№ 1752
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110125248 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 25248 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 1423/07.05.2021г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 10.11.2020г. по ч.гр.д. № 50493/2020г. на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. Ц.П. е предявил срещу КР. В. К. и С.М.
К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответниците, че същите дължат на „***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването
на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. „***“, бл. 90, вх. Г, ет. 3,
ап. 95, аб. № 230414, както следва:
КР. В. К.:
431,79 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.10.2017г.-м.04.2019г. и 15,96 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.09.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.10.2020г.) до
окончателното им изплащане;
69,11 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-06.10.2020г. и 3,40 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2017г.-06.10.2020г.
С.М. К.:
575,71 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.10.2017г.-м.04.2019г. и 21,29 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.09.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.10.2020г.) до
окончателното им изплащане;
92,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-06.10.2020г. и 4,54 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2017г.-06.10.2020г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата СН. М. В. е депозирала
Възражение, вх. № 30076/21.07.2021г. на СРС, с което оспорва дължимостта
на претендираните спрямо нея суми. Сочи, че вземанията на ищеца са
погасени по давност. За този период 2017-2020г. ЧСИ Б.Б. била взела сума от
банковата сметка, за която била осъдена от съда, а топлоснабдителното
предприятие искало повторно да получи същата. От шест години не живеела
на адреса и не ползвала топлинна енергия там. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата КР. В. К. е депозирала
Възражение, вх. № 30078/21.07.2021г. на СРС, с което оспорва дължимостта
на претендираните спрямо нея суми. Сочи, че вземанията на ищеца са
погасени по давност. За този период 2017-2020г. ЧСИ Б.Б. била взела сума от
банковата сметка, за която била осъдена от съда, а топлоснабдителното
предприятие искало повторно да получи същата. От шест години не живеела
на адреса и не ползвала топлинна енергия там. В насроченото по делото
публично съдебно заседание се явява лично, като оспорва предявените
искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „***“ АД е депозирало молба, вх. №
9248/19.01.2022г. на СРС, в изложение към която изразява становище, че при
определяне на разходите за топлинна енергия в топлоснабдения имот са
спазени законовите изисквания. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съобразно сделките, извършени с Нотариален акт № 70/04.06.1992г., т.
40, дело № 8476/1992г. на І Нотариус при ІІ Районен съд - град София,
3
Нотариален акт № 71/04.06.1992г., т. 40, дело № 8477/1992г. на І Нотариус
при ІІ Районен съд - гр. София, Нотариален акт № 152/08.07.1992г., т. 1, дело
№ 10726/1992г. на І Нотариус при ІІ Районен съд - град София, Нотариален
акт № 151/08.07.1992г., т. 1, дело № 10725/1992г. на І Нотариус при ІІ
Районен съд - град София, Нотариален акт № 158/12.10.2009г., том 1, рег. №
9635, дело № 142/2009г. на Нотариус № 157 - Пиринка Петрова и Нотариален
акт № 159/12.10.2009г., т. 1, рег. № 9636, дело № 143/2009г. на Нотариус №
3
157 - Пиринка Петрова, КР. В. К. за процесния период е собственица на / от
4
топлоснабдения имот, представляващ апартамент в град София, ж.к. "***",
бл. 90, вх. Г, ет. 3, ап. 95, а С.М. К. е титуляр на вещно право на ползване
върху половината от имота, която половина е част от притежавания от К.К.
дял. Представеното на л.30-32 решение по гр.д. № 55203/2010г. на СРС по иск
с правно основание чл. 135 ЗЗД обявява за относително недействително
едното от даренията от 2009г. има действие единствено по отношение на
предявилия иск кредитор "Райфайзенбанк България" ЕАД.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). В отношенията между собственик и титуляр на вещно
право на ползване доставената топлинна енергия следва да се заплаща от
този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното
право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика
и ползвателя, като ползването остава за носителя на ограниченото вещно
право, с което собственикът следва да се съобразява до погасяването му.
4
Правно и житейски нелогично е да се натоварва със заплащането на енергия,
която друг ползва по силата на притежавано от него право, трето лице, което
не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно обогатяване
за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия
собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във
вещно-правния смисъл на понятието, следва да се ангажира и със
заплащането на тежестите, които това ползване влече след себе си, в това
число и консумативните разходи, сред които дължимите за доставената
1
топлинна енергия суми. При това положение К.К. следва да отговаря за /
4
част, колкото е свободният от право на ползване дял в имота, от стойността
на потребената в имота топлинна енергия и свързаните с това други
1
плащания, а ответницата Снежанка К. - за / част.
2
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на
същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.
Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на
потребителя топлинна енергия, проверката на правилното отчитане и
начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от
счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на
специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно
чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато
за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо
изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се
отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество
сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това
обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия,
съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и
съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и
нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане
на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила,
както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си
върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота,
съответствието на отчитането и уредите за измерването с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове
следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна
експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не
може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в
това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени
от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
5
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество
и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите,
съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139,
ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не
други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и
последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално
доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на
дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално
потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо
съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни
документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на
общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка
на „***“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция.
Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби, а измерването е направено с преминали
периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период е 1151,29
лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице,
при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така
установената като дължима сума. Ответникът, в чиято доказателствена тежест
бе да установи заплащане на задълженията си, не наведе доказателства в тази
насока. Видно е, че изпълнително дело № 20208560400144 на ЧСИ № 856 -
Б.Б., по което ответниците твърдят, че се събират вземания за период, същия
като този по настоящото дело, е за събиране на вземания, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 81240/2017г. на СРС. Видно от наличното по
делото заверено копие от Заповед за изпълнение от 31.01.2018г. по ч.гр.д. №
81240/2017г. на СРС, същото касае вземания на топлоснабдителното
предприятие за периода м.05.2014г.-м.04.2017г. и те не съвпадат с тези,
предмет на настоящото производство. Периодът 16.11.2017г.-09.03.2020г.,
упоменат в изпратено по изпълителното дело съобщение за образувано
изпълнително дело, касае натрупана лихва за забава върху главница за
предходен период.
Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали
6
потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или
не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли
ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в
сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата
в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Следователно потребителите в такива сгради не заплащат
загубите на топлоснабдителното предприятие, защото неговата собственост
достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество
потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така р.5/22.04.2010г.-
к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК.
Затова и собствениците на обект в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е
трудно или дори невъзможно да се определи с точност количеството
топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност
това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана
вътре в съответния обект от физическите компоненти на сградната
инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през него, но и
топлообменът между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл
отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост
не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения. Затова и няма пречка в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
собственик на самостоятелен обект в сградата пропорционално на обема на
неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз в
Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-725/17.
С оглед периода, за който се отнасят процесните вземания, и датата, на
която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(19.10.2020г.), съдът намира, че няма вземания, които да са погасени по
давност, включително тригодишна такава по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, (ТР 3/2011-
7
2012-ОСГТК).
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза
се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 42,57
лева, която не е погасена по давност. Лихвата върху нея за процесния период
възлиза на 9,22 лева.
Дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия,
изчислена съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и с оглед нормата на чл. 162 ГПК, възлиза на 193,51 лева.
При това положение и съобразно правата си върху имота
ответниците дължат на ищеца, както следва:
К.К. - 287,82 лева за главница за топлинна енергия, 48,37 лева за лихва
върху нея, 10,64 лева за дялово разпределение и 2,31 лева за лихва върху
него;
Снежанка К. - 575,65 лева за главница за топлинна енергия, 96,76 лева
за лихва върху нея, 21,29 лева за дялово разпределение и 4,61 лева за лихва
върху него.
Искове за горниците над тези суми са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Доколкото исковете за лихви срещу Снежанка К. са предявени в
размери, по-ниски от установените като дължими, същите следва да се уважат
до размера, в който са предявени.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговорите на исковата молба, са неоснователни. Следва да
се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребители (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и ищеца, и ответниците, но последните не са доказали
реално сторени такива. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
58,70 лева за разноски в заповедното производство с включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева, като
от тази сума ответницата К.К. следва да заплати 19,57 лева, а ответницата
Снежанка К. - 39,13 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
787,13 лева за разноски в исковото производство с включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, като от тази сума
ответницата К.К. следва да заплати 262,38 лева, а ответницата Снежанка К. -
524,75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че КР. В. К. , ЕГН **********, и
С.М. К., ЕГН **********, дължат на „***“ ЕАД, ЕИК *********, във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София,
ж.к. „***“, бл. 90, вх. Г, ет. 3, ап. 95, аб. № 230414, както следва:
КР. В. К.:
287,82 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.10.2017г.-м.04.2019г. и 10,64 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.09.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.10.2020г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за горницата над 287,82 лева до пълния предявен размер от 431,79
лева за главница за топлинна енергия и за горницата над 10,64 лева
до пълния предявен размер от 15,96 лева за главница за дялово
разпределение.
48,37 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-06.10.2020г. и 2,31 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2017г.-06.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над
48,37 лева до пълния предявен размер от 69,11 лева за лихвата върху
главницата за топлинна енергия и за горницата над 2,31 лева до
пълния му предявен размер от 3,40 лева за иска за лихва върху
главницата за дялово разпределение.
С.М. К.:
575,65 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.10.2017г.-м.04.2019г. и 21,29 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.09.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.10.2020г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 575,65 лева до
пълния му предявен размер от 575,71 лева;
92,14 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-06.10.2020г. и 4,54 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2017г.-06.10.2020г.
ОСЪЖДА КРИСТИНА ВАЛЕНТИНОВА К. , ЕГН **********, и
С.М. К., ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 58,70 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 50493/2020г. на СРС), като К.К. заплати
19,57 лева, а Снежанка К. - 39,13 лева.
ОСЪЖДА КРИСТИНА ВАЛЕНТИНОВА К. , ЕГН **********, и
С.М. К., ЕГН **********, да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 787,13 лева, представляваща разноски
в исковото производство производство (гр.д. № 25248/2021г. на СРС), като
К.К. заплати 262,38 лева, а Снежанка К. - 524,75 лева.
Решението е постановено при участието на „***“ АД в качеството му
9
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10