РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 27
октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И. Д. , като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 314 по описа за 2019 г. на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Т.Н.Й. ЕГН **********
*** е предявила срещу ответника „А. С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Хр. Б.“ № *, представлявано от Д.П.С.
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и по чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответното дружество дължи на ищцата следните суми: 1020,70 лева - незаплатено
арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда от 08.07.2013
г., 102,70 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. до 19.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които суми по ч.гр.д. №
170/2018 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
В исковата молба, уточнена в първото съдебно заседание,
се твърди, че с Договор за аренда на земеделска земя от 08.07.2013 г., рег. № ****
том ІV акт **/08.07.2013 г. на нотариус Б. М. с район на действие РС – Луковит,
рег. № 591 на Нот.камара, вписан в Служба по вписванията - Луковит Вх. рег. № ****/08.07.2013
г. акт *** том ІІ, ищцата е предоставила
за ползване на ответника своя земеделска земя, находяща се в землището
на с. Дерманци, а именно: 1. Нива от 5,401 дка - имот № ***** по КВС на землището; 2. Нива от
7,201 дка – имот № *****; 3. Нива от 9,9 дка – имот № *****; 4. Нива от 7,202
дка – имот № *****; 5. Нива от 10,8 дка – имот № ***** и 6. Нива от 8,101 дка –
имот № ***** за срок от 10 години. За предоставените общо 48,605 дка ответникът
съгл. чл. 2 от договора дължал арендно плащане в размер на 21 лева на декар,
платимо до края на м. ноември на текущата година. Твърди, че за стопанската 2017/2018
г. ответникът не е заплатил дължимото арендно плащане – общо в размер на
1020,70 лева. Ищцата претендира и обезщетение за забава върху просрочената
сума в размер на 102,70 лева за периода
от 01.12.2018 г. до 19.03.2019 г.
Твърди се, че въз основа на подадено в РС – Луковит
заявление по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 170/2018 г. по описа на съда в полза на
ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение против ответника.
Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от
длъжника, с което обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Моли да бъде признато за установено, че
ответното дружество дължи на ищцата сумите по издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноските в настоящето и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника не е постъпил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител адв. К.Н. от ЛАК, който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на претенцията.
Ответното дружество се представлява от
процесуален представител адв. П.Р. от ЛАК, който по същество изразява становище
за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 170/2019
г. по описа на РС - Луковит съдът е издал в полза на заявителя - настоящ ищец
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 155 от
18.04.2019 г., против длъжника - настоящ ответник "А. С. " ЕООД за
следните суми: 1020,70 лв. - главница, представляваща неизплатено арендно
плащане; 102,70 лв. - законна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 19.03.2019
г.; законна лихва от подаване на заявлението /20.03.2019 г./ до окончателното
изплащане на вземането; 350 лв. - адвокатско възнаграждение и 25 лв. - държавна
такса. Като обстоятелства, от които произтича вземането са посочени: неплатено
арендно плащане за 6 бр. земеделски имота в землището на с. Дерманци, по
договор за аренда, нот. заверен с рег. № **** т. ІV акт **/08.07.2013 г. на
нотариус 591 М. - РС - Луковит, вписан в Служба по вписванията вх.рег. № ****/08.07.2013
г. акт 237 т.ІІ - общо 48,605 дка, по 21 лева на декар, платими на основание
чл. 2 от договора до края на м. ноември 2018 г. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от длъжника, с оглед на което съдът е указал
на заявителя Т.Н.Й., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок. Разпореждането е получено от процесуалния представител на заявителя на
27.05.2019 г. Настоящият иск е подаден
от заявителя на 03.06.2019 г., т. е. в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради
което се явява допустим.
