998,67
лева, представляваща главница по Договор за кредит Номер: (номер)/(дата)
г., ведно със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 107,51 лева, представляваща договорна лихва за период от
17.11.2020 г. до 17.08.2022 г., сумата 169,31 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 17.10.2020 г. до 13.12.2022 г., сумата 357,50 лева,
представляваща такса за период от 29.10.2020 г. до 28.07.2022 г., сумата 48,00
лева, представляваща обезщетение за уведомяване.
С Определение от 13.02.2023 г. съдът прекратява производството по
отношение на К. Л. Г. поради настъпила смърт на длъжника на 27.05.2020 г. –
преди подаване на заявлението.
На 13.02.2023 г. съдът издава Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основата на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката и изпълнителен лист в полза на заявителя
„фирма” АД срещу молителя в настоящото производство Х. Х. М..
Видно от постъпилата с вх. № (номер)/(дата) г. покана за доброволно
изпълнение, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ Ул. Д., рег. № *** в Регистъра
на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС. Длъжникът Х. Х. М. е получил
покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 01.06.2023 г.
На 23.06.2023 г. е подадено писмено възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника Х. Х. М., изпратено по пощата с дата на пощенското клеймо
20.05.2023 г. и настоящата молба с искане по чл. 420 ГПК за спиране на
изпълнението.
Поради изложеното, съдът счита, че искането по чл. 420 ГПК е
депозирано в срок и от надлежна страна – длъжник в заповедното
производство, който е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради
което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1-9 ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение
за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД като в случай че длъжникът е
потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. С
изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК, извършено със законодателните промени,
обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019 г. е въведена възможност незабавното
2
изпълнение да бъде спряно, без да е необходимо обезпечение, когато искането
за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи;
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за
изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК
(извлечение от счетоводните книги на банката), поради което няма по силата
на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадената заповед.
Молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране
на изпълнението на заповедта, да е учредено обезпечение пред съд – ипотека,
чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на
недвижимия имот или залог на парична сума, поради което спирането на
основание чл. 420, ал. 1 ГПК не е настъпило.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК спирането зависи от преценката на
съда, относно наличието на убедителни писмени доказателства, отричащи
удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК, съответно
възможността вземането на взискателя да не съществува. За да бъде
подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение с
такива доказателства, от тях следва да може да се заключи, че посочената в
заповедта сума не се дължи. В настоящия случай ангажираните от длъжника
доказателства не обосновават извод за недължимост на вземането, а за
наличието на още едно задължено лице – застрахователят на починалия друг
кредитополучател.
По отношение релевираната неравноправност на клаузата на договора,
съгласно която Х. Х. М. е кредитополучател - така, както е уговорена самата
клауза не сочи на някаква очевидна неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Поради изложеното от съдържанието на договора следва да се преценява дали
клаузите му са неравноправни, дали с тях се създава неравнопоставеност на
страните по договора, в полза на по-силната икономически страна, чрез
въвеждането на задължения и условия, които са неясни и създават
задължения само за една от страните. Това налага клаузите на договора да
бъдат тълкувани от съда, като в случая това е исковият съд, а не заповедният
такъв.
След извършена проверка на всички документи по делото, съдът
констатира, че към настоящия етап в производство не може да се направи
извод за наличие на неравноправни клаузи в договора. Относно размера на
вземането по договора заповедният съд е ограничен в преценката си относно
събрания по делото доказателствен материал, от който не може да се направи
извод към настоящия момент за наличие на неправилно изчисление.
Наведеното възражение, че длъжникът не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита не е такова, обуславящо спиране на изпълнението.
С оглед на изложеното, искането на длъжника за спиране на
принудителното изпълнение на издадената заповед не е подкрепено с
убедителни писмени доказателства за недължимост на заявените вземания,
3
нито пък се установява вземането да се основава на неравноправна клауза в
потребителския договор за кредит или да е неправилно изчислен размерът на
вземането, поради което следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Водим от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 420 ГПК подадено от
длъжника Х. Х. М., ЕГН ********** за спиране на принудителното
изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основата на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 13.02.2023 г., издадени по
ч.гр.д. № 70808/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от
страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва незабавно след постъпване на жалба или
изтичане на срока за обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4