Решение по дело №4028/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 361
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20224520104028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Русе, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.ева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520104028 по описа за 2022 година
Предявени са исковете от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:*********, гр.
София срещу Л. Ю. И., от гр.Русе и са с правно основание чл.410, ал.1 КЗ (в сила от
01.01.2016г.), съединен с иск по чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че 29.05.2017 г., около 18.45 часа в гр. Русе водачът Л. Ю. И.
управлявайки л. а. „Ровър 400“, с рег. № Р ................ РК, поради неспазване на
дистанция е ударил л. а. марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ............
ВТ, в резултат на което предизвикал ПТП с материални щети.
Л. а. марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ........ ВТ е бил
застрахован в „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:*********, гр. София на
основание застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско“ №
440116171002521/10.06.2016 г., с валидност от 11.06.2016 г. до 10.06.2017 г. при
застрахователна сума в размер на 30967.00 лева.
Нанесените в резултат на ПТП щети на застрахования автомобил били описани
в Протокол за ПТП № 1526283/30.05.2017 г., сьставен от И. Ш., младши
автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" към РДВР Русе и опис -заключения по
щета. Увредени били следните части по автомобила: задна броня; светлоотразител
задна броня дясно и др.
Ремонтьт на увредения лек автомобил е бил възложен на доверен сервиз на
„Д3И-Общо застраховане" ЕАД — автосервиз „Мариела -АМ" ЕООД, съгласно
Възлагателно писмо от 31.05.2017г. С двустранно подписан приемо-предавателен
1
протокол от 11.07.2017г., отремонтирания автомобил е бил предаден на на
собственика му. 3а стойността на ремонта е издадена фактура
№**********/18.07.2017г. за сума в размер на 522, 59 лева с ДДС. С ликвидационен
акт по щета от 11.08.2017 г. „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД е одобрило да се изплати
на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сума в размер на
522,59 лв., съответстваща на сумата по издадената фактура за ремонт, която е
изплатена в полза на сервиза на 14.08.2017г.
Към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за
управляваното от виновния водач на МПС -лек автомобил м.“ Ровър 400“, с per.№ Р ....
РК, не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", видно от вписването в Протокола за ПТП и от справка в
Гаранционния фонд.
С изплащането на застрахователното обезщетение за ,„Д3И-Общо застраховане"
ЕАД се е породило правото на регресен иск срещу виновния причинител на вредата, Л.
Ю. И., до размера на платеното.
До ответника била изпратена регресна покана с изходящ № 92-
12346/20.11.2017.г. (получена на 21.11.2017г.) за възстановяване на заплатеното
обезщетение по щета № 44011711714571 в размер на 537,59 лв., от които 522,59 лв.
стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни разходи. До настоящия момент Л. И. не
е предприел необходимите действия за заплащане на задължението.
Поради изложеното за „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД възниквал правен
интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 410 К3, във връзка с чл. 45 от
33Д — репресен иск за сумата от 537,59 лв. ведно сьс законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й погасяване.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Л. Ю. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. Р., ул. „Б." №., вх.., ет.. ап.., да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД сумата от 537,59 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета №
44011711714571, в това число и ликвидационни разходи по определянето му, ведно сьс
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока за отговор ответникът, чрез проц.представител оспорва основателността
на исковете, предмет на исковата молба, като счита, че същите не са доказани по
основание и размер.
От приложените по делото писмени доказателства, от показанията на
разпитаните свидетели С. И. Х. и И. Ж. Ш. и от заключението на съдебно-
2
автотехническата и съдебно-икономическа експертизи, както и от доводите на
процесуалните представители на страните, всички преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
От приложената застрахователна полица № 440116171002521/10.06.2016 г., е
видно, че на посочената дата, ищецът "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и "Артемис-
Х." ЕООД са сключили договор за застраховка "Каско +", по силата на който бил
застрахован автомобил марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ........ ВТ,
със срок на действие на застраховката за периода от 11.06.2016 г. до 10.06.2017 г. На
29.05.2017 г., около 18.45 часа в гр. Русе ответникът Л. Ю. И. управлявайки л. а.
„Ровър 400“, с рег. № Р ................ РК, поради неспазване на дистанция е ударил л. а.
марка „Фолксваген“, модел Транспортер, с рег. № Р ............ ВТ, в резултат на което
предизвикал ПТП с материални щети- задна броня; светлоотразител задна броня дясно
и др. Към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за
управляваното от виновния водач на МПС -лек автомобил м.“Ровър 400“, с per.№ Р ....
РК, не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", видно от вписването в Протокола за ПТП и от справка в
Гаранционния фонд.
Съставен е Протокол за ПТП № 1526283/30.05.2017г. на сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - гр.Русе, видно от който настъпилото ПТП е по вина на
ответника. На Л. Ю. И. е съставен АУАН от същата дата за нарушение на чл. 23,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
За настъпилото застрахователно събитие, на основание уведомление за щета от
29.05.2017 г., подадено от С. И. Х., като водач на увредения автомобил, е образувана
щета № 44011711714571 по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД. Стойността на
вредите по застрахования автомобил, причинени от деликта на ответника, са изчислени
в размер на 522,59 лева, която сума ищцовото дружество е заплатило с нареждане за
групово плащане на 14.08.2017 г. на сервиза, отремонтирал увредения автомобил -
"Мариела-АМ" ЕООД, ЕИК *********. Видно от приложената регресна покана от
20.11.2017 г. ответника е поканен да възстанови на застрахователното дружество
заплатената процесна сума, което не е сторено.
По делото като свидетели са разпитани С. И. Х., който е управлявал увредения
автомобил и И. Ж. Ш., който в качеството си на служител на МВР е съставил
протокола за ПТП. Свидетелите описват фактите около настъпилото ПТП. От
показанията им се установява механизма, както и нарушенията, които е извършил
ответника. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което се
3
възприема от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че размера на щетата на увредения лек автомобил "Фолксваген“, модел
Транспортер е в размер на 522.59 лева. Вещото лице е изследвал механизма на
инцидента и е констатирал нарушенията на ответника.
Съда намира, че е сезиран с иск на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, който се
явява основателен и доказан. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата. В случая не е налице хипотезата на чл. 411 от КЗ, тъй като се
установи, че ответника не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност". В
случая ищцовото дружество претендира обезщетение, заплатено по сключен договор
"Каско". В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия
и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до
доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410, ал.
1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу
делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са
осъществени елементите от фактическия състав на деликта. Съдът намира, че в хода на
настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът
Л. Ю. И. не е имал застраховка "Гражданска отговорност", както и е нарушил
правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението, което му е
вменено в чл.23, ал.1 от ЗДвП. Вследствие на нарушението на правилата за движение
ответникът е допуснал ПТП на 29.05.2017 г. В резултат на това противоправно
поведение е причинил имуществени вреди на процесния автомобил „Фолксваген“,
модел Транспортер. Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това
число и посредством заключението на вещото лице. Налице е причинно- следствена
връзка между претендираните вреди/обезщетение от застрахователя по застраховка
"Каско" и твърдяното произшествие. Този извод се налага от данните, които се
съдържат в протокола за ПТП. Собственикът на лек авотомобил „Фолксваген“, модел
Транспортер е имал валидна застрахователна полица "Каско" при ищеца, който е
обезщетил пострадалия за причинените му от делинквента вреди. Ето защо и на
основание чл. 410, ал.1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право чрез регресен иск да
търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради това, искът за
4
присъждането общо на сумата 537,59 лева, от която 522,59 лева - заплатено
застрахователно обезщетение и 15,00 лева - обичайни разноски, е доказан, както по
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло. Законната лихва се
дължи от предявяване на претенцията в съда- 23.10.2019 г. до пълното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото, общо в размер на 1311.00 лева, от които: заплатена
държавна такса - 50 лева; заплатено адвокатско възнаграждение - 336 лева; заплатено
възнаграждение за особен представител на ответника - 300 лева, възнаграждение за
съдебно-автотехническа експертиза - 300 лева, възнаграждение за съдебно-
икономическа експертиза - 250 лева, заплатена дрържавна такса за ч.жалба -15 лв. и
депозит за призоваване на свидетели - 60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Ю. И., ЕГН **********, адрес: гр.Р., ул.Б., №., ет.., ап.. на
основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането да заплати на
"ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89 Б, общо сумата 537,59 лева, от които
522,59 лева - представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44011711714571 по описа на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД , във връзка със
застрахователна полица № 440216213000903/26.01.2016 г., както и 15,00 лева,
представляващи обичайни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска 23.10.2019 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА Л. Ю. И., ЕГН **********, адрес: гр.Р., ул.Б., №., ет.., ап.. да заплати
на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Витоша" № 89 Б, , сумата 1311.00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5