Установява се от представения и
неоспорен от ответника договор за аренда
на земеделска земя от 08.07.2013 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан в служба по вписванията - Луковит вх. рег. № **** от
08.07.2013 г., акт ***, том ІІ, че на
08.07.2013 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на
който ищцата в качеството си на арендодател предоставила за временно и възмездно ползване на
ответника, в качеството му на арендатор, земеделски земи, находящи се в
землището на с. Дерманци, ЕКАТТЕ *****, както следва: 1. Нива с площ от 5,401 дка, находяща се в местността "Остреница",
четвърта категория, съставляваща имот № *****; 2. Нива с площ от 7,201 дка, находяща се в местността "Чукара",
пета категория, съставляваща имот № *****; 3.Нива с площ от 9,900 дка, находяща се в местността "Батово", трета категория, съставляваща имот № *****; 4.Нива с площ
от 7,202 дка, находяща се в местността "Башивец", трета категория, съставляваща имот № *****;
5. Нива с площ от 10,800 дка, находяща
се в местността "Черешата",
пета категория, съставляваща имот № ***** и 6. Нива с площ от 8,101 дка, находяща се в местността "Равнището",
трета категория, съставляваща имот № *****. В п. ІІ от договора е уговорено
годишно арендно плащане в размер на 21 лева на декар. Уговорено е арендното плащане да се
извършва не по-късно от края на месец ноември на текущата година. Уговорен е срок на договора 10 стопански години.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото
в нея основание. Това предполага ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно
сключен договор за аренда на земеделска земя, размер и настъпила
изискуемост на задължението за заплащане на арендно плащане, размер и период на мораторната лихва за
забава.
При доказване на горното от страна на
ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил процесната сума.
От събраните доказателства съдът намира
за безспорно установено, че страните по делото са били в облигационно правоотношение, произтичащо от
валиден договор за аренда на земеделска земя за процесния период, съдържащ
всички съществени елементи. Договорът е сключен в необходимата за
действителността му форма съгласно чл. 3
от ЗАЗ /в редакцията към датата на сключване на договора/ - писмена, с
нотариална заверка на подписите, вписан е в Служба по вписванията. Изискването
за регистрация на договора в ОбСЗ не е условие за действителност на договора, а
има регистърен характер.
Същевременно между
страните не е налице спор, че ищцата е изправна страна по договора, доколкото е
изпълнила задължението си да осигури безпрепятствено ползване на земеделските
имоти, предмет на договора.
За другата страна по
договора е възникнало задължение за заплащане на уговорената арендна цена за
ползването на арендованата земя.
За отдадената под
аренда общо 48,605 дка земеделска земя дължимата рента за една стопанска година
е в размер 1020,70 лева.
Ответникът не твърди и
не е представил доказателства, че е заплатил дължимото арендно плащане за
процесния период - стопанската 2017/2018 година.
Следователно искът за съществуването на
вземането за главницата е основателен и доказан в претендирания размер от 1020,70
лева за процесния период и следва да бъде уважен в този размер.
Предвид изхода на делото и направеното
искане, върху присъдения размер на главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираното обезщетение за забава.
По делото се доказа наличието на главен дълг в размер 1020,70 лв.
Съгласно уговореното в чл. 2 от договора
арендното плащане за стопанската 2017/2018 г. се дължи не по-късно от
30.11.2018 г. и след тази дата ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение за периода от деня на
забавата 01.12.2018 г. до 19.03.2019 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, изчислен с програма за изчисляване
на лихви /calculator.bg/ върху дължимата сума от 1020,70 лева е в размер на 30,91 лева.
До този размер акцесорния иск е основателен и следва да се уважи, като за
разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 102,70 лева следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и сумата от 655,27 лв., представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото и в заповедното производство (общо 700,00 лв.), съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „А. С.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Дерманци, обл. Ловеч,
ул. „Хр. Б.“ № 3, представлявано от Д.П.С., ДЪЛЖИ на ищеца Т.Н.Й. ЕГН ********** ***,
следните суми: 1020,70 лева /хиляда
и двадесет лева и 70 ст./ - главница, представляваща незаплатено арендно
плащане за стопанската 2017/2018 г. по Договор за
аренда на земеделска земя от 08.07.2013 г., рег. № **** том ІV акт **/08.07.2013
г. на нотариус Б. М. с район на действие РС – Луковит, рег. № 591 на
Нот.камара, вписан в Служба по вписванията - Луковит Вх. рег. № ****/08.07.2013
г. акт *** том ІІ; 30,91 лева /тридесет
лева и 91 ст./ - мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 19.03.2019 г.,
както и законната лихва върху главницата от 20.03.2019 г. /датата на подаването
на заявлението в съда/, за които суми по ч.гр.д. № 170/2019 г. по описа на РС -
Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в останалата му
част за разликата над уважения размер на мораторната лихва от 30,91 лева до
пълно предявения размер от 102,70 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „А. С.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Хр. Б.“ № *, представлявано от Д.П.С., ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Т.Н.Й. ЕГН ********** *** сумата от 655,27
лева, представляваща направените
от него съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: